№ 348
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20253110200548 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. С. И. против НП №24-0819-002096 от 21.08.24г. на Началника
група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на
чл. 123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП, на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лв. и ЛПУМПС за срок от 2 месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът , чрез адв. П.
твърди допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. П., който поддържа жалбата и по съществото на
делото пледира НП да бъде отменено. Актосъставителят не установил на коя
дата било извършено нарушението, поради което била допусната грешка при
посочване на датата на деянието и същата била поправена. Нарушението по
т.1 не било описано от фактическа страна, като не било описано, че от
деянието са били причинени вреди. Не бил приложен правилно материалния
закон, като се описвало,че е извършвана маневра движение на заден ход, но не
били приложени нормите на раздел V и VIII. Не били събрани доказателства
за времето и часа на произшествието. Нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП били
алтернативни. Нямало как за водача да възникне задължение да сигнализира
1
органите на МВР, ако преди това не е спрял да установи дали има пострадали
лица. Не бил описан механизмът на причиняване на ПТП. Не били събрани
безспорни доказателства за извършеното нарушение и материалният закон
бил приложен неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Лукова
която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
В сектор ПП при ОД на МВР – Варна постъпил сигнал за ПТП,
възникнало на 16.05.24г., около 15.50 ч. В сигналът се посочвал л.а. с № В
1539 ТС, като автомобила, участвал в произшествието. Св. М.П. установил
автомобила и собственика му, както и че превозното средство е управлявано
от Вл. И.. Съпоставил двете превозни средства и установил, че и по двете има
следи които съвпадат по височина и остатъци от боя. Въззивникът не
отрекъл, че при движение на заден ход ударил друг автомобил. В писмените
си обяснения пред АНО посочил, че напуснал произшествието, тъй като
помислил, че не са причинени щети.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– АУАН, протокол за ПТП, справка за
нарушител от региона, заповед за компетентност, и др.
Съдът кредитира показанията на св.П. като искрени, добросъвестни,
логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Саморъчните обяснения,
дадени в хода на АНП правилно са били кредитирани от АНО, но не могат да
се кредитират във въззивното производство като гласни доказателства, тъй
като те следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от съда. По същата,
причина, макар да са на хартиен носител, тъй като по същината си те
заместват гласните, не могат да бъдат кредитирани и като писмени
доказателства.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, относими към т. 1 и т. 2 от НП.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34
ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от
закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената
по делото заповед.
2
Описани са всички съставомерни признаци и всички относими към тях
факти, вкл. дата и място на извършване. Направена е съответна на тях правна
квалификация и не е налице противоречие между фактическото и правно
обвинение.
Съдът намира, че нарушенията по т. 1 и 2 от НП са доказани и
съставомерни и от субективна и от обективна страна.
Видно от показанията на свидетеля П., ПТП е било причинено от
въззивника И.. Според чл. 189 ал.2 от ЗДвП Редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не е
оборена презумптивната сила на АУАН и съдът приема за доказано
обстоятелството, че въззивникът не е спрял за да установи размера на щетите
от ПТП. Това обстоятелство не се оспорва с жалбата.
Вл.И. е бил длъжен не само да спре и да установи последиците, но и да
сигнализира компетентните органи. Като не го е направил е нарушил чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл. 175 ал.1 т.5 от същия закон.
Неизпълнението на задълженията на водача при движение на заден ход е
нарушение по чл.185 от ЗДвП. Общото задължение на водача да не причинява
щети е регламентирано в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
И двете нарушения не са маловажни, тъй като по степен на обществена
опасност с нищо не се отличават от обичайните нарушения от този род.
Предвид горното, материалният закон е приложен правилно както по т.1,
така и по т. 2 от НП.
При правното описание на нарушението по т.1 от НП, АНО е посочил
текстово целия състав на нормата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, който включва не
само причиняването на имуществени вреди, но и създаване на пречки за
движението и опасност за живота и здравето на хората. Това нарушение обаче
не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита. Последната се
гради срещу фактите, а става ясно от фактическа страна, че наказанието е
наложено за причиняването на имуществени вреди.
Наложените наказания по т.1 и 2 от НП са справедливи. Чл. 185 от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер на 20 лв., каквото е наложеното с НП по
т.1 . За нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на въззивника И. е наложено
наказание глоба между минималния и средния размер на предвиденото в
закона, клонящо повече към минималния, както и кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, което е в
минималния, предвиден от закона размер. На водача И. са налагани множество
наказания за нарушения по ЗДвП, които не са допринесли за неговото
правомерно поведение и които следва да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това съдът намира, че наложените
наказания не са несъразмерно тежки на извършените нарушения и НП в
частта му по т. 1 т. 2 следва да бъде потвърдено.
Съдът не с поделя възраженията на защитата относно това, че не били
ясни механизмът на причиняване на ПТП и датата на нарушението. Както е
изложено по- горе в мотивите, датата на нарушението е била установена въз
3
основа на подаден сигнал до компетентните власти, а при проверката св.П.
установил, че щетите са причинени при движение на заден ход, което съдът
намира за достатъчно.
Не е ограничено правото на защита и от факта, че вместо изрично да се
опише, че от ПТП са възникнали щети, в АУАН и НП е посочено, че „блъска“
друг автомобил и че не „спира да установи какви са последиците от ПТП“.
Основателно е възражението на защитата по т.3 от НП. Няма как след
като водачът не е установил какви са последиците от ПТП, да му бъде
наложено наказание за това, че не изпълнил задълженията си по чл. 123 ал.1 т.
3 от ЗДвП. Не са налице доказателства за осъществяване на субективната
страна на това нарушение, поради което налагане на такова наказание е
неправилно приложение на материалния закон.
При издаване на НП в частта му по т.3 са допуснати и съществени
процесуални нарушения, като не са описани обстоятелствата, относими към
съставомерните му признаци. Тук вече е било необходимо изрично да се
посочи, че от удара са настъпили материални щети. Необходимо е било да се
посочат и други, относими към съставомерните признаци на нарушението
факти, като например дали е имало съгласие между страните, което би
породило задължение по чл. 123 ал.1 т. 3 б. „б“ и би изключило задължението
по б.“в“, за което е наказано лицето.
Липсата на факти, относими към съставомерните признаци на
нарушението ограничава правото на защита и е винаги съществено
процесуално нарушение.
По горните съображения НП в частта му по т. 3 следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, в полза на ОД на МВР следва да бъдат
присъдени разноски, които са пропорционални на размера на глобите по т. 1 и
т. 2 от НП. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че юрисконсултското възнаграждение би било справедливо , ако е в размер на
100 лева. Размерът на глобите, наложени о т.1 и 2 от НП е 120 лв. от общо 170
лв. и представлява 70,59% от общия размер на наложените с наказателното
постановление глоби. Поради това съдът намира, че в полза на ОД на МВР –
Варна следва да бъде присъдено заплащане на 70.59% от юрисконсултското
възнаграждение, или сума в размер на 70.59 лева /седемдесет лева и петдесет
и девет стотинки/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0819-002096
от 21.08.24г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция,
В ЧАСТТА МУ по т. 3, в която за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б.“а“
от ЗДвП, на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В. И. е наложено наказание глоба
в размер на 50 лв. и ЛПУМПС за срок от 2 месеца.
4
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, в която за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
осн. чл. 185 от ЗДвП на В.И. е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и
за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Осъжда В. С. И. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР –
Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.59 лева
/седемдесет лева и петдесет и девет стотинки/.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5