№ 823
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 43476/18.10.2024г. на БРС, предявена от „Обединена Българска
Банка“ АД, чрез юрисконсулт Елеонора Добромирова Добрева, срещу
Решение № 1924/24.09.2024г. по гр.д.№ 5016/2023г. на БРС в частта , с което
са отхвърлени исковете на Банката против К. С. Б. за признаване за
установено дължимостта на парична сума за разликата над 5292.70 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № 1508061003439125 от
11.08.2015г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 17.09.2016г. и Анекс N2 2 от
22.11.2017г., до пълния предявен размер от 19251.77 лева, както и по
отношение на сумите: 1090.79 лева - договорна лихва за периода от 15.11.2021
г. до 20.11,2022 г.; 276.30 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
15.11.2021 г. - 20.11.2022 г.; 232.24 лева - обезщетение за забавено плащане за
периода 21.11.2021 г. - 09.01.2023 г.; 535.14 лева - наказателна лихва по чл. 4,
вр. с чл. 1, 6. „6" от Анекс № 1 за периода от 15.06.2016 г. до 16.09.2016 г. и
944.27 лева - наказателна лихва по чл. 4 вр. с чл. 1, 6. „а" от Анекс № 2 за
,
периода от 15.06.2017 г. до 21.11.2017 г. и за 1722.80 лева от
главицата,събрани принудително по изп. дело № 20238050400825 на ЧСИ
Станимира Николова преди отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно, моли отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени. Излагайки
1
установената по делото фактическа обстановка , въззивникът твърди, че
допуснатата СТЕ била единствено по отношение Погасителните планове към
Анекс № 1 и Анекс № 2, но никъде в закона нямало изискване погасителните
планове и договорът за кредит да са написани с един и същи размер на
шрифта. Изискването касаело само и единствено елементите на конкретния
документ, в случая договора за потребителски кредит. Макар и размерът на
шрифта в Погасителните планове да е по-малък от 12, то това по никакъв
начин не водело до нечетимостта на тези документи . Отделно от това в чл.
5.2. от Договора, чл. 3 от Анекс № 1 и чл. 3 от Анекс № 2 подробно били
описани погасителните вноски, които е следвало да прави кредитополучателя.
След като само Анексите към договора не отговаряли на изискванията на
закона, а самоият договор отговарял на изискванията на закона, то Договор за
потребителски кредит № 1508061003439125 от 11.08.2015г. е действителен.
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил иска за сумата от 1722.80
лева,събрани принудително по изп. дело № 20238050400825 на ЧСИ
Станимира Николова преди отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист. В случая
постъпилата сума била от принудително изпълнение, което означавало, че
ответникът е станал повод за завеждане на същото и при постановяване на
решението първоинстанционният съд не е следвало да го зачита. Плащането
следвало да бъде разглеждано единствено и само ако същото е извършено
доброволно.Моли постановяване на решение за уважаване исковата
претенция на „Обединена българска банка" АД,като съдът вземе предвид, че
погасителните планове към Анекс № 1 и Анекс № 2 са инкорпорирани в
самите анекси, което от своя страна не прави по никакъв начин
недействителен, нито тях, нито Договор за потребителски кредит №
1508061003439125 от 11.08.2015г. Алтернативно, в случай че Анекс № 1 и
Анекс N9 2 са недействителни, моли уважаване на исковата претенция за
главница и лихва съгласно първоначалния Договор за потребителски кредит
№ 1508061003439125 от 11.08.2015г.,без да се зачитат сумите, събрани в
изпълнителното производство.Моли юрисконсултско възнаграждение за
представителство и защита пред въззивната инстанция в размер на 450.00
лева,както и присъждане на разноските пред първата инстанция.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Б. с вх.№
54778/27.12.2024г., в който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че било установено, че шрифта е по-малък от 12;
моли потвърждаване на решението.
Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе по спора , намира от
фактическа и правна страна следното:
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно-постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела. както и е допустимо–съдът
се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран/ по предмета на делото,
правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения
петитум/. Правилно е дадена материално – правната квалификация на
исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
2
предпоставки за постановяване на решението от районния съд.
