Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2021г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на
четвърти февруари 2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла Великова
и прокурора С. Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
М.Желязкова КНАХД № 2845/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Кубо Де Колорес“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ******,
представлявано от управителя Ж.П.П., чрез пълномощник адв. В.Д., срещу Решение
№ 1308/13.11.2020г. по АНД № 3480/2020г. на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 528207-F556655/28.07.2020г. на
Началника на Отдел “Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33, ал.1, от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите,
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че
съдът е постановил своето решение без да обсъди в цялост възраженията,
направени с жалбата и без да извърши анализ на събраните доказателства и
установените факти. Оспорва изводите в решението за законосъобразност на НП,
като сочи, че допуснатите процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ са накърнили правото му на
защита. Твърди, че липсата на описание на нарушението, съответстващо на
посочената правна норма, както в съставения акт за установяване на
админстративно нарушение /АУАН/, така и в НП е съществен порок, неотстраним в
настоящата фаза на процеса. Оспорва изцяло описаната фактическа обстановка,
като твърди, че не отговаря на обективната действителност. Твърди, че дори да
се приеме, че е налице твърдяното административно нарушение,
административнонаказващият орган /АНО/ е следвало да приложи института на
маловажност в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания моли да се
отменят решението на ВРС и НП, като претендира разноски по опис. С молба,
депозирана чрез пълномощника, заявява, че поддържа жалбата и моли да се отмени
решението на ВРС, като се постанови друго такова, с което изцяло се отмени
процесното НП.
Ответникът - ТД на
НАП-Варна, в депозирани по делото от процесуален представител писмени бележки,
оспорва жалбата. Счита за правилни изводите на ВРС, че описаното нарушение е
установено по несъмнен и категоричен начин. Твърди, че формалния характер на
същото, не е основание случая да се приеме за маловажен. Моли за потвърждаване
на въззивното решението като правилно и законосъобразно, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че ВРС правилно е приложил
материалния закон, преценявайки фактите по делото.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Кубо Де Колорес“ ЕООД против гореописаното НП, което с
оспореното решение е било потвърдено. За да се произнесе по спора въззивният
съд е приел от фактическа страна, че при извършена от органи по приходите
проверка на 27.06.2020г. на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС – бар фаст – фууд „Куба бар“, находящ се в ******, стопанисван от „Кубо Де
Колорес“ ЕООД, е установена разлика между разчетената от ФУ DATECS FP-2000-KL,
с рег. №3926673/16.01.2019г., ИН на ФУ DT654537 и ИН на ФП 02654537 и
фактическата наличност в касата, в размер на 26,40 лева. Констатирано е, че
служебно въведени пари в касата няма, а устройството притежава функциите
„служебно въведени/изведени“ суми. Тези констатациите били обективирани в
Протокол за извършена проверка № 0359052/27.06.2020г., а в последствие за
установеното нарушение на дружеството бил съставен и АУАН /надлежно предявен и
връчен на упълномощено лице. АНО като възприел описаната в акта фактическа
обстановка и приел, че деянието осъществява съставана нарушение по чл.33 ал.3
от Наредба № Н-18/13.12.2006г., издал процесното НП, с което наложил
имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
В решението си съдът е изложил мотиви,
че АНП е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, като постановено в законоустановените срокове, от
компетентен орган и при липса на процесуални нарушения; ВРС е приел, като
неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение,
поради посочване на две нарушени правни норми, тъй като видно от съдържанието
на НП, се касае за техническа грешка. Съдът е счел, че по този начин не е
нарушено правото на защита на наказаното лице, което е информирано какво
конкретно деяние се твърди, че е извършило. В обжалваното решение, първоинстанционният
съд е прие, че в хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно,
въз основа на констатираните факти АНО е приложил материалния закон. Съдът е
обсъдил наведените от въззивника възражения, които са в насока за необоснованост на издаденото
наказателно постановление, предвид наличието на второ фискално устройство в
обекта. Въззивната инстанция е извела извод и за липсата на предпоставките на
чл.28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажно, предвид факта, че
се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се
застрашават обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената
правна норма.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и
при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка подробни
мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват.
-ВРС е обсъдил
и се е произнесъл по всички наведени от въззивника възражения.
-Правилно е установил фактическата
обстановка, като е извършил анализ на събраните доказателства и е ценил същите
в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до обоснован и мотивиран
извод за осъществен от касатора състав на вмененото с НП нарушение, доколкото
са налице безспорни доказателства за извършването му.
-Неоснователно е основното
възражение на касатора е за допуснати процесуални нарушения, а именно посочване
на две нарушени правни норми при съставяне на АУАН – чл.25ал.1 т.1 и чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18/2006г., които са пренесени в процесното НП, с което е
накърнено правото му на защита. ВРС е изложил подробни мотиви в тази насока,
поради което не следва тяхното преповтаряне. Допълнително намира за необходимо
да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2
от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно тази хипотеза в случая е
налице: С процесното наказателно постановление АНО е установил допуснатата
формална нередовност в акта за установяване на административно нарушение, като
в съответствие на разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН е издал наказателното
постановление, при изяснена фактическа обстановка и при дадена правилна квалификация
на деянието. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че в
хода на АНП не е било нарушено правото на защита на наказаното лице в степен,
обосноваваща отмяната на наказателното постановление.
-Както беше
посочено и по-горе - налице са безспорни доказателства за извършване на
вмененото нарушение. Последното на практика не се и оспорва, а и доказателства
за противното не са представени. Съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18, извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, т.е.
този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е
задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции,
което в случая не е сторено. Следва да се подчертае и това, че независимо от
наличните в обекта две фискални устройства, от АУАН и НП безспорно става ясно,
че констатациите в същите касаят едно от тях, като същото е идентифицирано в
достатъчна степен.
Неоснователни са възраженията на
касатора и във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. ВРС е изложил подробни
мотиви в тази насока, поради което не следва тяхното преповтаряне. Допълнително
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното: На първо място,
видно от самото НП противно на твърденията в жалбата АНО е извършил преценка за
приложение на цитираната норма, като не е намерил основание за това. На второ
място - от събраните по делото доказателства не се установява
процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е
така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Обстоятелството,
че се касае за първо по ред нарушение, също не е в състояние да обуслови маловажност
на случая, тъй като само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска
обществена опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид, но именно това е съобразено от
АНО орган при издаването на НП, като е наложен минимален размер на санкцията.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна. Решението на ВРС като постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, основателно се явява
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция. Същото следва да бъде присъдено в
размер на 80 лв., определен от съда по чл.78 ал.8 от ГПК
във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1308/13.11.2020г. по АНД № 3480/2020г. на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 528207-F556655/28.07.2020г. на Началника
на Отдел “Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което на „Кубо Де Колорес“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ******, представлявано
от управителя Ж.П.П., за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500 лева, на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,
ОСЪЖДА
„Кубо Де Колорес“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ********, представлявано
от управителя Ж.П.П. *** сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.