№ 55
гр. Троян , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100126 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 126/2021 г. по молба
накредитора „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, законен представител Ю.Б.Ц., пълномощник адвокат В.Г. от САК, със
съдебен адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца се основава на
договор за цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания
„БТК” ЕАД, по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни
споразумения към него и начислени неустойки.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1***от дата
28.09.2017г. с който потребителят добавил за ползване мобилен номер
********** по избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с месечна
абонаментна такса в размер на 15.80 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
Излага се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1*** от дата 28.09.2017г. са
1
издадени фактури № **********/15.10.2017г.; № **********/15.11.2017г.; №
**********/15.12.2017г. за период на потребление от 15.09.2017г. до
14.12.2017г., за сумата сумата 39.51 – тридесет и девет лева и петдесет и една
стотинки, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017г., сключен
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г.,
която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г.
/датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й
изплащане. Твърди се, че незаплащането
в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Ищцовото дружество заявява, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 30.12.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Излага се становище, че представените фактури сами по себе си, неса
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза в договора.
Твърди се, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
2
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Абонатът/потребителят се задължава да спазва разпоредбите на Общите
условия, на индивидуалния договор, както и на всички допълнителни
споразумения между него и БТК, както и да заплаща в срок дължимите суми
за предоставените телефонни услуги в съответствие с Общите условия,
договора и Ценовата листа на БТК.
Представените като доказателства фактури, установяват начислени
задължения за потребените от ответника електронни съобщителни услуги в
посоченото количство, което е основание за заплащането им, като
незаплащането в срок е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение,
за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и
„С.Г. Груп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №
1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за
мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения.
Ищецът твърди, че представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
3
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищецът счита, че с връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера представлява надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, в размер на39.51
лева,представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017г., сключен
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г.,
за което е издадена фактура № **********/15.01.2018г. за периода от
15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.12.2020г. до окончателното й изплащане, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.Претендират се разноски в настоящото и в исковото
производство. В съдебно заседание адв. Г. не се явява. Представила е
писмено становище, в което поддържа предявения иск и излага подробни
аргументи за уважаването му. Претендира направените разноски в исковото и
в заповедното производство.
В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответникът, чрез
назначен от съда особен представител, определен от САК-Ловече представил
отговор на ИМ, в който излага становище за неоснователност и недоказаност
на претенцията. Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата
молба. В съдебно
заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощен защитник,
който заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения
иск, като оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното: Видно от заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №260161 от 09.12.2020г. по ч.гр.д.№1082/2020г.
по описа на РС-Троян, съдът е разпоредил ответника да заплати на
ищецасумата 39.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно
погасяване на Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***
от 28.09.2017г., сключен между „Българска Телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г., за което е издадена фактура №
**********/15.01.2018г. за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., ведно със
4
законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане, сумата 25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски по
делото за платена държавна такса и сумата 180.00 – сто и осемдесет лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Представени са фактури с № **********/15.10.2017г.; №
**********/15.11.2017г.; № **********/15.12.2017г. за период на
потребление от 15.09.2017г. до 14.12.2017г., уведомление за цесия, заверено
копие от извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019
г., заверено копие от Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от
Договор за цесия от 16.10.2018 г., заверено копие от Общи условия на
Мобилния оператор и ч.гр.д.№ 1082 от 2020 г. по описа на РС-гр. Троян,
които са относими към настощия казус.
От представения договор за цесия от 16.10.2018г., със страни „БТК”
ЕАД - в качеството на цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер
се установява, че по силата на договора, срещу заплатена от цесионера цена,
цедентът му прехвърля вземания, произтичащи от договори, описани в
приложение №1.1. към договора за цесия, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено,
че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно
за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Съгласно
чл. 5 от договора за цесия страните са уговорили, че цесионерът е задължен и
изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания, като им изпраща уведомление, съгласно образец,
представляващ неразделна част от договора. Представено е и изрично
пълномощно, с което „БТК” ЕАД упълномощава „С.Г. Груп” ООД да уведоми
длъжниците по реда на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД.
Ищецът не представя извлечение от Приложение 1 към договор за цесия
от 16.10.2018г., с което да установи, че вземането на „БТК” ЕАД спрямо
ответникът е прехвърлено на „С.Г. Груп” ООД.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., със страни „С.Г.Груп”
ООД в качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По
силата на договора, цедентът прехвърля на цесионера вземане, придобито по
силата на договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от
16.10.2018г.
Съгласно чл. 6 ал. 4 от договора, цедентът се задължава, по искане на
5
цесионера, да му предостави писмено потвърждение за извършеното
прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на цесионера за
конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително
дело.
За да установи вземането на „ЮБЦ” ЕООД спрямо ответникът, ищецът
представя извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.,
издадено на 17.01.2021 г. В същото е отразено, че се издава от цедента
„С.Г.Груп” ООД, действащ чрез управителя Ю.Ц., по искане на „ЮБЦ”
ЕООД, в изпълнение на чл. 6 ал.5 от договора за цесия и с него се
удостоверява, че:Между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. По силата на договора за
цесия, вземането на „ЮБЦ“ЕООД спрямо И.И. Г., ЕГН **********,
произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и
начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от
01.10.2019г. и в размер на 39.51 лв. е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, като в
качеството на цесионер „ЮБЦ“ ЕООД има всичките предвидени в законите
на Република България права на кредитор. Информацията от таблицата по-
горе представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Извлечението е подписано от управителя на „ЮБЦ“ ЕООД -
Ю.Ц..
Представено е уведомление за цесия от управителя на „БТК“ ЕАД до
ответникът, с което същият е уведомен едновременно както за извършеното
прехвърляне на вземане на „БТК” АД спрямо него на „С.Г. Груп” ООД по
силата на договор от 16.10.2018г., така и извършеното от последното
дружество прехвърляне на вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Искът е допустим, подаден е от дружеството - заявител в производството
по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от
ответника вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1082/20 г. по описа на РС – Троян,
притежаващо процесуална и материалноправна легитимация, поради което за
ищецът е налице правен интерес от неговото предявяване.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за
цесия от 01.10.2019 г., с който процесното вземане му е прехвърлено от
„С.Г.Груп” ООД, което дружество от своя страна го е придобило от „БТК”
ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., като се твърди, че цесиите са
надлежно съобщени на длъжника. В подкрепа на твърденията си, ищецът
представя двата цитирани договора за цесия, като с договора от 16.10.2018г.,
първоначалният кредитор „Българска Телекомуникационна компания” ЕАД,
като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД, като цесионер вземанията (без
данни за техния размер и за отделните правоотношения), произтичащи от
6
договорите за далекосъобщителни услуги, описани в Приложение № 1, а с
договора от 01.10.2019г. цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца
„ЮБЦ”, като цесионер, същите вземания отново без данни за размера на
отделните вземания и за правоотношения, от които произтичат.
Посочените в договорите приложения не са представени по делото,
като ищецът представя извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия
от 01.10.2019 г., издадено от „С.Г.Груп” ООД, съгласно което по силата на
същия договор вземането на „С.Г.Груп” ООД спрямо И.И. Г., ЕГН
**********, произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки по тях, в размер на 39.51 лв., е прехвърлено
на „ЮБЦ” ООД, като цесионер. В тази връзка, съдът намира, че по делото
останаха неизяснени предметите на двата цитирани по-горе договора за
цесия, тъй като не стана ясно кои вземания се включват в тях. Съгласно
клаузите и на двата цесионни договора, включените в предмета им вземания
са подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не са
представени по делото. В този смисъл, съдът намира, че ищецът не установи
твърдението си, че по приложените договори за цесия му е било прехвърлено
процесното вземане спрямо ответника, произтичащо от сключения между
И.И. Г., ЕГН ********** и доставчика „БТК” ЕАД Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017г., цитира в
исковата молба. По отношение на първия договор за цесия от 16.10.2018 г.
въобще не са налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора
на мобилни услуги към цесионера „С.Г.Груп” ООД, като от представеното с
исковата молба „извлечение от договор за цесия от 01.10.2019 г.“ също не се
установява предмета на втория договор за цесия, от който ищецът черпи
правата си на кредитор.
Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посоченото „извлечение”, като
частен документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето,
което го е подписало е направило посоченото в него изявление, но това
изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради
което и при липсата да други доказателства съдът няма да взема предвид и да
цени представеното „извлечение от договор за цесия от 01.10.2019 г.”. Следва
да се отбележи също така, че това „извлечение” е негодно доказателство по
смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на
свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими
свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която ангажира показанията е участвала.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът не
проведе успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и
изискуемостта на претендираното от него вземане, както и неговото цедиране.
Затова искът за установяване съществуването на вземането за главница в
размер на 39.51 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
7
недоказан, без да се обсъждат останалите възражения при условията на
евентуалност на ответникът за настъпила погасителна давност.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, на
ответникът са дължими разноски, но такива не са сторени от страната.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство остават в
негова тежест, като претенцията му ответникът да бъде осъдена да заплати
същите следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото съдът
ще остави без уважение и искането за присъждане на направените в
заповедното производство разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник
адвокат В.Г. от САК, представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.” със
съдебен адрес: *** иск за признаване на установено по отношение на И.И. Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, съществуване на
вземане за сумата 39.51 – тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки,
представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017г., сключен
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и И.И. Г.,
за което е издадена фактура № **********/15.01.2018г. за периода от
15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.12.2020г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260161 от 09.12.2020г. по ч.гр.д.№1082/2020г. по описа на РС – Троян,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник адвокат В.Г.
от САК за присъждане на направените в съдебното и в заповедното
производство разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответникът не следва да бъдат
присъждани разноски, тъй като такива не са сторени от него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8