Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
18.04.2019 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на
осемнадесети март двехиляди и
деветнадесета година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар:
Гергана Докузлиева
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията
АНД №183 по описа на Районен съд - Хасково за 2019
г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Меф Лоджистик” ООД, град Хасково,
представлявано от А.О., чрез адв. Й.Л.- САК срещу
Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019 г. на Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Хасково, с което на жалбоподателя е
наложена административнонаказателна санкция - „имуществена санкция”, в размер на 5000 лв.
по чл. 104 ал. 7 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/.В подадената жалба се
оспорва от жалбоподателя законосъобразността на процесното
наказателно постановление, като се навеждат доводи за допуснати процесуални
нарушения, както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на НП. Твърди се
от жалбоподателя, че неправилно от страна на наказващия орган
била определена нарушената норма,довело като резултат до
неправилна правна квалификация.От друга страна
в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
наказателно постановление не били посочени дата на извършване на нарушението,
както и мястото на нарушението. В заключение се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от – адв. Л.Е.от АК - Хасково, преупълномощена от адв. Й.Л.,
която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага подробни
съображения за основателността на жалбата.
Административнонаказващият орган –
Началникът на ОО „АА” - град Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Становището на административнонаказващия
орган, изразено в съпроводителното писмо е, че наказателното постановление било
съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 27.12.2018 г.
св. В.С.М. и св. А.Д.У. и двамата на
длъжност „старши инспектор” в ОО „АА” – Хасково в изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка относно транспортната
дейност на „Меф Лоджистик”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Недялка Симеонова” №
3А, ет. 1, офис 2. Проверка на място била
осъществена в офиса на дружеството на посочения адрес. След извършване
на съответните действия и справки от страна на контролните органи, било прието от тях, че на 24.11.2018
г. „Меф Лоджистик” ООД, в
качеството си на лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 8673 за
международен автомобилен превоз на товари с валидност до 31.01.2027 г., било
извършило международен превоз на товари
– полипромилен
с МПС – влекач с марка „Волво FH 42Т” и рег. № *********,
оборудван с аналогов тахограф марка „Simens VDO
тип 1324 с №513015180303 по маршрут на движение
от РТурция
за РБългария
град София , преценено въз основа на международна товарителница/
представена към АНП в заверен препис на
български език/ CMR с дата 23.11.2018 г. Установено било, че превозвачът не е осигурил съхраняването на тахографските листи
за дата 24.11.2018г. При преценка
на фактите и обстоятелствата по случая, св. В.С.М. достигнал до извод за
осъществяване на административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл.11
параграф 2 буква „а“ ,изр.1 от
Приложение „Контролен уред „ ,вр.чл.78 ал.1 т. 2 отЗАвП. С оглед на това, срещу „Меф
Лоджистик” ООД бил съставен на 27.12.2018 г., в
присъствието на изрично упълномощения представител на дружеството, а именно – В.З.К.и
св. А.Д.У., Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 №
258408. Така съставеният акт бил подписан от упълномощения представител, като
обяснения или възражения не били вписани в съответната графа. Чрез това лице
бил връчен и екземпляр от съставения акт на датата, на която бил съставен –
27.12.2018 г. Възражения срещу съставения АУН не са подадени допълнително в законовоустановения срок от връчване на акта.
При издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и след като
приел, че не налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвт.Пр., на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл.11 параграф 2 буква „а“ ,изр.1 от Приложение „Контролен
уред „ ,вр.чл.78 ал.1 т. 2 отЗАвП. .
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
В.С.М. и А.Д.У. , за обстоятелствата, свързани с
предприетите от тях действия като контролни органи по установяване на
твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставянето на АУАН.
Свидетелските показания са еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, констатирани в хода на
извършената проверка, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така
установените факти и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му
и обосноваността му, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006"; т. 2. Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, наричан по-нататък "Регламент 3821/85". Съгласно чл. 11, § 2 от Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/ предприятието съхранява тахографските листове в добър вид в продължение на най-малко една година след тяхното използване и дава копия на заинтересованите водачи при поискване от тях. Листовете се представят или предават при поискване от страна на всеки упълномощен инспектор. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 7, ДВ бр. 17 от 25.02.2011 г. на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложена административнонаказателна санкция, е обявено от закона за наказуемо с глоба, съответно имуществена санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира
процесуално нарушение по чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставяне в присъствие,
предявяване и връчване на акт за установяване на административно нарушение чрез
упълномощено лице, стига овластяването да е изрично, с оглед утвърденото вече
като константно и еднопосочно виждане в съдебната практика за допустимост на
такъв подход, особено в хипотезите, в които се касае за юридически лица и в
частност търговски дружества.
На първо място съдът не възприема
възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението. Към датата ,на която се твърди
да е извършено нарушението -24.11.2018г.
г. Европейската спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR) е била ратифицирана със закон, обн.ДВ, бр.28 от 1995 г., в сила от 08.11.1995 г. и като
международен договор, по силата на чл.5, ал.4 от КРБългария
същата е част от вътрешното право на страната.
В ДВ бр.27 от 03.04.2012 г. са обнародвани и Изменения на тази Европейска
спогодба и Приложението към Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (ДВ бр.4 от
2003 г.), (приети от Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата
комисия за Европа към Организацията на обединените нации на нейната 103 сесия
през 2008 г., нотифицирани на договарящите страни и
влезли в сила на 20 септември 2010 г.), включително Част втора „Изменение на
приложението на спогодбата (съгласно процедурата, предвидена в член 21,
параграф 8)”. В така обнародваната и приложима към датата на извършване на
нарушението редакция на „Приложение „Контролен уред” съществува параграф 2
на член 11, който в своето изр.1-во , гласи: „ Предприятието съхранява тахографските листове в добър вид в продължение на
най-малко една година след тяхното използване и дава копия на заинтересованите водачи
при поискване от тях“.Именно нормата на чл.11,
параграф 2 от Приложение Контролен уред към AETR е посочил
административно-наказващият орган като нарушена, а не член 11 параграф 2 от
основния текст на спогодбата.
Следва да се отбележи обаче, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН ,а издаденото
въз основа на него НП на тези по чл.57
от ЗАНН ,с което са допуснати съществени процесуални нарушения, които
обуславят извод за отмяна на издаденото НП.
Установи се по делото, че жалбоподателят е дружество, което осъществява международен превоз на товари, съгласно издадения му лиценз на Общността. Следователно, неговата дейност попада в обхвата на специалното общностно законодателство, включително и, както и на ЗАвП, и дружеството се явява субект на задължението по чл.11 &2 от Приложение Контролен уред към AETR да съхранява тахографските листове в добър вид в продължение на най-малко една година след тяхното използване и да ги представя или предава при поискване от страна на всеки упълномощен инспектор. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай дружеството е наказано затова, че е извършило нарушението на 24.11.2018 г., като не е осигурило съхранението на тахографските листа за датата 24.11.2018 г. Очевидно самото описание на нарушението съдържа вътрешно противоречие, тъй като на съда не става ясно защо на датата 24.11.2018 г. дружеството не е осигурило съхранението на листовете,при липса на каквито и да е твърдения за дата или период на извършения международен превоз /посочена е само дата на издаване на CMR/, както и не става ясно за какъв период от време е следвало да ги съхрани - начален и краен момент /с оглед приложената нормативна разпоредба/.Нито в АУАН,нито в НП е посочен период, за който не са съхранени тахографски листи за нормативно определения срок от 1 година. Този срок с правно фиксирана продължителност обаче се характеризира с времеви граници, изразяващи се в начален момент от който започва да тече и край – дата на която изтича. Такива в АУАН и НП не са отразени , а извод в обратна насока не обосновава посочване на датата , следваща започването на международния превоз , защото и той не е очертан в АУАН и впоследствие в НП, определящи фактическите предели на изследване по делото, не е ясно дали тези срокове съвпадат въобще. В този смисъл следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 11 § 2 от Приложение „Контролен уред“ към AETR изисква транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение II към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент да осигурява съхранението на тахографските листове в продължение на най-малко 12 месеца, който срок започва да тече след тяхното използване . Т.е. това се явява началния момент на срока, твърдения за който в настоящия случай липсват. Отделно от това липсва посочване на датата, която наказващият орган счита, че е меродавна за довършване на деянието. Тази дата следва да се разграничава от датата на неговото констатиране, респ. на извършване на проверка за установяването му. В заключение съдът прие ,че актосъставителят и АНО не са отразили своите изводи за точната дата или период на нарушението по недвусмислен начин в издадените от тях АУАН и НП.
По същия начин в акта и НП не става ясно как е определено мястото на нарушението .За място на нарушението е посочено гр.Хасково,бул.“Съединение“ №37 партер 1 ,което очевидно не е седалището на дружеството на адрес: гр. Хасково, ул. „Недялка Симеонова” № 3А, ет. 1, офис 2. Липсва каквато и да е логика да се твърди, че дружеството е следвало да съхранява листовете на посочения адрес,за който връзката с дружестовото е неизяснена . Известно е, че при нарушения, изразяващи се в бездействие, мястото на нарушението се явява това място, където е следвало да бъде извършено действието. В случая, при нарушение изразяващо се в несъхранение на листовете, се налага извода, че те е следвало да се съхраняват по седалището на дружеството на адрес : гр. Хасково, ул. „Недялка Симеонова” № 3А, ет. 1, офис 2,който обаче не е определен като място на нарушението.
По изложените съображения, подадената жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено,
като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.