Р
Е Ш Е
Н И Е № 1142
гр. Пловдив,11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,въззивно гражданско отделение,V състав,в закрито
заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 2047/19г.по описа на ПдОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от А. Г. Г.,ЕГН-**********
*** против отказа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на действие ПдОС по изп.д.№ 818/12г.да
прекрати производството по изпълнителното дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателката счита атакуваният
отказ за необоснован и незаконосъобразен по съображения,изложени в
жалбата.Претендира разноски.
Взискателят „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност
на поискания адв.хонорар на другата страна в случай,че същият не е съобразен с
минималните размери по НМРАВ № 1/04г.
Частният съдебен изпълнител е изложил
мотиви за допустимост,но неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,след
преценка на доводите в жалбата и данните
по изпълнителното дело,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.436 от ГПК от легитимирано лице против обжалваемо действие на ЧСИ по см.на
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД въз основа на изп.лист от 29.10.13г.на ПдРС по ч.гр.д№ 2345/12г.
против длъжника А. Г. Г.С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
възложил на ЧСИ Илиев всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди,че не са
искани и извършвани изпълнителни действия в периода от 27.07.2015г.-13.03.18г.,поради което били налице условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.По делото имало приложени няколко броя молби от взискателя с искания за извършване на
изп.действия,които молби не били номерирани,подредени и прикрепени
последователно по реда на постъпването им в съответствие с чл.16,ал.4 от
Наредбата за служебния архив на частните съдебни изпълнители,поради което не
следвало да се оценяват от съда като надлежни искания от взискателя за
извършване на действия по принудително изпълнение.Освен това през посочения
период ЧСИ изобщо не бил извършвал никакви действия на принудително изпълнение.
Видно от самото изпълнително дело,длъжникът е получил
ПДИ на 05.12.13г.,след която дата в хода на изпълнителното производство са
постъпили множество молби от взискателя,с които е поискано извършването на изпълнителни действия от ЧСИ.Молбите са
съответно от дати:
06.03.15г.,21.07.16г.,11.08.16г.,15.02.17г.,23.05.17г.,28.09.17г.,които
попадат в обхвата на периода,за който се твърди от жалбоподателката,че не са
поискани и извършвани действия по принудително изпълнение.От тези молби се
установява,че същите имат положен върху
тях входящ № от входящия регистър на ЧСИ
П.Илиев и са надлежно приложени по
делото.Дори и да се приеме,че тези молби са приобщени при неспазване
изискванията на цитирания в жалбата чл.16,ал.4 от Наредба № 4/06г.за служебния
архив на частните съдебни изпълнители,то това неспазване на изискванията по
никакъв начин не се отразява на
редовността на съответното искане
за предприемане на изп.действие,в какъвто смисъл са възраженията в жалбата.Неспазването
на цитираната разпоредба не води до неблагоприятни последици за взискателя,тъй
като молбите имат вх.№, от които е видна датата на постъпването им по
изпълнителното дело.
Не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,
която предвижда прекратяване на изпълнителното производство ex lege,когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение
на делата за издръжка.Видно е от
цитираните по-горе молби от взискателя,че същият не се е дезинтересирал
от събирането на вземането си по изп.дело и регулярно е правил искания за
извършването на изпълнителни действия поне веднъж годишно,а дори и по-често в
рамките на посочения от жалбоподателката
период 27.07.2015г.-13.03.18г.След като има отправени искания от страна на
взискателя до ЧСИ за предприемане на изп.действия,без значение е дали такива
действия действително са били извършвани от съдебния изпълнител,доколкото чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изисква единствено
взискателят да не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две
години.
Следователно не се установява от
приложеното изп.дело да е налице двугодишен период на бездействие от
страна на взискателя,напротив,същият е депозирал редовно молби с искане за
извършване на изпълнителни действия.
Предвид изложеното дотук съдът
приема,че атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати
производството по изпълнителното дело по силата на закона е правилно. Не
са налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, за да се приложи
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК.
Поради горното жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат. На въззиваемата страна следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски за юрск.възнаграждение
в размер на 100лв.
Водим от изложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Г. Г.,ЕГН-********** *** против
отказа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район
на действие ПдОС по изп.д.№ 818/12г.да прекрати производството по
изпълнителното дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г. Г.,ЕГН-**********
да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: