Р Е Ш Е Н И Е № 260044
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА
БЕДРОСЯН
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2177 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
Ищецът В.Н.Л., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Й.Д., е предявил солидарно срещу ответниците
Френска езикова гимназия „***“ – *** и Л.М.М., ЕГН **********, субективно пасивно
съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт по чл. 49 и
чл. 45 и сл. от ЗЗД с цена на иска от 60 000 лв., ведно със законната лихва от
20.04.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че
с ответника Л.М. са *** от Френската езикова гимназия
/ФЕГ/, където през *** г. и двамата били в *** клас. На *** г. в часа по ***ищецът
поискал от *** г-жа Г. да прочете съчинението си и да го изпита за повишаване
на оценката и тя се съгласила. Ищецът бил на чина си сам, а зад него стоял
ответникът Л.М.. Когато ищецът В.Л. започнал да чета съчинението си, Л. започнал
да го прекъсва, като твърдял, че той не го е написал сам и че съчинението не е негово.
*** направила забележка на Л., взела съчинението на В. и седнала на бюрото си,
за да го дочете. В това време ответникът Л. се приближил зад гърба на ищеца В.,
извадил мобилния си телефон и с включено фенерче започнал да свети в очите му,
като с друга си ръка го ръгал вляво в междуребрието, което било много неприятно
и болезнено за ищеца.
Всички *** виждали какво се случва, включително и *** г-жа Г., която
подценила инцидента и не направила нищо, за да предотврати действията на Л.М. и
да предотврати по нататъшното неблагоприятно развитие на ситуацията, като по
този начин не е изпълнила задълженията си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за
предучилищното и училищно образование /ДВ, бр. 79/2015 г./.
За да се предпази от наглото поведение на Л., В. му виквал: „Махни се от тука!“ и замахнал, както бил
с гръб към него, с лявата си ръка, като без да иска В. ударил Л. в лицето. Разярен
от това, ответникът Л.М. се нахвърлил с юмруци срещу ищеца В.Л. и му нанесъл
два силни удара - първия в лявото му рамо, а втория - в областта на далака.
Ищецът почувствал силна болка в областта на далака, опитал се да остана в
час, но не издържал и потърсил училищния лекар. След разговор с бащата на
ищеца, той го взел и го завел в Спешното отделение на МБАЛ „***“ АД – ***, където било констатирано, че далакът
на В. е спукан и въпреки опитите на лекарите да го спасят, се наложило да го
отстранят.
Ответникът Л.М. нарушил задължението си като *** по чл. 172, ал. 1, т. З от
Училищното ръководство. Нито ***, нито *** не уведомили компетентните органи за
случилото се, поради което се наложило това да направи адвоката на ищеца. По
случая е образувано н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, като с влязла в сила на
02.04.2020 г.присъда ответника Л.М.М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Поради
виновното и неправомерно поведение на ответника Л.М., както и поради неизпълнение
прецизно на задълженията си от страна на *** по ***- г-жа Г. , по чл. 219, ал. 2,
т. 2 от Закона за предучилищното и училищно образовани, на ищеца са били причинени
болки и страдания, изразяващи се в оперативно премахване на далака му, като по
този начин са му причинени продължително време неудобства, болки и страдания, включително
срам от настъпилата ситуация, както и за цял живот ще бъде лишен от важен орган
за нормалната жизнена дейност на организма му.
Ето защо моли съда да
осъди ответника Л.М. на основание чл. 45 от ЗЗД, солидарно с ФЕГ - *** на
основание чл. 49 от ЗЗД, да му заплатят сумата от 60 000 лв. – причинени продължително
време неудобства, болки и страдания, включително и срам от настъпилата
ситуация, както и лишаване за цял живот от важен орган за нормалната жизнена
дейност, в резултат на причинената му телесна повреда - отстраняване на далака,
ведно със законната лихва от причиняване на вредите на *** г. до окончателно
изплащане, както и направените разноски по делото.
Подробни съображения
в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертиза.
Ответникът Френска езикова гимназия „***“ – ***, ***,
представлявана от *** М. Я. Н., със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Х., е подал
отговор, в който заявява, че оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли
да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност - че предявената претенция е
прекомерно завишена спрямо практиката на съдилищата за подобен вид увреждания.
Прави
възражение изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за лихви.
Твърди, че изнесените в исковата молба факти не отговарят на
действителната обстановка по случая. По време на учебния час по ***, воден от ***
Г. Г., в порядъка от няколко секунди между В.Л. и Л.М. настава размяна на
реплики и удари, в резултат на която, поради нанесен от М. на Л. удар в областта на корема, същият изпитва силна
болка и се свива. *** Г.е направила забележка на М. с оглед
преустановяване на негови иронични подмятания към Л., а след като започва
последователността от действия на размяна на удари веднага се втурва към
местата на двамата *** в опит да предотврати сблъсък и ескалация на ситуацията.
Първият удар е нанесен от Л. към М. - шамар по лявата
бузата на М., което е изрично установено в наказателното производство. Самият Л.М.
посочва в обясненията си пред *** на ФЕГ, че *** Г.не е имала време да реагира
по друг начин, защото всичко се е случило светкавично бързо. Въпреки нежеланието
на В.Л. да отиде в *** на училището, по изрично настояване на *** Г. той отива там
непосредствено след инцидента и е прегледан незабавно от *** Е. К., като *** на
Л. - Н.Л., който е и негов ***, е уведомен на 8-та минута след първоначалния
преглед в лекарския кабинет.
Уведомен незабавно е и дежурният ***-***, който е
присъствал през цялото време на прегледа на Л. в лекарския кабинет на
училището. Въпреки липсата на общи обезпокоителни симптоми, *** и ***-*** се
обаждат повторно на бащата на В.Л., като настояват той да го заведе до болнично
заведение, за да му бъде направен по-задълбочен преглед.
На *** г. по заповед на началника на РУО-*** е
извършена проверка във ФЕГ във връзка със случая по жалба, подадена от
родителите на В.Л., като в Констативния протокол за проверката изрично е
установено, че *** на гимназията е извършил всички необходими мерки и действия
за гарантиране на живота и здравето на ***. Във връзка с наведени в жалбата
твърдения относно неизпълнение на задълженията на *** на ***„***" клас, е
извършена нарочна проверка, като е констатирано, че *** М. И.е изпълнила
надлежно функциите си, произтичащи от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти; проведени са психологически консултации с Л.М. и с В.Л., както и
със семействата им; не са констатирани проблеми с дисциплината или неизпълнение
на задълженията на *** Г. Г. във връзка с настъпилия инцидент.
Според двете съдебни инстанции конфликтът между Л. и М.
води началото си от деня на инцидента *** г., а ударът - шамар по лицето,
нанесен от Л. на М., не е бил случаен, а умишлено нанесен, като се отхвърля
твърдението на Л., че е нанесъл удар по лицето на М., поради отместване на
ръката му. Съдът посочва, че действията на М. са провокирани от тези на Л., но
въпреки това го намира за виновен в извършването на престъпление, поради това,
че не са налице данни за свръхмерна внезапна агресия или състояние с изразена
вегетативна симптоматика и нарушена активност, също както не са установени
данни за нарушение на физическото и психическото състояние на Л.М.. Посочва
също, че *** Г.е успяла да стигне до самия пострадал, като Л.М. е действал
виновно, при наличие на евентуален умисъл.
Предвид гореизложеното, ответникът ФЕГ счита, че
процесният инцидент на *** г. между Л.М. и В.Л. не е предизвикан или съпричинен
от *** Г. Г. или друг *** или *** на ФЕГ, а се дължи на моментно, непредвидимо
и непредотвратимо ескалиране на напрежение в личните отношения на Л.М. и В.Л.,
довело до размяна на удари, един от който е причинил травматично увреждане на В.Л..
Ето защо, не се установява виновно противоправно
поведение (бездействие) на лице, на което ФЕГ е възложило работа, и което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В частност, не са налице
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, които да подкрепят
твърдението на ищеца, че *** Г. Г. не е изпълнила задълженията си, произтичащи
от чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО. В тази връзка, наред с чл. 291, ал. 2, т. 2 ЗПУОП
задълженията на *** се определят и от чл. 4 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, както и от чл. 94 от ПДУ на ФЕГ „***".
Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли
предявения от В.Л. срещу ФЕГ „***" – *** иск за обезщетяване на
неимуществени вреди от деликт в размер на 60 000 лв. като неоснователен и
недоказан, а при условията на евентуалност - да се намали претендираното
обезщетение като прекомерно, с оглед установената съдебна практика за този вид
увреждане, както и да се отхвърли претенцията за лихви от деня на настъпване на
вредата - *** г. до завеждане на иска, поради изтекла погасителна давност,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези
насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Л.М.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Г., е подал отговор, в който не оспорва наличието на влязла в сила на 02.04.2020г. Присъда №
300/21.11.2019г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, с която е признат за виновен,
но оспорва размера на претенцията, като счита, че тя е завишена и не
съответства на причинените неимуществени вреди.
Твърди, че при липса на далак тези функции се поемат от черния дроб, както
и от другите лимфоидни органи, като е течение на времето настъпва пълна
компенсация. Не омаловажава загубата на този орган при ищеца, но счита, че за
определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството възможно ли е компенсиране на функциите на далака от
други органи, по какъв начин, в какъв период от време се случва това и
настъпило ли е то при ищеца, като твърди, че е настъпило пълно компенсиране на
функцията на далака.
Наред с това счита, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, като съпричиняването се проявява в две посоки: с
поведението си ищецът го е предизвикал и пръв го е ударил през лицето, при това
силно с обратната страна на ръката. В тази връзка оспорва твърдението му, че е
бил ръган от него с „нещо“ в ребрата, като твърди, че преди В. да го удари,
между ответника и ищеца не е имало физически контакт.
Наред с това, общото здравословно състояние на В.Л. към момента на
инцидента и съществуващите при него индивидуални особености са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като към
момента на инцидента при него е било налице отклонение във функцията и
размерите на слезката, което е допринесло в значителна степен за нейното
разкъсване.
Ето защо за определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение следва
да се оцени причинно-следствената връзка между вредите и другите обективно
съществуващи обстоятелства, без наличието на които поведението му не би довело
до резултата и вредите, установени с влязлата в сила присъда. Поради посочените
причини ответникът счита, че следва дължимото обезщетение да бъде определено от
съда при определяне на съпричиняване в съотношение 50 % от приетото за
еквивалентно обезщетение на претърпените от ищеца болки и страдания.
Ето защо, моли искът да се отхвърли като неоснователен в претендирания
размер, ведно с присъждане на разноски по съразмерност.
Претенцията за заплащане на лихва върху главницата за периода от *** г. до ***
г. е погасена по давност на основание чл. 111, б.“в” от ЗЗД във връзка с чл.
114, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което моли за посочения период акцесорната
претенция за лихви за забава да бъде отхвърлена като неоснователна, поради
погасяването й по давност.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертиза.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно
чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
няма спор, а и от приложеното н.о.х.д.№ 3985/2018 г., ПРС, 10
н.с., се установява, че с влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда №
300/21.11.2019г. по цит. дело ответникът Л.М.М., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на *** г. в гр. *** е причинил на В.Н.Л., ЕГН **********, тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, което съставлява престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено
съответно наказание. Видно от цит. н.о.х.д., в хода на наказателното производство предявеният
граждански иск от пострадалия В.Л. за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 65 000 лв. не е приет за съвместно разглеждане.
От представените медицински
документи и от заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице *** М.К.Б.,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че на ищеца В.Л. е причинена руптура на слезката по
задната й повърхност, довело до загубата й; кръвотечение в коремната кухина от
разкъсаните съдове на слезката и кръвоизлив от около 500 мл. в коремната
кухина.
Разкъсването на слезката,
придружено с остро кървене в коремната кухина и кръвоизлив в коремната кухина,
ниско кръвно налягане и колабиране при постъпване в болнично заведение е
причинило на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Разкъсването на слезката е станало по директен механизъм – от удар или
притискане с или върху твърд предмет.
Външната равнина на далака е в съседство с диафрагмата, като органът се проектира по
синуса на лявата мембрана-ребро, между 9-то и 11-то ребро по мишничната
централна линия. Гърбът на далака е на 4-6 см. от гръбнака, на нивото на 10 -
11-ия гръбначни прешлени (гръден кош). Формата му е овална или продълговата и
може да бъде широка и къса при деца или тясна и дълга при възрастни. Слезката
има два полюса: заоблен задник, който е обърнат към гръбнака, и остра предница,
насочена към ребрата, като се отличават две повърхности - диафрагмена (външна)
и висцерална (вътрешна). В центъра на висцералната повърхност са портите на
слезката. Нормалните размери на далака при възрастен са: дебелина 3-4 см.,
ширина до 10 см., дължина до 14 см., като тези размери могат да се променят при
патологии, а също и с възрастта на пациента. Слезката е доста подвижна, поради факта,
че тя е свързана с други подвижни органи – стомаха и диафрагмата. Намира се
вляво под ребрената дъга, нагоре, отпред прикрита от 9, 10, 11 и 12 леви ребра.
Слезката на пострадалия В.Л. от удар с юмрук от задната страна в лявата
странична част на тялото не може да бъде разкъсана, ако същата не е увеличена и
не стърчи под ребрената дъга, каквито данни има при постъпването на ищеца в
УМБАЛ „***“ от извършеното образно изследване, като много достоверен е и
механизмът на удар в лявото подребрие в ръба на чина, според гласните
доказателства (свид. Д.). При проучване на мед. документация от УМБАЛ „***“ и
наличните хистологични препарати от слезка, се установява уголемяване и руптура
на слезката, довели до живото застрашаващо кръвотечение в коремната кухина,
което е причина за оперативното й отстраняване. Уголемяването на слезката се
дължи на кръвен застой и хиперплазия на лимфните фоликули, преобладаващата част
от които са със светли герминативни центрове. Формирането на такива центрове в
лимфните фоликули на бялата пулпа и с кръвонапълването на съдовете в червената
пулпа са диагностични микроскопски критерии за реактивни (възпалителни) промени
в слезката, а перифоликуларната хиперемия - за травматичната й увреда.
Перифоликуларно „възпламеняване” се среща и като постваксинална реакция в
слезката.
Налице са кръвен застой в слезката и хиперпластични промени в лимфните
фоликули, в резултат на активиране на лимфната тъкан на бялата пулпа, поради
възпалителни процеси, както и отложен жълто - кафеникав пигмент, преценен при първичното
биопсично изследване на слезката в УМБАЛ „***” като отлагане на хемосидерин.
Във всички случаи обаче образуването и натрупването на пигмента изисква минимум
няколко дни, а наличието му при ищеца свидетелства за хроничен процес в
слезката, който не се дължи на острата хиперемия, предизвикана от травма с давност
от 2-3 часа. Герминативни центрове с разширена маргинална зона и други признаци
на лимфоидна хиперплазия, открити по-често в разкъсани далаци, води до извод, че
имунологично стимулираните органи могат да бъдат по-склонни към травматично
разкъсване.
Тези промени са обичайни при деца, които често боледуват от различни
възпалителни заболявания, като според представената мед. документация „лицето още от детските си години често е
боледувало от остри възпалителни заболявания на гърлото и на горните дихателни
пътища: ангини, тонзилити, бронхити“. Има и поставени диагнози, свързани с
храносмилателната система: гастрит и дуоденит, както и кръвотечение от носа,
юношески артрит, диагностициран през 2013 г като „Първична артроза на други
стави. Болест на Осгуд-Шлатер“, а през 2017 г. на ищеца е поставена диагноза „Синдром
на Райтер - Лерой“.
Към момента на инцидента на *** г. слезката на ищеца е била с увеличени
размери и е стърчала надолу под ребрената дъга, което дало възможност да бъде
нарушена нейната цялост дори и от травми с малка кинетична енергия, като в
медицинската литература са описани тривиални (обичайни) руптури на слезка с
посочените промени (кръвонапълване и фоликуларна хиперплазия), дори при
незначителни травми.
Тъй като далакът участва активно в процеса на хематопоезата, отстраняването
му влияе неблагоприятно върху работата на всички системи на тялото. След
отстраняването му започва преструктуриране на целия организъм и включване на
компенсаторни механизми. Периодът на възстановяване след спленектомия се състои
от няколко етапа, като зависи от метода на хирургическа интервенция, наличието
на усложнения, както и от индивидуалните характеристики на здравето на
пациента. Веднага след операцията се предписват болкоуспокояващи, които не
съдържат аспирин. Средно тялото трябва да се възстанови напълно за 2 месеца, а
средно за период от 6 месеца би следвало ищецът да е възстановил нормалният си начин
на живот и компенсаторните механизми на организма да са изцяло иззели функциите
на отстранената слезка и да са преодоляли липсата й. Към момента на
експертизата следва функциите на далака при ищеца да са изцяло компенсирани,
тъй като са минали около *** г. от процесния инцидент.
Противопоказно за такива пациенти обаче е да се натоварват с прекомерното
физически.
По делото са разпитани свидетелите
М. Н. Я., А. М. А., М. С. Д. и Г.Г.С., показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви. От кредитираните показания на
свидетелите М. Д. и Г.С. – *** на В.Л. и на Л.М., се установява, че процесният инцидент е станал на *** г. в час по ***– „Те стояха един зад
друг - Л. беше зад В., а В. на първия чин, на средната редица. …госпожата ги
помоли да не развалят дисциплината в часа, а всеки да чете когато му дойде
реда.…Докато четеше В., се обърна назад към Л. и замахна към него без да го
удари. Последва същата реакция от страна на Л., който също последва от В.,
обаче без да го удари. При посягане на Л., В. с цялото си тяло отиде напред,
притисна се към чина, за да избегне удара на Л.. При това движение напред В.
бутна чина и той се премести напред.…Госпожата беше права до бюрото си, което е
непосредствено близо до чина на В.. Госпожата през цялото време ги молеше да
спазват дисциплината в час. След като В. се удари, започна да се присвива
напред и зае поза с ръце на корема сякаш го боли. Госпожата каза да останем
всички по местата си, а Л. да придружи В. до медицинското лице. След като двете
момчета излязоха, госпожата остана при нас, след малко и тя излезе и след това
се върна отново, но В. и Л. не се
върнаха.…Случката се разигра много бързо и повечето *** не бяха разбрали какво
е станало.“ (свид. Д.).
В този смисъл са и показанията на
свид. С. - „В. седеше на чина пред Л.. Те
стояха на първите два чина в средната редица. … нещо двамата започнаха да си
говорят по време на самия час, вследствие на което се случи инцидента. …В. беше
обърнат назад към Л. и след това се извърна рязко към чина си и тогава се удари
в него. В. беше обърнат с лявата половина на тялото си към Л. и когато се
обръщаше напред се удари в чина вляво. Мисля, че се удари в лявата част под
ребрата, но не съм изцяло сигурен. …Спомням си, че в края на събитията В.
започна да се държи за корема в лявата страна, под ребрата. Доколкото разбрах, В.
се беше ударил в ръба на чина, на който стоеше. …След като това се случи,
госпожата се изправи от своето място и дойде при тях, за да види какво се
случва.“
От показанията на
свидетелките М. Я. - *** на В. и Л., и на А. А. – *** на ФЕГ, се установява, че
*** Я. и *** на гимназията „посетихме
болничното заведение, за да се информираме как се чувства В.. Баща му каза, че
не е удобно да се качим в болничната стая, предвид интервенцията, която му е
направена, но той слезе долу и ние разговаряхме. Бащата беше изключително
спокоен. Даже ние бяхме по-притеснени, като той се опита да ни успокои, че няма
претенции към нас, В. е започнал и е било приятелска закачка…Аз уведомих
ръководството на гимназията и извикахме родителите на Л., за да изясним какво
точно се е случило. В часа на класа за случката между двете момчета с моя клас
е говорено с децата и от мен и училищния психолог и от педагогическия съветник,
анкети сме провеждали анонимно, за да се изясни кой е предизвикал инцидента.
Ние наказахме Л., премина на самостоятелна форма на обучение, но той като се
върна в класа се усети усещане за несправедливост, защото според *** на В. и Л.,
В. е този, който е предизвикал конфликта между двамата с шамара, който е ударил
на Л.. Аз съм чувала подмятания от децата, че след като В. е ударил Л. и той му
е отвърнал, В. в стремеж да се защити, има вероятност да се е ударил в чина.
По моя преценка
колежката, която е преподавала по ***тогава, се справя и успява да овладее
класа. В мой учебен час в ФЕГ не се е случвало по време на часа ученици да стават и да си разменят
шамари.“ (свид. Я.)
Според свид. А., която
била дежурна в деня на инцидента, „След
часа г-жа Г. ме информира, че в нейния час се е случила размяна на удари между
две момчета и едното от тях е в лекарския кабинет. Веднага отидох там, за да
видя какво става. В лекарския кабинет бяха медицинското лице, В. и Л.. Когато
влязох в кабинета, се обърнах към Л., за да разбера какво се е случило, тъй
като пострадалия беше В.. Тогава той се обърна към мен и каза: „Госпожо, не му
се карайте, аз съм виновен, аз посегнах пръв.“ В лекарския кабинет В. ми
разказа, че докато си е четял домашната работа по английски език, Л. му е
направил забележка и В. се е обърнал и го е ударил по лицето - шамар. Л.
веднага е отвърнал на удара, като е искал да го удари по рамото, но В. се е
дръпнал и ръката на Л. е попаднала в корема на В.. Така ми обясниха случката.
В. се оплакваше от
някакви болки в областта на корема. Медицинското лице ме информира, че се е
свързало с бащата на В., който е негов *** …След около 20 минути дойде бащата
на В. с личен автомобил и отидоха двамата в болницата. В. беше на крака. След
като В. и баща му тръгнаха към болницата, аз уведомих веднага *** за инцидента
и започна процедура по предотвратяване на насилието в училище. Уведомихме
Регионалното управление на образованието в ***, първо по телефона, после с
доклад - писмен, след което уведомихме по телефона и инспектора в детска
педагогическа стая, а след това и с писмен доклад. Мисля, че на следващия ден
изпратихме съответните доклади…..След като изкара часовете си, г-жа Г. направи
писмен доклад за случая с инцидента. …След като разбрахме, че последиците за В.
са по-сериозни, в класа им влезе психолог и направихме анкета за това, което се
случи и тази анкета показа, че всъщност една голяма част от децата не са
разбрали какво точно се е случило в часа по английски. Тези, които бяха
възприели какво се случва, потвърдиха това, което разказаха В. и Л., че В. пръв
е ударил Л., а Л. е отвърнал моментално. Шамар от страна на В. и удар от страна
на Л..
Този инцидент е прецедент
за нашата гимназия….Считам, че госпожа Г. е голям професионалист, тя е спокоен ***,
*** я уважават, не са се случвали такива инциденти в нейните часове.“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Солидарно предявените искове с
правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от
надлежна страна и са процесуално допустими, а по същество са ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413 от НПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на
влязлата на 02.04.2020 г. Присъда № 300/21.11.2019 г. по приложеното н.о.х.д.№
3985/2018 г., ПРС, 10 н.с., се установяват
три от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл. 45 и сл. от ЗЗД – налице е деяние /действие/, изразяващо се в причинена
на ищеца В.Н.Л. на *** г. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезката, довела според СМЕ до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, което деяние е противоправно и е извършено виновно от ответника Л.М.М..
По отношение на втория ответник ФЕГ „***“ – *** не е
спорно, че *** по ***на В. и Л. към *** г. – г-жа Г. Г., е *** на ответната
гимназия. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Тъй като с влязла в сила присъда е установено, че по
време на обучение в гимназията, в час по ***е било извършено престъпление,
изразяващо се в нанасяне на тежка телесна повреда от един *** на друг, не може
да се приеме, че *** г-жа Г. Г. е изпълнила задълженията си по чл. 219, ал. 2,
т. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование, според който педагогическите
специалисти са длъжни да опазват живота и здравето на *** по време на
образователния процес и на други дейности, организирани от образователната
институция. Факт е, че *** не е поддържала дисциплината в часа по ***на нужното
ниво и е допуснала размяна както на подигравателни реплики между ***, така и на
физическа агресия между тях, довела до нанасяне на тежка телесна повреда на ***
по време на учебен час.
Ето защо, съдът намира, че е налице пасивна материално
правна легитимация и на двамата ответници по делото, които съгласно чл. 53 от ЗЗД отговарят солидарно.
От заключението на изслушаната съдебно–медицинска
експертиза се установява, че тежката телесна повреда и последвалото възстановяване
на ищеца са му причинили душевни и физически болки и страдания, които са в
пряка причинно-следствена връзка с деянието на ответника, поради което нанесените
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани.
След като прецени дефинитивния характер на увреждането – премахване на слезката; сравнително леката степен и малката продължителност
на причинените душевни и физически страдания и техния интензитет; младата възраст на пострадалия към дата на инцидента (*** г.); бързото му физическо
възстановяване и
пълното компенсиране на функциите на отстранената слезка, според СМЕ, и липсата
на регистрирани усложнения, както и обстоятелството, че за вбъдеще ищецът няма
да може да извършва тежки физически дейности и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и
чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента
на настъпването им, а не към момента на решаване на спора, съдът намира, че сумата 40 000
лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – неудобства, болки и страдания
в резултат на оперативно отстраняване на слезката.
Съдът намира обаче, че от
събраните гласни доказателства, както и от твърденията на самия ищец в ИМ, се
установява, че именно ищецът В.Л. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като пръв е ударил шамар на ответника след размяна на
подигравателни реплики между тях, и по този начин е провокирал и ответна
физическа реакция от Л.М..
Освен това, според свидетелите Д.
и С. – преки очевидци на инцидента, след размяната на удари между двете момчета
В. се е ударил и сам в чина, на който е седял, като този механизъм на
получаване на увреждането на слезката е много вероятен, съгласно СМЕ. Според
вещото лице *** М. Б., слезката на пострадалия В.Л. не
може да бъде разкъсана от удар с юмрук от задната страна в лявата странична
част на тялото, ако същата не е била увеличена и не е стърчала под ребрената
дъга, което е установено при постъпването на ищеца в УМБАЛ „***“ от образното
изследване. Увреждането на слезката на ищеца по механизъм на удар в лявото
подребрие в ръба на чина е много вероятен, тъй като към момента на инцидента на
*** г. слезката му е била с увеличени размери и е стърчала надолу под ребрената
дъга, което е дало възможност да бъде нарушена нейната цялост дори и от травми
с малка кинетична енергия.
Ето защо, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 75 %, поради
което така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
намалено и да се присъди в размер на 10 000 лв.
Предвид гореизложеното искът по
чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на общо 10 000 лв., като
до пълния предявен размер от 60 000 лв. същият се явява недоказан и неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Сумата на дължимото обезщетение
следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на деликта – ***
г. до окончателното плащане, съгласно чл. 86, и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но
предвид направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на
претенцията за лихви, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, лихвата следва да се
присъди, считано от *** г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да заплатят общо на ищеца сумата 388,40 лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК на ответника Л.М. сумата 2 350
лв. - такси и разноски по съдебното производство, съразмерно на отхвърлената
част от иска, а на ответника ФЕГ – сумата 2 399 лв. - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответниците следва да заплатят на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК по сметка на ОС -
Пловдив общо сумата 600 лв., от които 400 лв. - държавна такса и 200 лв. –
разноски за експертиза.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА солидарно Френска езикова гимназия „***“ – ***, ***, представлявана от *** М. Я. Н., със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Х., и Л.М.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Г., на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, вр.
чл. 51, ал. 2, чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят общо на В.Н.Л., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Й.Д., сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева)
– обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания
и дискомфорт, съпричинени при нанасяне на тежка телесна повреда –
загуба на слезка, за което има влязла в сила на 02.04.2020 г. Присъда №
300/21.11.2019 г. по н.о.х.д.№ 3985/2018 г.,
ПРС, 10 н.с., ведно
със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане, както и общо
сумата 388,40 лв. (триста осемдесет и осем лева и 40 ст.) - направените по
делото разноски за защита, съразмерно с уважената част от иска, като до пълния
предявен размер от 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Й.Д., да заплати на Френска езикова гимназия „***“
– ***, ***, представлявана от *** М. Я. Н., със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Х., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2 399 лв. (две хиляди триста деветдесет и девет лева) -
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Й.Д., да заплати на Л.М.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2 350
лв. (две хиляди триста и петдесет лева) - такси и разноски по съдебното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Френска езикова гимназия „***“
– ***, ***, представлявана от *** М. Я. Н., със съд. адрес:***, чрез адв. Х.Х., и Л.М.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Г., да заплатят по сметка на ОС – Пловдив общо сумата
600 лв.(шестстотин лева) - такси и разноски по съдебното производство, на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………..
/М. Бедросян/