О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
20.01. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1731 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Толлофикация-Перник” АД, ЕИК113012360, адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрисконсулт А.С. срещу А.Н.К.-В. с адрес: ***. „Пейо Яворов”, бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 2.
Съдът на основание чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото
съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът сочи, че с оглед депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 409/2019г. по описа на РС – Дупница претендира от ответника сумата от 496, 78 лева, от които 430, 81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 01.05.2017г. до 30.04.2018г., който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия, 65, 97 лева - законна лихва за забава от 09.07.2017г. до 25.01.2019г.; претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката (ЗЕ) в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал. 2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните и доколкото клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Сочи, че ответниците са ползвали доставяна от ищеца ТЕ и към моментна на депозиране на исковата молба не са заплатили задълженията си към ищеца изчислени съобразно разпоредбите на чл. 139 и 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените по – горе суми. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител на ответника адв. Г. ***, в който отговор се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковата претенцията. Оспорва потреблението на ТЕ в качеството на ответника на собственик или ползвател на имота, сочен като топлоснабден от ищеца.
2. Правна квалификация
на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
3.
Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Общоизвестни и
служебно известни на съда факти, свързани с предмета на делото: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответниците и че е доставил топлинна енергия), както и размера на претенциите си (главница и лихви).
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения – правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за качеството на ползвател или собственик на ответника на процесния топлоснабден имот.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска, за да се приложи към настоящото гр. дело № 1731/2019г. по описа на РС – Дупница ч.гр.д. № 409/2019 година по описа на РС – Дупница. Искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи документ за собственост на процесния топлофициран имот е недопустимо предвид разпределената доказателствена тежест на страните, поради което следва да се остави без уважение.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2020г. от 09, 40 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Да се изиска ч.гр. д. №
409/2019 година по описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: