Определение по дело №14369/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14381
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110114369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14381
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110114369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 885,84 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и 200,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2018 г. до
17.11.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, за които суми по ч.
гр. дело № 65877/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.
Ищецът „....“ ЕООД твърди, че между „О....“ АД и ответника Л. АХМ. Б. е сключен
банков кредит от 15.11.2016 г. под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 1 000 лв.
Посочва, че кредитът е бил предоставен на ответника и усвоен от него срещу задължението
да върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва, като за първите три месеца
годишният лихвен процент (ГЛП) е в размер на 6,9 %, а за останалия срок на договора е
променлив и се формира от референтен лихвен процент, публикуван на сайта на БНБ и
фиксирана надбавка в размер на 14,6 %. Сочи, че кредитополучателят е следвало да погасява
ежемесечно не по-малко от 1,5 % от общата сума на тегленията, плащанията, годишната
такса за обслужване на картата плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и
комисионни за предходния месец, но не по-малко от 30 лв., като това е следвало да става в
14-дневен срок от датата на издаване на извлечението. Заявява, че договорът е сключен за
срок от 2 години, като същият подлежи на автоматично подновяване в случай, че
картодържателят не е заявил, че не желае такова. Твърди, че след усвояване на кредитния
лимит, от страна на кредитополучателя не са извършвани плащания по кредита, като
същият е останал задължен за сумата от общо 1 085,84 лв. Допълва, че с анекс от 05.12.2019
г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. и Приложение № 1
към него „О....“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по договора за
1
кредитна линия от 15.11.2016 г., за което длъжникът е бил уведомен на 27.10.2020 г., поради
което счита, че цесията е породила действие по отношение на него, с което обосновава
легитимацията си да претендира процесните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. АХМ. Б. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказана легитимацията на ищеца
„....“ ЕООД да претендира процесните суми, тъй като същите не са предмет на договора за
цесия и анекса към него, на които той се позовава. В тази връзка посочва, че по делото не е
представено твърдяното Приложение № 1 към тях, от което да се установи дали
действително процесните вземания са били прехвърлени от цедента. Оспорва усвояването
на сумата по процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., както и същият да не е
бил погасен, тъй като по посочената банкова сметка е получавал и пенсията си, която е
служила за цялостно погасяване на месечните му задължения. Оспорва надлежното
уведомяване на ответника за извършената цесия. Навежда довод за изтекла погасителна
давност. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва, предвиждаща променлив лихвен
процент, формиран от РЛП и фиксирана надбавка от 14,6 %, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като съществено превишава цената на договора, поради
което същата следва да се замени с дължимата законна лихва. Оспорва и акцесорната
претенция за неустойка за забава. Допълва, че след изтичане на първоначално уговорените 2
години срокът на договора не е бил подновен и сметката е била закрита, поради което няма
непогасени задължения към ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК
(отм.) и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение, възникнало по силата на
процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г.; че е изпълнил задълженията си по
договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоения кредитен
лимит; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; прехвърляне на
вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия;
поставяне на ответника в забава; размера на претендираните суми. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника да докаже погасяване на процесните
вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства: 1/ относно характера и размера на
претендираните суми и 2/ че анекс от 05.12.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 31.01.2018 г. има за предмет процесните вземания срещу ответника,
доколкото с молбата си от 05.04.2022 г. не представя Приложение № 1 към него.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно
и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството относно сключването на
процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г. между „О....“ АД и ответника Л.Б. с
твърдяното съдържание.
2
По доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 65877/2021 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2022 г. от
10:10 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 65877/2021 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3