Определение по дело №1087/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2043
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20202100101087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                                  ОПРЕДЕЛЕНИЕ    № 2043

 

                                                      20.07.2020г.                                              град Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                 

                                                                                                               Съдия: Иво Добрев

                                                                                

като разгледа гражданско дело № 1087 по описа за 2020 година

докладвано от съдията Добрев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на А.О.М. срещу Ч.С.Е., С.Е.С. и Р.С.Ю., с която е предявена претенция по чл.62 СК да бъде прието за установено, че вторият ответник не е баща на детето Ч.С.Е., съединена с иск по чл.69 СК да бъде прието за установено, че третият ответник е баща на Ч.С.Е., като последния се именува Ч.Р.Ю..

  Книжата по делото са разменени редовно. Ответниците са представили писмени отговори.

     Предявените искове имат своето правно основание в чл.62 ал.2 СК, за оспорване от майката на установен с акт за раждане произход от съпруга й, както и за установяване на произход от бащата- чл.69 СК. Съобразно разпоредбата на чл.71 СК, иск за търсене на произход не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл.61, или с припознаване, като двата иска могат да бъдат съединени. В конкретния случай, ищцата е предявила както иск за оспорване на бащинството на основание чл.62 ал.2 от цитирания нормативен акт, така и иск за установяване на произход от бащата с правно основание чл.69 от СК, което прави съединените претенции допустими.

            Проект за доклад:

 Ищцата твърди, че бракът и с ответника С.С. е прекратен с решение №184 от 30.08.2019г. на Районен съд гр.Айтос по гр.д.№735. Посочва също така, че бившият и съпруг напуснал семейното жилище още през месец април 2018г. и повече не са осъществявали контакти. От месец декември 2018г. заживяла с третия ответник, като по време на съвместното им съжителство се родило детето Ч.Е.. С.С. бил записан като баща на първия ответник, тъй като детето се родило преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака им. Ответникът Ю. искал да го припознае, но това се оказало невъзможно, предвид законовата презумпция за бащинство. Горното обуславяло правния интерес от предявяване на исковете, с които се целяло установяване на действителния биологичен произход на детето.

Представени са доказателства.

            Исковете имат правно основание в чл. 62 и чл.69 от СК.

            В срока за отговор, ответниците С. и Ю. са депозирали такъв, с който не оспорват допустимостта и основателността на претенциите и достоверността на наведените от ищцата твърдения. Вторият и третият ответник заявяват, че действително Ю. е имал интимни контакти с ищцата през вероятния период на зачеване, а С. не е поддържал такива отношения с последната, тъй като по това време се намирали във фактическа раздяла. Процесуалният представител на детето, съобразявайки интересите на Е., застъпва позиция, че претенциите биха били основателни, в случай, че се докажат наведените в исковата молба фактически твърдения.

              По доказателствените искания на страните:

  С исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими, необходими и относими към предмета на делото. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

  Ищцата, с  искова си молба е отправила искане за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане, като е посочила фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством показанията им, поради което горното доказателствено искане следва да бъде уважено.

  Предвид изискванията на разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето следва служебно да се изиска по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Айтос, като в доклада след провеждане на съответните административни процедури да се опише изрично къде живее детето, при какви материални условия и в каква социална среда, какви са отношенията между него и майката, както и между него и ответниците, кой е полагал и полага непосредствени грижи за него.  

             По доказателствената тежест:

 По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл. 146 ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми.

               Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за бащинство съобразно разпоредбата на чл.61 ал.1 СК. Именно поради това, законът е предоставил правна възможност по съдебен ред да се иска установяване, че той не би могъл да е и не е биологичният баща на роденото дете по време на фактическата му раздяла с неговата съпруга, като  горните факти следва да се установят от страните при условията на пълно и главно доказване.

         При оспорване на презумпцията за бащинство, следва да бъде установено, че детето не е могло да бъде заченато от бащата, съобразно очертания с нормата на чл.62 ал.1 СК, предмет на доказване. Необходимо е да бъде установена невъзможност съпругът да е баща, т.е. само вероятност в тази насока не е достатъчна. На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Поради установеното от закона предположение в чл.61 ал.1 предл.второ от СК, ищцата следва да го обори, като докаже при условията на пълно и главно доказване, че детето не е могло да бъде заченато от ответника С.. Искът с правно основание чл.69 от СК има за предмет установяването, че майката е заченала от претендирания баща. В този смисъл следва да се ангажират доказателства.

       Предвид изложеното  съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И

           

НАСРОЧВА  делото за 19.08.2020г.  от 14.00 часа.

            ДОПУСКА приложените към исковата молба  писмени доказателства.

            ДОПУСКА  до разпит двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищцата. 

            СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.

            УКАЗВА тежестта на доказване, съобразно мотивната част на настоящото определение.

            ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и особения представител.

   УКАЗВА на Дирекция “Социално подпомагане“- гр. Айтос да изготви  и представи социален доклад най-късно до датата на насроченото открито съдебно  заседание с посоченото по-горе съдържание.

             ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, особения представител и на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Айтос,  преписи от настоящото определение.

 

                                                                                                                                            Съдия: