№ 1290
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502406 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 121535/24.11.2022 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление от 10.11.2022 г. за разноски по изпълнително дело № 20228510402839 по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, относно претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. Изложени са съображения, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело. Сочи, че действието, извършено от процесуалния представител на
взискателя, е единствено подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а
вземането на кредитора е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение, поради което не
са били необходими последващи действия от негова страна. Моли съда да отмени отказа на
ЧСИ, както и да намали хонорар за адвокат по изпълнителното дело до размера по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1/2004 г., а по отношение на пропорционалните такси и таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ да реши въпроса по същество.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с който
я оспорва. Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен.
Подадени са мотиви на ЧСИ в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като взе предвид изложените съображения и съдържащите се
в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20228510402839 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, е
образувано на 21.10.2022 г. по молба на „Е.С.П.“ ЕООД, чрез адв. В.С. срещу „Т.С.“ ЕАД,
въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2022 г. за заплащане на сумата от 93,81 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за исково производство. С молбата за
образуване на изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител е възложено да наложи
1
запор върху движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижими имоти, които са негова
собственост, да наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. В.С. от взискателя за
осъществяване на процесуално представителство по образуване и водене
на изпълнителното дело.
Представено е споразумение за адвокатско възнаграждение от 20.10.2022 г., в което е
определено такова в размер на 240 лв. От преводно нареждане от 20.10.2022 г. е видно, че
възнаграждението е заплатено по банков път.
Вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от 13.10.2022 г.,
сключен между цендента С.Й.Д. и цесионера „Е.С.П.“ ЕООД.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника, съгласно която
задължението по изпълнителното дело възлиза на 479,95 лв., от която сума 93,81 лв.
присъдени разноски, 249 лв. разноски по изпълнителното дело, 137,14 лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
Приложено е постановление за разноски изх. № 61844/21.10.2022 г. на ЧСИ, в което е
отразен адвокатски хонорар в размер на 240 лв.
Поканата за доброволно изпълнение и постановлението за приети разноски са
връчени на длъжника на 26.10.2022 г.
На 24.10.2022 г. от взискателя, чрез адв. В.С. е постъпила молба по изпълнителното
дело, с която са оттеглени посочените в молбата за образуване на делото способи за
събиране на вземането – запор на движими вещо на длъжника, възбрана на недвижими
имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. С молбата е посочен
способ за изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника.
На 03.11.2022 г. е постъпило възражение от длъжника, с искане за намаляване поради
прекомерност на адвокатския хонорар по изпълнителното дело и за намаляване на
пропорционалните такси и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното дело.
На 04.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя, с посочване на банкова сметка, по
която да бъдат изплащани сумите по изпълнителното дело.
На 09.11.2022 г. е депозирано становище по възражението на длъжника от страна на
взискателя.
С постановление за разноски с изх. № 69348/10.11.2022 г. частния съдебен
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, тъй като същото в минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. Постановлението е връчено на длъжника на 14.11.2022 г.
Представено е удостоверение от 27.10.2022 г. за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки за длъжника от НАП, в което е удостоверено, че няма задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Подадената от длъжника по изпълнителното дело жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По същество съдът намира следното:
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат,
които са за сметка на длъжника, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200
лева. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
2
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. Възнаграждението се дължи за осъществявана
процесуална защита по изпълнителното дело, изразяваща се в извършването на действия с
цел удовлетворяването на вземането по изпълнителния лист, различни от подаване на
молбата за образуване на изпълнителното производство.
В случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на
обжалвания акт от съдебния изпълнител се състоят в подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, подаване на молба за оттегляне на посочените в молбата за
образуване изпълнителни способи и за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, както и подаване на становище по възражението на длъжника. В хода
на изпълнителното производство не са извършени други действия от страна на взискателя с
цел удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния лист. Освен това липсват
данни за налагане на запор по банковите сметки на длъжника, поради което длъжникът не
следва да отговаря за разноските по изпълнителните способи, които не са приложени.
Следователното производството не се характеризира с голяма правна и фактическа
сложност, поради което няма основание в тежест на длъжника да бъде възлагано адвокатско
възнаграждение над установения минимум, който съгласно Наредбата възлиза в размер на
200 лв. В този смисъл в производството е дължимо само възнаграждението по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. - за образуване на изпълнителното производство и затова в
тежест на длъжника, следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за
защитата от адвокат.
Предвид изложеното размерът на дължимото от длъжника в полза на адвоката
възнаграждение възлиза в размер на 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
По отношение на съдържащото се в жалбата искане относно пропорционалните такси
и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдът намира, че в обжалвания акт съдебният изпълнител се
произнесъл само по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение. Едва след
постановяването на изричен акт от него по искането за преизчисляване на таксата по т. 26, за
длъжника ще възникне правото, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съда. С
оглед задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017
г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2
ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Следователното в тази част
жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
По изложените съображения постановлението за разноски следва да се отмени за
сумата над 200 лв. до 240 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление с изх. № 69348/10.11.2022 г., по изпълнително дело № №
20228510402839 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, с което в
тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, е възложено адвокатското възнаграждение в
размер над 200 лв. до пълния размер от 240 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 121535/24.11.2022 г., подадена от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок само в частта, с
3
която е жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение. В останалата
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4