Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

                                     

                                      гр.С., 02.11.2016 год.

 

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на пети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 4042/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.           

Ищцата Ц.Г.М., ЕГН ********** излага в исковата, че на 10.08.2014 год. паднала на стълбите пред жилищния блок и наранила дясната си ръка. С помощта на роднини посетила спешен медицински кабинет във В.М.А. - гр. С., където била установена фрактура на ръката в областта на китката и открита рана в същата област. По предписание на лекаря д-р С.q дясната ръка била гипсирана , след което пострадалата била освободена за домашно лечение с указания след месец да се направи нова рентгенография на счупеното и евентуално да се свали гипса.

Тъй като ищцата започнала да се оплаква от силни болки ,оток и зачервяване на ръката и под гипса изтичала гнойна течност с неприятна миризма на 12.08.2016 год. последната с придружител отново отишла във ВМА, където друг дежурен лекар само разхлабил гипсовата превръзка с обяснението,че решение за лечението следва да вземе д-р С..

 Тъй като болките и проблемите продължавали на следващия ден ищцата се принудила да отиде в МБАЛ „С.” ЕООД, където е установено,че има тежка инфекция с гнойни джобове и лохии, а също ,че фрактурата не е наместена правилно. По препоръка на лекарите е насочена спешно в  МБАЛСМ „П.” ЕАД , в отделение по Гнойно- септична хирургия , където била приета по спешност и са й били извършени три последователни операции.

Твърди,че поради грешки в лечението на счупването от страна на лекари във ВМА се е стигнало до развилия се животозастрашаващ възпалителен процес, необходимосттта от множеството операции, които са били извършвани под обща анестезия,  хоспитализация в продължение на месеци и не на последно място изкривяване на ръката, неподвижността й, болки, липсата на възможност тази ръка да се използва,поради лошо извършена репозиция на фрактурата. През всичкото време е изпитвала силни болки,притеснения за живота си и за това,че ръката й може да бъде ампутирана, психически шок от преживяното. След травмата ищцата е с влошено психическо състояние, депресивност, нежелание на общуване и комуникация, липсва й желание за живот.

моли съда да постанови решение , с което да осъди В.М.А.-гр.С. да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди , които търпи следствие неправомерни действия на служители на ответното дружество и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД претендира заплащане на сумата от 1887, 62 лв.-мораторна лихва върху главницата за времето  от 10.08.2014 год. до 23.03.2015 г. Претендира разноски по делото.

Ответникът В.М.А.-МБАЛ- гр.С. оспорва предявения главен иск по основание и размер, като твърди, че същия е изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли.Твърди,че не е налице виновно и противоправно деяние от страна на служители на В.М.А. по повод лечението на ищцата ,а също и причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и действията на медицинските специалисти от ВМА.

Оспорва допустимостта на иска за мораторна лихва с аргумента,че при непозволено увреждане лихвата може да е само компенсаторна.Претендира направените разноски.

Помагачът на ответника З.А. АД  оспорва исковете и по основание и по размер,като в съдебно заседание се присъединява към становището на ответника и го поддържа.Моли съдът да отхвърли исковете.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

          Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         От Обменна карта от ВМА и рентгенография на дясната гривнена става от 10.08.2014 г.       се установява,че след претърпяна злополука ищцата е била прегледана във ВМА, установена е фрактура на двете кости на предмишницата с дислокация по ширина,предписано е ръката да бъде имобилизирана с гипсова лонгета, след което пациента е изписан.

На 12.08.2014 год. на ищцата е извършено образно изследване на дясната гривнена става в МБАЛ „С.“ ЕООД и е поставена диагноза „многофрагментарна фрактура лого типико с дислокация на фрагментите“.

         По делото са представини три епикризи от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД. От първата е видно,че на 13.08.2014 год. ищцата е постъпила в болницата с фрактура и гнойна рана на дясната предмишница /с гипсова имобилизация/ и е била в болницата до 22.08.2014 год. през което време е претърпяла медикаментозно лечение и два оперативни интервенции. Приета е отново на 23.08.2014 год. , извършена е трета операция и е изписана на 02.09.2014 год. На 04.09.2014 год. е постъпила в болницата за трети път, извършена е четвърта операция и е изписана на 10.09.2014 год.

         От показанията на св. Е.С. М. / снаха на ищцата/ се установява, че ден след първоначалния преглед и лечение във ВМА на 10.08.2014 год. ищцата изпитвала болки в ръката, което наложило вечерта на 12.08.2016 год. да бъде откарана повторно във ВМА.Това посещение станало около 19.00 часа при случаен лекар, който само отхлабил гипсовата превръзка и назначил обезболяващи. На следващия ден се наложило да я откарат в друга болница,откъдето им казали по спешност да отида в болница П.,тъй като има възпаление на раната.Там я приели и лекували около месец,направили й две операции. След изписването около 3 месеца ищцата била на легло и не можела въобще да се обслужва.След 6 месеца започнала сама да ходи до тоалетна,но и до днес не може сама да се изкъпе. Преди инцидента нямала проблеми да се обслужва сама във всяко отношение. Още от болницата имала и психични проблеми,халюцинирала. През цялото време изпитвала силни болки, неудобства , а впоследствие и страх да излиза сама.

От показанията на св. Ц.А.К.- внучка на ищцата , се установява,че тя и съпруга й са закарали пострадалата във ВМА непосредствено след инцидента. При прегледа извършен от д-р С.  , последния и медицинската сестра се държали грубо и въобще не взели под внимание информацията,че Ц. е диабетик,като поставената гипсова имобилизация /не лонгета ,а цялостен гипс/ напълно покрил кървящата рана. След няколко дни на болки,подуване и гноене ищцата била насочена към болница П.,след преглед в болница С.. Била в много тежко състояние,първата операция била направена часове след приема,а втората на другия ден.Много тежно понесла всичките операции и манипулации,нямала желание да се храни , а престоя в болницата/около месец и половина/ се отразил негативно и на психиката й.

По искане на ищеца и ответника съдът е допуснал , изслушал и приел съдебно медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Й./хирург/ и д-р К./ортопед/. Съдът възприема заключението като обективно и професионално. От него се установява ,че действително на 1.08.2014 год. ищцата е била прегледана в спешен травматологичен кабинет във ВМА и е поставена диагноза „фрактура на дясната предмишница в дисталния край, пунктиформена“. Раната е обработена хихургически, назначена е рентгенография и е извършена мануална репозиция на фрактурата,като е поставена гипсова лонгета. Не е направена рентгенова снимка на счупеното след поставянето на гипса, което е било З.ължително.

Според вещите лица в този момент правилно водещата диагноза е била фрактурата на ръката.Експертите не са категорични за вида на имобилизацията - дали е била с лонгета или изцяло с гипсова превръзка,но са категорични,че такава е имало.

Поради възникнало дифузно гнойно възпаление на раната на 13.08.2016 год. ищцата е приета в УМБАЛСМ „П.” с водеща диагноза „некротичен флегмон на дясната предмишница и мишница“, където е претърпяла четири оперативни намеси за дренаж на възпалената рана,отстраняване на мъртвата тъкан и последно кожна пластика на раната.Преди първата операция гипсовата превръзка е отстранена и това е довело според д-р К. до разместване на наместената във ВМА фрактура/до този момент и според рентгеновите снимки от 13.08.2014 год. направени в МБАЛ „С.“ ЕООД е налице задоволително наместване на фрагментите, без дислоксация в две равнини, вертално и дорзално/.

 Според този експерт наличието едновременно на две диагнози-счупване на кости и гнойно-възпалителен процес е наложило да се лекува приоритетно втората и това е довело до невъзможност да се лекува ефективно фрактурата. Увредата на сухожилието на дясната ръка е в следствие от компресията на екстензията  и от инфекцията.

Според вещото лице д-р Й. възпалителния процес е провокиран от замърсяване на откритата рана с ешерихия-коли, без данни за произхода му. Лечението на тежкото възпаление в УМБАЛСМ „П.” е извършено правилно и последователно с необходимите манипулации.Като цяло общата анестезия е рискова манипулация с възможни нежелани последици.

 Според експертите диабетното заболяване на пострадалата и неината възраст не налага по-специални мерки и манипулации, освен евентуално дозировката на антивъзпалителните медикаменти.

При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: 

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В конкретния случай болничните заведения носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, за вреди, настъпили от неправилно лечение, при положение, че се установят лични виновни действия на техни длъжностни лица, при осъществяване на дейностите, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лицата, постъпили за лечение или по отношение на които са извършват други медицински дейности.

за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди.

Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно.

Съдът намира,че по делото са установени противоправни действия и бездействия от страна на длъжностно лице, служител на ответното дружество /д-р С. /, които се изразяват в нарушение на чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето и конкретно в това,че въпреки правилно поставената диагноза „фрактура на дясната предмишница в дисталния край, пунктиформена“ , в разрез с правилото на добрата медицинска практика и принципите за „достатъчност” и „качество“ на медицинската помощ , при имобилизацията на фрактурата е подценено и неглижирано лечението и наблюдението на откритата рана,като е пренебрегнат риска от евентуален възпалителен процес.Факт е,че гипсовата имобилизация е покрила изцяло раната на ищцата и по този начин е спомогнала до развитието на възпалителния процес и увредата на пострадалата /чрез прекомерното пристягане/,а също ,че е препятствало обработката на раната и по-ранното установяване на възпалителния процес. Независимо от становището на експертизата ,че не е било необходимо по-специално отношение към пациент на 79 год. с диабетно заболяване е установено,че тези два фактора все пак са евентуални предпоставки за по-лесното му възникване,което е налагало съобразяването му от лекаря и съответно допълнителни мерки за предпазване от възпалителен процес.

Установена е и причинно следствената връзка между противоправните действия и бездействия на служителя на ответното дружество и тежкото инфекциозно заболяване на ищцата,както и вредите от него. Гнойното възпаление е довело до временна опасност за живота на ищцата,съществувал е риск от ампутация на гангренясалата част от крайника,последната е преживяла четири операции с пълна анестезия на възраст от 79 години и нелек възстановителен процес. Вярно е,че възпалението е провокирано от външен фактор /заразяване с ешерихия коли/, но късното му диагностициране, тежкото му протичане,болезненото лечение и свързаните с това страдания и болки са в пряка връзка с противоправното поведение на лекаря приел пациентката на 10.08.2014 год. във ВМА.

С оглед на горното искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.

По неговия размер,който следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Установено е,че ищцата е претърпяла в продължение на около месец и половина силни болки и страдания,била е оперирана четири пъти с пълна упойка,изпитвала е основателен страх с оглед евентуална ампутация, претърпяла е и неудобства в личен битов план. И понастоящем не е възстановена от последиците на гнойната инфекция и неправилно зарасналата фрактура-във физически план дясната й ръка е трудно подвижна с практическа липса на хватателни функции.Психически ищцата е затормозена и постоянно притеснена да не я сполети друга контузия и да се повтори дългото,болезнено и тежко лечение.         

На основание изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на вредите от непозволеното увреждане справедливия размер е 40 000 лв.,   като искът следва да се уважи в размера,в който е претендиран-30 000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2015 год. /датата на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и страдания,  тяхната продължителност и интензитет,неината възраст и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Следва да се уважи изцяло и претенцията за присъждане на лихва върху главницата от 30 000 лв. за времето  от 10.08.2014 год. до 23.03.2015 г. в размер на 1887, 62 лв. Съдът споделя репликата на ответника,че при непозволено увреждане се начислява т.н. компенсаторна лихва от датата на увреждането/откриването на дееца/ до датата на изплащането на обезщетението.Според практиката на ВКС обаче е допустимо и няма пречка да се присъди и лихва от увреждането до подаването на иска,като макар да не е мораторна в класическия смисъл на понятието /забава на парично плащане след настъпване на падежа/, лихвата се изчислява по същия начин и със същите коефициенти. Лихвата е изчислена от съда със специално приложение за изчисляване на законова лихва и за посочения период възлиза на сумата 1887, 62 лв.

Страните са поискали адвокатско /чл.38 ЗА/ и юрисконсултско /чл.78,ал.3 ГПК/ възнаграждения без да представят списък за разноски. Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на Л.И.Н.-САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1436 лв.

Съобразно този  изход на делото, ответникът следва заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1275.50 лв. и сумата от 600 лв.- разноските за СМЕ заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът        

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА В.М.А.-гр. С., БУЛСТАТ ********, Адрес: гр.С., бул. ******* № * да заплати на Ц.Г.М., ЕГН ********** със съдебен адрес: *** чрез адв. Л.И.Н.-САК на основание 49 във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващо се в нарушение принципите за „достатъчност” и „качество“ на медицинската помощ установени в чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето ведно със законната лихва върху горната сума от 24.03.2015 год. до окончателното  й изплащане и на основание 86,ал.1 ЗЗД сумата от 1887, 62 лв. – законна лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от от 10.08.2014 год. до 23.03.2015 г. 

ОСЪЖДА В.М.А.-гр. С., БУЛСТАТ ******** да заплати на адв. Л.И.Н.-САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1436 лв.

ОСЪЖДА В.М.А.-гр. С., БУЛСТАТ ******** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1275.50 лв. и сумата от 600 лв.- разноските за СМЕ заплатени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на ЗАД „А.“ АД ЕИК:**********-помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: