О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1217
гр.Пловдив,24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли,през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№ 654 по описа на ПдОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419,ал.2
във вр. с чл.274 и сл.от ГПК.
С частна жалба,подадена от Г.Т.С.,ЕГН-********** чрез
пълномощника адв.Е.Д.-Р.,съд.адрес *** се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1
от ГПК със заповед №
1484/13.12.18г.за
незабавно изпълнение на парично задължение на Районен съд-Асеновград по ч.гр.дело № 2741/18г.,въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и разпореждането за
издаване на изпълнителен лист против него в качеството му на поръчител,с
доводи,че е изтекъл срока по чл.147, ал.1 от ГПК.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 от ГПК,
ответникът изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,като обсъди данните по делото и направените
доводи,намира за
установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна –длъжник в заповедното производство,против подлежащ на обжалване
акт и като
подадена заедно с възражение по чл.414,ал.1 от ГПК.
По същество частната жалба е основателна.
Защитата на длъжника срещу издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417-418 от ГПК е чрез два отделни способа -
възражение по реда на чл.414 от ГПК (респ. по-късно чрез възражение по чл.423
от ГПК) и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на
чл.419 от ГПК. Съгласно чл.419,ал.2 от ГПК частните жалби против разпореждането
за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения,извлечени от
актовете по чл.417 от ГПК.Предпоставките,обуславящи постановяване на
незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист са редовност от външна
страна на представения документ и съдържащото се в него подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.Следователно
в частната жалба следва да се излагат оплаквания,основаващи се на твърдения за неправилност на
разпореждането от гледна точка на това дали е налице документ по чл.417 от ГПК,редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение
вземане - надлежно индивидуализирано и изискуемо,в това число налице ли са
основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към
датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД (аргументи в
този смисъл се извеждат и от т. 4, б."б" от Тълкувателно решение
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая АРС е уважил подаденото от
„ПИБ“АД,ЕИК-********* заявление вх.№ 13505/11.10.2018г за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417,т.2 от ГПК и е
издал заповед № 1484813.12.18г.по ч.гр.дело № 2741/18г.с разпореждане за незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците Д. А. К.–кредитополучател,Д. Ж. К. и Г.Т.С.-поръчители по договор за банков кредит от 04.01.12г. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело № 361/19г.по описа на ЧСИ С.Д. *** действие ОС–Смолян и на 03.02.20г.е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника Г.С..
Заявлението за издаване на заповед по чл.417,т.2
от ГПК и основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
вземане,независимо от цената му,е извлечение от счетоводните книги,с които се
установяват вземания на банката-заявител.За да издаде изпълнителен
лист,съгласно чл.418,ал.2 от ГПК районният съд следва да извърши проверка дали представения документ е редовен
от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
длъжника и активната и пасивна легитимация на страните и ако тези предпоставки
са налице,да
постанови издаване на
изпълнителен лист. При извършване на проверката на формалната доказателствена
сила на документа, съдът проверява само дали той е редовен от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се
иска издаване на заповед за изпълнение (чл.418, ал.2, изр. 1-во от ГПК).
В настоящия случай със заявлението е поискано издаването на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и при проверката на
заповедният съд е констатирана редовност на заявлението и на изпълнителното
основание от формална страна,както и изискуемост на вземането.
В съдебната практика се приема,че външната
редовност и удостоверителната сила на извлечението предполагат то да съдържа
ясни и недвусмислени данни за претендираното в заповедното
производство вземане - длъжник,кредитор,договор за кредит,размер на
предоставения и на усвоения кредит,размер на просрочените задължения (главница,
договорни и законни лихви), както и данни за изискуемостта на вземането -
момент и основание за настъпването й (с оглед уговорените в договора
условия).Представеното от
банката извлечение от
счетоводни книги от формална страна отговаря на изискванията за редовност от
външна страна, за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника по договор за кредит.
Но за да издаде съдът заповед за незабавно изпълнение,трябва подлежащото на изпълнение вземане да е и изискуемо,т.е.падежът трябва да е настъпил преди подаване
на заявлението в съда.Заявителят в случая се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита,считано
от 11.06.2018г.,след
неплащане на 77 месечни вноски по кредита за главница и лихви.
Предвид предмета на частната жалба и качеството на
жалбоподателя- поръчител по договора за банков кредит от 04.01.12г.,от съществено значение е моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита за определяне началния момент на срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД.Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена на 13.12.2018г. при настъпила предсрочна
изискуемост, съгласно уговореното в договора за кредит.А съгласно Договора и Общите условия-раздел Х,т.10.12“а“ банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок,определен от
банката в случай,че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по
договора повече от 5 работни дни след датата,на която плащането е станало изискуемо.Следователно
настъпването на
предсрочната изискуемост в случая е обусловена от непогасяване на плащане на
главница или лихва за срок над 5 работни дни и от писмено уведомление до длъжника с
даден срок за доброволно погасяване,определен от банката.
В случая банката-заявител е изпратила
нотариални покани както до кредитополучателя,така и до двамата поръчители,(вкл.Г.С.),които
съгласно сключените договори за поръчителство са задължени при неизпълнение на
главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо
банката да насочва иска си първо към кредитополучателя,да внесат при първа
покана доброволно всички дължими суми,вкл.лихвите и разноските,като
отговорността на кредитополучателят и поръчителите е солидарна за целия размер
на дълга до пълното му погасяване.В нотариалните покани изрично се уведомяват длъжниците,че банката ще счита
отпуснатия кредит за изцяло и предсрочно изискуем,ако не погасят всички
просрочени вноски в 7-дневен срок от получаване на нотариалната
покана.Следователно с нотариалната покана банката писмено уведомява поръчителя С.,че
ще счита кредита за предсрочно изискуем след изтичането да дадения му срок за
доброволно погасяване на всички просрочени вноски,който срок е
седмодневен.Нотариалната покана до Г.С. е връчена редовно по реда на
чл.47,ал.3,4 и 5 от ГПК на 10.05.17г.Даденият седмодневен срок изтича на 17.05.17г.и от този момент кредитът е станал
предсрочно изискуем.
Съдът не споделя становището на
банката-заявител,че дадения от нея 7-дневен срок не бил такъв за обявяване на
предсрочна изискуемост от банката,тъй като никъде в договора не било казано,че
банката е задължена да обяви кредита за предсрочно изискуем или кога точно във
времето следва да бъде сторено това.От съдържанието на нотариалната покана
недвусмислено се налага извод,че вземането на банката става предсрочно
изискуемо,ако длъжникът не плати в дадения от нея срок и следователно това е
моментът,в който кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Само за пълнота следва да се отбележи,че дори
и да се приеме поддържаната от банката
теза,че тя има право да обяви предсрочната изискуемост на друга дата по свое
усмотрение,остава изискването обявяването на предсрочната изискуемост да стигне
до знанието на длъжниците.Ако се приеме,че предсрочната изискуемост е обявена
на 11.06.18г.,както е посочено в заявлението,то липсват каквито и да е доказателства,че това
обявяване е стигнало до длъжниците,в това число Г.С. и тогава вземането отново не
би могло да се приеме за изискуемо.
С изтичането на седмодневния срок целият или неплатеният остатък по кредита е
станал изискуем,както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителите.Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя се погасява,
ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение
срокът е изтекъл.Съгласно
устойчивата и препотвърдена съдебна практика, еднозначно и категорично се
приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК е
изтекъл 6-месечният срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД,чийто
начален момент се определя от датата,на която волеизявлението на банката,че
счита кредита за предсрочно изискуем,е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
След като настоящата инстанция приема,че датата на настъпване на предсрочната
изискуемост е
17.05.17г.,то до датата на подаване
на заявлението-11.1018г.този 6-месечен срок несъмнено е изтекъл.В случая кредиторът е бездействал и не
е предявил претенцията против поръчителя в шестмесечния срок от настъпване на
изискуемостта на вземането,поради което не са налице предпоставките, ангажиращи
отговорността на поръчителя.Както предвижда чл.147,ал.1 от ЗЗД, бездействието
на кредитора по отношение на установената неизправност по договора от страна на
кредитополучателя,е основание за прекратяване на поръчителството, като
разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок,който прекратява,прегражда
възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителите, който
срок е обвързан с датата на падежа на главното задължение и който срок
е преклузивен и за него съдът следи служебно.Следователно,при издаване на заповедта за
изпълнение заповедният съд служебно следва да следи за спазването на срока по
чл.147,ал.1 от ЗЗД и при данни, съдържащи се в документа по чл.417 от ГПК за
изтичането му, подаденото срещу длъжника – поръчител заявление е следвало да
бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, съдът счита,че
следва да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист против поръчителя Г.С. и същият да се обезсили.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение по
чл.418,ал.1 от ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист,инкорпорирани в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК от 13.12.18г.на Районен съд-Асеновград по ч.гр.дело № 2741/18г. и ОБЕЗСИЛВА изпълнителен
лист,издаден на 13.12.2018г.в частта срещу длъжника Г.Т.С.,ЕГН-**********.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: