ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното
от съдия Петракиев в.гр.д. № 879
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.435 от ГПК.
Производството
е образувано по жалба вх.№ 262626/09.11.2020г. от „Тайреко“ ООД гр.Плевен, чрез
адв.И.А. против действията на ЧСИ Ц.Н. по изп.д.№20187560401491, изразяващи се
в определяне разноските по изпълнението, в частност адвокатските възнаграждения
за представителство на основния и присъединение взискател.
В
жалбата се правят оплаквания, че съдия-изпълнителят не е спазил всичките си
задължения, като неправилно е приел посочените от взискателите възнаграждения,
а е следвало същите да бъдат редуцирани до законовия минимум. Моли се да бъде извършена тази редукция от
съда.
В законовия срок не са постъпили писмени
възражения от страна на основния и присъединения взискател по изпълнителното
дело и не е взето становище по жалбата.
В
мотивите си ЧСИ Ц.Н. е изложил доводи за
неоснователност на жалбата. Също се изтъква, че преценката за
прекомерност на адвокатския хонорар на присъединения взискател е извън
компетентността на ЧСИ.
Настоящият състав на ОС-гр.Плевен, като прецени
доказателствата по делото и изложените в жалбата, отговора и мотивите на ЧСИ
доводи, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално недопустима.
Видно от
приложеното изпълнително дело жалбоподателя се явява длъжник в изпълнителния
процес.
Съгласно чл.435 ал.2 от ГПК: „Длъжникът може да обжалва: 1.
постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.“
Очевидно, в
случая, както и изрично е отбелязано в жалбата дружеството-длъжник се позовава
на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, като атакува разноските по изпълнението –
адвокатския хонорар, както на основния, така и на присъединения взискател като
прекомерен.
Съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК /ДВ бр.100/2019г. в сила от 20.12.2019г./ „Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител
до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен
срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването
му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За
третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.“ До този момент е действала
нормата в редакция съгласно ДВ бр.86/2017г. определящ срока на едноседмичен.
Видно от материалите по
приложеното копие на изп.д.№ 20187560401491/л.42
и л.43/ до длъжника са изпратени изрични съобщения, в които изрично е посочено,
че дължи заплащането на адвокатско възнаграждение от 1000лв. за първоначалния
взискател и такси от 42лв. Видно от приложената обратна разписка тези съобщения
са доставени на 18.03.2019г. Считано от тази дата длъжникът се счита за
уведомен със съобщение за приетия от съдия-изпълнителя размер на разноските –
адвокатско възнаграждение по делото и считано от нея тече и срокът за
обжалване. Към момента на получаване на това съобщение срокът е бил
едноседмичен и следователно е изтекъл към 26.03.2019г. Настоящата жалба е
депозирана на 14.08.2020г. – повече от година след изтичането на срока, поради
което е процесуално недопустима в тази си част.
Също недопустима е и във втората си част по отношение оспорването на
разноските за адвокатски хонорар на присъединения взискател. Съобщението за
присъединяване на взискателя „Манти КО“ ООД /л.83/ изрично съдържа посочване
размер на разноски в това число и за адвокатско възнаграждение. Видно от
известието за доставяне същото е връчено на длъжника на 15.07.2020г. Към този
момент срокът за обжалване е двуседничен от съобщението. При това положение
срокът е изтекъл към 30.07.2020г. Жалбата е депозирана на 14.08.2020г. –две
седмици след изтичането на срока, поради което е процесуално недопустима.
Ето защо жалба вх.№ 262626/09.11.2020г. от „Тайреко“
ООД гр.Плевен, чрез адв.И.А. против действията на ЧСИ Ц.Н. по
изп.д.№20187560401491се явява подадена след изтичането на срока по
чл.436 ал.1 от ГПК и следователно е процесуално недопустима. Като такава следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По
изложените съображения, Плевенският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№ 262626/09.11.2020г. от „Тайреко“ ООД гр.Плевен, чрез адв.И.А. против
действията на ЧСИ Ц.Н. по изп.д.№20187560401491, изразяващи се в определяне
разноските по изпълнението, в частност адвокатските възнаграждения за
представителство на основния и присъединение взискател.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№879/2020г. по описа на Плевенски окръжен съд, поради
недопустимост на жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен
срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: