РЕШЕНИЕ
№ 1845
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106222 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Емилия – О. И. Д. от гр. ****, с което се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 580,96
лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. за
обект, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № ***, ет.*, ап.*, ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 76,36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 03.01.2019 г. – 03.02.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **** г. по
ч.гр.д. № 2115 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното
производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
1
пренос на топлинна енергия на територията на гр. *****, като съгласно чл.150
ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в гр. ****, ул. „*****“ № ****, ет.*, ап.*, има качеството на
клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, включваща главница за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. в
размер на 580,96 лв., както и обезщетение за забава в размер на 76,36 лв. за
периода 03.01.2019 г. – 03.02.2021 г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2115 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с., срещу която ответникът
възразил, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна Е. – О. И.Д., с който се взима становище за нередовност на исковата
молба, доколкото в същата не са описани колко и какви по вид отоплителни
дела е консумирана топлинната енергия, както и не е ясно дали ищецът се
позовава на други основания за възникване на облигаторното отношение,
освен чл. 153, ал.1 от ЗЕ. По същество на претенцията се възразява, че от
ответницата не е консумирана топлинна енергия, доколкото радиаторите са
отделени от сградната инсталация. Посочва се, че липсват договори между
страните, които да обусловят доставката на топлинна енергия. Възразява се,
че в жилището на ответницата липсва „щранг – лира“. Излагат се доводи, че
липсва възможност ответницата да се ползва от правото си да спре
топлоподаването към обекта, поради което е принудена да заплаща доставка –
топлинна енергия, която не е поискана. В тази връзка се възразява, че се касае
за „непоръчана доставка“ по смисъла на Директива 2011/83 на ЕП и на
Съвета, в сила от 25.10.2011 г. и чл. 62 ЗЗП. Навеждат се съображения, че
нормата на чл. 153, ал.1 и ал.6 ЗЕ се явява противоконституционна и не
поражда възникване на облигационни отношения между продавач и купувач
на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2115 по описа за 2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, VI гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело
е издадена заповед № *****г. Срещу издадената заповед е депозирано
възражение, поради което с разпореждане на съда от 18.08.2020 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. ******, ул. „*****“ № **, ет.*, ап.*, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
3
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за
процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство се установява от
приобщената по делото справка от Служба по вписванията гр.***** /л.62-
л.63/, от която е видно, че през по пардитата на ответницата са вписани
множество възбрани по отношение на процесния имот. Обстоятелството, че
ищцата се явява собственик на процесния обект е отделено за безспорно с
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
20.09.2021 г. От това следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни
действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна
енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно
правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между
страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на
договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за
действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ.
същият представлява едно от възможните доказателствени средства,
регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с
ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната
станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно
право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото
дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от
4
изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Отделно от изложеното, от
представения договор от 07.09.1994 г. /л.65-67/, се установява сключен
договор между ищеца и етажна собственост на жилищна сграда, находяща се
на адрес: гр. ****, ул. „***“ № ** и **, от което се установява наличие на
валидно правоотношение между ищеца и колективният субект – етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ***, ул. „****“ №
** и **, което несъмнено обвързва и всички собственици на обекти в
етажната собственост на жилищната сграда.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се
установява, че през процесния период 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. АС,
обслужваща жилищния блок в гр. ****, ул. „****“ №**, ет.* ап.*,, е работила
като е подавала ТЕ само за отопление, като била подадена общо 178,358425
MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в
размер на 5,942081 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
През процесния период в имота всички отоплителни тела са били
отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Топлоенергия за отопление е
начислявана единствено за щранг лирата, минаваща през имота по
максималната нормативна мощност, поради липса на уред за измерване.
Отопляемият обем на имота е 227 куб. метра. През имота на ответника
преминват щранг лири със следните размери: в помещение „Баня“ – две
5
тръби с дължина 2600 мм по 1 1/4. Те не са снабдени с ИРУ. Топлинната
енергия на функциониращите щранг лири без ИРУ е начислявана съобразно
разпоредбата на т.6.9. от Методика за дялово разпределение – по максимална
нормативна мощност на отоплително тяло. В имота няма присъединени
отоплителни тела с монтирани на тях ИРУ. В имота на ответника всички
отоплителни тела са отсъединени и на същите се начислява потребена
топлоенергия. През процесния период в жилището няма монтирани ИРУ. За
имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 вр. 6.5 от „Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение
към 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за 1 бр.
щранг-лира по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло,
поради липса на уред за измерване. Количеството ТЕ, разпределено в имота
на ответника за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. по месеци, възлиза на
5,13031 MWh за отопление на щранг-лира и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика
между разпределено от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца, което е установено от вещото лице чрез сравнение на
справките за начислената топлоенергия от „****“ ЕООД и ищеца за абоната.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката. По въпросите на ответника,
вещото лице е установило, че всички отоплителни тела тип „радиатор“ са
пломбирани и на същите не се е начислявала ТЕ за отопление през процесния
период. По смисъла на т.12 и т.13 от ДР на Наредбата отоплителните тела тип
„радиатор“ са „пломбирани отоплителни тела“. Щранг-лирата е отоплително
тяло, съставено от две тръби с по-голям диаметър от тръбите, захранващи
отоплителни тела в останалите помещения. Същите са с еднакъв диаметър по
цялата вертикала на етажната собственост. Те работят 24 часа в денонощието
през целия отоплителен сезон и притока на топлинна енергия от тях не може
да бъде регулиран или спиран за всеки имот по отделно. По силата на
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, щранг-лирите се описват
отделно като отоплително тяло, на което се начисляват дялови топлинни
единици, които се изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по
максималния специфичен разход на сградата. Максималният специфичен
разход за сградата представлява най-голямото отношение между натрупани
дялови единици и мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани.
6
В ДР на ЗЕ е посочено, в чл. 37, е посочено, че „отоплителните тела“ са
тръбни отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела,
плоските отоплителни дела и конвекторите, които са конструктивни
елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиационен
и конвективен топлообмен от постъпващия в тях топлоносител. Понятието
„щранг-лира“ е въведно през 2011 г. с Наредба 16334/06.04.2007 г. и е след
въвеждането в експлоатация на процесния обект. В научно-техническата
теория такова понятие не съществува, но съществува понятието „вертикално
тръбно отоплително тяло“, което всъщност представлява щранг – лирата и
изпълнява функцията на отоплителнотяло. Щранг-лирата е отоплително тяло,
съставено от гладки черни тръби, с непроменлив диаметър по цялата
вертикала на етажната собственост. Същата не се захранва чрез отделни
отклонения, както радиаторните отоплителни тела. Щранг – лирата в етажна
собственост може да бъде спряна по цялата вертикала, но не за всеки имот по
отделно. Енергията от нея се изчислява по т.6.0 от Методиката към Наредба
16-334/2011 г.
Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като
компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и
начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. По този начин,
според съдебния състав, се отграничават и различните компоненти, въз
основа на които е формирана претенцията на ищеца, като съобразно
заключението на вещото лице, същата в формирана въз основа на топлинна
енергия за сградна инсталация. В тази насока не се споделят наведените
възражения в отговора на исковата молба, че доколкото в имота липсва
„щранг – лира“, то по отношение на обекта не следва да се начислява
задължение за разпределена топлинна енергия. В своето заключение вещото
лице е категорично, че през банята на обекта преминават два броя щранг-
лири. В нормативната уредба е предвидено, че щранг лирата представлява
отоплително тяло. В §1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че
„Отоплителни тела“ са тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните
отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са
конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията
чрез радиационен и конвективен топлообмен от постъпващия в тях
топлоносител. Доколкото понятието „щранг – лира“ е нормативно закрепено,
7
то ирелевантно за настоящия спор се явява обстоятелството дали същото е
обосновано в научтните трудове. За съда е от значение нормативната база,
въз основа на която следва да се определи характеристиката на отоплително
тяло, и доколкото в ЗЕ в посочено, че щранг-лирата се явява такова, то
напълно се споделят изводите на вещото лице за изчислена количество
топлинна енергия от 5,13031 MWh за сградна инсталация за процесния обект.
При обсъждане на въпроса за заплащане на отопление за сградна
инсталация, следва да се имат предвид и постановките Тълкувателно Решение
№ 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, според
които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62
във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната
енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители,
съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
8
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени
преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО,
98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент
(EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), което допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така,
че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна
на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че от
страна на ищеца съобразно т.6.7 вр. 6.5 от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към 61, ал.1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването правилно е изчислено
9
разпределеното количество доставена топлинна енергия до обекта. В тази
връзка неотносимо се явява и представеното по делото Решение от 19.02.2003
г., постановено по гр. д. № 1549/2002 г. на Окръжен съд Пловдив /л.64/,
доколкото същото касае период, предхождащ приемането на нормативната
уредбата на §1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по
партидата на ответника – съгласно издадените към ответника фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на задължението за доставена
топлинна енергия на ответника за процесния период възлиза на 580,96 лева, а
обезщетението за забава до 03.02.2021 г. – в размер на 76,36 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника, в която връзка неоснователни се
явяват възраженията на ответника.
Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло
кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да
бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената
главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, а именно – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
10
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 76,36 лв. - обезщетение за забава за периода от
03.01.2019 г. – 03.02.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 525 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. –
11
О. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, ет.*, ап. *,
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 580,96 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 76,36 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.01.2019 г. – 03.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1231 от 05.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 2115 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
ОСЪЖДА Е. – О. И. Д., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********
сумата от общо 600 лева, представляващи съдебно деловодни разноски, от
които – 525 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75
лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 2115 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
12