Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 27. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесети ноември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4214
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД *** /впоследствие преобразувано в
ЕООД/ против Р.М.И. ***. В молбата се
твърди, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил в законоустановения срок. Твърди се, че обстоятелството, на което ищецът претендира да
бъде издадена заповед за изпълнение е подписан договор
за паричен заем с № 2841005
от 28. 06. 2017 год. между „И.А.М.“ АД
като заемодател и Р.М.И.
като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на закона за потребителския кредит. Твърди се, че съгласно посочения договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 300 лв., а
последният е усвоил цялата сума веднага след сключването на договора. Твърди
се, че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като след прихващането ответникът се е задължил да
заплати на заемодателя сума в размер на 325, 40 лв., ведно с договорната лихва,
на четири месечни погасителни вноски- всяка в размер на 81, 35 лв. Твърди се,
че ответникът не е извършил никакви плащания по договора, поради което дължи
заплащането на неустойка, лихва за забава и такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Твърди се, че основанието, на което
заявлението и исковата молба се
подават от името на ищцовото дружество е сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задьлжения (цесия) от 30. 01. 2017
год. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01. 01. 2018 год. между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му към
ответника за следните суми:
-сумата от 300,
00 лв., представляваща главница по договор
за паричен заем № 2841005/ 28. 06. 2017 год.;
-сумата от 25,
40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28. 07. 2017 год. до 26. 10.
2017 год.;
-сумата от 151,
40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
-сумата от 45,
00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, и
-сумата от 14,
25 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 29. 07. 2017 год. до
09. 03. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Р.М.И. *** не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2016/ 2018 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 325, 00 лв., в които е включено
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.М.И. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К.,
следните суми:
-сумата от 300, 00 лв.,
представляваща главница по договор
за паричен заем № 2841005/ 28. 06. 2017 год.;
-сумата от 25, 40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28. 07. 2017 год. до 26. 10. 2017
год.;
-сумата от 151, 40 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
-сумата от 45, 00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, и
-сумата от 14, 25 лв.,
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 29.
07. 2017 год. до
09. 03. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /21. 03. 2018 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Р.М.И. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 75, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.М.И. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К.,
сумата от 325, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: