Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.189 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], против отказ от 14.03.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, ползването на неплатен отпуск, обективиран в резолюция върху подадена от инспектор В. Г. молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в издадения отказ липсват изложени съображения относно фактическите установявания на компетентния административен орган и не са посочени правните основания, обусловили взетото решение да не бъде разрешено ползването на полагащия се по закон неплатен отпуск, поради което обжалваният административен акт не отговаря на изискването за форма по чл.59, ал.4 от АПК. Оспорва се наличието на посочените от Директора на ОД на МВР – Стара Загора причини за отказа - разпределени на служителя дела със срок и недокомплект в сектора. Отделно от това обосновава, че ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР представлява законово регламентирано право на служителите в МВР, поради което органът е бил длъжен при условията на обвързана компетентност да разреши ползването на заявения отпуск. По тези съображения и такива, че отказът да бъде разрешено ползването на неплатен отпуск от В. Г. е в несъответствие с целта на закона, е направено искане за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят В. И. Г. е държавен служител в системата на МВР и заема длъжността „старши разследващ полицай“ в сектор „Разследване“ в Районно управление Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

С молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г., подадена до Директора на ОД на МВр – Стара Загора, инспектор В. И. Г. е направил искане на основание чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР във вр. с т.12 от МЗ рег. № 8121з-315/ 2021г. за реда за ползване на отпуските по чл.189 и чл.190 от ЗМВР от държавните служители в МВР, да му бъде разрешено ползването на един месец неплатен отпуск, считано от 12.03.2024г. Искането за ползване на неплатен отпуск е обосновано с необходимост за полагане на грижи за болен възрастен родител. Декларирано е в молбата, че до момента В. Г. не е ползвал неплатен отпуск на това основание.

По така подадената молба е изразено становище с УРИ 349р-8849/ 13.03.2024г. от гл.юрисконулт М.А., адресирано до Директора на ОД на МВР–Стара Загора, в което, чрез направено позоваване на нормативната регламентация в ЗМВР и КТ относно възможността за ползване на неплатен годишен отпуск, е дадено заключение, че неплатеният отпуск не е субективно право на служителя, което той може да реализира единствено чрез свое волеизявление, а е възможност, от която служителят може да се ползва, но след изричното съгласие на ръководителят на съответната структура, като именно ръководителят е този, който разрешава ползването на неплатен отпуск /т.12 от МЗ № 8121з-315/ 2021г/.

С обжалвания акт, обективиран в резолюция от 14.03.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора: „Отказвам отпуска! Към момента на молбата служителят има разпределени дела със срок. Секторът работи в недокомплект.“, върху подадена молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г., на инспектор В. Г. е отказано да бъде разрешено ползването на заявения неплатен отпуск

По делото е изискана и представена информация за броя на възложените на жалбоподателя за разследване досъдебни производства към датата на подаване на молбата за ползване на отпуск и към датата на постановения отказ, като се установява, че към 07.03.2024г. служителят В. Г. е имал възложени 3 броя досъдебни производства, а към 14.03.2024г – 4 броя, като останалите служите в сектора, които са общо 22 /от които 21 на работа и 1 в майчинство/, са имали възложени средно по 36 производства на всеки. Към м.март 2024г. по щатно разписание в сектора следва да има 22 разследващи полицаи /л.38 по делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт (волеизявление на овластен със закон орган, засягащо законните интереси на държавния служител), подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният отказ да бъде разрешено ползването от инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, е постановен от материално компетентния орган съгласно т.12, ІІ от Заповед № 8121з-315 от 23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи орган – ръководителя на структурата по чл.37, ал.1, т.2 - Директор на Областна дирекция на МВР - Стара Загора.

Обжалваният акт, обективиран в резолюцията „Отказвам отпуска! Към момента на молбата служителят има разпределени дела със срок. Секторът работи в недокомплект“, е постановен в писмена форма с посочени, макар и лаконично, фактически констатации, на които се основава възприетото от административния орган решение да откаже на инсп.В. Г. заявения неплатен отпуск.

Поради това съдът приема, че в случая не е налице отменително основание по см. на чл.146, т.2 от АПК.

Оспореният акт обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.189, ал. 1, т.5 от ЗМВР държавните служители в МВР имат право на неплатен отпуск - до 6 месеца за цялата служба.

По делото няма данни, а и не се твърди от ответника, към датата на подаване на молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г. инспектор В. Г. вече е да бил ползвал неплатен отпуск в рамките на предвидения в закона максимален срок.

Правото на отпуск е субективно трудово право на служителя, което се защитава от Конституцията на РБългария като елемент на правото на труд (чл. 48, ал. 5). Това право се упражнява при наличието на предвидените в закона предпоставки, зависещи от вида отпуск. За разлика на обусловената от съгласието на работодателя правна възможност за ползване на неплатен отпуск, регламентирана в чл.160, ал.1 от Кодекса на труда (работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж), специалният закон – ЗМВР, с разпоредбата на чл.189, ал.1 регламентира неплатения отпуск като субективно право и съотв. при заявено искане за упражняване на правото на неплатен отпуск ръководителят на съответната структура в МВР действа при условията на обвързана компетентност т.е при наличие на предвидените в чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР предпоставки е длъжен да разреши ползването на заявения неплатен отпуск ( в този смисъл Решение № 5246 от 25.04.2024г. по адм. дело № 2565/2023г. по описа на ВАС). Съответно разрешаването ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР от държавните служители в МВР, законът обуславя и предпоставя единствено от гл.т на максималния срок на неплатения отпуск - до 6 месеца за цялата служба. Следователно при заявено искане за ползване на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР ръководителят на съответната структура в МВР е длъжен в условията на обвързана компетентност да разреши ползването на този отпуск, ако към момента на заявеното искане служителят не е ползвал неплатен отпуск за предвидения в закона максимален срок. В този смисъл при наличието на законово регламентираните предпоставки за ползване на неплатен отпуск от държавния служител на МВР, ръководителят не разполага с оперативна самостоятелност при преценката дали да разреши или не ползването на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена Заповед № 8121з-315/23.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи, като разписаното в т. 12, ІІ от заповедта също обуславя извод, че в случая при наличието на предпоставките по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за издаване на заповед за ползване от инспектор Г. на неплатен отпуск на посоченото правно основание, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е бил длъжен да разреши ползването на заявения от държавния служител отпуск. Аргумент за този извод е и предвидената възможност съгласно т.4.1. от раздел I на Заповед № 8121з-315/23.03.2021г., ръководителят да откаже да разреши ползване на платен годишен отпуск с мотивирана резолюция, каквато хипотеза обаче не съществува за ползването на неплатения отпуск по чл.189, ал.1, т.5 ЗМВР. За разлика от разрешаване ползването на платения отпуск по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, когато съгласието на ръководителите на структури по чл.3 ЗМВР е необходимо, с оглед преценката за обема на служебните задачи на заявителя, натовареността на служителите в съответното структурно звено и обезпечаване срочно и качествено изпълнение на дейността, то за ползване на неплатен отпуск от държавен служител в системата МВР компетентният орган е длъжен да издаде акт, с който да разреши ползването му, като няма право на избор или на свободна преценка дали да разреши полагащият се на служителя неплатен отпуск или не.

Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в случая дори не се установява и наличието на посочените от административния орган причини да откаже на инсп.Г. ползването на заявения неплатен годишен отпуск. От представеното по делото писмо вх.№ 2825/ 28.05.2024г. с характер на справка /л.38 по делото/ се опровергава твърдението, че секторът работи в недокомплект, тъй като съгласно утвърденото щатно разписание към месец март 2024г. в сектор „Разследване“ в РУ-Казанлък следва да има 22 разследващи полицаи, колкото са и работещите в този сектора. Не се установи и значителна служебна натовареност на жалбоподателя, доколкото към 07.03.2024г. броя на възложените му досъдебни производства е бил 3, а към 14.03.2024г – 4 бр., като липсват данни, че срокът за тяхното приключване изтича в периода на заявения за ползване отпуск.

Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е отказал да разреши ползването на неплатен отпуск по заявеното с молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г. искане от инспектор В. Г..

Обжалваният отказ за разрешаване на служителя ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, е в противоречие и с целта на закона. Недопустимо е, вкл. от гл.т на целта закона, упражняването на нормативно регламентираното право на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, да бъде обусловено от съгласието на органа, който е бил длъжен в условията на обвързана компетентност, при наличието на материалноправните предпоставки, да разреши ползването на заявения отпуск. Предоставената от закона компетентност на органа винаги трябва да бъде упражнявана в рамките на закона и в изпълнение на законовата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният отказ от 14.03.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. ползването на неплатен отпуск по чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР, обективиран в резолюция върху подадена от В. Г. молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г., като необоснован, постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА от адв. Д. Д. Н. от АК - Ловеч, на жалбоподателя В. И., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 750 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], отказ от 14.03.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да разреши на инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Казанлък, ползването на неплатен отпуск, обективиран в резолюция върху подадена от В. Г. молба УРИ 349р-8361/ 08.03.2024г., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на В. И. Г. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк] [адрес], сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на адвокат. Д. Д. Н. от АК – Ловеч, [ЕГН], сумата от 750лв (седемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.