РЕШЕНИЕ
№ 5683
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110124075 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответника Н. А. К., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 1 122.66 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..,
за сумата от 177.76 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване
на главния дълг за периода 14.09.2019 г. – 12.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 09.05.2022 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
1
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Н. А. К., чрез представителя си
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
оспорват изложените обстоятелства и предявените искове. Навежда доводи,
че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния
период. Позовава се на давност.
„П..” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
От представеното по делото писмо с изх.№КО-7000-142/21.09.2012 г. на
Столична община – район „Надежда“ се установява, че .К.Т. е починал на
10.09.1990 г., като е оставил за свои законни наследници ответника Н. А. К.
(дъщеря), Й. А. Г.а (дъщеря) и Й. С.а Т. (съпруга).
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№2594/11.12.1992 г. издадено от Столична община – район „Надежда“ се
установява, че Й. С.а Т. е починала на 04.12.1992 г., като е оставил за свои
законни наследници ответника Н. А. К. (дъщеря) и Й. А. Г.а (дъщеря).
Следователно, към датата на откриване на наследството на Й. С.а Т., като се
съобрази правилото на чл.5, ал.1 от Закона за наследството ЗН), придобитото
от Й. С.а Т. преди смъртта й се наследява от наследниците й при равни квоти
от по 1/2, които следва да отговарят за същата идеална част от нейните
2
задължения.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „П..” ООД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „П..” ООД с
договор от 30.04.2015 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по основание - в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла
на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане
на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССчЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССчЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 53210 е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния период
възлизащи на 2 245.31 лева главница и 367.60 лева лихва за забава), които не
са платени и, от които ответникът дължи 1/2 част.
3
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата 09.05.2022 г. -
три години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца. Общият
размер на тези вземания по заключението на ССчЕ (при съобразяване на
дължимата от ответника 1/2 идеална част) е 519.78 лева главница и 71.51 лева
лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия, които не са погасени по давност.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 582.92 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица и назначения на ответника особен представител, и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ....
– адв. М. Я., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 519.78 лв. – главница за доставена в периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 53210,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 71.51 лв. обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., като
4
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода
от м.05.2018 г. до м.05.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .. –
адв. М. Я., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 582.92
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „П..” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5