№ 128
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002556 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗАД ”АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ********* чрез юр. М. срещу решение от 03.08.2020г., по
т.д. № 69/2020г., по описа на Окръжен съд Монтана, с което е осъден да
заплати на ищеца – „М-Байк” ООД, ЕИК *********, сумата от 41 572 евро,
представляваща застрахователно обезщетение за стойността на откраднатите
на 12.01.2019 год. 38 броя електрически велосипеда по време на превоз от
град Монтана, България до НОУА, Германия с товарен автомобил СА
***/***, по застрахователна полица № 0730018110000002, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 08.10.2019 год. до
окончателното й заплащане, както и 6 852,31 лева разноски за
първоинстанционното производство.
Въззивникът/ответникът – ЗАД ”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” счита, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът
неправилно приел, че е налице покрит риск по сключената застраховка
1
„Товари по време на превоз“. Защото страните са договорили камионите да
спират за нощувка и престой само на охраняеми паркинги, изрично
съгласувани със застрахователя, поради зачестилите кражби на товари на „М-
байк“ ООД. Твърди, че към застрахователната полица бил изготвен добавък
№ 1, с който застрахователят е посочил допълнителни условия за покритие по
застраховката. Счита, че независимо от липсата на подпис на ищеца на този
добавък, същият не го оспорвал и изпълнил дадените указания от ответника.
На следващо място твърди, че са неправилни изводите на съда, че не можело
да се вмени във вина на ищеца, спирането от страна на шофьора на
неохраняем осветен паркинг, което било непокрит риск по сключената
застраховка. На последно място твърди, че ищецът можел да насочи иска си
срещу превозвача, доколкото последният не изпълнил условията по договора
за превоз. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - „М-байк“ ООД е подал в срок писмен отговор
на въззивната жалба, чрез адв. Д.. Излага подробни доводи по всяко едно от
твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при
обсъждане доводите на противната страна. Счита въззивната жалба за
неоснователна, поради което следвало да бъде отхвърлена. Моли въззивния
съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на окръжния съд, в законоустановения срок и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършена от въззивния съд проверка, на основание чл.
269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
правоотношение по генерална застрахователна полица № 073 0019110000002 за застраховка
на товари - велосипеди, собственост на ищеца по време на превоза им до държави в ЕС с
автомобилен превоз, със срок на валидност от 07.11.2018 год. до 06.11.2019 год. Превозът на
застрахования товар бил извършен от „Буцефал БГ“ ЕООД с товарен автомобил ***/*** по
заявка-договор за транспорт от 02.01.2019 год. от „Крос лоджистик“ООД, действал като
2
спедитор по възлагане от собственика на товара въз основа на рамков договор за превоз от
01.10.2010 год. По време на превоза от град Монтана до град НОУА, Германия, на
12.01.2019 год. настъпило застрахователно събитие - кражба на 38 електрически велосипеда,
която била установена сутринта от шофьора на камиона. Направен бил оглед от аварийния
комисар Battermann Tilery GmbHq, изрично посочен от застрахователя. В аварийния
протокол е описано, че теглото на липсващите 38 броя ел. велосипеда е 1 400 кг. и размерът
на щетите е 41 572 евро. При разтоварването на камиона в крайния пункт на
14.01.2019година, получателят констатирал същата липса на част от товара и подписал
товарителницата със съответната забележка.
Първоинстанционният съд приел, че с имейл от 26.11.2018 год./всъщност е
29.11.2018/, застрахователят изпратил на застрахования добавък № 1 към договора, което
получаване не се оспорвало от ищеца, но не бил подписан от страните, поради което не е
станал неразделна част от застрахователния договор. Освен това, ищецът съобразил
дадените от ответника предписания за мястото и начин на спиране по време на превоз и не е
налице виновно действие или бездействие от страна на застрахования, което да обоснове
отказа на застрахователя да заплати уговореното обезщетение. Направил е извод, че ищецът
е доказал настъпването на застрахователното събитие - частична липса на застрахован товар
по време на неговия превоз, което е по време на действието на валидна засрахователна
полица за застраховка „Карго”. Стойността на липсващите 38 броя електрически
велосипеда е в размер на 41 572 евро, установена в аварийния протокол с оглед данните по
фактура № 3837/09.01.2019 год. С оглед гореизложеното приел, че предявеният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Въззивният съд приема от правна страна, следното:
Във възивното производство страните не спорят и от доказателствата по
делото се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие и за част от процесния товар, че
застрахованият своевременно е уведомил застрахователя, уведомен е
аварийният комисар, предоставени са всички необходими документи и
кражбата е установена от компетентните органи в Германия. Застрахователят
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, защото застрахованият
не бил подходил с грижата на добрия стопанин към опазването на товара и
проявил бездействие към предпазване на риска от кражба, въпреки
получените инструкции в тази насока.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че е налице непокрит риск
по сключената застраховка „Товари по време на превоз“, тъй като страните са
договорили задължения камионите да спират за нощувка и престой само на
охраняеми паркинги, изрично съгласувани със застрахователя, поради
3
зачестилите кражби на товари на „М-байк“ ООД.
По делото няма спор между страните и видно от добавък № 1 към
застрахователната полица/л. 67-л.68/, се установява, че същият е подписан
само от застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КЗ,
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт, или във формата на електронен документ по
смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Тези форми за сключването на застрахователния договор, се отнасят и
за неговото изменение и допълнение, на основание чл. 293, ал. 6 ТЗ. В
процесния случай не намира приложение хипотезата, уредена в разпоредбата
на чл. 293, ал. 3, която се отнася единствено за случай, когато страната
отправила изявлението оспорва неговата действителност. Ето защо са
ирелевантни обстоятелствата, че застрахованият не оспорвал този добавък и
изпълнил дадените с него указания от застрахователя, защото не го обвързват
по никакъв начин. Освен това, неизпълнението на тези указания от страна на
спедитора и превозвача, не могат да обосноват „изключен риск“ по
застрахователния договор. Обстоятелствата на зачестилите кражби на
велосипеди, при извършване на техните превози от България до Германия, не
могат да освободят ответника от задължението за заплащане на
застрахователното обезщетение. Застрахователят е можел да не сключва
новата полица, при констатирани предходни застрахователни събития и при
действието на предишен застрахователен договор. В процесната хипотеза
застрахователят не е доказал пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на нито едно конкретно задължение, визирано в Общите
условия към застраховката, което да е значително с оглед неговия интерес и
настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да
бъдат предотвратени вредите от него.
По същите съображения, са неоснователни и възраженията на
ответника, че спирането от страна на шофьора на неохраняем осветен паркинг
е непокрит риск по сключената застраховка.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът можел да
насочи иска си срещу превозвача, доколкото последният не изпълнил
условията по сключения между тях договор за превоз. Правото на ищеца да
4
претендира обезщетение на причинените вреди и от превозвача, не
освобождават застрахователя от задължението по застрахователния договор,
когато тези вреди не са били обезщетени.
Ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че
между страните има валидно застрахователно правоотношение, че е настъпил
предвидения в договора риск „кражба”, че застрахованият е изпълнил
задълженията си за заявяване на събитието и представяне на необходимите
документи пред застрахователя. Когато е налице частична увреда, се дължи
обезщетение в размер на действителната стойност, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Страните по делото не спорят, че действителната стойност е определената от
аварийния комисар, съобразно издадената фактура от застрахования на
получателя на товара. Следователно са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение на ищеца за процесните 38 ел. велосипеда.
Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство
в размер на 3 600 лева с ДДС, представляващо заплатено адв.
възнаграждение, което е договорено и платено по банков път, поради което
следва да му се присъди.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди, като в останалата част
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.08.2020г., постановено по т.д. №
69/2020г., по описа на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА ЗАД ”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ********* да заплати на
„М-Байк” ООД, ЕИК ********* сумата от 3 600/три хиляди и
шестстотин/лева, представляваща разноски за въззивното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6