№ 3992
гр. В., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. К.а
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20253110102803 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от В. К. К., ЕГН **********, адрес:
******************, чрез адв.Й. А. - ВАК, срещу Прокуратурата на Р.Б., иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1200 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар по ДП №***********. по описа на Сектор Пътна полиция, ОД на МВР-
В., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано ДП № ***********.
по описа на Сектор „Пътна полиция", ОД на МВР В., за извършено престъпление по чл.313,
ал.1 НК. Твърди, че в резултат на воденото срещу него досъдебно производство е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар по ДП. Сочи се, че
постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт от вида на тези,
визирани в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което за ищеца е налице правен интерес да
претендира обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното и
водено срещу него наказателно производство. Моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен, предвид липсата на ангажирани от ищеца доказателства за влязло в
сила постановление за прекратяване на наказателното производство. Сочи, че липсвала
причинно - следствена връзка между описаните имуществени вреди и воденото наказателно
производство. Твърди се, че липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита
и за нейния обем. Навежда доводи, че съобразно т. 1 от TP № 6/06.11.2013г. по тълкувателно
дело № 6/2012г. на ОСГТК, оригиналът на договора за праВ. помощ следва да бъде
приложен по наказателното производство, по което се твърди, че е извършен разходът, като
липсват доказателства в тази насока. Сочи, че от приложеното копие на Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 14.11.2022г. на прокурор при РП - В., е видно,
че на 11.07.2022г. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ***********. по
описа на Сектор „ПП" при ОД - МВР - В., за извършено от него престъпление по чл. 313, ал.
1 НК, което е в противоречие с изложеното в исковата молба, че разследването срещу него е
било прекратено без да му е било повдигнато обвинение. Оспорва упълномощеният адвокат
да е бил запознат с материалите по делото и да е осъществил праВ. защита и съдействие на
ищеца. Счита претенцията за обезщетяване на имуществени вреди за прекомерно завишена
по размер Счита, че в случая е приложим чл.5 ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът е
станал причина за образуване на наказателното производство, съответно е допринесъл за
увреждането, което твърди, че е претърпял. Моли за отхвърляне на иска.
1
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ДП № ***********. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР В., пр. пр.
№ ********** по описа на Районна прокуратура гр. В. е образувано по реда на чл. 212, ал.1
НПК на 08.06.2022г., с постановление на прокурор при РП В., за това, че на 21.01.2022г. в гр.
В. е потвърдена неистина - че е било загубено свидетелство за управление на МПС - в
писмена декларация, която по силата на закон - чл. 8, ал.2 от Закон за българските лични
документи и чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на В.стта за
удостоверяване на истинността на това обстоятелство - престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
С постановление на разследващия орган от 11.07.2022г. е предявено обвинение на В.
К. К., за това, че на 21.01.2022г. в гр. В., потвърдил неистина - че е загубил свидетелството
си за управление на моторно превозно средство №************ издадено на 20.06.2016г. от
МВР В., в писмена декларация с вх. №81, заведена на 21.01.2022г., която по силата на закон
- чл. 160 от Закона за движение по пътищата, дал пред орган на В.стта - Катерина Иванова -
системен оператор в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР В., за удостоверяване
истинността на това обстоятелство - престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
На 11.07.2022г. В. К. К. е привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение
подписка
В преписката по ДП е приложено пълномощно от 11.07.2022г. /в оригинал/, с което
В. К. К. е упълномощил адв. А. да го представлява.
На 20.07.2022г. на защитника е предявено разследването, който след като се е
запознал, е направил възражения срещу предявеното обвинение и е отправил искания за
събиране на още доказателства. Искането за събиране на доказателства е уважено от ВРП с
постановление от 25.07.2022г.
На 15.08.2022г. на защитника е предявено разследването, който след като се е
запознал, е отправил искане за събиране на още доказателства. Искането за събиране на
доказателства е уважено от ВРП с постановление от 24.08.2022г.
На 18.10.2022г. на защитника е предявено разследването, който след като се е
запознал, е отправил искане за прекратяване на ДП, доколкото липсвали доказателства за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК от В. К..
На 19.10.2022г. ДП е изпратено на ВРП с мнение за прекратяване.
С постановление от 14.11.2022г. на ВРП, е прекратено наказателното производство
по ДП №***********. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР В., пр. пр.
№********** по описа на РП В., водено за престъпление по чл. 313, ал.1 НК. Прието е, че
макар с деянието си на 21.01.2022г. В. К. да е осъществил признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност то не е общественоопасно. Отменена
е наложената мярка за неотклонение „подписка" на обвиняемия В. К. К..
Представено е платежно нареждане от 18.11.2022г. /л.8 от делото/ с наредител В. К.
К., получател Й. К. А. и посочено основание - адвокатско възнаграждение по договор от
14.10.2022г. за защита по ДП ***********.
Видно от договор за праВ. защита и съдействие от 14.10.2022г. /л.9 от делото/, В. К.
К. е възложил на адв. А. да осъществява процесуално представителство, защита и
съдействие по ДП ******** по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР В..
Договореното възнаграждение е 1200 лева с ДДС, платимо по банкова сметка до
30.11.2022г..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от праВ. страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.2,
т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
поради привличането му като обвиняем за извършено престъпление, за което след това
наказателното производство е прекратено поради липса на осъществен състав на
престъплението.
Предвид изложеното, материалнопраВ.та претенция на ищеца се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи.
Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената разпоредба на ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата,
съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
2
лицето бъде опраВ.но или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По отношение на имуществените вреди:
В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или
по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези
разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение
на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Няма спор, че
изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с опраВ.телна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ –
вж. ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за праВ. помощ е достатъчно и има характера на разписка.
От представените договор за праВ. защита и съдействие и платежно нареждане, се
установява, че ищецът е възложил на адв. А. да го защитава по ДП ***********. при
договорено и заплатено възнаграждение от 1200 лв. с ДДС. В кориците на ДП се съдържа
оригинал на пълномощното, по силата на което адв. А. е представлявал В. К. К..
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважена.
Ответникът е възразил, че размерът на претенцията за имуществени вреди е
прекомерен, което възражение съдът счете за неоснователно.
Съгласно ТР 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната праВ. и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение. Когато съдът определя обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в
наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася
по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна
връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по предмета на
предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от
пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на
делинквента. Установи се активното участие на адвоката при извършване на действията по
разследване, на същия три пъти е предявено разследването по ДП, като в резултат на негови
искания са събирани допълнително доказателства.
При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск
с правно основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и
правилата на чл.5 ЗОДОВ.
3
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т.3 от ТР
№3/2004г. на ОСГК на ВКС, когато пострадалият е допринесъл виновно за увреждането
обезщетението се намалява, т.е. при съпричяване на вредоносния резултат от страна на
лицето отговорността се намалява. Последователна е практиката на ВКС в насоката, че се
има се предвид наличието на пряка непосредствена причинна връзка между неговото
поведение и настъпилата вреда, а не извършените от лицето действия, по повод на които са
предприети действия по разследване и срещу него е повдигнато обвинение, а по въпроса за
наличието на умисъл или друга форма на вина за тези последни действия компетентен да се
произнесе е наказателният съд в производството по повдигнатото обвинение.В този см.
напр. решение №78/18.02.2009г. по гр.д.№ 5838/07г., ВКС, ІІ гр.о., решение
№112/14.06.2011г. по гр.д.№372/10г., ВКС ІV гр.о., решение №254/17.12.2015г. по гр.д.
№1902/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №51/14.03. 2016г. по гр.д.№4621/15г., ВКС, ІІІ гр.о.,
решение №183/02.12.2016г. по гр.д.№ 2224/16г., ВКС, ІІІ гр.о. и др. Противно на
установената практика на ВКС по прилагането на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, е съпричиняването
да се извежда от друга праВ. оценка на фактите, дали основание на разследващите органи да
квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по
НК, когато същият е бил опраВ.н по така повдигнатото му обвинение поради
несъставомерност на деянието от субектиВ. и обектиВ. страна. Действията или
бездействията, станали повод за повдигане на обвинението, може да се недобросъвестни в
гражданско правен смисъл, може да са административни нарушения или деликт, но това не
означава, че лицето има принос в това да бъде обвинено в конкретното престъпление, за
което наказателното производство е прекратено. Основания за намаляване на обезщетението
могат да бъдат все действия, извършени в хода на наказателното преследване, като напр.
недобросъвестно направени неистински, подвеждащи признания, въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, или други
извършени действия, целящи да се забави или опорочи разследването. Твърдения и
доказателства за подобни действия не са въвеждани.
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ. От този момент държавните
органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва
да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Постановлението
за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412,
ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 10 НПК - постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е
обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по
реда на глава ХІІІ "възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните
разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление
не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 НПК,
защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано.
Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с опраВ.телна присъда – Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., III г. о.. В случая ищецът не е обжалвал постановлението за прекратяване на
наказателното производство по съдебен ред и по отношение на него, предвид изложеното,
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен. Лихвата следва да се присъди,
считано от 25.11.2022г. до окончателното изплащане
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски. Същите
съобразно представения списък и доказателства за действителното им извършване възлизат
на 510 лева /500 лева с ДДс – адв. възнаграждение; 10 лева - държаВ. такса/.
Мотивиран от така изложените съображения, В.енски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Р.Б., адрес:
************ ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, адрес: ******************
сумата от сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ДП № ***********. по описа на
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР В., пр. пр. № ********** по описа на Районна
прокуратура гр. В., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., адрес: ************ ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К.,
ЕГН **********, адрес: ****************** сумата 510 /петстотин и десет/ лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва с въззиВ. жалба пред В.енски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5