№ 139
гр. Пазарджик, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245200600373 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на защитника на подсъдимия Р. Т. П.,
ЕГН ********** – адвокат С. Л. и на частния тъжител и граждански ищец Б.
А. С., ЕГН **********, чрез повереника му – адвокат И. В., срещу Присъда №
16 от 14.02.2024г., постановена по НЧХД № 20235220200014 по описа за
2023г. на Районен съд - Пазарджик.
С обжалваната присъда подсъдимият Р. Т. П., ЕГН **********, роден на
10.07.1976 г. в гр. Пловдив, живущ в с. ******* българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, е признат
за виновен в това, че на 04.09.2022 г. на зеленчукова борса в *****, обл.
Пазарджик е причинил на Б. А. С. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, вследствие на причинено
кръвонасядане по корема, поради което на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от
НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лева, платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик,
съответно подсъдимият Р. П. е признат за невинен и е оправдаван по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Със
същата присъда подсъдимият Р. П. е осъден да заплати на Б. С. сумата от
1
700,00 лева - обезщетение за причинените с престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.09.2022г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от
10 000,00 лева предявеният от последния граждански иск е отхвърлен, като
неоснователен. Постановено е вещественото доказателство - 1 бр. компакт-
диск, съдържащ записи на тел. 112, да бъде отнето в полза на държавата и да
бъде унищожено след влизането на присъдата в сила, като на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р. П. е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в размер на 50,00 лева, а в полза на
частния тъжител и граждански ищец - разноски в общ размер на 865,62 лева.
С подадената въззивна жалба с вх. № 4777/22.02.2024 г. от защитника на
подсъдимия Р. П. - адвокат С. Л., присъдата се обжалва като
незаконосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската част. Счита,
че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, който бил
приложен неправилно. Сочи се, че частното обвинение не е успяло да докаже
по безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение, доколкото
съобразно събраните доказателства била установена различна фактическа
обстановка от изложената в тъжбата. Прави се искане за цялостна отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият П. бъде оправдан. С
допълнение към жалбата от 10.05.2024 г. след изготвяне на мотивите са
изложени допълнителни аргументи. Излага се становище, че мотивите към
обжалваната присъда били едностранчиви и некореспондиращи със събраните
по делото писмени и гласни доказателства, доколкото съдът е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите, посочени от частното обвинение като
очевидци, което не кореспондирало с показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, дошли на мястото на инцидента по сигнал на
подсъдимия. Набляга се, че частният тъжител не бил споделил пред
полицейските служители за получени травми, вследствие на нанесен от
подсъдимия удар. Сочи, че не са коментирани и не са взети предвид доводите
на защитата относно обстоятелството, че С. е сключил споразумение с
прокуратурата, с което е признал вината си за нанесена на подсъдимия средна
телесна повреда, вследствие на същия инцидент, без да реливира доводи по
другото наказателно дело – НОХД № 564/2023г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, че същата е нанесена в условията на неизбежна отбрана или при
превишаване пределите й, а развива такива едва в настоящото производство.
С подадената срещу присъдата въззивна жалба с вх. № 4929/23.02.2024 г.
от повереника на частния тъжител и граждански ищец Б. С. – адвокат И. В.,
същата се обжалва в частта, с която подсъдимият П. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и в гражданската й
част. Излага се, че в тази част присъдата е необоснована и незаконосъобразна.
Сочи се, че по делото било безспорно доказано, че е налице причинно-
следствена връзка между удара, нанесен от подсъдимия П. и кървенето в
гастроинтестеналния тракт – кръвоповръщане, поради което изводът на
първоинстанционния съд за липсата на такава връзка бил неправилен. Прави
се искане за отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това
престъпление, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният
2
граждански иск.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адвокат В., поддържа
подадената въззивна жалба, съответно изразява становище за неоснователност
на жалбата на подсъдимия. Излага, че въз основа на обстоен анализ на
събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
на посочената дата подсъдимият е нанесъл удар с лакът в корема на тъжителя.
Намира обаче за неправилен извода на съда, че не е налице причинно-
следствена връзка между този удар и полученото от тъжителя
кръвоповръщане, базирайки се на експертизата. Излага, че същата не била
изследвала първата хоспитализация на тъжителя, а второто му постъпване в
болница. Позовавайки се на представеното по делото СМУ сочи, че втората
хоспитализация има друга причина. По отношение първата хоспитализация,
случила се след като е получил кървене и повръщане на следващия ден след
удара намира, че травмата е причинена от удара. В така насока било и
представеното СМУ и медицинската документация от първия прием в
болница на тъжителя. Прави искане за уважаване на въззивната жалба,
съответно присъждане на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Л., поддържа подадената въззивна
жалба по изложените в нея аргументи, съответно оспорва жалбата на частният
тъжител и граждански ищец и я счита за неоснователна. В хода на съдебните
прения излага, че присъдата се базира на свидетелските показания на трима
свидетели, които са едни и същи по всички дела водени между страните.
Намира свидетелските показания на тези трима свидетели за противоречиви.
Излага, че неясно защо са подминати свидетелските показания на двамата
полицаи, отзовали се на сигнала за инцидента, доколкото единствено те са
обективни и безпристрастни, макар и да са посочили, че нямат пълен спомен.
По изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи отправя искане
за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подзащитният му
бъде оправдан, като бъде отхвърлен изцяло и предявеният граждански иск.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Подсъдимият П. моли присъдата да бъде отменена изцяло и да бъде
оправдан.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха и не се събраха нови
доказателства.
При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадените
въззивни жалби, въззивният съд намира, че същите са редовни и допустими,
като подадени от страни в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от
НПК в обжалваните части, в срока по чл. 319 от НПК и отговарящи на
изискванията на чл. 320 от НПК
Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивните жалби‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото
доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, съответно и двете жалби се
явяват неоснователни, по следните съображения:
3
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по тъжба от
04.01.2023 г. на частния тъжител Б. А. С., ЕГН **********, впоследствие
конституиран и в качеството му на граждански ищец в производството, срещу
подсъдимия Р. Т. П., ЕГН **********, с твърдения за извършено от последния
деяние на 04.09.2022 г., около 16,00 часа, на зеленчукова борса в *****, обл.
Пазарджик, когато чрез удар с лакътя си в корема на тъжителя, подсъдимият
П. му е причинил комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
вследствие на контузия коремна област, кървене от гастроинтестиналния
тракт (кръвоповръщане) и кръвонасядания по корема.
Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане и
предявеният от Б. С. граждански иск за осъждане на подсъдимия да му
заплати сумата от 10 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
04.09.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинените вследствие на деянието неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, включително писмените материали по НОХД
№ 564/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, от заключението на
назначената по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, както и от приложения като веществено доказателство компакт-
диск, съдържащ аудио-записи във връзка с подадени сигнали на тел. 112 и на
електронни картони на приетите повиквания на тел. 112 за станалия инцидент,
обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на обстоен,
обоснован и пълен анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната
фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящия въззивен
състав:
Тъжителят Б. С. произвежда и търгува със зеленчуци на едро, като от
години ползва сергия на зеленчуковата борса в село Огняново, обл.
Пазарджик. Непосредствено до него работи свидетелят А.М., а в съседство
срещу сергията на тъжителя работят свидетелите С. Н. и В. А..
Подсъдимият Р. П. и неговата майка - свидетелката Е. П.а, често
пазарували стока от въпросната зеленчукова борса, тъй като имали сергия на
пазара в *******. В съседство до тях била сергията на позната на тъжителя С.
– Тинка, която продавала негова стока.
На 04.09.2022 г. тъжителят бил уведомен от неговата позната Тинка, че от
сергията й през нощта били изчезнали част от дадените от него домати за
продаване, но тя забелязала същите домати на сергията на П.и. По-късно в
същия ден, подсъдимият П. и неговата майка отишли в зеленчуковата борса в
*****, за да пазаруват стока. На излизане от борсата минали покрай сергията,
на която работел тъжителят С., когато били забелязани от него. Същият решил
да ги спре и да им направи забележка относно съобщеното му сутринта от
неговата позната. Той махнал с ръка в знак на подсъдимия да спре
автомобила, при което П. спрял. Тъжителят се приближил към автомобила и
4
застанал от страната на мястото до водача, където седяла П.а, като през
отворения прозорец на автомобила отправил остра забележка към нея, с
обвинението, че крадат от стоката на „**********“. Това ядосало подсъдимия
П. и той слязъл от автомобила, като заобикаляйки предната му част се
приближил към тъжителя и започнал да се разправя словесно с него. Тогава С.
се приближил към него. Междувременно от автомобила излязла и
свидетелката П.а. Тримата продължили да се разправят, като в един момент
подсъдимият П., както бил до тъжителя свил лявата си ръка и с лакът
замахнал и ударил С. в областта на корема. От силния удар пострадалият се
присвил от силната болка. В това време подсъдимият понечил да го удари
втори път, но виждайки вдигнатата му ръка, тъжителят С., изправяйки се, му
нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула. Ударът бил силен, като
окото на подсъдимия се подуло, а от носа му текнала кръв. Това накарало него
и майка му да се качат в автомобила и да се оттеглят от мястото. Тъжителят С.
пък седнал на един стол до сергията си и започнал да се присвива, тъй като
изпитвал болка и дискомфорт. Междувременно П. изпитвал силни болки,
поради което спрял автомобила си на входа на борсата и потърсил помощ.
След това подал и сигнал на тел. 112, като на място бил изпратен полицейски
автопатрул, в чиито състав били свидетелите И. Г. и Н.Р.. Тъй като
подсъдимият получил по-тежки травми при развилата се ситуация, на място
бил извикан и екип на Спешна помощ, който откарал П. в Спешното
отделение. Впоследствие подсъдимият П. постъпил на лечение в УМБАЛ
„*********“ - гр. Пловдив.
Тъй като до края на деня и през цялата вечер и нощ болките не отшумели,
на следващия ден - 05.09.2022 г., сутринта, тъжителят С. посетил Спешна
помощ, като на два пъти повърнал кръв. След като бил прегледан той бил
оставен на лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ - гр. Пазарджик. На
07.05.2022 г. бил изписан с подобрения, след като му била наложена
назогастрална сонда и проведено консервативно медикаментозно лечение.
При изследванията не били установени травми на вътрекоремни и гръдни
органи. При проведените прегледи на тъжителя било установено, че преди
време е опериран от херния.
На 08.09.2022 г. тъжителят С. посетил и съдебен лекар, като при
освидетелстването му било констатирано травматично увреждане в
срединната коремна област - синкаво кръвонасядане с размери 19х13 см, което
според съдебния лекар било причинено в резултат на действието на твърд, тъп
предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаряло да е получено така,
както е съобщил пострадалия - при нанесен удар с лакът в корема и тази
травма причинила болка на пострадалия. Тъжителят С. представил на
съдебния лекар и епикризата, издадена от МБАЛ – гр. Пазарджик относно
проведеното му лечение, като съдебният лекар приел, че освен посоченото
травматично увреждане на пострадалия, са били причинени, вследствие на
нанесения му от подсъдимия удар с лакът, и контузия на гръдния кош и
коремната област и кървене от гастроинтестеналния тракт (кръвоповръщане),
което било овладяно без оперативна намеса и е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК.
Междувременно за нанесените му травми подсъдимият Р. П. сезирал
5
Районна прокуратура - Пазарджик с жалба, по повод на което било образувано
досъдебно производство за нанесена средна телесна повреда. Срещу
тъжителят С. било образувано НОХД № 564/2023 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, което приключило с влязло в сила на 19.04.2023 г. споразумение, с
което Б. С. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК спрямо личността на подсъдимия П., за което му било
определено наказание Пробация.
Съгласно заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд
съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения му удар с лакът в
областта на корема, тъжителят С. е получил кръвонасядане по предната
коремна стена с размери 19х13 см, което му е причинило болка с умерен
интензитет за период от 6-7 дни. Същата не води до трайни последици върху
здравния статус на пострадалия, съответно не му пречи да извършва
физическа работа, дори и тежка. Вещото лице е изследвало и първата
хоспитализация на С., като е посочило в заключението си, че при нея в
болнично заведение на тъжителя на 05.09.2022г. е проведено изследване на
вътрекоремни и гръдни органи, при което не са били установени травми.
Въпреки оплакванията си за кръвоповръщане и мЕ., на пострадалия не била
проведена горна ендоскопия за диагностично уточняване на източника на
кървене. Според вещото лице С. не бил диагностициран прецизно. При
втората му хоспитализация на 26.09.2022 г. вече е било проведено такова
изследване, при което диагностично е установено, че тъжителят има остър
хеморагичен гастрит (ерозивен гастрит) и гастроезофагеална рефлуксна
болест с езофагит. Тези болестни състояния според вещото лице нямат
травматична генеза и се лекуват консервативно. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си, като обосновава допълнително своето
становище.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК като го е признал за виновен за нанасяне
на лека телесна повреда, доколкото вследствие нанесения от него удар с лакът
в корема, на тъжителят С. му е причинено травматично увреждане - синкаво
кръвонасядане с размери 19 х 13 см, причинило му болка с умерен
интензитет, която е отшумяла за период от 6-7 дни, което деяние, от
субективна страна е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК.
Районният съд е достигнал до извод, че подсъдимият П. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК - лека телесна повреда на пострадалия С., изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и го е оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение, доколкото е приел, че по делото не са
налице безспорни доказателства, че вследствие на нанесения от подсъдимия
удар с лакът в областта на корема на пострадалия, последният е получил
вътрекоремни травми и такива на гръдните органи, които да са предизвикали
вътрешно кървене.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, като счита, че приетата за установена от първата
6
инстанция фактическа обстановка по делото се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които районният съд подробно е обсъдил и анализирал
поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд намира, че не са налице
основания за нейната промяна, доколкото пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга счита, че тя е правилно
установена от първата инстанция, на базата на обективен, пълен и точен
анализ на събраните по делото доказателствени материали.
По делото не е спорно, а и несъмнено се установява от събраните по
делото доказателства, че на процесната дата – 04.09.2022 г., в късния следобед,
в зеленчуковата борса в ***** е възникнал словесен конфликт между
подсъдимия П. и неговата майка – свидетелката Е. П.а, от една страна, и
тъжителя С., от друга. Повод за конфликта е възникнало у тъжителя съмнение,
че П.и са откраднали негови зеленчуци - домати, които предал за продажба на
негова позната в *******, където последните също имали сергия в съседство.
Установява се от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, в това число и свидетелката Е. П.а – майка на подсъдимия, че
възникналият словесен спор е прераснал във физическа саморазправа между
П. и С., вследствие на която са разменени удари между тях, като всеки от
двамата е получил травматични увреждания.
Настоящата инстанция не възприема изложените от защитата аргументи
за допуснати от страна на съда нарушения при доказателствения анализ на
събраните по делото доказателства и по-специално гласните такива – на
свидетелите М., А. и Н.. Следва да се отбележи, че контролираният съд е
положил нужното старание да събере относимите по делото доказателства за
установяване на фактическата обстановка по делото и същата е правилно
установена. След извършения самостоятелен прочит и анализ на
доказателствата, и при съпоставката им с целия събран по делото
доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че не са налице
нарушения от страна на първоинстанционния съд при извършения от него
доказателствен анализ на свидетелските показания. Еднопосочни,
последователни и кореспондиращи си помежду си, с несъществени
разминавания между тях, са показанията на тримата свидетели М., А. и Н..
Същите се явяват непосредствени очевидци на случилото се, доколкото
работят на същото място и са възприели непосредствено процесните събития.
Видно от техните показания, същите са възприели възникналия между П.и и
тъжителя словесен конфликт, като еднопосочно сочат, че същият е възникнал
във връзка с някакви домати. И тримата свидетели, доколкото са били на
близко разстояние, са възприели и нанесения от страна на подсъдимия удар с
лакът в коремната област на С., вследствие на който последният се е присвил.
Неоснователни са възраженията на защита, че показанията им са
недостоверни и не следва да бъдат кредитирани, доколкото са едни и същи по
всички дела водени между страните, а пък полицейските служители, дошли на
място, не били установили свидетели на случая. Следва да се посочи, че
дадените от тези трима свидетели не са се променяли съществено във времето,
съответно не са налице противоречия между тях, доколкото кореспондират с
надлежно приобщените от първоинстанционния съд писмени материали по
образуваното досъдебно производство за нанесена средна телесна повреда на
подсъдимия Р. П., което е приключило с влязло в сила на 19.04.2023 г.
7
споразумение по НОХД № 564/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с
което Б. С. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК спрямо личността на П.. Свидетелите еднопосочно
сочат, че са възприели, как П. с лакътя на лявата си ръка е нанесъл удар в
корема на тъжителя С., вследствие на което той се присвил. В този момент П.
е посегнал да го удари втори път, но тогава тъжителят му е нанесъл удар с
ръка в лицето, в областта на скулата. След този удар и тримата свидетели
еднопосочно сочат, че П. и майка му са се качили в колата си и са напуснали
мястото на инцидента, а от друга страна тъжителят С. е седнал на стол до
сергията си и започнал да се присвива, държейки се за корема.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че за достоверни
показанията на посочените по-горе трима свидетели, че именно П. е започнал
пръв физическата разправа като е нанесъл удар с левия лакът в областта на
корема на тъжителя С., като механизма на нанасяне, отговаря и на
ситуирането на двете лица един спрямо друг. Неоснователни са възраженията
на защита, че при ситуиране един срещу друг няма как подсъдимият да нанесе
удар с лакът в областта на корема. Следва да се отбележи, че посоченият
механизъм е напълно възможен, доколкото удар с свит лакът, както сочат
тримата свидетели, може да се осъществи и напред, а не само назад, какъвто
може би е доводът на защитата, доколкото, поради липса на конкретика на
твърдението, въобще не става ясно какво точно има предвид защитата с това
възражение. В такава насока е издаденото на С. СМУ от 08.09.2022 г., в което
е отразено, че синкаво кръвонасядане в коремната област с размери 19х13 см,
което според е било причинено в резултат на действието на твърд, тъп предмет
чрез удар с или върху такъв и възможно да е получено при нанесен удар с
лакът в корема. Правилно, обосновано и логично първоинстанционният съд е
приел, че процесният удар е нанесен в момент, в който пострадалият не го е
очаквал, което пък опровергава и твърденията на П.и – майка и син, че още
след слизането на П. от автомобила, той е бил нападнат с удари от С., който го
ритнал в областта между краката, а след това му нанесъл удар с юмрук. В
подкрепа на този извод са и приетите като писмени доказателства медицински
документи, издадени по повод нанесената средна телесна повреда на П.,
доколкото никъде в тях не е отразено травматично увреждане в други части на
тялото му, вследствие на нанесен удар с крак в слабините от страна на С..
По отношение възражението на защитата, че не са взети предвид
показанията на пристигналите на място полицейски служители разпитани по
делото, които не били открили свидетели на инцидента, съответно сочат, че не
си спомнят тъжителят да им е съобщил да е бил ударен от подсъдимия,
настоящата инстанция споделя изложеното в мотивите на
първоинстанционната присъда. Посочените свидетели Р. и Г. не са преки
очевидци на инцидента, като същите са възприели съобщеното им от П. и
неговата майка, съответно са снели обяснения и от тъжителя С.. В показанията
си и двамата свидетели сочат, че нямат ясен спомен за възникналия инцидент,
а и видно от приобщената по делото като писмено доказателство докладна
записка, изготвена от тях, същата е изключително пестелива на отразени
факти. С оглед изминалия дълъг период от време от инцидента до момента на
разпита на полицейските служители, а и с оглед характера на работата им,
съвсем нормално е същите са нямат ясни спомени за конкретни факти от този
8
инцидент.
По изложените съображения, доколкото дадените от тримата свидетели
М., А. и Н. показания са еднопосочни, кореспондират помежду си, както и с
надлежно приобщените от първоинстанционния съд писмени материали
събрани по делото, не са налице съществени противоречия в тях, а взаимно се
допълват, според настоящата инстанция не са налице основания, които да
обосноват извод за тяхната недостоверност, нито пък за някаква
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото по настоящото
производство.
Тук е моментът да се посочи, че правилно и обосновано съдът не е
кредитирал обясненията на подсъдимия, както и свидетелските показания на
неговата майка, в частта, в която подсъдимия твърди, че той не е удрял
тъжителя и че единствено последният го е удрял, доколкото противоречат на
показанията на свидетелите М., А. и Н., както и на заключението на СМЕ и
становището в СМУ, според които категорично на пострадалия е била
нанесена травма чрез удар с лакът в коремната област, довела до
кръвонасядане с посочените в медицинската документация размери,
причинила му болка в рамките на около една седмица. Същите обосновано
контролираният съд е намерил, че не могат да бъдат обективен източник за
действителните факти, а следва да се възприема като защитна теза, с оглед
двойствения характер на обясненията на подсъдимия. Правилно и обосновано,
доколкото показанията на свидетелката Е. П.а – майка на подсъдимия, в
частта, в която подкрепя версията за случилото се изложена от подсъдимия,
противоречат на съвкупния доказателствения материал събран по делото, а и с
оглед близкороствената й връзка с подсъдимия, не са кредитирани от съда.
По отношение характера на нанесената телесна повреда - леките телесни
повреди по степен на увреждане са два вида – такива с разстройство на
здравето по чл. 130, ал. 1 от НК, и такива без разстройство на здравето по чл.
130, ал. 2 от НК. Престъплението лека телесна повреда предполага увреждане
на физическия интегритет на личността, извън случаите на тежки и средни
телесни повреди. Относно характера на телесното увреждане следва да се
имат предвид указанията в т. 15 и т. 16 от ППВС № 3 от 27.09.1979 г. по н. д.
№ 6/1979 г., с което Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание за
обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди.
За телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и 129 от НК, квалифицирана по чл. 130, ал. 1 от НК, законът има предвид
всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без
то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота.
Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до
леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК са посочени обективните признаци
на втория вид лека телесна повреда, която представлява всяко увреждане,
което е причинило болка или страдание без разстройство на здравето. В тези
случаи пострадалият претърпява само болка и страдание, като болката, по
своята същност представлява неприятно физическо усещане, а страданието се
определя като продължаваща болка. Тези телесни увреждания се свеждат до
9
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателство върху различни
части на тялото. Еднопосочна е съдебната практика, че при този вид лека
телесна повреда болката или страданието трябва да са от такъв характер, че да
не представляват разстройство на здравето. Такива са например нанасяне на
удари с ръка, крак или друг предмет по тялото на пострадалия, които удари не
довеждат до накърняване телесната цялост, а само до временна болка от
удара.
За определяне характера на леката телесна повреда по делото е назначена
съдебномедицинска експертиза. Според заключението на вещото лице
вследствие на нанесения удар с лакът от страна на подсъдимия П. в коремната
област на тъжителя, при извършените му в болницата и при съдебния медик
прегледи е установено травматично увреждане, представляващо
кръвонасядане по предната страна по средата на коремната област с размери
19х13 см. Видно от уточненията на вещото лице, а и от издаденото от
съдебния лекар СМУ е, че механизмът на получаване на това кръвонасядане е
травматичен, чрез действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв предмет, като отговаря да е причинено с нанесен му удар с лакът в
областта на корема. По отношение твърденията, че вследствие на удара
тъжителят е получил и кървене от гастроинтестиналния тракт -
кръвоповръщане, настоящата инстанция намира за обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано по несъмнен и
категоричен начин причинно-следствената връзка между удара и
констатираното травматично увреждане. Видно е още от медицинската
документация, че при първоначалното приемане на тъжителя в МБАЛ-
Пазарджик на 05.09.2022г., след извършения му преглед, не са констатирани
вътрекоремни травми и такива на гръдните органи, които да са предизвикали
вътрешно кървене. Действително, при проведените му прегледи и изследвания
не е било направено горно ендоскопско изследване, което да уточни източника
на кървене, но доколкото проведените други изследвания не са открити
травми на вътрекоремните и гръдните органи, правилно съдът е приел, че не
може да се направи несъмнен извод, че кръвоповръщането, което тъжителят е
имал след инцидента, се дължи именно на нанесената му травма от
подсъдимия.
Видно е от неоспореното от страните заключение на вещото лице, че при
последващата втора хоспитализация на тъжителя в болнично заведение, след
проведени пълни изследвания е установено, че същият има други заболявания
- остър хеморагичен гастрит и гастроезофагеална рефлуксна болест с
езофагит, които категорично според вещото лице не са с травматична генеза.
Гастроезофагеална рефлуксна болест според заключението на вещото лице се
дължи на дисфункция на долния сфинктер на хранопровода, която води по
връщане – рефлукс, на стомашносъдържимото в хранопровода и увреждане на
лигавицата му, което също би могло да бъде причина за полученото
кръвоповръщане, а не непременно да е вследствие на насения от П. удар,
доколкото според вещото лице не е с травматична генеза. В този смисъл,
според настоящия съдебен състав, неоснователни се явяват изложените от
повереника на частния тъжител възражения, че е налице такава категорично
доказана причинно-следствена връзка между удара от страна на П. и
кръвоповръщането на тъжителя, което да квалифицира деянието на П. като
10
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129
от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Неоснователен е аргументът, че
експертизата, доколкото не била изследвала първата хоспитализация на
тъжителя, а само второто му постъпване в болница, не опровергава извод, че
кръвоповръщането е вследствие нанесения от П. удар в областта на корема на
тъжителя С.. Видно е от самото заключение, че вещото лице се е запознало и е
изследвало всички представени писмени медицински документи по делото,
включително и издаденото на С. СМУ от 08.09.2022г., както и епикризата от
първата му хоспитализация. Вещото лице е изследвало и тази хоспитализация
на тъжителя, като изрично е уточнило при изслушването си, че пострадалият
не е диагностициран прецизно при първия си болничен прием, доколкото не
му е извършена горна ендоскопия, а това е направено едва при втората му
хоспитализация. Поради това, обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че по делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин причинно-
следствената връзка между нанесения от П. удар с лакът в корема на тъжителя
и полученото от последния кръвоповръщане. С оглед разпоредбата на чл. 303
от НПК изискваща присъдата да не почива на предположения, а обвинението
да е доказано по несъмнен и категоричен начин, правилно и законосъобразно
контролираният съд е приел, че в случая не се касае за престъпление по чл.
