№ 1401
гр. ***, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105417 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М.Т. – ***,
против Й. Г. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: *** Посочва се в исковата молба,
че на ***г. между „У.Ф.“ ЕАД (с предходно наименование „***“ АД ), Й. Г.
ИЛ. – кредитополучател и И.А.И. – поръчител бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който дружеството отпуснало на
кредитополучателя кредит в размер на 17002,80 лв. с краен срок на погасяване
***. чрез *** по 248,90 лв. всяка, като първата вноска била изискуема на ***
Твърди се, че след усвояване на кредита, ответницаата не е плащала
месечните си вноски, като останала непогасена главница в размер на 17002.80
лв. Твърди се, че между „У.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът придобил
всички вземания към ответницата. Твърди се, че Д. била уведомена за смяната
кредитора, както и чрез исковата молба и приложеното към нея уведомление
е повторно уведомена за това обстоятелство. Посочва се, че за вземанията си
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
както и че било образувано ч.гр.д.№ *** за сумата от 4500 лв. главница, част
1
от общо дължимата главница в размер на 17002,80 лв., както и за сумата от
1178, 75 лв. – лихва за забава. Срещу заповедта ответницата подала
възражение, че не дължи изпълнение. Иска се от съда да постанови решение,
с което признае за установено съществуването на вземания в полза на ищеца
против ответника за сумата от 4500 лева част от общо дължимата главница в
размер на 17002,80 лв., както и за сумата от 1178, 75 лв. – лихва за забава за
периода от *** до датата на подаване на заявлението – *** до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.В законовия срок не е постъпил отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната
моли съда при наличие на законовите предпоставки да постанови
неприсъствено решение като и уважи изцяло предявените искове. Депозиран
по делото е и списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№*** описа
на РС-***, че производството е образувано на *** въз основа на заявление на
„Е.М.” ЕООД против Й. Г. ИЛ..
Безспорно е и обстоятелството, че била издадена Заповед за изпълнение №***
по гр.д.№ *** по описа на РС-***, с която Й. Г. ИЛ. била осъдена да заплати
на кредитора сумата от 4500 лева (частично дължима главница по Договор за
потребителски кредит от ***г.), сумата от 1178, 75 лв. – лихва за забава за
периода от *** до *** ведно със законната лихва върху главницата от *** до
2
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на 113,58 лв. внесена държавна такса.
Не се спори, че заповедта била връчена на ответника на ***, че И. е подал
възражение с вх.№***, както и че исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по гр.д.№ ***. по описа на РС *** е подадена в
законовия месечен срок.
Безспорно е по делото е ,че между страните са съществували облигационни
отношения на основание договор за отпускане на потребителски кредит №***
от ***г., като страните се уговорили за следните параметри: кредит в размер
на 15000 лв., който следва да се погаси на *** по 248,90 лв., като първата
била с падеж: *** с начин на плащане: на каса, ***, обща стойност на кредита
17002,80 лв.
Ответницата дала съгласие за сключване на застраховка „***“ по
потребителския кредит с „*** клон ***“ и „***, клон ***“ срещу
застрахователна премия в размер на 2002,80 лв. в случай на следните
застрахователни рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване,
трайно намалена или загубена работоспособност над *** в резултата на
злополука или заболяване; временна неработоспособност в резултат на
злополука или заболяване;хоспитализация в резултат на злополука.
Безспорно е че, съгласно чл.16 от Общите условия, че в случай на забава
кредиторът има право да прекрати едностранно правоотношението с
потребителя и да обяви всички вземания за предсрочно изискуеми в случай на
неплащане на три последователни погасителни вноски по кредита.
Не се спори и се установява от чл.16, ал.6 от ОУ, че ответницата е дала
съгласие кредитора да прехвърля правата си по договора за кредит на трети
лица.
В тази насока са представените от ищеца и неоспорени от ответника заверено
копие на договор за отпускане на потребителски кредит №*** от ***г.,
заверено копие на Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „У.Ф.“ АД; заверено копие на декларация за съгласие за обработка
на лични данни; погасителен план към договор 0 ***/***, заверено копие на
сертификат за застраховка „***“ 0***.
Безспорно е и се установява от заверено копие на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***г., Приложение ***ъм него; уведомление
изх.0 ***. и обратна разписка към него, че вземанията на „У.Ф.“ АД били
3
цедирани в полза на ищеца, както и че длъжникът бил уведомен с писмо с
обратна разписка за това обстоятелство през м***
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв
размер.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване на съществуването на вземания в полза на
„Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, против Й. Г. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***за
сумата от 4500 лева (част от общо дължимата главница в размер на 17002,80
лв.), сумата от 1178, 75 лв. – лихва за забава за периода от *** до *** ведно
със законната лихва върху главницата от *** до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №*** по гр.д.№ *** по
описа на РС-***.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК.
На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението ведно с препис от разпореждане №***г., препис от исковата
молба и приложенията към нея, ответницата е получила на ***. Не е
представила в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. С призовка,
получена лично на ***. ведно с Определение №***г. ответницата е
уведомена за датата на откритото съдебно заседание на ***г. Не се явила в
първото съдебно заседание и не е заявила желание производството да се
разгледа в нейно отсъствие, както и не е взела становище по исковата молба.
Съдът намира, че от събраните в хода на делото писмени доказателства може
да бъде направен извод, че исковете се явяват вероятно основателни.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество,
като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените деловодни разноски в исковото производство, както
следва: сумата от 113,58 лв. платена държавна такса в заповедното
производство, както и сумата от 113,58 лв. платена и дължима държавна
такса в исковото производство.
4
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че в полза на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р.И.М.Т. – ***, съществуват вземания
против Й. Г. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: *** и последната дължи на
дружеството сумата от 4500 лева (част от общо дължимата главница в размер
на 17002,80 лв.), сумата от 1178, 75 лв. – лихва за забава за периода от *** до
*** ведно със законната лихва върху главницата от *** до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №*** по
гр.д.№ *** по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Й. Г. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***да
заплати на „„Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Р.И.М.Т. – ***, сумата от 227,16 лв. – общо направени
деловодни разноски по ч.гр.д.№ 3212/21г. и по гр.д.№ ***., и двете по описа
на ПлРС.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5