ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260293 03.02.2021г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и първа година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №88 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ГПК във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.
Същото е образувано е по повод
на подадена частна жалба с
вх.№263625/11.11.2020г. от С.В.М., чрез процесуалния й представител адв.М.С. от
АК- Ямбол против Разпореждане №261306/02.10.2020г., постановено по
гр.д.№16891/2019г. по описа на РС- Пазарджик, с която е оставена без уважение
молбата за освобождаване на ищеца по гр.д.№1691/19г. от задължение за заплащане
на ДТ по подадена въззивна жалба против решение от 09.07.2020г.
Твърди се, че
обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано.
Излагат се
доводи за допустимост на подадената жалба.
Сочи се, че
съдът е бил сезиран с молба по чл.83, ал.2 от ГПК, а не с разпореждане.
Приема се, че
следва да бъде осъществен съдебен контрол на процесното разпореждане,
независимо, че в него е указано, че не подлежи на такъв.
По отношение на
основателността на жалбата се приема, че решаващият съд е достигнал до
неправилния извод, че от представените от молителката доказателства за
материално и гражданско състояние не може да се изведе основание за
освобождаване, съгласно нормата на чл.82 от ГПК.
В тази насока се
излагат подробни съображения.
Искането е да бъде постановен
съдебен акт, с който да се отмени разпореждането, с което е оставено без уважение
направеното искане по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, като вместо това се постанови
освобождаване на М. от задължение за внасяне на
държавна такса в размер на 1401,63лв по подадената въззивна жалба против
Решение №200/09.07.2020г. по гр.д.№1691/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
В законоустановеният срок по
чл.276, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- П.В.М..
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изнесените доводи
в жалбата, намира за установено следното:
В производство пред
първоинстанционният съд по иск за делба- втора фаза- по възлагането и сметните
претенции е постановено Решение №700/09.07.2020г. по гр.д.№1691/2019г.
Недоволна от това решение е
едната страна в процеса, а именно: С.В.М., която е подала въззивна жалба против
това решение, като искането е да се отмени същото, като неправилно и се уважи
исковата претенция по реда на чл.12, ал.2 от ЗН, ведно със законните от това
последици.
Видно от Разпореждане №260220
от 27.08.2020г., първоинстанционният съд е оставил без движение постъпилата
въззивна жалба с вх.№260129/25.08.2020г., подадена от С.В.М. срещу
постановеното по делото Решение №200 от 09.07.20200г., като е указано на
жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните
нередовности, като е указано, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната.
От Молба с
вх.№261413/24.09.2020г. подадена от С.В.М. се установява, че тя е подадена във
връзка с цитираното по- горе разпореждане от 09.07.2020г. С нея е представена
декларация за наличие на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК. Визирано е в
нея от молителката, че същата към настоящия момент е лекар- специализант в „П.
МБАЛ- София“ и нетното й трудово възнаграждение е в размер на 710лв. месечно, с
оглед на което и е непосилно да внесе
определената й държавна такса. В тази връзка е и представен Трудов договор
№221/07.05.2019г. Приложени към молбата са и Договор за повишаване на
професионалната квалификация от 07.05.2019г. и Заповед №РД-17-163/06.10.2014 на
Министъра на здравеопазването.
Искането направено с молбата е
на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като бъде освободена М. от задължението й да
внесе определената й такса по въззивната жалба, предвид наличието на
обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и удостоверени в подадената декларация.
Видно от обжалваното
Разпореждане №261306 от 02.10.2020г. е оставена без уважение молбата за
освобождаване на ищеца по гр.д.№1691/19г. от задължение за заплащане на ДТ по
подадена въззивна жалба против решение от 09.07.2020г.
Оставена е въззивната жалба без
движение, като повторно е даден едноседмичен срок да се изпълнят указанията,
дадени с разпореждане от 27.08.2020г.
При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна
инстанция достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима. В случая е постановено разпореждане, а не определение, но този порок
не е от определящо значение за съществото на спора.
Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд за да
постанови своя акт е приел, че от приложените с доказателства към молбата- декларация и трудов договор, не
може да се изведе изведат основания за освобождаване, съгласно нормата на
чл.83, ал.2 от ГПК. Прието е, че от приложената декларация, освен дохода от
трудово правоотношение, ищцата притежава 12 недвижими имота. Освен това е
констатирано, че семейството й се състои от самата ищца и в този смисъл няма
ангажимент по отглеждане и издръжка на други лица. При тези данни е счетено, че
не може да се приеме, че ищцата не разполага с достатъчно средства, за да
заплати държавната такса.
В конкретният казус, настоящата
инстанция изцяло споделя изложените съображения, дали й основание да се
отхвърли молбата, като неоснователна.
С разпоредбата
на чл.83, ал.2 от ГПК, законодателят предоставя възможност по искане на
страната, съдът да освободи същата от
заплащане на държавна такса. Същото е привилегия, която се предоставя в случай,
че страната се намира в доказана невъзможност да поеме разходите около воденото
производство.
В трайната си
съдебна практика, ВКС приема, че при преценката на имущественото състояние на
страната се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия,
заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; доходите, които може да
бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо
имущество и правата върху секвестируемите вещи и дялови участия и други
имуществени права. В този смисъл е Определение №553 от 01.10.2020г. по
ч.гр.д.№448/10г. на ВКС, ІVг.о.
Преценката за
наличие на основание по чл.83, ал.2 от ГПК е винаги конкретна и следва да се
съобрази с посочените в т.1- 6 от ГПК законови критерии, като вземе предвид
всички други обстоятелства в тази връзка.
В случая от
представения трудов договор на ищцата получава трудово месечно възнаграждение в
размер на 710лв.
В представената
декларация за материално и гражданско състояние, същата е декларирала, че
притежава в съсобственост недвижими имоти, които на практика са предмет на
делбата.
От същият този
документ не се установява, че същата да притежава МПС.
Не е декларирано
така и М. да има безусловно задължение за издръжка по отношение на ненавършили
пълнолетие деца, друго задължение по отношение на пълнолетни деца, както и да е
във влошено здравословно състояние, ограничаващо работоспособността й.
С оглед
материалния интерес на спора изискуемата държавна такса в размер на 1401,63лв. в
случая е с относително ниска стойност.
Установените
факти относно материалното състояние на ищцата- жалбоподател в случая обуславя
извод за възможността на същата да заплати определения й размер на дължима
държавна такса за въззивно обжалване. Действително внасянето на тази сума би
могло да й създаде временно затруднение, но не е трайно такова, поради което
следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК.
При тези данни,
съдът намира, обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а подадената жалба, като неоснователна да се остави
без уважение.
На практика от
страна на жалбоподателката следва да се изпълнят, след влизане в сила на настоящото
определение, указанията за оставяне на въззивната жалба без движение.
Въз основа на всичко гореизложено
и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№261306 от 02.10.2020г. е оставена без уважение молбата за освобождаване на
ищеца по гр.д.№1691/19г. от задължение за заплащане на ДТ по подадена въззивна
жалба против решение от 09.07.2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Председател:
Членове:1.
2.