Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 30.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на 30 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Мая
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6746/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове на основание
чл.432,ал.1 КЗ и чл. 447 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ищеца, в
резултат на ПТП настъпило на 01.07.2016г. в гр.София. Пострадалият е бил ударен
при пресичане на пътното платно от л.а „Мерцедес 220“. В резултат на механизма
на ПТП, описан в ИМ е получил счупване на диафазата на лакътната кост, наложило
извършване на операция. В резултат на травмата е търпял интензивни болки и
страдания, които продължават и до днес. Към датата на ПТП-то за л.а. „Мерцедес
220“ има валиден договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Претендира обещетение в размер на исковата сума ведно със
законната лихва от датата на ПТП и разноските по делото.
В срокът за отговор ответникът
оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване в степен
9/10, като твърди че ищецът има изключителна вина за настъпване на ПТП-то,
който е изкочил внезапно на пътното платно и се е ударил в автомобила, поради
което му е бил съставен акт за административно нарушение. Твърди, че ударът е
бил непредотвратим за водача на л.а „Мерцедес 220“, оспорва твърдяните от ищеца
увреждания, да са настъпили в резултат от ПТП-то.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства от фактическа и
правна страна приема за установено:
Не е спорно по делото, че З. “Б.и.“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. “Мерцедес 220”, с рег.№ *******
Видно от
представения по делото Протокол за ПТП, съставен на 01.07.2016 г. в 19.30 ч. ищецът
в 16.35 ч. внезапно изскочил на пътното платно на ул.“******“ близо до бл**** в ж.к. Младост и реализирал ПТП с л.а. „Мерцедес 220“, получавайки охлузване на лявата ръка. Водачът на л.а.
закарва пешеходеца в МБАЛ „Света Анна“ и след прегледа в Спешното отделение, ищецът не се е
върнал, а на мястото на произшествието при съставянето на акта присъствал само
водачът на л.а. Видно от приложената преписка във връзка с изготвения протокол
за ПТП, на водача на л.а. няма съставен АУАН и няма издадено НП по отношение на
произшествието.
От приложената епикриза се установява, че ищецът е бил приет на
01.07.2016г. в 19.54ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“с диагноза счупване на диафизата на лакътната
кост-закрито ляво, на 02.07.2016 г. му е била направена операция и поставена метална
остеосинтеза и остеопластика и изписан на 05.07.2016 г.
Представеният Протокол е
във форма съгласно нормативните разпоредби, отнасяща се до материални щети без
пострадали лица (пр.№ 2 към чл.4 от Н № Із/ 12.09.2009 г. за документите и реда
на съставянето им при ПТП и информиране МВР,КФН и ГФ).
Свидетелят ПОПОВ твърди, че е видял процесния л.а и пострадалия пешеходец
в момента на удара между тях. В момента на ПТП-то ищецът е пресичал къса,
странична уличка до „Кауфланд’’ в жк. „Младост“ и е бил ударен от л.а
„Мерцедес“, като шофьора на л.а е спрял
веднага и е откарал пострадалия в поликлиника. Посочва, че според него л.а не
се е движел с висока скорост.
В показанията си свид. И. сочи, че с пострадалия са приятели и колеги в
Софийски университет, и на 01.07.2016 същият й се е обадил, че е със счупена
ръка в УМБАЛСМ “Пирогов“.Извършената операция, продължила повече от 3 часа,
като след нея грижи за ищеца е полагала самата И.. След изписването му е имал
изключителни болки около 3 месеца, не е могъл да извършва никаква дейност,
както й да тренира и да се занимава с друг вид спортна дейност.
Съгласно заключението на в.л. д-р Н. по назначената СМЕ, ищецът е
получил счупване на тялото на лявата лакътна кост, довело до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. В.л. е посочило
оздравителния процес който за такова счупване е от 2.5 до 3 месеци при
ненастъпили усложнения. Болките през първите дни след травмата са били
интензивни и постепенно са намалявали. Липсват данни за настъпили усложнения
във връзка с увреждането. Към настоящият момент ищецът следва да е с напълно
възстановена функция на лявата ръка. Възможно е при влошаване на времето да
изпитва болки в областта на счупването. Д-р Н. намира, че полученото увреждане
на ищеца е в резултат на ПТП.
От заключението на в.л. Т. по назначената повторна САТЕ е видно, че удара между пострадалия пешеходец и л.а
„Мерцедес“ е настъпил на платното за
движение на ул. „********“, на около 1 м. вляво от десния бордюр по посока
движението на л.а. в района на бл. 390. Посоката на движение на пешоходеца е
била от дясно на ляво спрямо тази на движението на автомобила с оглед счупеното
дясно странично огледало за обратно движение. ПТП-то е настъпило на прав пътен
участък, в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост и на
мястото няма хоризонтална или вертикална маркировка. Скоростта на л.а преди
настъпването на удара е била около 30км/ч. В заключението се твърди, че
при тази скорост водачът на л.а не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП-то и в двата изготвени
варианти съобразно скоростта на движението на пешеходеца преди
удара. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост 30 км./ч. е била
около 15 м. В.л. е дало и вариант, при
който ако водачът се е движил със скорост 11 -12.9 км./ч е щял да има
техническата възможност да спре преди удара и предотврати ПТП-то.
От материалите по
делото, няма данни да е имало други автомобили или предмети, които да са
ограничавали видимостта на пешеходеца, който съгласно заключението на в.л. Т. е
имал възможност да предотврати удара, като не навлиза в платното в момента в
който автомобила е приближавал към него. В протокола за ПТП е посочено, че
върху платното за движение където ищецът е навлязъл не е имало обозначена
пешеходна пътека или пешеходна зона.
Относно спорния въпрос
- може ли да се удостовери с издадения Протокол за ПТП с материални щети
пряката връзка между описаното
произшествие и телесната травма за която
се претендира обезщетение съдът приема следното: Протоколът е съставен в 19.30 ч. а видно от епикризата ищецът е приет в Пирогов в 19.54
ч. или е бил в невъзможност да присъствува при съставянето му поради което
и съдът приема че травмата е в резултат на описаното ПТП. По отношение на
останалите възприети от съставителя факти при огледа, месторазположението на
участниците на скицата, щетите на л.а.,състоянието на пътното платно, липсата
на пешеходна пътека на мястото на пресичането, метериологичните условия и пр.
спрямо тези факти той се ползва с материална доказателствена сила. Видно от
приетата САТЕ от техническа гледна
точка причината за ПТП е както
поведението на ищеца, който пресича пътното платно на място на което няма
обозначена пешеходна пътека, така и поведението на водача на л.а. и движението
на последния на по малко разтояние необходимо му да спре преди мястото на
удара.
Ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на увреждащия автомобил. Ищецът е предявил претенция за изплащане
застрахователно обезщетение пред ответника на 23.02.2017 г. който не е
отговорил на същата и не е получено застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите,които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при
всеки случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.По силата на чл.432,ал. КЗ увреденият спрямо който застрахователя е
отговорен има право да иска обезщетение пряко от същия, но след спазване
нормата на чл. 380 КЗ –да е отправил
преди това писмена застрахователна претенция.Основателността на иска по
делото предпоставя установяване в резултат на ПТП на непозволеното
увреждане,чиито елементи при условията на комулативност следва да са налице за
ангажиране отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта така и
на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност субект.
С оглед
установените факти съдът приема че са налице всички елементи на фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а презумцията по чл.45 ал.2 ЗЗД не беше опровергана.
Неоснователни са възраженията на ответника,че водачът на Мерцедеса, не е виновен за настъпването на
ПТП-то. Съдът намира,че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач
И.П.А. който се е движил с
несъобразена скорост и това му поведение съставлява нарушение на чл.5,ал.1 и чл.20,ал.2 ЗдвП.
Поради изложеното съдът
счита главния и аксесорния иск по чл. 432,ал.1 КЗ за основателни.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката се
основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като
взе предвид възрастта на ищеца – 21 г. по време на ПТП, проведеното оперативно лечение, обема болки и страдания, продължителността на възстановителния период
съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза
на сумата 20 000 лева.
По възражението
за съпричиняване:
Според постоянната практика на ВКС за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача
на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да
определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.
От САТЕ
и Протокола за ПТП от една страна се установява,
че пострадалия е пресичал на място, на което няма пешеходна пътека или пешеходен
светофар указваш движение на пешеходците, а от друга страна на мястото на
настъпване на ПТП-то поради липсата на други автомобили или предмети, които да
ограничават видимостта на ищеца, той е имал възможност да види приближаващия се
автомобил в момента в който е навлязъл върху платното за движение до мястото на
удара. Ето защо съдът намира,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, което определя
в размер на 3/4
По претенцията за присъждане на законната лихва:
Ищецът
претендира лихва от датата на деликта.
Относно претенцията за лихви за забава
съгласно чл. 497 КЗ дължимостта на същата е свързана с уведомяване на
застрахователя и представяне всички необходими документи от ищеца. В случая
ищецът е подал заявление до застрахователя с необходимите документи на 23.02.2017
г. Липсват доказателства ответникът да се е произнесъл в тримесечния срок
поради което съдът счита,че ответникът дължи лихва за забава на осн.чл. 497, ал.1
т.2 КЗ от 23.05.2017 г. поради което искането за присъждане лихва от
датата на деликта следва да се отхвърли.
Поради изложеното
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 5 000 лева, ведно със
законната лихва от 23.05.2017 г. като за разликата от 5 000 до 30 000
лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед
изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е направил разноски: 1200 лв. ДТ, 125 лв. депозит за СМЕ, 150 лв. депозит САТЕ
или общо 1 475 лева, от които дължимата сума от ответника съобразно уважената част от иска съгласно чл. 78,ал.1 ГПК възлиза на 245,83 лева.
Адвокат К.Н. има право
на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 1 430 лева, от
които ответникът дължи съразмерно на
уважената част от иска 238,33 лева.
Ответникът е направил
разноски : 125 лв. депозит за СМЕ, 150 лв. депозит САТЕ, 80 лв. за свидетели,
10 лв. съдебни удостоверения и 300 лв.за допълнителна САТЕ, или общо 585 лева без тези за свидетели,които
подлежат на връщане. Претендира и 2000 лева платен адвокатски хонорар, за който
е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно и го
редуцира на 1 430 лева.Общо направените разноски са в размер на 2 015
лева, от които съобразно отхвърлената част от иска ищецът на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
ищецът дължи на ответника сумата 1
679,16 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Я.В.Р., ЕГН ********** *** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 5 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП
на 01.07.2016 г. ведно със законната
лихва върху сумата от 23.05.2017 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на 245,83 лева КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 5 000 лева до 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. К.Н.,*** на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 238,33
лева
ОСЪЖДА Я.В.Р. ЕГН **********,*** да заплати на З. “Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1 679,16 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с
въззивна жалба в двуседмичен срок
от получаването на преписа от страните.
СЪДИЯ: