Р Е Ш Е Н И Е
№ 540/27.6.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХII състав, в открито заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при участието на секретаря Димитрина Георгиева и
участието на прокурора Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 489 по описа за 2022 год., и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на М.Ю.Ш.
с ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Й.А.А. против решение №
14 от 03.11.2021 год. постановено по н.а.х. дело № 177 от 2021 год. по описа на
Районен съд – Пещера. С обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено
наказателно постановление № 13-016 от 30.07.2022 год. на началник отдел
„РК-Южна България“ – гр. Пловдив към „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на М.Ю.Ш. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева, на
основание чл. 88 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира
отмяната му.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща
представител. По делото е постъпила молба от адв. А., с която моли за отмяна на
атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по същество на
спора, с който да отмени процесното наказателно постановление. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури в съдено заседание не се явява и не се представлява. С
молба от 21.06.2022 год. юрисконсулт М. А., пълномощник на ответната страна,
оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за
отхвърлянето и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик,
изразява мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, ХІІ
състав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за
това са следите:
Производството пред Районен съд-Пещера е
образувано по жалбата на М.Ш. срещу наказателно постановление № 13-016 от 30.07.2021 год. на Началник отдел „ РК - Южна
България“- Пловдив, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИА „РА,“ с което за
нарушение по чл. 88 от ЗРА му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева. В съответствие с представените доказателства е прието за
установено, че на М.Ш. на 20.05.2021 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия В 0017031 от главен инспектор Н. А. Х.
при РК-Южна България – гр. Пловдив за това, че на 05.05.2021 год. в 21:30 часа
на яз. „Батак“ в местност „Костандовски залив“ жалбоподателят е извършвал
стопански риболов във воден обект различен от Черно море и река Дунав, с 1
(един) брой немаркирана мрежа, поставена в работно положение. Мрежата е с
дължина от 300 (триста) метра и е с размер на „окото“ - 80 мм. Риболовът се е извършвал
през период на забрана за улов на риба и други водни организми в периода на
тяхното размножаване и след като е забелязал служителите Ш. избягал по посока
на гората над язовира, с което е препятствал проверка на контролните органи на
ИА „РА“. Описаното деяние представлявало извършено административно нарушение на
чл. 88 от ЗРА. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен лично
срещу подпис на 20.05.2021 год. Отразени са от нарушителя следните обяснения: „Имам
възражения“. Въз основа на АУАН е последвало и издаване на обжалваното
Наказателно постановление № 13-016 от 30.07.2021 год., с което за
констатираното административно нарушение по чл. 88 от ЗРА на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
За изясняване на фактите по делото първоинстанционният
съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите. За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд
е приел, че атакуваният съдебен акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в административнонаказателното производство. Счел е за
безспорно извършеното нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От
показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставянето на АУАН,
кредитирани от съда като обективно и безпристрастно дадени. Прието е за
доказано, че Ш. е извършвал риболов с риболовна мрежа-уред, различен от
визираните в чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗРА, поради което е установил, че е осъществен
„стопански риболов“, като лицето е избягало и по този начин е препятствал
проверката на служителите на ИА „РА“, поради което е осъществил фактическия
състав на визираното в чл. 88 от ЗРА нарушение.
Решението е правилно.
Неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на касатора за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
при издаване на наказателното постановление, тъй като не било описано, в какво
се е изразило изпълнителното деяние. Както правилно е посочил първоинстанционният
съд и съставения АУАН, и обжалваното НП, съдържат достатъчно ясно описание на
извършеното от наказания нарушение, а именно – лицето „избягва“ от контролни
органи – служители на ИА „РА“, с което препятства (затруднява) предприетата от
тях проверка. Така описаното нарушение е подведено към разпоредбата на чл. 88
от ЗРА, с която е предвидено, че който препятства проверките, извършвани от
контролните органи, се наказва с глоба от 1 000 (хиляда) до 2 000 (две хиляди) лева.
Избягвайки от мястото, Ш. не е оказал съдействие, с което е препятствал
извършването на проверката, осъществявайки признаците на административнонаказателния
състав на чл. 88 от ЗРА. Авторството на процесното административно нарушение се
доказва от кредитираните от първоинстанционния съд свидетелски показания. В конкретиката
на случая, извършеното от Ш. представлява виновно (умишлено) препятстване на
контролните органи да проверят самоличността му, като реализираният, въпреки поведението
му, резултат от проверката, включващ идентифицирането на извършителя, не изключва,
а обосновава приложението на разпоредбата на чл. 88 от ЗРА. Ясното посочване в наказателното
постановление на тази правна норма, като основание за наложената глоба, не
предизвиква неясноти относно конкретното нарушение, за което се отнася наказанието.
Въпреки логическата връзка с нормата на чл. 29 от ЗРА – тази на чл. 88 от същия
закон сама по себе си съдържа диспозиция и санкция, което й придава характер на
пълноценен административнонаказателен състав при осъществяване, на който да се
наложи предвиденото в самия него наказание.
Според настоящата инстанция, изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Необосновано е възражението, че в АУАН и
НП са описани съставите на три административни нарушения, а е наложено едно
наказание, с което не ставало ясно кое от твърдените нарушения е санкционирано
по чл. 88 от ЗРА. Обстоятелството, че в обстоятелствената част на АУАН са
описани и признаците на нарушение, свързано с незаконен риболов, не означава че
са смесени съставите на различни административни нарушения. Очевидно е, че
описанието на факти, свързани с незаконен риболов само поясняват какви са
причините за извършване на проверка от страна на служители на ИА „РА“, а
отговорността е реализирана само за нарушение по чл. 88 от ЗРА-препятстване на
проверката.
Санкцията е наложена в минималния
предвиден от закона размер от 1 000,00 (хиляда) лева.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания, водещи до отмяната му. Въз основа на изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил обосновано
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ИА „РА“ възнаграждение в размер
на 80,00 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд-Пазарджик, ХІІ
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 03.11.2021 год. по АНД №
177 от 2021 год. на Районен съд - Пещера.
ОСЪЖДА М. Ю. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)