Решение по дело №559/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 418
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20207080700559
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 418

 

гр. Враца,   04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  пети състав, в публично заседание на  02.12.2020 г. /втори декември две хиляди и двадесета година/  в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря  МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 559 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). 

Образувано по жалба на П.Н.Д. *** против Решение № 1889/21.09.2020 г. на Секретаря на Община Враца, с което е отказано предоставяне достъп до информация по заявление с вх. № 9400-0-10656/28.08.2020 г. Иска се отмяната му като незаконосъобразно, по изложени в тази насока подробни доводи.

Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правните разпоредби. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Секретаря на Община Враца, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх. № 9400-0-10656/28.08.2020г. (л. 32-33 от делото), П.Д. е отправила искане до Кмета на Община Враца за предоставяне на достъп до обществена информация – наличната в Община Враца документация относно издадено на ЕТ „О. – В.К.“ Разрешение за строеж № 316/25.09.2012 г. за „Вътрешно преустройство на част от кафе-аперитив за обособяване на грил-пилета“.

Със същото заявление е поискано и предоставянето на служебна информация, подробно описана в 5 пункта, а именно: данни за уведомяване от страна на Община Враца на останалите собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда за разрешеното преустройство на обекта; данни за извършени проверки за съответствие на обекта с нормативно установените изисквания на ЗУТ относно недопускане на наднормено шумово или друго замърсяване в другите самостоятелни обекти от етажната собственост; данни за наличие или липса на дадено съгласие от собствениците на самостоятелни обекти от етажната собственост за извършване на преустройството; копие от одобрения инвестиционен проект и задължителните му части; местоположение на вентилационната инсталация и изграждането й в съответствие с регламентираните технически правила.

Видно от Заповед № 473/17.03.2020 г., Кмета на Община Враца е определил  Секретаря на Община Враца да разглежда и да се произнася по постъпилите в Община Враца заявления по ЗДОИ.

           Във  връзка с подаденото заявление, с писмо рег. № 9400-0-10656(4)/09.09.2020 г. жалбоподателката е уведомена, че срокът за предоставяне на исканата информация се удължава на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ с  още 14 дни, тъй като е поискано писменото съгласие/несъгласие на трето лице.

От страна на третото лице е постъпило писмо вх. № 9400-0-10656(3)/14.09.2020 г. (л. 25 от делото), в което е изразило несъгласие за предоставяне на информацията.

           Ответникът е постановил Решение № 1889/21.09.2020 г., с което е отказан достъп до исканата обществена информация по заявление с вх. № 9400-0­-10656/28.08.2020 г., подадено от П.Н.Д..

Органът, в оспореното решение е приел, че поисканата информация представлява обществена такава, която се отнася до трето лице - ЕТ „О. – В.К.“, като последното е изразило изрично несъгласие за предоставянето й.

Административният орган е изложил мотиви, че в случая не е налице и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, а именно чрез исканата информация не се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, нито се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното в настоящото производство решение е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Жалбата срещу него е подадена от активно легитимирано лице – подател на заявление за достъп до обществена информация с вх. № 9400-0-10656/28.08.2020г. За жалбоподателят е налице и правен интерес от оспорване на акта, тъй като той засяга неблагоприятно правната му сфера. Жалбата е подадена в законоустановения срок - оспорения акт е връчен на 12.10.2020 г., а жалбата е входирана в деловодството на административния орган на 23.10.2020 г. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

В конкретния казус, съдът намира, че са спазени изискванията за форма – обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаването му. Решението е издадено от компетентен орган, във връзка с делегираните права от кмета на общината, а и страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ правен субект.

Спорът е досежно характера на исканата информация – е ли тя обществена и ако да – налице ли е основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в т.ч. налице ли са изключението на § 1, т. 6 от същия закон. Изложените доводи на жалбоподателят в тази насока касаят нарушения на материалния закон, поради което следва да бъдат предмет на проверката по законосъобразност на оспореното решение, която съдът ще извърши по повод направеното оспорване за законосъобразност на административния акт.

Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, тъй като в неговия чл. 4, ал. 1 се определя, че този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В настоящия случай няма такъв ред за предоставяне на информация, тъй като в приложимия нормативен акт – Закона за устройство на територията (ЗУТ), достъп до информация е предвиден само за лица, които имат качеството на страна в съответното административно производство. Само за последните в качеството им на заинтересовани страни по смисъла на ЗУТ, органите имат задължението да предоставят съответната информация, като участници в съответното административно производство по общия принцип на чл. 12, ал. 2 от АПК.

Заявителят, с оглед данните по делото, няма качеството на заинтересована страна по смисъла на ЗУТ, по отношение на проведеното между трето лице и компетентните органи на общината административно производство, свързано с издаването на необходими строителни книжа във връзка със строеж „Вътрешно преустройство на част от кафе-аперитив за обособяване на грил-пилета“.  С оглед на това ЗУТ е неприложим и не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена.

Исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото са налице и двете визирани в правната норма кумулативни изисквания  - свързана с обществения живот в страна и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Липсва легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Разрешенията за строеж, представляват актове на държавни органи при осъществяване на тяхната компетентност и съдържащата се в тях и искана информация е безспорно обществена и по вид официална по смисъла на чл. 10 ЗДОИ.

За да постанови оспорения отказ административният орган се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и липсата на съгласие на трето лице да се предостави на информацията на заявителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

В разглежданата хипотеза, след като исканата информация е обществена и служебна по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ, несъгласието на засегнатото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за постановения отказ. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, при отказ на засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице и формираният отказ е в противоречие с условието за надделяващ обществен интерес, предвидено в нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

Анализът на последната норма налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите данни и документи, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес.

С оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от отказа на третото лице, исканата обществена информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект – Община Враца. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели.

Презумпцията за съществуването на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Този извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, б. „б“ и б. „в“ от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В този смисъл е Решение № 13272/31.10.2018 г. по адм. дело № 4697/2017 г. на ВАС, V отд., решение  № 13740/09.11.2018 г. по адм. дело № 4060/2017 г. на ВАС, V отд. и др.

Ответникът не е изложил никакви мотиви, а без аргументи и съображения е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес. Ето защо мотивът на административния орган, че такъв интерес не е налице, е необоснован. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Липсата на мотиви прави оспорения акт незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което и на това основание същият подлежи на отмяна.

По изложените съображения, жалбата е основателна и трябва да бъде уважена, като оспореното решение бъде отменено и преписката върната на ответника за произнасяне по заявление вх. № 9400-0-10656/28.08.2020 г. за предоставяне на достъп до обществена информация искане, съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 15,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Административен съд Враца, Пети състав, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1889/21.09.2020 г. на Секретаря на Община Враца, с което е отказано предоставяне достъп до информация по заявление с вх. № 9400-0-10656/28.08.2020 г.

 

ИЗПРАЩА преписката на Секретаря на Община Враца за ново произнасяне по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 9400-0-10656/28.08.2020 г. подадено от П.Н.Д. ***, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Д. *** направените по делото разноски в размер на 15,00 (петнадесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: