№ 66
гр. Ямбол, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102904 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Олшън 1“ ЕООД- с.Т., обл.Ямбол, чрез адв. Ж. К.,
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Ямбол, допълнително уточнена. Твърди
се, че ищецът е ползвал имот в с.Т. под наем от 2013 г. до 2017 г. След справка в ответното
дружеството е научил за начислена сума за ползване на вода в размер на 3830.41 лв. за
периода 14.10.2014 г.-16.09.2016 г. и лихви – 2554.23 лв. Счита, че не дължи сумите, тъй
като вземането е погасено по давност поради изтичане на 3-годишен давностен срок. От
съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответника начислена от него сума за „В и К“ услуги –3830.41 лв. и лихви – 2554.23 лв. за
периода 29.12.2014 г. до 21.10.2022 г. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът признава иска. Заявява, че не е дал повод за
образуване на делото, като няма да претендира пред съда или съдебен изпълнител исковата
сума. За вземането за консумирана вода в размер на 2767,01 лв., както и мораторна лихва -
63,11 лв. е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***2015 г. и изпълнителен
лист от 13.01.2016 г., въз основа на който е било образувано изпълнително производство
срещу длъжника. Същото е прекратено с постановление на 20.04.2021 г. на ДСИ.
Ответникът счита, че между страните съществува облигационна връзка, тъй като с
изтичането на давностния срок не се погасява самото задължение, което подлежи на
доброволно изпълнение, а е погасено само правото на кредитора да го търси по
принудителен ред. Счита, че ищецът няма правен интерес от настоящото производство. В
с.з. процесуалният представител заявява, че признава предявения иск в размера, уточнен в
с.з. Сочи, че ищецът само е посетил „ВиК“ - С. и е поискал справка за задълженията, защото
знае, че има такива. Изпълнителното производство е прекратено, т. к. не е открито
секвестируемо имущество и не са извършени изпълнителни действия в продължение на 2
години. Сочи, че твърденият от ищеца опит на служители на ответното дружество да спрат
физически водоподаването в имота, вероятно е във връзка със задълженията на последващ
ползвател. Счита, че с оглед признанието на иска, съгласно чл.78, ал. 2 ГПК следва
направените от ищеца разноски да останат за негова сметка.
1
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, че на ищеца е била открита партида при ответника с абонатен
№*** за недвижим имот, находящ се в с. Т., обл. Ямбол, общ. С., ул. „Пенчо Вълков“ №7.
Не се спори, че са начислени посочените от ищеца суми за неплатени ползвани „В и
К“ услуги по фактури за процесния период.
По ч.гр.д. № ***2015 г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение № ***/14.12.2015 г.
за сумата от 2 767.01 лв. -за консумирана вода по 10 бр. фактури; лихва за периода от
28.11.2014 г. до 10.12.2015 г. в размер на 63.11 лв., законната лихва от 11.12.2015 г. – датата
на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането, както и
за направените по делото разноски. Вземането се отнася до сумите по Фактура №*** 82.08
лв., Ф-ра №***- 67.49 лв., Ф-ра №**********-36.48 лв., Ф-ра№***-25.54 лв., Ф-ра №***-
27.38 лв., Ф-ра №***-324.67 лв., Ф-ра№***-503.42 лв., Ф-ра№**********-448.7 лв., Ф-ра
№***-760.61 лв., Ф-ра№ ***-490.66 лв.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. № ***2015 г. на ЯРС изпълнителен лист и молба
от взискателя от 03.02.2016 г. е образувано приложеното изп. дело № ***2016 г. на ДСИ при
ЯРС. С молбата е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение до дружеството не е връчена. С Постановление от
11.03.2016 г. ДСИ е наложил запор по молба на взискателя върху сметките на длъжника в
три банки. На 21.07.2017 г. е извършено частично плащане на 80 лв. от длъжника. С
Постановление от 20.04.2021 г. на ДСИ изпълнително производство е прекратено.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Съдът намира исковете за допустими. Ищецът има интерес да установи, че не дължи
вземанията, с оглед на извънпроцесуалното поведение на ответника. Вземането е било
начислено в счетоводните му документи като дължимо към момент, предхождащ
предявяването на иска, освен това срещу длъжника е било провеждано принудително
изпълнение, прекратяването на което не е пречка за предприемане на нови действия от
кредитора. Доводите на ответника за наличие на сила на пресъдено нещо са несъстоятелни.
Постановлението на ДСИ не се ползва с такава сила, а единствено решенията на съда,
постановени в исково производство (чл. 299 от ГПК). Няма данни за счетоводно отписване
на задълженията, както за периода от 28.11.2014 г. до 10.12.2015 г., така и за последващия.
При тези обстоятелства само признание на иска не е достатъчно, за да отпадне интереса на
ищеца от предявяването му.
Исковете са основателни.
По делото не е спорно, че ищецът е имал качеството на потребител на В и К услуги.
Съгласно §1 ал.1 т.2 б.”а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители по смисъла на този закон са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги. По смисъла на чл. 3, ал. 1 т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Чл. 8 ал.1 от Наредбата разпорежда, че получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия. По делото няма данни, как и кога е открита партидата на
името на ищеца, който е бил наемател на имота.
2
Не е спорно, че са били предоставени услуги от ответното дружество, които подлежат на
заплащане, че ищецът не е заплатил сумите, отразени в издадените фактури.
По делото е безспорно погасяването по давност на вземанията.
Действително, в случая се касае за „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б. „в”
от ЗЗД, съгласно който вземанията от този вид се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Същото се отнася и за вземанията за лихви. Основателни са доводите, позоваващи
се на Тълкувателното решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, с
което е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на посочената разпоредба
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. За периодични плащания от ВКС са обявени изрично и вземанията на
водоснабдителните дружества.
В случая обаче е налице издаване на заповед за изпълнение за част от вземанията. Тъй
като след узнаване на заповедта за изпълнение ищецът не е подал възражение по чл. 414 от
ГПК, съгласно нормата на чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. Приложимо в
случая е правилото на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е винаги 5 години (относно приложимостта на нормата
към вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение: Определение № 633/07.11.2017 г. по
т.д.№ 1508/2017 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № от 25.02.2019 г. по в. гр. д. № 6/2019 г. на
Окръжен съд - Ямбол). С подаването на молба от взискателя, съдържаща искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия и с предприемането на изпълнителни
действия по налагане на запор от ДСИ върху банкови сметки давността за вземанията е
прекъсната (съобразно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, приемащо, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Давността е
прекъсната и на 21.07.2017 г. с извършеното частично плащане на 80 лв. от длъжника. В
Тълкувателно решение от 14.10.2022 г. по т.дело № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС се сочи, че
признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД (изявление с удостоверителен
характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и
недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия
кредитор, което е насочено към кредитора или негов представител, без да е задължително да
бъде направено в присъствието му, но начинът, по който и обстоятелствата, при които е
осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора) може
да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни
действия. В случая плащането има такъв характер. Считано от 21.07.2017 г. 5-те години са
изтекли на 21.07.2022 г.-преди подаване на исковата молба на 01.11.2022 г..
За останалите вземания за неплатени В и К услуги, възникнали след 10.12.2015 г. до
16.09.2016 г., които не са били предмет на издадената заповед за изпълнение, чиято
изискуемост е настъпила след периода, посочен в нея, тригодишният срок е изтекъл преди
подаването на исковата молба. Същите са погасени по давност, а съгласно чл.119 от ЗЗД се
погасяват и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. Следователно исковете следва да се уважат.
С оглед на изхода от спора, следва да се присъдят разноските, направени от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е и
приложима разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. В случая важат съображенията, изложени
по-горе във връзка с допустимостта на иска относно наличието на повод за завеждане на
делото.
Водим от горното ЯРС
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Олшън 1“
ЕООД- с.Т., обл.Я. ***, ЕИК ****** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр. Ямбол, ЕИК ******, сумата от 3830.41 лв., представляваща стойността на „В и К“ услуги
по партида с абонатен №*** за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.Я. ***, както и лихви
в размер на 2554.23 лв. за периода 29.12.2014 г. до 21.10.2022 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Ямбол, ЕИК ****** да заплати
на „Олшън 1“ ЕООД- с.Т., обл.Я. ***, ЕИК ****** направените по делото разноски в размер
на 955,38 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4