Решение по дело №35157/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14773
Дата: 29 юли 2024 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20231110135157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14773
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110135157 по описа за 2023 година


Образувано е по искова молба на В. М. Л., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
Пловдив, ж.к. „Т,1, чрез процесуалния му представител – адв. Ж., срещу „Бака,2, със
седалище и адрес на управление: гр. София, , №57, представлявано от Х,

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
Заповед № 1/05.06.2023г. на пълномощника на работодателя – Лю,ов и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "технолог" при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12 933,96 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 07.06.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020г. между страните е бил сключен трудов
договор, с който ищецът бил назначен на длъжността „контрольор качество“, 75433010 от
НКПД, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2320 лв. Към договора били
сключени анекс № 1/10.03.2020 г., с който е уговорен бонус в размер на 0,15 лв./кг
реализиран оборот стоки, и анекс № 1/01.04.2020 г., с който месечното трудово
възнаграждение било намалено на 1805 лв., поради Ковид кризата. С анекс от 01.07.2020 г.
ищецът бил назначен на длъжност „технолог“ - 31193044 от НКПД, с трудово
възнаграждение от 2320 лв., който анекс бил изменен с друг, от 01.11.2022 г., с който
основното му трудово възнаграждение било повишено на 2 710 лв.
Ищецът посочва, че на 03.05.2023 г. пълномощник на работодателя – Лю,ов, му
връчил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като било посочено, че се
съкращава щата на длъжност „контрольор качество“, 75433010 от НКПД, въпреки че към
този момент ищецът не изпълнявал тази длъжност. Със Заповед № 1/05.06.2023 г. на
06.06.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя, като основание
1
за прекратяването било посочено съкращаване на щатна бройка „специалист продажби“ с
код № 33393004 по НКПД.
Наведени са твърдения, че на ищеца не е представено пълномощно от работодателя –
„Б,Д към Лю,ов, с което да го упълномощи да подпише и връчи предизвестието за
прекратяване на трудовия договор. На следващо място, в предизвестието било посочено, че
се съкращава щата „контрольор качество“, с код по НКПД - 75433010, в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение било посочено - съкращаване на щатна бройка
специалист продажби с код по НКПД № 33393004, а всъщност ищеца заемал длъжност
„технолог“ - 31193044 по НКПД. Изтъкнато е, че В. Л. има здравословни проблеми и бил
диагностициран с 66 % намалена трудоспособност, като притежавал експертно решение от
05.06.2020 г. за срок от 3 години, и въпреки последното, не били налице данни, че
работодателят извършил процедура по подбор при съкращаването на щата, с оглед
закрилата му като лице със заболяване.
Оспорва се заповедта за прекратяване на трудовото нарушение, неправилна и
незаконосъобразна. Моли се съдът да признае за незаконосъобразно извършеното уволнение
и да отмени Заповед № 1/05.06.2023 г. и да го възстанови на същата работа, както и да осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето за което е останал без работа за периода от
07.06.2023г. до 31.10.2023г., в общ размер на 12 933,96 лв., ведно със законната лихва от деня
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор не е постъпил такъв, като е приложен реда по чл. 50, ал. 4 ГПК -
връчване чрез залепване на уведомление, а в съдебно заседание от 16.04.2024г.
процесуалният представител на ответника - адв. Господинова, е представила становище по
исковата молба. Посочено е, че в случая е налице реално съкращаване на щатните
длъжности в шест позиции, които са единствени и сред които е и действително заеманата от
ищеца към момента на връчване на предизвестието - „технолог“ - 31193044 по НКПД.
Съкратени били и погрешно посочените в процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение длъжности – „специалист продажби“ и „контрольор качество“. Трудовите
функции на никоя от трите длъжности не били запазени след уволнението на ищеца и не се
припокривали с никоя от останалите три длъжности, чийто щат не бил съкратен, а именно –
„търговски директор“; „административен специалист“ и „ръководител търговски екип“,
поради което, макар и в заповедта да е била записана грешната длъжност, съкращаването
било законосъобразно.
Посоченото основание за прекратяването на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т.2 КТ,
също било правилно. Посочено е, че както заповедта за утвърждаване на щатното
разписание, издадена в изпълнение на решението за съкращаване на щата, така и тази за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, са подписани от оправомощено лице,
изпълняващо длъжността търговски директор.
Твърди се, че на ищеца били изплатени всички дължими обезщетения, предвидени в
чл. 222, ал.1 КТ (за оставане без работа за един месец) и в чл. 224 КТ (за неизползван платен
отпуск).
Що се отнася до възраженията на ищеца, че не е извършен подбор при съкращаването
на щата, ответникът изтъква, че съгласно съдебната практика, в случай, че се премахва
единствена щатна бройка поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа,
работодателят има право, но не е длъжен да извърши подбор между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават и тези, чиито не се. В случай, че
работодателят прецени да извърши подбор, подборът не се извършвал измежду всички
работници и служители, а само с тези, които заемат близки, сходни длъжности. Посочено е,
че освен длъжността на Л., е била премахната и тази на Илиян Кузманов – „търговски
представител“ за гр. Пловдив, тъй като е била прекратена дейността на дружеството в града
и региона във връзка с ликвидацията на българското дружество.
Оспорено е направеното възражение за незаконосъобразност на уволнението поради
неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ, доколкото закрилата се прилага към момента на
връчването на заповедта за уволнение, към който момент било изтекло Решението на ТЕЛК,
на което се е позовал ищецът. На следващо място, е възразено, че ищецът страда от изрично
изброените в Наредба № 5/1987 заболявания, които биха обосновали особена закрила на
2
лицето като служител.
Наведени са твърдения, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ, като предпоставен от
основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, е неоснователен. Посочено е, че на ищеца е
заплатено обезщетение за оставане без работа за един месец.
Моли се първоинстанционният съд да отхвърли предявените от ищеца искове, като
неоснователни.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за
установено от правна и фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат установени следните
обстоятелства: 1) наличието на съществувало между страните трудово правоотношение
възникнало по силата на трудов договор от 10.03.2020г, по силата на който ищецът е бил
назначен на длъжност „контрольор качество“; 2) че между страните са сключени няколко
анекса, включително и Анекс от 01.07.2020г., по силата на който заеманата от ищеца
длъжност е била променена на „технолог“, като той я е заемал и към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение; както и че 3) със Заповед № 1/ 05.06.2023г.,
издадена от Лю,ов, считано от 06.06.2023г., трудовото правоотношение е било прекратено,
на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ.
Видно от представената като доказателство по делото Заповед №1/05.06.2023г.
(стр.23-24), трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
06.06.2023г., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на
щатна бройка за длъжност „Специалист продажби“, код по НКПД - № 33393004, и
утвърждаване на ново щатно разписание, извършено със Заповед № 1/05.05.2023г.
Установява се, че издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се предхожда от отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор от страна на работодателя, в което е посочено, че на основание чл. 328, ал.1, т.2,
предл. второ във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, поради взето решение за съкращаване на щата и
премахване от щатното разписание на длъжността „контрольор качество“ - № 75433010 от
НКПД, в 30-дневен срок от връчване на предизвестието, ще бъде прекратено трудовото
правоотношение. Видно от направеното отбелязване върху документа, предизвестието е
получено от ищеца на 03.05.2024, като той е удостоверил същото с подписа си.
Представени са и Заповед №1/05.05.2023г. за утвърждаване на ново щатно
разписание, издадена въз основа на Решение от 02.05.2023г. за съкращаване на щата на
едноличния собственик на капитала и Решение на едноличния собственик на „Б,Д за
прекратяване дейността на дружеството и за назначаване на ликвидатор от 01.06.2023г.,
вписано в ТР на 28.06.2023г. (стр. 71-72)
Видно от Заповедта за съкращаване на щата, от щатното разписание се премахват
длъжностите: 1) Технолог с код по НКПД: 31193044; 2) Снабдител, доставчик, с код по
НКПД: 43212015; 3) Технически сътрудник, с код по НКПД: 41102005; 4) Пласьор стоки, с
код по НКПД: 52430001; 5) Търговски представител, с код по НКПД: 33223003; и 6)
Контрольор качество, код по НКПД: 75433010; а част от щатното разписание остават: 1)
Търговски директор, код по НКПД – 12217001; 2) Административен специалист, код по
НКПД – 33413005; и 3) Ръководител търговски екип, код по НКПД – 24215030. Същото се
потвърждава и от представените Щатни разписания за дружеството от 01.04.2023г.,
05.05.2023г. и 30.06.2023г. (стр. 73-75)
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
На първо място, преди искът да бъде разгледан по същество, следва да бъде обсъдено
дали той е бил предявен в рамките на законоустановения в чл. 358, ал.1, т.2 във вр. с чл. 358,
ал. 2, т. 1, предл. второ КТ, давностен срок. Съгласно посочените разпоредби, срокът за
предявяване на иска по трудови спорове относно прекратяване на трудовото
правоотношение е 2-месечен, като в случай на прекратяване на предизвестие, какъвто е и
процесният случай, започва да тече с изтичане на срока на предизвестието.
В константната съдебна практика на ВКС, когато трудовият договор се прекратява с
предизвестие, моментът, към който следва да бъде извършена преценка за
3
законосъобразността на волеизявлението за прекратяването на трудовото правоотношение, е
датата на изтичане на предизвестието, доколкото съгласно чл. 335, ал.2, т.1 КТ,
прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. Без
значение е дали работодателят е издал допълнителен акт (заповед), тъй като поради факта,
че моментът на прекратяването настъпва екс леге, такъв акт би имал само декларативен
характер и би бил без правно значение. Следователно, релевантно както за
законосъобразността на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение,
така и за момента от който започва да тече крайния срок за предявяване на процесния иск, е
предизвестието, съответно – датата на изтичането му, а заповедта и нейното съдържание са
правно ирелевантни и имат единствено декларативно значение по отношение на
прекратяването (Решение № 9 от 11.02.2021г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1793/2020;
Решение № 62 от 01.04.2014г. на III г. о. на ВКС по гр. д. 4370/2013; Решение № 664 от
15.11.2010 на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 192/2009; Решение № 402 на IV г. о. на ВКС по гр.
д. № 721/2011). В този смисъл, представената на стр. 23 Заповед № 1/05.06.2023г., съгласно
която трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание чл. 328, ал. 1,
т.2, предл. второ КТ, считано от 06.06.2023г., е без правно значение и има чисто
декларативен, установителен характер. Датата на прекратяване на трудовото
правоотношение следва да бъде определен съгласно чл. 335, ал. 2, т.1 КТ – с изтичане на
срока на предизвестието, който съгласно чл. 326, ал. 4 КТ, започва да тече от деня, следващ
деня на получаването му (03.05.2023г.) и е изтекъл на 04.06.2023г., от която дата следва да се
счита за прекратен и трудовият договор. Това е и началният момент, от който започва да тече
2-месечният давностен срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението като
незаконно. Настоящият иск е предявен на 26.06.2023г., в рамките на законоустановения срок,
съответно – е допустим.
Следва да бъде разгледано и възражението на ищеца по отношение на закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с представеното решение на Експертно решение на ТЕЛК
от 22.05.2023г., съгласно което ищецът е преосвидетелстван с 50% трудова
неработоспособност, възникнала във връзка със заболяване на дихателната система.
Законовата разпоредба предвижда, че в случаите по чл. 328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал.2,
т.6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в
Наредба на министъра на здравеопазването, като в този случай - съгласно ал.2 на същата
норма, преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
чл. 344, ал.3 КТ предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова
съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта
за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество. Закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ се отнася до работниците и
служителите, които боледуват от болест, определена в Наредба на МЗ. Видно от списъка в
издадената в изпълнение на горната законова разпоредба Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 КТ на министъра на здравеопазването, болестта на ищеца не може да бъде
определена като попадаща в кръга на изрично изброените в Наредбата. Ето защо, съдът
приема за установено по делото, че не е налице основание да бъде приложена закрилата по
чл. 333 КТ, а възражението е неоснователно.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, при оспорване законността
на прекратяването на трудовото правоотношение, в тежест на работника или служителя е да
докаже, че между него и ответника е съществувало такова, по силата на трудов договор със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника,
както и да посочи правнорелевантните факти, които според него обуславят
незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение – обстоятелства,
които в процесния случай не са спорни между страните и се потвърждават от представените
писмени доказателства.
В тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало потестативното
право да прекрати правоотношението с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ:
че съкращаването е реално, т. е. премахната е съответната трудова функция, заемана от
уволнения (длъжност или щатна бройка); че е извършено по съответния ред – от
4
компетентен орган; че е налице към момента на уволнението – извършено преди или
едновременно с уволнението, и че е извършен подбор или че подборът по чл. 329 КТ не е
бил задължителен, тъй като се съкращават всички идентични и сходни длъжности.
Следва да бъде посочено и че обхватът на съдебната проверка по трудови дела е
ограничен от принципа на диспозитивното начало, до наведените с исковата молба
твърдения и възражения относно незаконосъобразността на прекратеното правоотношение,
като съдът не може да се произнася по правни и фактически основания за
незаконосъобразност, които не са били наведени от ищеца (Решение № 216 от 06.10.2015 г.
по гр. д. № 916/2015г., ІІІ Г. О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015
г., ІV Г. О., ВКС).
Законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ
поради съкращаване на щата, се предпоставя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) да е налице премахване от един определен момент за в бъдеще на отделни
длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2)
съкращаването да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва,
а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа; 3) същото да е извършено по съответния ред и от
компетентен орган, както и 4) съкращаването да е налице към момента на уволнението –
датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване.
От представените по делото Решение на едноличния собственик на капитала от
02.05.2023г. за съкращаване на щата и издадената въз основа на него Заповед
№1/05.05.2023г. за утвърждаване на ново щатно разписание, както и от представените щатни
разписания, от които е видно кои длъжности са премахнати, се установява, че е спазена
процедурата по приемане на ново щатно разписание, с което е премахната длъжността,
заемана от ищеца. Съкращаването е извършено с утвърждаването на новото щатно
разписание към датата, от която се счита прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Възприето е, че възможността да вземе решение за съкращение на щата и определи от кога
да се прилага новото щатно разписание представлява част от правомощията на
работодателя (Решение № 520/03 януари 2013 г. по гр. д. № 1506 по описа за 2011 г., IV г. о.,
ВКС; Решение № 379/15.10.2012, ВКС, IV ГО по гр. д. № 944/2011). За да е законосъобразно
уволнението, е необходимо моментът на прекратяването на трудовото правоотношение и на
фактическото премахване на трудовата функция да съвпадат или то да следва съкращаването
на длъжността (Решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565/2009 г., III г. о., ГК).
В случая, към момента на прекратяване на трудовия договор има данни за взето решение за
съкращаване на щата на длъжността, заемана от ищеца. Към момента на прекратяването на
трудовия договор, щатът е бил реално съкратен.
Съгласно съдебната практика, реално съкращаване в щата е налице, когато едни
щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни
от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се
преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на
трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения,
променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова
функция и нова длъжност (Решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г. на ВКС, IV
ГО; решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, III ГО; решение № 154 от
18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III ГО). Приема се, че съкращаването е реално
и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други
работници и служители с различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени
за извършване от лица по граждански договор. Преценката за идентичност на трудовите
задължения не следва да се основава нито на наименованието на длъжността, нито на
механичното сравнение на задълженията по длъжностна характеристика, а на свойствените
задължения за съответната длъжност – дали е налице съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (Решение №
498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., ІV г. о.; Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д.
№ 1279/2010 г., ІІІ г. о., решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. дело № 954/2000 г., ІV г. о;
5
Решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г., ІV г. о.; Решение № 1266 от
06.07.2005 г. по гр. д. № 767/2003 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 1428 от 14.12.2012 г. по
гр. д. № 532/2012 г. на ВКС, III ГО; Определение № 1039 от 26.09.2011 г. по гр. д. № 338/2011
г. на ВКС, III ГО). В процесния случай, видно от представените щатни разписания, не може
да бъде направен извод, че е налице идентична длъжност, т.е. трудовите функции на
заеманата от ищеца длъжност не са запазени след прекратяване на правоотношението.
На следващо място, в исковата молба е изтъкнато, че при съкращаването на щата не е
извършен подбор. Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ "при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да
уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре". Същността на
подбора е да се извърши преценка и да бъдат съпоставени качествата на работници или
служители, изпълняващи еднакви трудови функции, като въз основа на тази преценка, да
бъдат запазени на заеманата длъжност онези, които в по-голяма степен отговарят на
изискванията за изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация.
Подборът е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ когато не се съкращава единствена длъжност или
всички работници или служители на дадена длъжност. Съгласно ТР 3/2011 на ОСГК на ВКС,
извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават
една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или
служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна
длъжност. При съкращаване на единствена щатна длъжност, какъвто е процесният случай, и
закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или
служителя, който заема длъжността се предхожда от подбор, извършван по преценка на
работодателя, като той може или да уволни съответния работник или служител, или да
извърши подбор между него и други служители, заемащи близка или сходна длъжност
(Решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №
668/26.11.2010 г. по гр. д. № 1582/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 625/01.10.2010 г. по гр.
д. № 1773/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 7/01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г. на ВКС,
ІV г. о.). Задължително се извършва подбор при съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности и при намаляване обема на
работа. В процесния случай съкращаваната щатна бройка е единствена, поради което за
работодателя не е налице задължение за извършване на подбор, съответно – възражението
на ищеца се явява неоснователно.
Процесното предизвестие и съответната заповед са издадени в писмена форма, което
е предпоставка за действителността им, съгласно чл. 335, ал. 1 КТ. Издадени са от
компетентен орган, като във връзка с възражението на ищеца за липса на представителна
власт на Любомир Луков, следва да бъде посочено следното: От представеното по делото
пълномощно (стр. 85-86) е видно, че управителят на ответното дружество – Х,е
упълномощил Лю,ов да го представлява както при изменение на вече сключени трудови
договори, така и при прекратяването на трудови правоотношения. Съгласно ТР 6/2012 на
ОСГК, подобно делегиране на работодателска власт за прекратяване на трудови
правоотношения чрез упълномощаване е допустимо, извън случаите на налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 192, ал.1 КТ. В този смисъл, възражението се явява
неоснователно. От съдържанието на документите, обективиращи прекратяването на
трудовото правоотношение, може да бъде направен недвусмислен извод за прекратителното
основание, а страните по прекратеното правоотношение са индивидуализирани в достатъчна
степен.
По отношение на направените от ищеца възражения, отнасящи се до допуснатите
грешки в съдържанието на процесната заповед, следва да бъдат направени следните изводи:
На първо място, съгласно практиката на ВКС, обстоятелството, че договорът, който
се прекратява, не е индивидуализиран с номер и дата на сключване, не се отразява на
упражняването на потестативното право на работодателя да прекрати правоотношението по
чл. 328 КТ (Решение № 63 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 1298/2011г., ІV Г. О., ВКС).
Следователно, допускането на грешка при посочването на договора, който бива прекратяван,
6
не влияе на законосъобразността на уволнението. Нещо повече, в процесния случай,
договорът е посочен коректно в предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение, което както беше посочено по-горе, е документът, въз основа на който
възниква прекратяването и е от значение за преценката на законосъобразността му.
Следователно, извършената при издаването на заповедта грешка при индивидуализирането
на договора, не влияе на законността на прекратяването, а дори и в хипотеза, в която
подобна грешка би била правно релевантна, следва да се вземе предвид, че в случаите на
прекратяване на трудов договор чрез предизвестие, релевантно е посоченото в
предизвестието, а не издадената впоследствие заповед, която има декларативен характер.
На следващо място, що се отнася до направеното възражение за незаконосъобразност
на уволнението поради посочването на длъжност, различна от заеманата от ищеца към
момента на прекратяването на правоотношението, настоящият съдебен състав счита, че и
това не би могло да представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност, отново
по горепосочените съображения. Релевантно за законосъобразността на уволнението, е
съдържанието на връченото на служителя предизвестие. В него е посочено, че се прекратява
трудов договор № 1 от 10.03.2020 г. сключен с В. М. Лаловски, като договорът е
индивидуализиран правилно в предизвестието, в него са налице достатъчно
индивидуализиращи белези, за да бъде направен логически извод по отношение на
прекратяваното правоотношение.
Наличието на фактическа грешка в предизвестието във връзка с длъжността на която
служителя е бил назначен към момента на отправяне не предизвестието – като вместо
„технолог“ е посочена длъжността „контрольор качество“, която е заемал по договора от
10.03.2020 г., не рефлектира върху законосъобразността на прекратяване на трудовото
правоотношение – в този смисъл Решение № 1925 от 20.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
1631/2023 г.
В случая не възникват съмнения относно прекратяване на единственото трудовото
правоотношение между страните. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява,
че както реално заеманата от ищеца към момента на прекратяване на правоотношението
длъжност, така и посочените в предизвестието и заповедта длъжности, са били премахнати
от щатното разписание, поради което може да бъде направен обоснован извод, че правото на
защита на служителя не е било нарушено, доколкото никоя от посочените длъжности не е
останала част от щатното разписание, и трите са премахнати, съответно – не е от значение
дали реално заеманата длъжност е била правилно посочена в предизвестието и заповедта.
По така направения анализ, съдът намира, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за осъществяване на законосъобразно уволнение по смисъла на чл.
328, ал.1, т. 2, предл. второ от КТ, в полза на работодателя е възникнало потестативното
право на уволнение и то е надлежно упражнено, с оглед основанието за уволнение -
съкращаване на щата, поради което така предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:
Предпоставка за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа и за
изплащане на обезщетение за оставане без работа, е признаването на извършеното
уволнение за незаконно и установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако
не беше незаконно прекратено. Доколкото в настоящия случай беше прието, че процесното
уволнение е законно, предявените искове за връщане на предишната работа и за изплащане
на обезщетение за вредите вследствие на незаконното уволнение, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски има ответникът. Доколкото обаче въпреки
че претендира разноски, не са представени доказателства за направени такива, разноски не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд:

7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Л., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
Пловдив, ж.к. „Т,1, против „Бака,6, ет. 5, кумулативно обективно съединени искове, с правно
основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
Заповед № 1/05.06.2023г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "технолог" при
ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 12 933,96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 07.06.2023 г. до 31.10.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8