РЕШЕНИЕ
№ 1307 гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 16971 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен „Марица Менпауър“ ООД против „Сигротех Комплект“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
3048 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за работа на 80 т. а. за
две м. от по 8 часа и разходи за транспорт, осъществени на 19.03.2019 г. и на
20.03.2019 г., за което е издадена фактура № ********** от 21.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното заплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че съгласно Заявка № **** г., ответникът е възложил
на ищеца да му предостави а. от 80 т. в пълна техническа изправност и
квалифициран персонал за машиносмяна от 8 часа, за обект в с. Б. за периода от
19.03.2019 г. до 22.03.2019 г. Уговорена е единична цена от 95 лева без ДДС и
разходи за транспорт на стойност 640 лева без ДДС за 80 км. по 8 лева на
километър. Установена е стойността на извънреден час работа след 8 часовата
машиносмяна от 118,75 лева без ДДС. В изпълнение на така възложената работа,
ищецът предоставил на ответника машина с рег. № ****на 19.03.2019 г., която е
започнала работа в 8,00 часа и приключила работа в 17,00 часа, т.е.
експлоатирана е 8 часа. На 20.03.2019 г. отново машината започнала работа в
8,00 часа и приключила работа в 17,00 часа, т.е. работила е 8 часа. За установяване
на посочените обстоятелства била съставена работна справка, приета и подписана
от възложителя. Твърди се, че дължимият наем, съгласно констатираната заетост
на а.а за две машиносмени е в размер на сумата от 1900 лева без ДДС, а
стойността на транспорта е 640 лева без ДДС. За общата стойност на задължението
била издадена фактура № ********** от 21.03.2019 г., на обща стойност 2540 лева
без ДДС, или 3048 лв. с включено ДДС. Към настоящия момент ответникът не
изпълнил своите задължения за заплащане на възнаграждения за осъществената
работа.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от „Сигротех Комплект“ ЕООД, в който се излагат доводи за
нейната неоснователност. Сочи се, че видно от представената по делото заявка,
същата е подписана от лицето И.Т., за който се излага твърдение, че не е
работил като служител на фирмата, нито пък е лице, упълномощено за
осъществяване на това действие. По така изложените съображения, счита че не
следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството за заплащане на
претендираните услуги. В този смисъл сочи, че и приложената по делото работна
справка също е подписана от това лице И.Т.. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Исковата претенция следва
да се квалифицира като такава за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка, доколкото видно от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба,
е че претендираното възнаграждение е дължимо, както за наем на а. за определени
часове (машиносмени), така и на квалифициран персонал и транспорт до обекта. Следователно
твърденият договор не е такъв за наем, доколкото не се предоставя за временно
възмездно ползване съответната вещ, а за осъществяване на услуга чрез предоставяне
на а. и извършване на дейност с последния, чрез персонал на изпълнителя.
Възникване на спорното
материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по
договор за изработка; 2. ищецът да е изпълнил възложената работа съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци; 3. да е предал работата
на възложителя и 4. работата да е приета без възражения от ответника
възложител.
В производството по делото е представен препис
от Заявка № 02/14.03.2019 г., сключена между “Сигротех Комплект” ЕООД – в
качеството му на възложител, и “Марица Менпауър” ООД – в качеството му на
изпълнител. С посочената заявка е установено, че по поръчка на възложителя,
изпълнителят се е задължил да извърши услуга, изразяваща се в предоставяне на
80 т. а. в пълна техническа изправност и квалифициран персонал за периода от
19.03.2019 г. до 22.03.2019 г. за обект в с. Б., Област П.. Установено, че
цената за наем на а. за една машиносмяна от 8 часа е 950 лв. без ДДС,
транспортните разходи за 80 км. са на стойност 640 лв. без ДДС, а стойността на
извънреден час работа след 8-часова машиносмяна е от 118, 75 лв. без ДДС.
Така представената заявка по
своята правна природа представлява договор за изработка, доколкото в последната
са посочени всички съществени елементи на посоченото облигаторно
правоотношение, а именно вида на услугата и нейната стойност.
Договорът за изработка по
своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да
извърши работата съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Отношенията между страните
следва да се регулират от нормите на ТЗ, тъй като твърдените правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически
факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се
субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
В представената по делото
заявка в графата за възложител, под фирмата на възложителя - ответник, е
посочено, че материалноотговорно лице е К.Г., а лице за контакт с дружеството е
И.Т., който е подписал процесния договор, като това обстоятелство не е спорно
между страните. Видно е, че договорът в писмена форма е изготвен и съставен от
дружеството - изпълнител, при определени от последното условия, което обстоятелство
следва от представената по делото писмена заявка, върху която – в долната и
горната част, под текста на договора, е поставено лого с наименование на дружеството
– ищец. По тези правни съображения не могат да бъдат възприети доводите на
ищеца, че лицето, подписало договора е посочено от страна на ответника като негов
представител.
С отговора на исковата
молба ответната страна е оспорила представителната власт на лицето, подписало
договора, като е посочила, че това лице не е било упълномощавано от дружеството
- възложител да поема задължения и сключва договори, нито е негов работник или
служител.
Правна сделка може да бъде
сключена както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в
устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни
действия. При сключването на сделка страната може да действа лично или да бъде
представлявана. Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е
надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо
недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли
ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката
не поражда действие за представлявания – арг. чл. 40 ЗЗД.
Доколкото, както вече бе
посочено, правоотношенията между страните се уреждат от търговското право,
следва в случая да намерят приложение специалните правила досежно договарянето
между търговци и сключването на договори от лица, без представителна власт.
С разпоредбата на чл. 301 ТЗ е установено, че когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Следователно, когато ненадлежно
представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита
извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е.
потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. Този начин на
потвърждаване е приложим, както когато сделката е сключена чрез изрични
волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е сключена чрез негови
конклудентни действия.
Така в хипотезата на чл.
301 ТЗ противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след
узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че в случая
ответната страна - възложител не следва да се счита обвързана от договора за
изработка, сключен с подписване на представената по делото заявка от 14.03.2019
г. Това е така, тъй като в отговора на исковата молба е направено изрично
оспорване на представителната власт на лицето, подписало договора, като
изявлението на ответника следва да се счита за противопоставяне по смисъла на
чл. 301 ТЗ. Доколкото в производството по делото не са изложени твърдения за
момента на узнаване на сделката, от страна на ищеца, който се е запознал с
отговора на исковата молба и с възраженията на ответника, следва да се приеме,
че ответникът – търговец е узнал за осъществените от негово име действия от
лице без представителна власт с получаване на приложенията към исковата молба,
при връчването й. Следователно и в случая непосредствено след узнаване на
извършените действия - с депозиране на отговора на исковата молба, последният
изрично се е противопоставил, поради което и не следва да намери приложение
презумпцията, установена в посочената правна норма. Т.е. за ответника не са се
породили права и задължения от сочения договор за изработка, представен в
писмена форма по делото.
Договорът за изработка е
неформален, следователно тази двустранна сделка може да породи целените правни
последици, към които е насочено възникване на облигаторното правоотношение
между страните, и ако последната не е обективирана в писмен акт. В случая обаче
от доказателствата, представени по делото не се установява да е възникнало
твърдяното търговско правоотношение между страните. За установяване наличието
на договорна връзка между страните е представено копие от издадена от страна на
ищеца – възложител фактура № ********** от 21.03.2019 г. за сумата от 3 048 лв.
с включен ДДС, представляваща стойността за работа на 8 т. а. за две
машиносмени и стойността на транспортните разходи. Така представената фактура
не носи подписа на възложителя -ответник. Последната представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК и като такъв не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена стойност досежно обективираните в
нея изявления на страните. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател . Във фактурата е посочено, че последната е изпратена
на възложителя – длъжник по пощата, но в производството по делото не е
представена разписка за получаването й от ответната страна, което обстоятелство
може да бъде ценено и във връзка с момента на узнаване на осъществените без
представителна власт действия. В производството по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че издадената от ищеца фактура е
надлежно осчетоводена в счетоводството на ответника, чрез назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правно релевантно обстоятелство – наличие на сключена между страните
правна сделка, надлежно разпределена с доклада по делото, не ангажира други
доказателства за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства. Следва
да се посочи, че в случая са допустими всички предвидени в ГПК доказателства и
доказателствени средства, доколкото не са налице ограниченията, визирани в
разпоредбата на чл. 164 ГПК. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския
процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на
житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, и
да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения.
Представената
от страна на ищеца работна справка за осъществена работа, също не представлява
доказателство за сключване на договора и изпълнение на работата, доколкото
последната носи подписа на лицето, чиято представителна власт бе надлежно
оспорена от страна на ответника – възложител.
По правилата на гражданския
процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена
тежест) трябва да бъде винаги пълно, т.е. следва да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на
съответното фактическо твърдение. Единствено насрещното доказване може да се
задоволи да бъде непълно. Последицата от правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо
твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на
събраните по делото доказателства. Следователно ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост,
то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. №
2560/2017 г., ГК, IV г.о. и Решение №
95/21.07.2016 г. по гр.д. № 1280/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че във връзка с приложението на правната норма, установена
в разпоредбата на чл. 301 ТЗ, от страна на ищеца не са изложени твърдения за
момента на узнаване на сключената без наличие на представителна власт правна
сделка от страна на мнимо представлявания ответник, каквато възможност е била
предоставена от съда след изготвяне на доклада по делото в открито съдебно
заседание с указване на страните за последиците на преклузията, установена в
разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК. Твърдения, че работата е приета с
извършването й от страна на възложителя, са изложени едва в устните състезания,
като както вече бе посочено – доказателства за установяване на тези
обстоятелства, извън приложените към исковата молба писмени доказателствени
средства, не са ангажирани.
Поради тези правни
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
При този изход на правния
спор в полза на ответника се следват разноски, но не следва да бъдат
присъждани, доколкото не са сторени.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Марица
Менпауър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. “Родопи” № 65, ет. 1, против „Сигротех Комплект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Васил Левски” № 212 а, осъдителен иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3048 лв. с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за работа на 80 т. а. за две машиносмени от
по 8 часа и разходи за транспорт, осъществени на 19.03.2019 г. и на 20.03.2019
г., за което е издадена фактура № ********** от 21.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното заплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