Предявените пред БРС от ’’Обединена Българска Банка” АД против К.
С. Б. искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Фактическата обстановка не е спорна между страните, установява се от
представените по делото доказателства,според които ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и с Изпълнителен лист срещу
ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 142/2023г. на РС- Бургас,като е
било образувано и изп. дело № 20238050400825 на ЧСИ Станимира Николова.
БРС е установил наличие на правен интерес за ищеца от образуваното
производство по чл.422 ГПК предвид подадено от ответника възражение по
чл.414 ГПК.Безспорно е установена възникнала облигационна връзка между
страните на основание сключен Договор за потребителски кредит с №
1508061003439125/11. 08.2015г., по силата на който ’’Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, чиито универсален правоприемник е ищецът, е
предоставило на ответника сумата от 31 350 лв. - за рефинансиране на кредит
и лични нужди, а ответникът Б. се е задължил да я върне, ведно с уговорената
договорна лихва - фиксирана от 7.10 % за първата година, а впоследствие - с
променлив лихвен процент, съобразно чл.4.2, общо 43 874.40 лв. към горната
дата, както и такси от общо 654 лв. - еднократна от 60 лв. и по чл.5.3 - по 4.95
лв. месечно за пакет „Комфорт”, на 120 месечни вноски, платими до 15-то
число на месеца, съобразно погасителния план, в срок до 15. 08.2025г. БРС,
възоснова на доказателствата по делото, е приел за установено и сключена от
Б. със ЗК ”Уника Живот” АД на 12.08.2015г. спестовна застраховка ”Живот”
със срок на валидност от 01.09.2015г. до 31.08.2022г. и застрахователна
премия от общо 2 155.17 лв., платима на месечни вноски от по 30.09 лв. всяка.
От представен сертификат за застраховка ”Живот +”, сключена от
кредитополучателя със същия застраховател - в полза на ’’Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, във връзка с рамков договор между двете дружества, БРС е
установил, че застрахователната премия е от 1 350 лв. и е платима
еднократно.От представените по делото доказателства районният съд е приел,
че на 17.09.2016г. страните са сключили Анекс № 1 към Договора за банков
кредит, с който са променили размера на ГЛП и са уговорили плащането на
дължимите главница, редовна и мораторна лихви, съобразно нов план за
погасяване на задълженията.С Анекс № 2/22.11.2017г. страните
предоговорили ГЛП и срока за плащане на задълженията, съобразно нов
погасителен план - до 15.11.2027г. БРС е намерил за доказано
преустановяване плащането на дължимите по Договора за потребителски
кредит вноски за периода от 15.11.2021г. до 15.11.2022г.,както и надлежното
обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита.При тези
фактически данни, отчитайки и установеното с неоспореното от страните
заключение на вещото лице Джалева по СИЕ, БРС е счел за основателни
възраженията на ответника за недействителност на договора на основание
чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, като в тази връзка се е позовал на заключението
на вещото лице по СТЕ за размера- по-малък от 12 пункта, на използвания
шрифт в погасителните планове към двата анекса на процесния договор за
3
кредит . Освен това районният съд е счел, че била налице неяснота относно
начина на формиране на ГПР/не била включена дължимата сума за
застраховка в полза на Банката, като по този начин потребителят бил въведен
в заблуждение относно действителния размер на разходите по кредита/
,представляващо основание за недействителност по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9
и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК.Приел е, че е налице капитализиране на договорна
лихва към главницата, направено с Анекс № 1,което представлявало
анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, както и че клаузите за
наказателна лихва върху просрочената главница в размер на договорната
такава плюс десет пункта, уговорени в Договора и анексите към него,като
противоречащи на разпоредбата на чл.33, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК.По тези
съображения и като отчел извършените по договора плащания ,които е
приспаднал от чистата стойност на кредита/ 30 000 лева/ ,БРС е признал за
дължима сумата от 5 292.70 лв. главница,ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2023г. до окончателното плащане.За разликата над 5 292.70
лв. до пълния предявен размер - от 19 251.77 лв., както и по отношение на
сумите: 1 090.79 лв. - договорна лихва за периода от 15.11.2021г. до
20.11.2022г.; 276.30 лв. - обезщетение за за-бавено плащане за периода
15.11.2021г. - 20.11.2022г.; 232.24 лв. - обезщетение за забавено плащане за
периода 21.11.2022г. - 09.01.2023г.; 535.14 лв. - наказателна лихва по чл.4, вр. с
чл.1, б.“б“ от Анекс № 1 за периода от 15.06.2016г. до 16.09.2016г., и 944.27 лв.
- наказателна лихва по чл.4, вр. с чл.1, б.“а“ от Анекс № 2 за периода от
15.06.2017г. до 21.11. 2017г., са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
както следва: за 1 727.10 лв. от главницата - поради погасяване на
задължението след издаването на заповедта за изпълнение, а именно: 4.30 лв. -
преведени от сметката на кредитополучателя и 1 722.80 лв. - събрани
принудително по изп. дело № 20238050400825 на ЧСИ Станимира Николова.
Пред БОС по искане на въззивната Банка е допусната и изслушана СТЕ,
със задачите по която се поставят въпроси само и единствено по Договор за
потребителски кредит от 11.08.2015г.,без да се изследват по-късно
сключените Анекс № 1 от 2016г. и Анекс № 2/22.11.2017г. към същия
договор.При това положение БОС намира, че не следва да обсъжда и да
анализира заключението на вещото лице, прието по делото от въззивната
инстанция, тъй като същото не обхваща цялостния предмет на спора.Видно
от твърденията на ищеца и изложените в исковата молба фактически
обстоятелства,предмет на иска по чл.422 са Договора за потребителски
кредит с № 1508061003439125/11.08.2015г. и съпътстващите го два Анекса /
от 2016г. и от 2017г./, които са неразделна част от същия договор.Недопустимо
е разделяне на възникналото между страните единно облигационно
правоотношение, основано на Договора за потребителски кредит и
анексиращите го споразумения, постигнати между страните през 2016г. и
през 2017г. , чрез анализиране само на първоначално сключения договор , без
да се обсъждат договорките, постигнати по-късно чрез двата последователни
анекса към същия договор.По тези съображения настоящият съд не обсъжда
като относимо доказателство по спора заключението на вещото лице по
извършената пред БОС съдебно-икономическа експертиза.
4
Изложените обстоятелства налагат анализиране само на събраните от
БРС доказателства по спора, възоснова на които настоящият въззивен състав
намира за неоснователни твърденията на въззивната Банка за това, че не се
отразявал на валидността на Договора за потребителски кредит шрифтът на
погасителните планове по Анекс №1/2016г. и Анекс №2/2017г., установен да
е под 12 съгласно заключението на вещото лице по приетата от районния съд
експертиза.Както се посочи по-горе, договорът за кредит и съпътстващите го
два последователни анекса към него,отразяват единната облигационната
връзка ,възникнала между страните, без да е допустимо и възможно същата да
бъде анализирана и последиците от нея да произтичат само от Договора за
потребителски кредит, без да се обсъждат по-късно сключените два
последователни анекса. По тези съображения изцяло неоснователни са
твърденията на въззивника за това, че при констатирана недействителност на
анексите,съдът следвало да присъди дължимите суми единствено по Договор
за потребителски кредит с № 1508061003439125/11.08.2015г.
Неоснователни са оплакванията на въззивника и за това, че БРС не
следвало да вземе предвид в производството по чл.422 ГПК събраните в
изпълнителното производство парични задължения на ответника,за което се
позовава на т.9 на ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.Видно от
изложеното в мотивите към т.9 на ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС: „По
общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които
са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.“ По тези
съображения БОС намира, че правилно районния съд е отчел събраната по
изп.д.№ 20238050400825 на ЧСИ Станимира Николова сума от 1722,80 лева.
Крайният извод на БОС е за неоснователност на въззивната жалба, което
налага потвърждаване на първоинстанционното решение, като на основание
чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд.
С оглед изхода по спора на въззивника не следва да се присъждат
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция; въззиваемият не е
претендирал и не е представил доказателства за извършени разноски пред
БОС,поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1924/24.09.2024г. по гр.д.№ 5016/2023г. на
БРС в обжалваната част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6