№ 59
гр. Плевен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500996 по описа за 2021 година
С решение №1359 от 30.11.2021 г. по гр.д. №6023/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ИЗМЕНИЛ размера на определената с решение от 16.11.2016 г. по гр.д.
№ 5268/2016 г. по описа на Плевенски Районен съд издръжка, която К. С. П., с
ЕГН: ********** е осъден да заплаща на детето В. К. П., с ЕГН: **********
със съгласието на неговата майка и законен представител Е. Х. Х., с
ЕГН:**********, като го е УВЕЛИЧИЛ от 125 лева на 200 лв., считано от
24.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска
от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане,
до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, а за разликата до предявения размер от 250 лева е ОТХВЪРЛИЛ
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 ГПК К. С. П., с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 108
лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВИЛ на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал В. К. П. и
1
със съгласието на своята майка и законен представител Е. Х. Х. е подал
въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него
да се постанови решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло по
аргументите, изложени в исковата молба.
Препис от въззивната жалба е връчен на К. С. П. на 14.12.2021 г. и в
указания срок не е подаден отговор.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
31.12.2021 г.
С определение №15 от 06.01.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 17.02.2022 г. процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и моли съда да съобрази нуждите на детето в усложнената
пандемична обстановка .
Процесуалният представител на въззиваемия счита, че Плевенски
Районен съд е постановил правилно решение – съобразено с нуждите на
детето и възможностите на родителите му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от у-ние за раждане серия ПЛАР,
№070983/19.06.2007 г., че Е. Х. Х. и К. С. П. са родители на В. К. П., който
към момента на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент е на
навършени 14 години.
Не е спорно и е видно от служебна бележка изх. №РД-27-
320/14.12.2021 г., че В. К. П. е ученик в 8-ти клас през учебната 2021/2022 г.
в *** – гр. Плевен.
Няма доказателства какви средства се отделят от Е. Х. Х. за заплащане
на частните уроци на В. по математика.
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „***“ООД, през октомври
2020 г. В. К. П. е травмирал дясна глезенна става, по повод на което е
извършена репозиция и гипсова имобилизация. След 20 дни е установена
дислокация и на 03.11.2020 г. е извършена оперативна процедура. На
09.11.2020 г. е изписан с окончателна диагноза счупване на дисталната част на
тибията.
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „***“ООД, през април 2021 г.
е била извършена екстракция на 3 канюолирани винта, поставени при
оперативната процедура през 2020 г. В. К. П. е изписан с препоръка да ползва
помощни средства 20 дни.
Съгласно протокол №13/17.06.2021 г., медицинска комисия е
освободила В. К. П. от часовете по физическо възпитание през учебната
2020/2021 г.
2
Липсват доказателства, че Е. Х. Х. е направила около 5 000 лв.
разходи за операциите и лечението на сина си след претърпяната травма.
Не е спорно, че с решение от 16.11.2016 г. по гр.д.№5268/2016 г. по
описа на Плевенски Районен съд К. С. П. е осъден да заплати на сина си общо
1 230 лв. – издръжка за минал период: от 12.07.2015 г. до 12.07.2016 г., както
и да заплаща издръжка в размер на 125 лв. месечно, считано от 12.07.2016 г.
Към последната дата В. е бил на навършени 9 години.
Видно от молба от 22.11.2016 г., Е. Х. Х. е поискала да бъде
образувано изп. дело срещу К. С. П. за принудително събиране на
присъдената издръжка. Съгласно у-ние от 14.10.2019 г. по изп.д.
№20164430410085 по описа на ДСИ при Плевенски Районен съд, върху
трудовото възнаграждение на К. С. П., получавано от „***“ЕООД, е бил
наложен запор и от него са удържани ежемесечно суми през периода от
декември 2016 г. до юни 2019 г., когато е прекратено трудовото
правоотношение.
От протокол с рег. №1772ФП-159/14.11.2019 г. се установява, че по
досъд. произв. №ЗМ 745/2019 г. по описа на Първо РПУ-Плевен пострадала
от престъпление по чл.183, ал.1 от НК е Е. Х. Х..
Видно от у-ние от 17.09.2021 г. по изп.д. №20164430410085 по описа
на ДСИ при Плевенски Районен съд, върху трудовото възнаграждение на К.
С. П., получавано от „***“ООД, е бил наложен запор и от него ежемесечно се
удържа текущата издръжка. Тук е мястото да се посочи, че съгласно справка
от ТД на НАП-Варна, към 05.11.2021 г. е действащ сключен на 29.05.2019 г.
между К. С. П. и „***“ООД трудов договор с основна заплата 560 лв. Видно
от справка от ТД на НАП-Варна, към септември 2021 г. начисления месечен
облагаем доход на лицето при същия работодател възлиза на 688.16 лв.
Според у-ние изх. №137/18.11.2021 г., нетното трудово възнаграждение на К.
С. П. към септември 2021 г. е 534 лв.
От у-ние от 17.09.2021 г. по изп.д. №20164430410085 по описа на ДСИ
при Плевенски Районен съд е видно още, че по изп. дело за погасяване на
задължението за издръжка са събрани общо 7 187.07 лв., като дължими
остават още 2 923.34 лв. /в т.ч. главница и лихви/.
Видно от у-ние №**********/13.08.2014 г., К. С. П. и М. С. С. са
сключили граждански брак помежду си на 13.08.2014 г. Видно от у-ние
№**********/03.02.2016 г., двамата са родители на родения на 01.02.2016 г.
К. К. П.. Към момента на завеждане на делото последният е на 5 години и
посещава детска градина /виж сл. бележка изх. №АСД-02-24/10.11.2021 г. /.
От у-ние изх. №002/05.11.2021 г. се установява, че М. .С. П.А работи в
„***“ЕООД, като за периода от май 2021 г. до октомври 2021 г. е получила
БТВ по 650 лв. месечно.
Не се подкрепят от доказателства твърденията в исковата молба, че
К. С. П. притежава апартамент в гр. Плевен, от който би могъл да реализира
3
доход, нито че получава трудови доходи – общо над 1 000 лв. месечно.
Видно от у-ние изх. №255/09.07.2021 г., през периода от юли 2020 г. до
юни 2021 г. Е. Х. Х. е работила в „***“ЕООД и е получавала средномесечно
БТВ в размер на 747.52 лв.
Видно от у-ние изх. №**********-2/12.10.2021 г., през август и
септември 2021 г. Е. Х. Х. е получила по 388.74 лв. като обезщетение за
безработица.
Е. Х. Х. признава, че е собственик на ¼ ид.ч. от жилище, което обитава
заедно с майка си и сина си В.. Представила е доказателства за платени
режийни разноски във връзка с ползването на това жилище, от които обаче
не може да се направи категоричен извод на колко точно възлизат
средномесечните разходи за вода, ток, парно, респ. дали надвишават
обичайните такива.
При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен
съд правилно е приел, че от определяне на издръжката, чието изменение се
иска, е изминал продължителен период от време, през който трайно са се
променили релевантните за размера й обстоятелства. В. вече е ученик в
гимназиален клас – в етап на разнообразни образователни потребности и на
бързо физическо израстване. Променени са и обективните икономически
условия в страната – необходими са повече средства за издръжката на
живота.
Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното решение, че
травмата на В. е наложила направата на специфични разходи в миналото,
които обаче не се дължат трайно в бъдеще /след завеждане на делото/ и
поради това не съставлява изменение на обстоятелствата, налагащо
изменение на издръжката.
За съжаление възможностите и на двамата родители на В. са останали
неадекватни на нуждите му. Както Е. Х. Х., така и К. С. П. трайно получават
ниски трудови доходи, като периодично дори остават без работа. На фона на
тази негативна тенденция, през процесния период К. С. П. е станал баща на
още едно дете, на което безусловно дължи издръжка. Този факт именно не
дава основание да бъде уважена въззивната жалба.
Според въззивната инстанция, правилно в обжалваното решение е
определена сумата от 370 лв. като необходима за месечната издръжка на В..
Правилно е разпределено участието на всеки от родителите му в
осигуряването на тази издръжка. Отчетено е, че Е. Х. Х. понастоящем е
безработна, поради което не може да плаща повече от изискуемия от закона
минимум – около 170 лв. Определянето на месечна издръжка над 200 лв. би
било непосилно за К. С. П. и би довело до нови изпълнителни и наказателни
дела срещу него, респ. до застрашаване интересите и на двете му деца.
По така изложените съображения, Плевенски Окръжен съд намира, че
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
4
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1359 от 30.11.2021 г. по гр.д. №6023/2021 г. по описа на
Плевенски Районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5