Решение по дело №2640/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 836
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20205330202640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 836

гр. Пловдив, 5.06.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 02.06.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2640/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  Е.Г.Я. против Наказателно постановление  № 20-6207-000022, издадено от  ВПД началник РУ към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ТРУД,  с което на  Е.Г.Я. е наложена  глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140  ЗДвП.

С  жалбата и с допълнителна молба се моли за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране отговорността на дееца.   

Въззиваемата страна  взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

             Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В НП нарушението е описано по следния начин: Е.Г.Я. управлява л.а. ''ФОРД ФОКУС" с № на WFDLXXGCBLET48311, чужда собственост, като автомобилът е без регистрационни табели.

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение в НП  e допуснато флагрантно процесуално нарушение.. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.

Видно от текста на НП в него не е посочено време и място на извършване на нарушението.

Изискването за посочване на тези обстоятелства не е самоцелно, а е свързано със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето  на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

Посоченото е важимо с особена степен с оглед характеристиките на вмененото нарушение по чл. 140 ЗДвП, което може да бъде извършвано многократно от едно и също лице, с един и същ предмет на нарушението /МПС/ по различно време и на различни места.  

В този смисъл допуснатото процесуално опущение е особено съществено, доколкото при липса на посочване на време и място на извършване на нарушението, всъщност не може да се разбере за кое точно деяние е наказано лицето. Затруднява се до степен на пълна невъзможност и процеса на доказване, доколкото при липса на яснота за кое точно деяние е наказан жалбоподателят съдът няма как да провери дали това конкретно деяние се установява от доказателствата по делото.

Действително напълно възможно е от доказателствата по делото да се установява, че деецът е извършил деяние и че то е съставомерно по чл. 140 ЗДвП, но при липса на сигурност, че с НП той е наказан именно за това деяние, то административно наказателната му отговорност би почивала на предположения, което е напълно несъвместимо с принципите на справедлив процес по смисъла на чл. 304 НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС.

Следва да се отбележи, че в случая мястото и времето на извършване на деянието, за което е издадено обжалваното НП не биха могли да се изведат и от приложения по преписката АУАН. На първо място в НП липсва каквото и да било позоваване на издаден АУАН и в този смисъл не съществуват гаранции, че представените АУАН и НП са издадени за един и същ случай, още повече, че съгласно изричната разпоредба на чл. 36, ал.2 ЗАНН /приложима в конкретния случай/, когато деецът се наказва по административен ред след отказ от прокурора да се образува досъдебно производство АУАН въобще не се издава.

Действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска с НП да се санират пороци при издаване на АУАН. Обратното обаче е напълно недопустимо. НП е актът в административно-наказателния процес, с който се ангажира отговорността на дееца, поради което към него следва стриктно да се приложат законовите изисквания за форма и съдържание и е напълно неприемливо пороци при издаването му да се извеждат по пътя на тълкуването чрез приложените по делото доказателства или АУАН.

Не на последно място следва да се посочи, че посочването на времето и мястото на извършване на нарушението именно във властническия акт, с който се налага санкцията е и важна гаранция за спазване на принципа non bis in idem, което затвърждава извода за същественост на допуснатия процесуален порок при ангажиране отговорността на жалбоподателя.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски, но доколкото такива нито са поискани, нито са представени доказателства за сторването им, то не следва да се присъждат.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 20-6207-000022, издадено от  ВПД началник РУ към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ТРУД,  с което на  Е.Г.Я. е наложена  глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140  ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С.Д.