Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184 от 12.10.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 182 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Делото е образувано по жалба от И.В.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез адвокат В.П., срещу Заповед № 8121К-4963/01.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси” към дирекция „Инспекторат” при Министерството на вътрешните работи (МВР). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на съдебното производство адвокат В.П. поддържа жалбата.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д Б, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
И.Д. е назначен на служба в МВР на 08.03.1993 г. – на длъжност районен инспектор в група „Териториална полиция за съдействие на населението” на сектор „Охранителна полиция” към Районно полицейско управление – Дупница при Регионална дирекция на вътрешните работи – Кюстендил. Последователно е заемал различни длъжности, посочени в кадровата справка с рег. № 8121р-13114/23.06.2023 г., като за периода от 13.01.2020 г. до 01.10.2020 г. е назначен на длъжност началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, СОБТ, НИИ и НПИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси, деклариране и оценка на имущественото състояние” към дирекция „Инспекторат” при МВР. Със Заповед № 8121К-9462/01.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 от ЗДСл и § 87 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) Д. е назначен за държавен служител на длъжност началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси” към дирекция „Инспекторат” при МВР. Със Заповед № 8121К-7661/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 106, ал. 1 т. 2 и чл. 108 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 18.06.2021 г. Заповедта е отменена с Решение № 103/27.06.2022 г., постановено по административно дело № 132/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, оставено в сила с Решение № 4756/04.05.2023 г., постановено по административно дело № 8259/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Със Заповед № 8121К-4684/25.05.2023 г. на министъра на вътрешните работи той е възстановен на длъжността началник на отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси” към дирекция „Инспекторат” при МВР, считано от 25.05.2023 г. Видно от Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** на ръководителя на „ПО” при Териториално поделение Кюстендил на Националния осигурителен институт, считано от 03.05.2017 г. на Д. е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО въз основа на заявление от 03.05.2017 г. и навършена възраст 49 години и 3 месеца. С предизвестие с рег. № 8121р-11522/01.06.2023 г., връчено на същата дата, на Д. е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Със Заповед № 8121К-4963/01.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси” към дирекция „Инспекторат” при МВР, считано от 01.06.2023 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган – органът по назначаването. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл – правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимото обезщетение и придобитият ранг на държавна служба. Правилото на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл дерогира общата разпоредба на чл. 59 от АПК относно реквизитите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което доводите на жалбоподателя за немотивираност на процесната заповед са неоснователни (вж. в т. см. Решение № 10271/31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2017 г., 5-членен с-в и Решение № 2988/09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2017 г., 5-членен с-в). При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на това основание.
Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Спрямо И.Д. е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съгласно посочената разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че служебното му правоотношение е било непрекъснато за периода от 08.03.1993 г. до 01.06.2023 г. Със Заповед № 8121К-9462/01.10.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Д. е назначен за първи път по реда на ЗДСл на длъжността началник на отдел 03 „Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси” към дирекция „Инспекторат” при МВР. Страните по делото не спорят, че заповедта не е обжалвана, влязла е в сила и е породила правни последици. Съгласно § 87, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) служебните правоотношения на държавните служители в дирекция „Инспекторат” на МВР, които пряко осъществяват контрол върху дейността на служителите от МВР, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01.10.2020 г. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че предвид чл. 10, ал. 1 от ЗДСл в случая е следвало да бъде проведен конкурс. Съгласно § 87, ал. 7 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служителите по ал. 1 разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 35б от ЗДСл не се прилагат. В случая не е налице хипотезата на чл. 87а от ЗДСл (съгласно посочената норма при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява). Обстоятелството, че от 1993 г. Д. има непрекъснат трудов стаж в МВР, е ирелевантно в случая, доколкото последното му назначаване е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото (вж. в т. см. Решение № 9387/25.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2022 г., V о.). Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – 01.06.2023 г., Д. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, като е упражнил правото си въз основа на заявление, подадено на 03.05.2017 г. Предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО. С нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО е установен привилегирован състав за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на определени категории изчерпателно изброени служители, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Без значение е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО (вж. в т. см. Решение № 6305/13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2023 г., V о. и Решение № 9387/25.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2022 г., V о.).
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването, когато това правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст (вж. в т. см. Решение № 6305/13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2023 г., V о., Решение № 9699/01.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2022 г., V о., Решение № 9387/25.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2022 г., V о., Решение № 10021/05.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2021 г., V о. и Решение № 4727/12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2018 г., 5-членен с-в).
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.В.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № 8121К-4963/01.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА И.В.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: