№ 966
гр. Пловдив, 12.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300501564 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпили
въззивна жалба от М. А. чрез адв. К. Д. против решение №260011/23.01.2023
г., постановено по гр.д. №8911/2019 г. по описа на РС Пловдив, и частна
жалба, депозирана от М. А. чрез адв. К. Д., против определение
№260123/29.04.2023 г., постановено по същото дело, в частта, в която е
оставена без разглеждане като недопустима подадената от частната
жалбоподателка молба за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
Двете жалби подлежат на разглеждане по различен ред, като
приоритет в случая има разглеждането на частната жалба, тъй като се
разглежда процесуален проблем – налице ли са предпоставките за
произнасяне по същество от първоинстанционния съд. Ето защо настоящата
инстанция следва да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран
Окръжен съд Пловдив.
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. А., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. К. Д., срещу определение
№260123/29.04.2023 г., постановено по гр.д. №8911/2019 г. на Пловдивски
районен съд, Х граждански състав, в частта, в която е оставена без
1
разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателката молба за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт, тъй като списък на разноските е представен от страната, като
са приложени дори два. Излагат и съображения по основателността на
молбата по чл.248 ГПК. Иска се атакуваното определение да се отмени, като
делото се върне на РС Пловдив за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, а
при условията на евентуалност – да се отмени атакуваното определение, като
се уважи подадената молба и се измени постановеното по делото решение в
частта за разноските - да бъде осъден Л. Т. за заплати на жалбоподателката
сумата от 2135.64 лв. разноски съразмерно за отхвърления насрещен иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Л. Т. чрез
адв. Н. А., като счита, че частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение. Твърди се, че в проведеното по делото последно
съдебно заседание ищецът не е представил списък на разноските, а това е
направено много по – рано, като след този момент са направени
допълнителни разноски. Изразяват и становище за неоснователност на
молбата по чл.248 ГПК. Иска се потвърждаване на определението в
атакуваната му част.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред първата инстанция е образувано по
предявени от М. А. срещу Л. Т. искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.109
ЗС и предявен насрещен иск от Т. срещу А. с правно основание чл.109 ЗС.
По делото е постановено решение №260011/23.01.2023 г., с което
всички искове са отхвърлени.
По повод депозирани в законоустановения срок молба от адв. А. за
допълване на решението в частта за разноските, и от А. чрез пълномощника
за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено
атакуваното определение. С него съдът е приел, че молбата на А. е
процесуално недопустима, тъй като страната не е представила списък на
2
разноските. Съдът се е произнесъл и по молбата на насрещната страна, но
определението в тази част не е атакувано.
Определението в обжалваната му част, с която се оставя без
разглеждане молбата на А., според въззивния състав е неправилно и
незаконосъобразно.
Както е посочено и в частната жалба, страната е представила два
списъка на направените в първоинстанционното производство разноски,
приложени на л. 56 и на л.159, т.1 от първоинстанционното дело. Ето защо в
съответствие с т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, молбата за изменение на решението в частта за разноските не е
недопустима.
Неоснователни са доводите, изложени в отговора на частната
жалба, че в последното проведено по делото съдебно заседание не е
представен от А. (респективно – пълномощника на същата) списък по чл.80
ГПК. В мотивите на т.2 от цитираното Тълкувателно решение е посочено, че
според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Следователно
представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени,
поради което няма пречки да бъде инкорпориран както в исковата молба, така
и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този
момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Различен е
въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо към
основателността на искането за присъждането им, а не към неговото
процесуално въвеждане. Ето защо настоящия състав счита, че последното
заседание в съответната инстанция е крайния срок за представяне на списък
на разноските, но това може да е направено и в много по – ранен момент,
както е и в настоящия случай.
Определението в атакуваната му част следва да се отмени, като
молбата на А. следва да се разгледа по същество. Това обаче може да бъде
3
направено само от първоинстанционния съд, като акта му подлежи на
обжалване. Недопустимо е въззивната инстанция да се произнася за първи
път по искането за разноски в настоящето производство. В този смисъл не се
разглеждат доводите в частната жалба и отговора, касаещи основателността
на молбата.
Това налага въззивното производство да се прекрати, като делото
се върне на РС Пловдив за произнасяне по същество. След влизане в сила на
постановения акт или постъпили допустими частни жалби срещу същия,
делото следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на
въззивната жалба.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260123/29.04.2023 г., постановено по
гр.д. №8911/2019 г. на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, в
частта, в която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от
М. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К. Д., молба за
изменение на решение №260011/23.01.2023 г., постановено по гр.д.
№8911/2019 г. по описа на РС Пловдив, в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по
основателността на молбата по чл.248 ГПК, депозирана от М. К. А., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. К. Д., молба за изменение на решение
№260011/23.01.2023 г., постановено по гр.д. №8911/2019 г. по описа на РС
Пловдив, в частта за разноските.
След влизане в сила на постановения акт или постъпили
допустими частни жалби срещу същия, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ отново на
въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело
№1564/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните и да се
уведомят, че не следва да се явяват на насроченото на 08.05.2024 г. съдебно
заседание.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5