РЕШЕНИЕ
№ 2651
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105947 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Т. З. Т. , ЕГН **********, с адрес в ***, да бъде признато за установено по
отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир“ № 15 вх. Г ет. 6, че са
недействителни като нищожен клаузите на чл. 1 ал.2, и чл.7 и 31 от договор № ***, за
потребителски кредит тип „кредитна линия „ между страните.
Според съдържанието на исковата молба, на 29.03.2021 год. между страните бил
сключен договор № *** за потребителски кредит тип „кредитна линия„, по силата на който
Т. получил в заем сума в размер на 600 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се
задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 55.05
лева; кредитора приел разсрочено на 5 месечни погасителни вноски плащане, всяка по
131.01 лв., или общо – 655.05 лева. Договорено било между страните и обезпечение на
вземането на кредитора , каквото следвало да представи длъжника. За тази цел, на същата
дата Т. сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* и договор за представяне на
гаранция , по силата на който последното дружество гарантирало изпълнението на
длъжника , а той от своя страна се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в общ
размер от 310.20 лева, разсрочени (по още 62.04 лева) като част от платимата на кредитора
месечна вноска , която по този начин станала 193.05 лева.
Срокът на двата договора изтекъл с падежа на последната вноска, 29.08.2021г.
Изложени са обаче доводи, че клаузата по чл. 1 ал. 2 от договора , която предвижда
1
представяне на обезпечение на кредита, е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Недействителна била и клаузата на чл. 7 от същия договор, която предвиждала заплащане в
предварително установен размер на разходите, направени от заемодателя за събиране на
вноските по просрочения кредит, и клаузата на чл. 31 от общите условия към договора, тъй
като тези разходи всъщност представлявали неравноправна клауза за неустоечно плащане.
Иска се от съда да постанови решение , с което да прогласи нищожността на тази три
клаузи, и да присъди на ищеца сторените разноски.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора, своята престация –
плащането на 600 лева в полза на Т., не твърди наличие на обезпечение по договора /
различно от възмездно поръчителство от трето лице / , но отрича пороци на договора или
отделните му клаузи.
Искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД, чл. 22 от Закона за потребителския кредит и
чл. 143 от Закона за защита на потребителите, кумулативно съединени
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия
на л. 7 от делото.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., изм., бр. 17
от 26.02.2019 г.; договорът е сключен на дата 29.03.2021 г.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК,
Нищожна е обаче клаузата на чл.1 т. 2 от договора, която предвижда задължение на
кредитополучателя да осигури обезпечение на кредита. Сама по себе си, тази клауза не е
скрепена със задължително неустоечно плащане или друга санкция за кредитополучателя,
но поетото с нея задължение следва да се тълкува в светлината на подписания от Т.
погасителен план към договора (л. 28 от делото), в който изрично фигурира възнаграждение
за поръчителството, платимо като част от месечната вноска. Всяко възмездно
поръчителство, по което задължението на длъжника за плащане на възнаграждение на
поръчителя е парично и безусловно ( или поне не зависи от изпълнението на главното
задължение) е нееквивалентно , и клаузата с която е договорено , е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който получава плащането на
възнаграждението; без значение е това , че гаранцията е договорена с трето лице, тъй като
закона за потребителския кредит се прилага и в тези случаи /чл. 3 / и кредитора и гаранта са
или са били свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон.
2
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори, следователно тази клауза е нищожна на специалното по отношение на чл. 26 от
ЗЗД основание по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата на чл. 7 от договора предвижда а/ равно на законната лихва обезщетение за забава
в плащането на дължимите по договора суми, и б/ предварително определен максимален
размер на разходите , които кредитодателят може да направи, ако ищецът е в забава.
Договорката между страните в чл. 31 от общите условия е със сходно съдържание: при
забава в плащането, Т. дължи законната лихва върху неплатените суми , както и
„направените от кредитора разхои за събирането на вземането за телекомуникационни и
куриерски услуги„. Такива клаузи не са недействителни. По принцип , кредиторът има
право по смисъла на чл. 86 изр. второ от ЗЗД на обезщетение за вредите, които би
претърпял от неизпълнението, и няма законова пречка максималният размер на тези вреди
да бъде лимитиран - във вреда на кредитора, ако действителният размер е по – висок. В
противовес на твърдяното от ищеца , между страните липсва уговорка, която да изключва
доказването на вредите по размер, затова договореното не съставлява неустойка; тъй като
липсва точен размер на вредите, такова вземане е неликвидно и не създава договорно
задължение на ищеца да плати; ответното дружество като кредитор следва да докаже
направените разходи, напр. чрез предвидените в същия член протокол и напомнителен
стикер, и да покани длъжника да плати. Такива договорки не противоречат и на нормата на
чл. 10а от Закона за потребителския кредит, тъй като заплащането на това обезщетение е
изрично предвидено в договора, и то не свързано с усвояването и управлението на кредита.
Тези искове следва да бъдат отхвърлени.
Разноските по исковете се присъждат в зависимост от изхода им; предвид отхвърлянето
на два от исковете, ищецът дължи на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер от 150 лева; по уважения иск, се присъждат пропорционално минимален
рзамер от една трета от направените от ищеца разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир“ № 15 вх. Г ет. 6, че
в отношенията му с ищеца Т. З. Т. , ЕГН **********, с адрес в ***, е нищожна клаузата на
чл. 1 ал.2 от договор № ***, за потребителски кредит тип „кредитна линия „ между
страните , като неравноправна по смила на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Отхвърля исковете на Т. З. Т. , ЕГН **********, с адрес в ***, да бъде признато за
установено по отношение на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул. „Зографски манастир“ № 15 вх. Г ет. 6, че са нищожни на
осн. чл. 143 от ЗЗП , чл. 22 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, клаузите на чл. 7 от специалните
3
договорки и чл. 31 от общите условия на договор № ***, за потребителски кредит тип
„кредитна линия „ между страните , като неоснователни.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, ул. „Зографски манастир“ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на Т. З. Т. , ЕГН
**********, с адрес в ***, 150 лева разноски по делото.
Осъжда Т. З. Т. , ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „ Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски
манастир“ № 15 вх. Г ет. 6, сумата от 150 лева възнаграждение на юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4