Решение по дело №2349/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  120

                                                        гр.Пловдив 28.01.2020г.

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2349/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                   Обжалвано е решение №3085/19.07.2019г. по гр.д.№4551/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,за установяване дължимостта на вземането на ищеца за сумата 5448,64лв. главница, представляваща общата стойност по фактура №**********/09.12.2013г. за извършени СМР,както и сумата в размер на 864,48лв.,представляваща лихва за забава за периода 23.12.2015г.-07.12.2018г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

                   Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

                   Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                   Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за претендираната сума.Тъй като ответникът е възразил,то ищецът е завел настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

                   От представените и приети писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява,че ответника е възложител на процесния обект,като между страните са възникнали облигационни правоотношения.Установява се по делото,че ищеца е извършил възложената работа в срок и съобразно качеството,тъй като не е имало забележки от страна на възложителя.Същия е изпратил свой технически ръководител за да приеме обекта и извършените СМР от ищеца.Същия не е имал обструкции спрямо извършеното и работата е била приета,поради което следва да се счете,че от момента на приемането на работата започва да тече двуседмичен срок от страна на ответника за заплащане на извършената работа.Фактурата за плащане е издадена на 09.12.2013г.,поради което датата,от която започва да тече давностния срок за погасяване на задължението е 23.12.2013г. и същия е петгодишен.Тъй като жалбоподателя е навел такова основание като довод за недължимост,че е изтекла погасителна давност за вземането,то следва да се отбележи,че такава не е изтекла и процесната сума е дължима от ответника.Следва да се отбележи също така,че от назначената СИЕ в първоинстанционното производство става ясно,че посочената фактура е осчетоводена и от двете дружества,но по нея липсва плащане,като ответника е ползвал по нея и данъчен кредит.Следователно сумата,посочена като главница в размер на 5448,64лв. се дължи от ответника и за нея правилно е била издадена заповед за изпълнение.Освен това дължима е и сумата 864,48лв. обезщетение за забава за посочения период,тъй като такова се дължи от следващия ден от датата на падежа и се установява,че липсва плащане

                   При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                   Установи се,че процесните суми са дължими от жалбоподателя,поради което правилно районния съд е признал задължението спрямо въззиваемата страна,тъй като видно е че са налице облигационни правоотношения между страните и за извършените СМР се дължи плащане от страна на жалбоподателя спрямо въззиваемата страна.Установява се безпротиворечиво,че сумите,предмет на настоящото производство са дължими,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                   Настоящата инстанция намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.292 от ГПК.

                  Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят в размер на 950лв. за адвокатско  възнаграждение съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.

                  Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                       Р    Е    Ш    И:

              

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №3085/19.07.2019г. по гр.д.№4551/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

               ОСЪЖДА „СИЕНИТ“ ООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя В. К. да заплати на „Профекс ММ“ ООД със седалище и адрес на дейността:гр.****, „МАЛ МУК“ с ЕИК-*****,представлявано от управителя К. С. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 950 лв./деветстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

                  РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                      Председател:                                                           Членове: