Решение по дело №1310/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна срещу Решение № 394/13.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200692/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2201170/14.12.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна.

В касационната жалба чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Касаторът не споделя мотивите на въззивния съд, че датата на извършване на нарушението е 24.09.2022 г., а не посочената в НП – 26.09.2022 г. Излага съображения, че 24.09.2022 г. ако е бил присъствен ден от седмицата, тогава АНО е щял да приеме, че именно това е датата на нарушението. Сочи, че НП съдържа всички реквизити на чл.57 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изложено е, че гражданите на Украйна, които са лица с временна закрила не попадат в обхвата на ЗТМТМ.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 394/13.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200692/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2201170/14.12.2022г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна.

С НП е наложена на Сдружение „Асоциация хипофиза“ имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Сдружение „Асоциация хипофиза“ е наказано за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ – за това, че в качеството си на работодател, не е уведомило териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето И. К, ЛНЧ **********, ползваща се от временна закрила за срок от 02.04.2022 г. до 23.02.2023 г., постъпила на работа на 16.09.2022 г., видно от трудов договор № 44/16.09.2022 г., изпълняваща функциите на „здравен медиатор“, гражданин на Украйна, с място на работа ПВЦ Железничар, общ. Варна. Нарушението е установено от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при извършена през месец ноември 2022 година проверка по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПР 2237120/29.11.2022 година. При връчването АУАН бил подписан без възражения. АНО, след като възприел констатациите в АУАН, издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че като гражданин на Украйна К се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, поради което по отношение на нея е била приложима нормата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Като се е позовал на представените доказателства и свидетелски показания, въззивният съд е приел, че задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ не е било изпълнено. Посочено е, че АНО не е изложил мотиви защо следва да бъде наложено наказание над минимума.

Въпреки изложеното, въззивният съд е приел, че НП е незаконосъобразно, защото АНО неправилно е определил датата на извършеното нарушение. Приел е, че действително лицето е постъпило на работа на 16.09.2022 г., като на основание чл.183, ал.2 от НПК, последният ден от срока за уведомление е 23.09.2022 г. – петък, присъствен ден. За дружеството последният ден от срока за уведомление е изтекъл на 23.09.2022 г., поради което дружеството е било в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на 24.09.2022 г., а не на 26.09.2022 г., тъй като на 23.09.2022 г. е бил последният ден от срока, в който то е могло да изпълни своето административно задължение.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено на Сдружение „Асоциация хипофиза“ с НП. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел, че сдружението е извършило вмененото административно нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

С обжалваното НП е наложена санкция на сдружението за административно нарушение за това, че в качеството на работодател е допуснало Инга Крачулова, гражданин на трета държава –Украйна, да престира труд без да уведоми териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок.

В ЗТМТМ не е предвидена разпоредба относно изчисляването на сроковете. В случая, с оглед констатираното административно нарушение, относно изчисляването на срока въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК, към която субсидиарно препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Разпоредбите от НПК към които препраща чл. 84 от ЗАНН, са с процесуален характер и са сходни с тези регламентирани в ГПК. Съгласно правилото на чл.183, ал.2 вр. ал.4 от НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая последният ден 23.09.2022 г. – петък и срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на този ден, но първият присъствен ден, в който вече е осъществено нарушението и същото може да бъде констатирано е не 24.09.2022 г. (събота – неприсъствен ден), а 26.09.2022 г. (понеделник – присъствен ден), както правилно е приел АНО. Поради това, неправилно предвид доказателствата по делото Районен съд Варна е приел, че административнонаказателната отговорност на сдружението е ангажирана за нарушение извършено на 24.09.2022 г. За нарушаването на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ от значение е липсата на извършени действия по уведомяване в 7-дневен срок от започване на работа на лицето и е без значение след изтичане на срока дали е направило нещо и какво. Предприетите след срока действия на 07.11.2022 г. за уведомяване от работодателя на териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето, са факти и обстоятелства, които са осъществени след извършване на нарушението.

Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, в тази връзка са предвидени и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС.

По делото е установено, че в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ касационният ответник не е уведомил ДИТ-Варна за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Уведомление е подадено почти два месеца по-късно, поради което извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

Като лице, на което е предоставена временна закрила на територията на РБ, Инга Крачулова има правото на достъп до пазара на труда, без да се изисква разрешение за сключването на трудов договор между нея и работодател. Изискването за подаване на уведомление обаче не е свързано с установения за граждани на трети държави разрешителен режим. То е различно по уредба от изискването за получаване на разрешение за назначаване по трудов договор на гражданин на трета държава пребиваващ на територията на Р България. Обстоятелството, че на лицето - гражданин на трета страна е предоставена възможност да използва облекчени процедури, за да получи достъп до българския пазар на труда, не освобождава работодателя от задължението да уведоми в законоустановения срок териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Нарушението е на формално извършване и не са налице обстоятелства, квалифициращи го като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на сдружението – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. Предвид липсата на такива мотиви размерът на наложеното наказание се явява несъразмерен на извършеното нарушение.

Оспореното решение се явява материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде изменено НП, като наложеното наказание бъде намалено към минимума предвиден в закона.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касатора, поради което съдът му присъжда 60лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 394/13.03.2023г. постановено по НАХД № 20233110200692/2023г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2201170/14.12.2022г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна, като намалява размера на наложената на Сдружение „Асоциация хипофиза“ имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от КТ от 2 000лв. на 1500лв.

ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация хипофиза“ Булстат ****, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 (шестдесет лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: