С решение № 156 / 27.07.2007 г.,постановено по гр.д. № 274 по описа за 2007 г.,Кърджалийският районен съд е прогласил за нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,Договор за доброволна делба № 178,т.ІІ,рег. № 3883,д. № 517/04 г. на Нотариус с рег. № 020 на Нотариалната камара,/вх. № 1396/15.06.04 г.,акт. 142,т.І,парт. 14561,14562,14563 и 14564 на Съдията по вписванията при РС,гр. Кърджали/,с който Митко Здравчев Добрев и Пенка Тодорова Добрева,от една страна и от друга страна- Делка Илиева Латева и Мария Петрова Тенишева,са извършили доброволна подялба на съсобствения си недвижим имот,представляващ УПИ VІ-743 в кв. № 44 по плана на гр. Кърджали,целия с площ 442 кв.м.,с идентификатор 440909.104.222 по кадастралната карта на гр. Кърджали,поради противоречие със закона. С цитираното решение ответниците Делка Илиева Латева и Мария Петрова Тенишева са осъдени да заплатят на ищците Митко Здравчев Добрев и Пенка Тодорова Добрева,направените по делто разноски в размер на 418 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволните от решението,изцяло,ответници в първоинстанционното производство, Делка Илиева Латева и Мария Петрова Тенишева. В жалбата се изтъква,че атакуваното решение е необосновано и неправилно,като постановено в противоречие със събраните доказателства, с материалния закон,и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат са съображения,че изхождайки от разпоредбата на чл.20 от ЗЗД,процесният договор следвало да се третира като такъв ,уреждащ начина на ползване на имота,а не такъв,какъвто първоинстанционният съд го е приел,като договор прекратяващ съсобствеността на страните по него по отношение на един УПИ. Твърди се ,че това следва от отсъствието в договора на реално обособени дялове. Същите били описани като дробни числа-236/442 и 206/442,както и изрично било посочено,че това са идеални части и то от целия имот. Изрично било посочено в договора,че всеки дял получава право на ползване-съответно в западната и източната част на имота. Също така изрично било посочено в т.З на договора,че страните по същия се споразумявали да предоставят необходимата площ за път от източната част на дворното място към съседен имот. Също така изрично било посочено в последното изречение,че с този договор се уреждали съсобствеността в идеални части и никой съделител не може да има претенции към другия. Твърди се също,че ако волята на страните е била да прекратят съсобствеността върху имота,то те не биха уговаряли начина на ползуване-съответни западната част за единия дял и източна за другия,не биха описвали тези дялове като дробно число равняващо се на квадратни метри от цялото,нещо повече задължително следвало да посочат границите-в противен случай не би имало реални дялове-каквато била целта на договора за доброволна делба. С оглед изложеното молят съда да постанови своя съдебен акт,с който да отмени атакуваното първоинстанционно решение,вместо което да постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбодателите Делка Илиева Латева,чрез процесуалния си представител,и Мария Петрова Тенишева , лично и чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата си по изложените в същата съображения. В съдебно заседание ,ответниците по жалбата, Митко Здравчев Добрев,лично и чрез процесуалния си представител, и Пенка Тодорова Добрева, чрез процесуалния си представител,оспорват жалбата. Претендира разноски. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица,имащи интерес от това, е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред компетентния Кърджалийски районен съд е предявен иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,с който се цели да бъде признат за нищожен сключения на 15.06.2004 г., Договор за доброволна делба № 178,т.ІІ,рег. № 3883,д. № 517/04 г. на Нотариус с рег. № 020 на Нотариалната камара,/вх. № 1396/15.06.04 г.,акт. 142,т.І,парт. 14561,14562,14563 и 14564 на Съдията по вписванията при РС,гр. Кърджали/,с който ищците Митко Здравчев Добрев и Пенка Тодорова Добрева,от една страна и от друга страна- ответниците Делка Илиева Латева и Мария Петрова Тенишева,са извършили доброволна делба /подялба / на съсобствения си недвижим имот,представляващ УПИ VІ-743 в кв. № 44 по плана на гр. Кърджали,целия с площ 442 кв.м.,с идентификатор 440909.104.222 по кадастралната карта на гр. Кърджали,поради противоречие със закона –чл.19 и чл.201 от ЗУТ. Безспорно е в производството обстоятелството,че на 15.06.2004 г., ищците Митко Здравчев Добрев и Пенка Тодорова Добрева,от една страна и ответниците Делка Илиева Латева и Мария Петрова Тенишева,от друга са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него,Договор за доброволна делба № 178,т.ІІ,рег. № 3883,д. № 517/04 г. на Нотариус с рег. № 020 на Нотариалната камара,с който ищците са получили в дял и са станали собственици на 236/442 идеални части,равняващи се реално на 236 кв.м.,с право на ползването им в западната част на имота с данъчна оценка на дела в размер на 640 лв., а ответниците са получили в дял и са станали собственици на 206/442 идеални части,равняващи се реално на 206 кв.м.,с право на ползването им в източната част на имота,с данъчна оценка на дела в размер на 560 лв., от УПИ - дворно място с площ от 442 кв.м. ,за който имот е обособен парцел VІ-743 в кв.44 по плана на гр. Кърджали. В договора е вписана клауза,че със същия се урежда съсобствеността в идеални части и никой от съделителите не може да има каквито и да било претенции по отношение на другите съделители. Безспорно е също ,че като така наименован този договор е вписан под № 1396/15.06.04 г.,акт. 142,т.І,парт. 14561,14562,14563 и 14564 на Съдията по вписванията при РС,гр. Кърджали. Безспорно е и обстоятелството ,че по представена от страна на ищците в Община Кърджали , разработка за изменение ПУП –ПР на УПИ VІ-743 в кв. 44 по кадастралния и регулационен план на гр. Кърджали,Експертният съвет по устройство на територията не е приел същата,като не отговаряща на изискванията на чл.19,ал.1 от ЗУТ. Безспорността на изложените в предходния абзац фактически констатации,направените пред първоинстанционния съд доводи,а и съдържанието на предявената въззивна жалба,очертават спорното в това въззивно производство – е ли е сключеният между страните договор ,такъв за доброволна делба или същият e договор за разпределение на ползването на съсобствения на страните, недвижим имот. В аспекта на така извършеното разграничение на спорното от безспорното,настоящата инстанция,действуваща в качеството си на въззивна, изгради своето становище .Споделя изводите формулирани от решаващия съд. Тези изводи намира за обосновани,и с оглед разпоредбата на цитирания от жалбодателите чл.20 от ЗЗД. Безспорно е ,че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. По правило се тълкуват онези уговорки , които са неясни - двусмислени, и онези уговорки, които от външна страна изглеждат ясни, но по тях има спор. В настоящия случай са налице и двете хипотези, което налага по тълкувателен път да се извлече действителната воля на страните по договора с оглед необходимостта от отговор на релевантния за спора въпрос – е ли е той договор за разпределение на ползването. Това тълкуване обаче следва да бъде направено не изолирано само за себе си,а с оглед целта,която договорът преследва,наложилото се в практиката и добросъвестността. В този аспект,недвусмислено по делото се установява,че представеният договор,освен че е наименован като такъв за доброволна делба ,е облечен във формата ,изискуема се за него по смисъла на разпоредбата на чл.35 от ЗС, вписан е при условията на разпоредбата на чл.112 от ЗС и по реда на чл.4 и сл. от Правилника за вписванията. Изхождайки от всички тези множество,предприети от страните, действия,осигуряващи максимална законосъобразност на договор,следва да се счита,че същите са целели сключването на един стабилен договор ,който ще им осигури и такава делба на съсобствения им имот. Т.е. от външна страна договорът безспорно е такъв за делба. Нещо повече ако се приеме,че процесния договор е такъв за разпределение на ползване на съсобствен имот,то и от външна страна той би бил незаконосъобразен,доколкото неразделна част от него следва да бъде и скицата, отразяваща реално разпределеното ползване и посочваща достъпа и подходите към същото. От вътрешна страна обаче,т.е. от съдържанието на процесния договор действително се установява двусмислие и неяснотата на клаузата,която той съдържа,а именно ,че всяка от страните получава в дял и става собственик на идеални части,равняващи се на реални такива, посочени в точно цяло реално число кв.м. ,с право на ползване в съответна,географски ориентирана част на имота,и при това с точно посочена данъчна оценка на всеки реален дял. Анализът и тълкуванието на тази клауза,настоящата инстанция счита,че също води до извода,че със сключваното на процесния договор страните са целели прекратяване за в бъдеще на съсобствеността между тях. Първо това е точно формулирано в израза “получава в дял и става собственик”,а второ наличието на посочени идеални части и право на ползване в реално, географски ориентирана част от имота страните са вписали ,водени от отсъствието на точни параметри ,които би им дала само една предварително предприета процедура по реда и аналогия на чл.201 от ЗУТ. Като не са направили това,страните са се опитали с тези неточни изрази да индивидуализират реално целените от тях част,съответстващи на техен реален дял за в бъдеще. Този извод се подкрепя и от предприетата в последствие процедура по реда на чл.201 от ЗУТ ,от ищците в производството, пред Община Кърджали. Или казано с други думи,незаконосъобразното поведение на страните по сключения договор,изразяващо се в не извършване на една законово предписана процедура,а не вътрешното намерение на страните да сключат друг по характер договор ,е довело до наличието в същия на двусмислени и неточни изрази. В смисъла на така спестената,но осъзната като необходима от страните, процедура по предприемане на реална промяна в действуващия ПУП на града, следва да се тълкува и приетата от тях клауза в т.З на договора,че са готови по искане на общинските или други компетентни органи да предоставят възможност за промяна на ПУП,съобразно необходимостите и на съседния имот. В едни договор за разпределение на ползването,ползваната част задължително съответства на дела на всеки от съсобствениците в съсобствения имот. В процесния договор и ако се приеме,че е такъв,това правило не е спазено. Реално посочените в цели числа части от имота не съответстват на дела,който всяка от страните притежава от общата вещ. Това несъответствие обаче е допустимо в един договор за реална делба. Или казано с други думи изхождайки от целта ,която страните са преследвали със сключения от тях договор ,то той определено следва де се тълкува като такъв за доброволна делба, защото с него страните за в бъдеще са целели с оглед вътрешната си нагласа и съгласие да променят реалното съотношение на притежаваните от тях до този момент дялове. Доколкото в процесния договор, ако и доколкото може да бъде възприет като такъв за разпределение на ползването ,в размера на това ползване е включена частта,която е застроена и е индивидуална собственост на всяка от страните ,то той би бил сключен и в нарушение на правилото,на обичая в практиката и на добросъвестността,защото може да се разпределя правото на ползуване само върху обща вещ,но не може да се разпределя и да се променя правото на ползване върху индивидуална на страните,собственост. Или в този ред на мисли настоящата инстанция счита ,че процесният договор,преценен и с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД,следва да се приеме като договор за доброволна делба. Друг е въпроса ,че същият е сключен в нарушение на закона,както на разпоредбата на чл.19 от ЗУТ,така и в нарушение на разпоредбата на чл.201 от ЗУТ. Както площите на обособените дялове,така и изискването за лице към улица на същите,са в разрез със законово установените минимуми за това /чл.19,ал.4,във вр. с ал.1 от ЗУТ/. Така също договорът е сключен и при неизпълнение на законово изискуемата се процедурата ,предписана от цитирания чл. 201 от ЗУТ. Изложеното определено прави процесния договор нищожен по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД,и налага прогласяването му като такъв. Като е формирал и формулирал този извод,решаващият съд е постановил едно правилно решение,което като такова следва да бъде оставено в сила. И при този изход на делото,разноски не се следват,доколкото такива не са поискани и не се доказват от страна на ответниците по жалбата,Митко Добрев и Пенка Добрева. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/ 27.07.2007 г.,постановено по гр.д.№ 274/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |