№ 47
гр. гр.Несебър, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100396 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.38, ал.1, вр.
чл.11, ал.1, т.5, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Етажната собственост на Ш. “С.У.”, с адрес: град ******, местност
“******я”, представлявано от управителя М. Г. А.., твърди в исковата молба, че ответникът
Е.И.К., родена на *****г., гражданин на П., с адрес в Република България: град ******,
местност “******я”, Ш. “С.У.”, етаж 1, ап. * ***, Код по Булстат ********, е собственик по
силата на Нотариален акт № ***, том **, рег.№ ****, дело № ***/2011г. на нотариус Литка
Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, на Студио **** с
кадастрален идентификатор ********, разположено на 1-и жилищен етаж, със застрена
площ от 38,72 кв.м., като студиото ведно с прилежащите общи части възлиза на 44,92 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, находящ се в
сграда, представляваща комплекс Ш. “С.У.”, с адрес: град ******, местност “******я”,
община Несебър. На 17.06.2016г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на
комплекса, като с решение по т.6 от дневния ред на ответника е била определена годишна
такса за управление и поддръжка в размер на 539,04 евро, която е следвало да се заплаща
ежегодно до 1-и април на текушата година. Ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите такси за 2017-а и 2018-а години, поради което той дължи общо сумата в
размер на 1 078,08 евро, включваща дължимите такси за двете години – по 539,04 евро
всяка. Предвид, че ответникът е изпаднал в забава, той дължи и мораторна лихва върху
отделните дължими главници, като върху таксата за 2017-а година от 539,04 евро,
1
дължимата мораторна лихва за периода от 02.04.2017г. до 28.02.2021г. е в размер на 213,97
евро, а върху таксата за 2018-а година от 539,04 евро, дължимата мораторна лихва за
периода от 02.04.2018г. до 28.02.2021г. е в размер на 159,32 евро. Ищецът моли ответникът
да бъде осъден да заплати дължимите такси управление и поддръжка за 2017-а и 2018-а
години ведно с мораторните лихви върху отделните главници, както и законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на исковете. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
заявява оспорване на предявените искове по основание и размер, в която връзка въвежда
довода за погасяване на вземанията поради изтекла давност, като се позвава на кратката 3-
годишна давност, която по отношение на таксата за управление и поддръжка за 2017-а
година е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Поради погасяване на главното
задължение, счита, че не се дължи и мораторната лихва върху главницата за 2017-а година.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявените искове, както и становището, изразено в отделна писмена
молба, за доказаност на твърденията, че решенията, взети на Общите събрания на ЕС, с
които са определени размерите на таксите за управление и поддръжка, са влезли в сила след
като не са отменяни по реда на чл.40 от ЗУЕС, същите са задължителни и обвързват
етажните собственици, изискуемостта на тези парични вземания е настъпила след като са
изтекли сроковете, в които е следвало да се заплатят таксите, пак въз основа на
законосъобразните решения на ОСЕС. Отвеникът е ползвал самостоятелния си обект,
находящ се в ЕС. Намира за неоснователно възражението за недоказаност по размер на
мораторната лихва, а в съдебно заседание заявява, че не се противопоставя на възражението
на настъпила погасителна давност по отношение на таксата за 2017-а години, докато тази за
2018-а година се дължи заедно с лихвата.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения му
особен представител, който поддържа становището в отговора на исковата молба за
недължимост на таксата за 2017-а година, която следва да се отхвърли ведно с
претендираните лихви, а тази за 2018-а година следва да бъде присъдена като основателна,
като претенцията следва да бъде уважена и за начислените лихви върху тази главница.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2011г. ответникът
Е.И.К., в качеството й на купувач, е закупила следния недвижим имот, а именно: Студио №
**** със застроена площ от 38,72 кв.м., като площта на студиото ведно с принадлежащите
му общи части възлиза на 44,92 кв.м., находящо се на първи жилищен етаж, представляващо
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с административен адрес: град
****** – Юг, местност “******я”, в.к. Ш. “С.У.”, етаж 1, ап. ****, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ по кадастрална схема от 38,72 кв.м.,
ведно с числящите се към него 0,177%, равняващи се на 6,20 кв.м., идеални части от общите
части на жилищната структура за сезонно ползване “С.У.”, представляваща самостоятелна
2
сграда с кадастрален идентификатор *******, на 8 етажа, със застроена площ от 2 907 кв.м.,
състояща е от приземен, партерен етаж, четири жилищни и два терасовидни жилищни
етажи, с административен адрес: град ******, комплекс “С.У.”, с предназначение:
“Жилищна сграда със смесено предназначение”, въведена в редовна експлоатация с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 70 от 18.03.2010г. на Главния архитект на
Община Несебър, изградена в поземлен имот с кадастрален идентификатор 11538.3.97,
находящ се в град ******, община Несебър, местност “*****”, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.10.2005г. на Изпълнителния
директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот – Заповед КД-14-02-234 от 11.03.2009г. на Началника на СГКК –
Бургас, и стар идентификатор № 3097, квартал 13, парцел ІІІ, с площ на имота от 6 142 кв.м.,
с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел,
почивен дом, както и същия процент идеални части от правото на строеж върху поземления
имот. Договорът, с който ответникът е придобил собствеността върху Самостоятелния обект
в сграда, е обективиран в нотариален акт № ***, том **, рег.№ ****, дело № ***/2011г. на
нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
На 17.06.2016г. е проведено Общо събрание на собствениците в етажната
собсвеност на сградата – комплекс Ш. “С.У.” с административен адрес: град ******, к.к.
******, община Несебър, местност “*****”, а в съставения Протокол от събранието са
обективирани взетите на него решения. За управител на Етажната собственост е избрана М.
Г. А... С решението по т.6 от дневния ред на събранието е прието годишната такса за
управление и поддръжка да е в размер на 12 евро на всеки квадратен метър площ с включен
ДДС на година, като срокът на заплащането й е до първи април всяка година, а плащането
да се извършва срещу разписка или по банковата сметка на Етажната собственост.
Съобщението за съставения протокол от ОСЕС е изготвено от М. Г. А.. и е било поставено
на 22.06.2018г. в 19:40 часа на видно и общодостъпно място – на входа на сградата и на
мястото за обяви във фоайето на комплекса, за което действие е съставен протокол по чл.16,
ал.7 от ЗУЕС.
Площта на самостоятелния обект в сграда, собственост на ответника, е 38,72 кв.м., а
припадащите се към него идеални части от общите части е 0,177%, равняващи се на 6,20
кв.м., по който начин общата площ на студиото на ответника възлиза на 44,92 кв.м. Когато
ищецът твърди, че годишната такса за управление и поддръжка, дължима за жилището на
ответника, възлиза на сумата в размер на 539,04 евро, означава, че тя е определяема и
изчислена върху тази обща площ, включваща площта на жилищено ведно с прилежащите
към него идеални части от общите части на сградата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на
Етажната собственост е да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10
3
от ЗУЕС, собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата.
Задължението на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата произтича на първо място от закона и от решението на Общото
събрание на Етажната собственост. Размерите на вземанията на ищеца в конкретния случай
се определят от решението на ОС на ЕС от 17.06.2016г., според което размерът на
годишната такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за всеки
жилищен обект се определя за всеки квадратен метър площ от имота (застроена площ и
общи части), умножен по 12 евро. Правомощията в тази насока на общото събрание са
осигурени с горецитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, като няма регламентиран
механизъм за разпределението на парични вноски за разходи като такива “за управление” и
такива “за поддръжка”, или законоустановен алгоритъм за изчисляването им. Според
нормата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят вноски, чийто
размер се определя именно с решение на Общото събрание (или с Правилника за вътрешния
ред). Разпредбата на чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите между собственици,
ползватели и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото спорното решение е взето
от орган, разполагащ с правомощия за това, има за предмет въпрос от неговата компетенция
и намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, липсва съществена колизия с императивни
разпоредби, чието съществуване да бъде нетърпимо в правния мир.
Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУС председателят на управителния съвет (управителят)
представлява пред съда собствениците на етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общо събрание или задълженията си по този
закон. По искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от
общото събрание.
С оглед цитираната норма на чл.23, ал.4 от ЗУЕС управителят е легитимиран да
представлява собствениците в настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу
етажен собственик, който не изпълнява задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма изискване
като положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск ОС
изрично да е упълномощило управителя да предяви такъв иск, нито да е взело решение за
водене на такъв иск, нито пък трето лице, освен етажната собственост, има правен интерес
да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява решенията на ОС на
ЕС. Управителят на ЕС М. Г. А.. е била избрана за такъв както на събранието, проведено на
17.06.2016г., така и на последващото такова на 15.06.2020г., поради което тя има право да
представлява етажните собственици в настоящия процес, както и да предявява осъдителния
иск срещу длъжника/ответника за заплащане на претендираните от ЕС парични задължения
на годишни такси за управление и поддръжка на общите части в ЕС.
4
Липсва задължение от страна на етажната собственост да изпраща покани до
етажните собственици, с които да им определя срокове на плащане, след като сроковете се
съдържат в самото решение на ОС на ЕС, като от настъпване на падежите длъжникът изпада
в забава (чл.84 от ЗЗД).
Съдът намира наведеното от особения представител на ответника правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност на паричното задължение за годишната такса за
2017-а година за основателно. Дължимите суми за вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата представляват по своя характер "периодични
плащания", доколкото са повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от
време, а размерът на плащането е изначално определен - тълкувателно решение № 3/2011
год. от 18.05.2012 год. по тълкувателно дело № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС.
Периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Тъй като искът е предявен на
16.03.2021г., съдът счита, че вземанията на Етажната собственост, възникнали преди
16.03.2018г., са погасени по давност, тоест ответникът държи годишната такса за
управление и поддръжка на общите части за 2018г., чиято изискуемост е настъпила след
тази дата – на 01.04.2018г., а именно сумата в размер на 539,04 евро, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска, както и мораторната лихва в размер на 159,32 евро,
начислена за периода от 02.04.2018г. до 28.02.2021г., за които суми исковете следва да бъден
уважени като основателни и доказани включително и по размер. В останалата част
вземането на етажната собственост е погасено по давност, а именно за сумата в размер на
539,04 евро, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части за
2017г., изискуема, считано от 01.04.2017г., и с оглед на това искът за нейното заплащане
следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска за главницата, обуславя
неоснователност и на иска за заплащане на акцесорната претенция за лихви, поради което
искът за заплащане и на мораторната лихва в размер на 213,97 евро, начислена за периода от
02.04.2017г. до 28.02.2021г., върху таксата управление и поддръжка за 2017г., следва да
бъде отхвърлена, включително и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази
главница, считано от предявяване на иска.
С оглед правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно уважената част от
исковете, а именно 108 лева за платена държавна такса, 240,57 лева за платено адвокатско
възнаграждение, и 167,60 лева за платено възнаграждение за особения представител на
ответника, или общо сума в размер на 516,17 лева, която ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ишеца, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
разноските от 1 064 лева, съгласно списъка на разноските, претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски по делото, не претендира заплащането на
такива, поради което съдът не следва да се произнася по присъждането на такива разноски
5
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.И.К., родена на *****г., гражданин на П., с адрес в Република България: град
******, местност “******я”, Ш. “С.У.”, етаж 1, ап. * ***, Код по Булстат ********, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на Ш. “С.У.”, с адрес: град ******, местност “******я”,
представлявано от управителя М. Г. А.., сумата в размер на 539,04 евро (петстотин тридесет
и девет евро и 04 евроцента), представляваща дължима и незаплатена такса за управление и
поддръжка на общите части за 2018-а година, ведно със законната лихва, считано от
16.03.2021г., до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 159,32 евро (сто петдесет
и девет евро и 32 евроцента), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
02.04.2018г. до 28.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Етажната собственост на Ш.
“С.У.”, с адрес: град ******, местност “******я”, представлявано от управителя М. Г. А..,
искове за осъждане на Е.И.К., родена на *****г., гражданин на П., с адрес в Република
България: град ******, местност “******я”, Ш. “С.У.”, етаж 1, ап. * ***, Код по Булстат
********, да му заплати сумата в размер на 539,04 евро (петстотин тридесет и девет евро и
04 евроцента), представляваща дължима и незаплатена такса за управление и поддръжка на
общите части за 2017-а година, поради погасяване на задължението по давност, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2021г., до окончателното й изплащане, и сумата в размер
на 213,97 евро (двеста и тринадесет евро и 97 евроцента), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 02.04.2017г. до 28.02.2021г.
ОСЪЖДА Е.И.К., родена на *****г., гражданин на П., с адрес в Република
България: град ******, местност “******я”, Ш. “С.У.”, етаж 1, ап. * ***, Код по Булстат
********, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на Ш. “С.У.”, с адрес: град ******,
местност “******я”, представлявано от управителя М. Г. А.., сумата в размер на 516,17 лв.
(петстотин и шестнадесет лева и 17 ст.), представляваща част от направените по делото
съдебни и деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 1 064 лв. (хиляда и шестдесет и четири лева),
съгласно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6