О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
Гр. София, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-5 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Желязкова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Радева
Цветанка Бенина
като
разгледа докладваното търговско дело № 3291
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 -277
от ГПК във вр.с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ф.И.“ АДСИД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу Определение Вх. рег. №
230/17.12.2021г. на Агенция по вписванията при Районен съд – София, с което е
отказано вписване на Анекс №3 от 24.10.2019г. към Договор за наем от
24.11.20214г. сключен между „Ю.П.“ АД, ЕИК ******и „Фонд и.“ А. ЕИК ******,
като наемодател и „ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ******– наемател. В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени. Твърди се правен интерес от вписване на акта, тъй като анексът според
ищеца е противопоставим на трети лица, което гарантира защита интересите на
страните в срока му на действие. Според ищцовото дружество, анексирането на
договор за наем, което води до продължаване на срока, през който страните нямат
право да прекратяват предсрочно действието му, засяга, както интереса на
страните, така и на третите лица, поради което анексът подлежи на вписване, а
не на отбелязване, както погрешно е приел съдията по вписванията. Искането към
съда е да бъде отменено Определение рег. № 230/17.12.2021г. на Агенция по
вписванията при Районен съд – София и да бъде разпоредено вписване на акта.
Съдът, като взе предвид
твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената преписка, до Служба по вписванията към Агенция по
вписванията е било депозирано заявление от „Ф.И.“ АДСИД, ЕИК ******, чрез В.Г.,
ЕГН ********** – изпълнителен директор, с обективирано в него искане за
вписване на Анекс № 3 от 24.10.2019г. към Договор за наем от 24.11.2014г.
/вписан в АВ под том XIV, № 92, вх. рег. № 61648 от 28.11.2014г./, сключен с
нотариално удостоверяване на подписите рег. № 4480 от 24.10.2019г. на нотариус Л.Б.,
рег. № 375 на НК.
С Определение Вх. рег. № 230/17.12.2021г. на Агенция по вписванията при
Районен съд – София е постановен отказ от съдията по вписванията да разпореди
вписване или отбелязване на Анекс № 3 от 24.10.2019г. към Договор за наем от
24.11.2014г. В мотивите на определението е посочено, че при формална проверка
се установява, че актът не подлежи на вписване, а ако се приеме, че подлежи на
отбелязване, то внесената държавна такса не съответна по размер на действително
дължимата такава, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията.
Жалбата е депозирана в установения за това срок и изхожда от надлежно
легитимиран за това правен субект и в този смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Производството
по вписване е формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да
бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от
Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при
осъществяването на своята дейност. Отказ за вписване е допустим, тогава, когато
записаният във входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и
когато същият не подлежи на вписване. Съгласно чл.569, т. 5 от ГПК, повторена в
чл.2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в случаите, изрично предвидени в законите. Вписването по смисъла
на чл. 1 от ПВ е юридически акт с гражданско-правно действие, представляващо
даване гласност на акта, който следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост
на последващи действия от трети лица. Актовете, подлежащи на вписване
/отбелязване са изчерпателно изброени в чл.112 от ЗС и чл.4 от ПВ, като нормите
са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Съгласно разпоредбата
на чл. 4, б.“ е“ от ПВ, вр. с чл.237 от ЗЗД, договорите за наем, сключени за
срок по – дълъг от една година, подлежат на вписване. Вписване на анекс към
договор за наем, който води до продължаване на срока, през който страните нямат
право да прекратяват предсрочно действието му настоящият съдебен състав намира,
че попада в хипотезата на чл. 4, б. „е“ ПВ, доколкото касае предоговаряне в
отношенията между страните по него и касаещо срока му действие.
Предсрочното
прекратяване на договора за наем при неспазване на допълнително договореното с
анекса води до преуреждане отношенията на страните по него във връзка със срока
на действието на договора и неблагоприятните последици предвидени за страната,
която е поискала предсрочното му прекратяване. В този смисъл, и с оглед
предвидената неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора за наем
преди изтичане срока му на действие, с въвеждането й се внася по-голяма
стабилност за запазване на облигационната връзка и действието на договора за
определен срок спрямо приобретателя на вещни права върху имота, каквото би било
третото лице, спрямо което е предвидена противопоставимост на правата
произтичащи от договора за наем. При това положение и доколкото касае засягане
правата на третите добросъвестни лица, необходимо е обновяването на договора с
последващо сключения допълнителен анекс към него да бъде вписано чрез
отбелязване по съответната партида на лицето. Не се касае за първоначално
вписване на договора за наем, а за промени в условията по него, поради което
действието което дължи съдията по вписванията е да разпореди отбелязване по
съответната партида.
В чл. 3, ал. 1
от Тарифата на държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията е
предвидено, че за отбелязвания и заличаване се събира половината такса от
дължимата такава за първоначално вписване. В случая, безспорно е внасяне на
такава при вписването на договора за наем в размер на 14 883 лв., поради
което и с оглед предвиденото в приложимата подзаконова нормативна уредба, за
отразяване на анекса към договора, е необходимо да бъде събрана такса в размер
на половината от посочената сума. Не се установява заявителят да е сторил това,
като в подкрепа на липсата на надлежно внесена такса е изложеното в жалбата
възражение, че не се дължи такава в посочения от съдията по вписванията размер,
като е представено доказателство за внесена такса в размер на 10 лв.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, се
събира такса върху цената по която е таксуван актът или документът, в размер на
0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Твърдият размер на таксата от 10 лв. е
предвиден за случаите, в които таксата определена по законоустановения начин за
това, е в размер под 10 лв., като същият е установен като минимално дължим
такъв срещу предоставената услуга. В този смисъл, настоящият съдебен състав
намира доводите на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ съдията
по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за
вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на
вписване. Не е предвидена възможността за даване на указания за отстраняване на
констатираните нередовности на подаденото заявление, включително и относно
довнасяне на дължимата държавна такса.
Предвид
гореизложеното в мотивите, жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на
„Ф.И.“ АДСИД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу
Определение вх. рег. № 230/17.12.2021г. на съдията по вписванията при Районен
съд – София, с което е постановен отказ за вписване на Анекс №3 от 24.10.2019г.
към Договор за наем от 24.11.20214г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.