130, ал. 1 от НПК и е оправдал подсъдимия по така повдигнатото му с тъжбата
обвинение за такова деяние, доколкото не е установено, че се касае за
комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а единствено за лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето. В този смисъл, според настоящия съдебен състав
материалният закон е приложен правилно от страна на контролираният съд, а
жалбата на частния тъжител в тази й част се явява неоснователна.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, настоящата
инстанция не откри нарушения при извеждане на правнорелевантните факти,
на основата на които районният съд е приел за доказано обвинението за
нанесена от подсъдимия П. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.
Проверката, направена от настоящата инстанция, с оглед начина на формиране
на вътрешното убеждение на контролирания съд, не сочи на нарушение на
принципа на чл. 14 от НПК, нито на реда за събиране и проверка на
доказателствата, визиран в чл. 107 от НПК. Съобразявайки се с постановките
на ППВС № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., въззивната инстанция се
присъединява към обсъдените в мотивите на районния съд разрешения,
фактически и правни изводи относно извършеното деяние, като в своята
съвкупност и логическа взаимовръзка събраните по делото доказателства
несъмнено сочат на извършено от подсъдимия Р. П. престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, доколкото на 04.09.2022 г. на зеленчукова борса в *****,
вследствие на удар с лакътя на ръката си в корема на Б. С. е нанесъл на
последния лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по корема, с
което му е причинил болка без разстройство на здравето. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК, както правилно е приела и първата инстанция. Подсъдимият П. е
съзнавал, че посредством удара с лакътя на ръката си, би могъл да причини
телесно увреждане на пострадалия С., имал е представи за всички обективни
11
елементи на престъпния състав, предвиждал е и е искал да настъпят
общественоопасните последици - телесното увреждане на тъжителя,
ръководен от предшестващата удара словесна разправия.
По отношение санкционната част на обжалваната присъда - за
извършеното престъпление разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК предвижда
налагане на наказание Лишаване от свобода до 6 месеца, като алтернативно са
предвидени възможността за налагане на наказание Пробация или Глоба от
100 до 300 лева.
С процесната присъда, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимият П.
е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, като му е наложено административно наказание Глоба
в размер на 1 000,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца и вземайки
предвид, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на деянието,
не е освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са
причинени имуществени вреди, доколкото не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК, в съответствие с материалния закон,
правилно и законосъобразно първата инстанция е приложила института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В съответствие с установеното по делото, правилно
първоинстанционният съд е освободил подсъдимия П. от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1
000,00 лева. Размерът на същата справедливо и правилно е определен в
минималния размер предвиден в закона, с оглед конкретната обществена
опасност на деянието и дееца, като е съобразено и семейното и материалното
положение на подсъдимия П.. Настоящата инстанция споделя извода на
контролирания съд, че с освобождаването на подсъдимия от наказателна
отговорност и наложената му Глоба в размер на 1 000,00 лева, с оглед
обстоятелствата по делото, ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и
генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК, като ще окаже достатъчен
дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия и предупредителен и възпиращ
ефект, спрямо останалите членове на обществото. С оглед на това,
интервенция върху първоинстанционната присъда в санкционната й част, не
се налага.
Двете въззивни жалби са насочени и срещу частта от присъдата, с която
частично е уважен предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия С. за причинените му неимуществени вреди, вследствие деянието
на П. за сумата от 700,00 лева. Подсъдимият моли за отхвърляне на
гражданския иск в неговата цялост, докато гражданският ищец претендира
присъждане на пълнопредявения размер от 10 000,00 лева.
Настоящата инстанция намира за обоснован и законосъобразен изводът
на първоинстанционния съд за доказаност по основание на предявения
граждански иск за причинените на пострадалия Б. С. неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените от него болки и страдания, вследствие
причиненото му телесна повреда от подсъдимия П., като резултат от
извършеното от последния деяние - кръвонасядане по предната страна по
средата на коремната област с размери 19х13 см. Безспорно по делото на
12
пострадалия С., конституиран като граждански ищец, са причинени
неимуществени вреди, вследствие причинената му лека телесна повреда от
страна на П., които следва да бъдат репарирани от последния, като бъде
ангажирана отговорността му на основание чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. С обжалваната присъда,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания,
създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалия,
първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция до размера
на сумата от 700,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска
за разликата до претендирания размер от 10 000,00 лева. Присъденият от
районният съд размер на обезщетението според настоящата инстанция
отговаря на критериите за „справедливост“ и е в съответствие с даденото с
ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, както и със съдебната практика за
подобни случаи. Това е така, доколкото по делото е установено, че полученото
от тъжителя кръвонасядане му е причинило болка с умерен интензитет за
период от около 6-7 дни, съответно не е довело трайни последици върху
здравния статус на пострадалия, като не му е попречило да извършва
физическа работа, дори и тежка. Съдът не е пропуснал да съобрази и
установеното по делото поведение и на самия пострадал С.. С оглед на това,
според настоящият съдебен състав, определеният размер на обезщетението
отчита социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната,
както и обстоятелството, че самото осъждане на делинквента за причиненото
непозволено увреждане също има репариращ ефект, а не само размерът на
присъденото обезщетение. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид,
доколкото пострадалият се е възползвал от предоставената му от закона
възможност да защити правата си освен по гражданскоправен и по
наказателноправен ред, подавайки тъжба пред съда за ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя. В този смисъл, за самия тъжител е
от значение да бъде реализирана и наказателната отговорност на П., а не само
да получи обезщетение за вредите по гражданскоправен ред. Доколкото
моралната удовлетвореност от едно осъждане и въздаване на справедливост,
също способства за репарация на вредите, то това обстоятелство също следва
да бъде отчетено при определяне на размера на справедливото обезщетение.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че присъденият от районния
съд размер на обезщетението, с оглед всички обстоятелства по делото, се
явява справедлив. В този смисъл правилно и законосъобразно е отхвърлена
исковата претенция за размера над присъдената сума от 700,00 лева до
претендирания размер от 10 000,00 лева. С оглед изложеното и в тази й част
присъдата следва да потвърдена.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, доколкото
подсъдимият е признат за виновен, направените в производството пред
първата инстанция разноски са възложени в негова тежест. Доколкото
частично е уважен и предявеният граждански иск за сумата от 700,00 лева,
правилно подсъдимият е осъден да заплати по сметка на съда и дължимата
държавна такса в размер на 50,00 лева. Същата е правилно изчислена от
районния съд. Доколкото е уважен, макар и частично предявеният,
13
граждански иск, правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, с постановената присъда районният съд е присъдил в
полза на гражданския ищец и сторените от него разноски по делото в общ
размер на 865,62 лева.
В съответствие със закона, районният съд е постановил вещественото
доказателство - 1 бр. компакт-диск, съдържащ записи на тел. 112, да бъде
унищожено след влизането в сила на присъдата.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция стигна до извод за
неоснователност на подадените въззивни жалби, като същите следва да се
оставят без уважение. При извършената цялостна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не намери основания за нейната отмяна или
изменение, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По разноските пред настоящата инстанция – разпоредбата на чл. 189, ал.
3, изр. 1 от НПК предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както
и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са
направили такова искане. Доколкото присъдата се потвърждава и в
гражданската й част подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати на
гражданския ищец направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 1 000,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд констатира, че за образуваното пред него производство не
е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване от страна на
подсъдимия по подадената от него въззивна жалба. Разпоредбата на т. 12,
раздел А от действащата Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и
министерството на правосъдието предвижда, че при обжалване пред по-горен
съд по дела от частен характер, дължимата държавна такса е в размер на 6,00
лева. Видно от материалите по делото същата не е заплатена, поради което с
настоящото решение подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик и
дължимата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 6,00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16 от 14.02.2024г., постановена по НЧХД
№ 20235220200014 по описа за 2023г. на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: *******, общ. Родопи, обл.
Пловдив, ул. „****“ № 31 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******“ № 7, сумата от 1 000,00 лева - сторени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес: *******, общ. Родопи, обл.
Пловдив, ул. „****“ № 31 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик, държавна такса за подадената
14
въззивна жалба в размер на 6,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15