Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7645 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.03.2019
г. по гр.д. № 27976/2018 г., СРС, ІІ ГО,
168 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на
управление:*** срещу В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено между страните, че ответниците при
квоти: В.П.Д. - 4/6, Ю.Д.Д. - 1/6 и В.Д.К. - 1/6 дължат на ищеца сумата от 1196,33
лева, от която 944,20 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м. 04.2015 г. в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******и отразена в общи фактури с № **********/31.07.2014 г.
и с № **********/31.07.2015 г., сумата 229,89 лева-обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.08.2014 г. до 24.07.2017 г., сумата 17,89 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. - м.05.2015 г. и
сумата 4,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
15.08.2014 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-11.08.2018 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.09.2017 г. по ч.
гр.д. №55330/2017 г., по описа на СРС, 37 състав като неоснователни. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на В.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата 300 лева -
разноски в настоящото производство и сумата 300 лева -
разноски в заповедното производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ю.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к Надежда , бл. 241, вх. Б, ет. 7, ап. 41 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 300 лева -
разноски в настоящото производство и сумата 300 лева-разноски в
заповедното производство. Осъдил
е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3
ТПК сумата 300 лева -
разноски в настоящото производство и сумата 300 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника юрисконсулт С.Д.
с мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че съдът неправилно е приел, че ответниците
не са титуляри на вещни права върху процесния имот по смисъла на пар.1, т.42
отм от ДР на ЗЕ и чл.153 от ЗЕ. Твърди се, че ищцовото дружество се е снабдило
с удостоверение за наследници на Д.Д.Д., ЕГН **********, което е било изпратено
до СО, район „Надежда“, получено от общината на 16.01.2019 г. Счита се, че след
като общината не е представила искания документ, то съдът е следало служебно да
я задължи за представянето му, като ищцовото дружество е било в обективна
невъзможност да представи доказателства за настъпилото правоприемство.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите В.П.Д., ЕГН **********, Ю.Д.Д., ЕГН ********** и В.Д.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.К. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 2 оспорват въззивната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер общо на 900 лв.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД срещу В.П.Д., Ю.Д.Д. и В.Д.К. за признаване за установено
между страните, че ответниците при квоти: В.П.Д. - 4/6, Ю.Д.Д. 1/6 и В.Д.К. - 1/6 дължат на ищеца сумата от 1196,33 лева, от която 944,20 лева -
главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл.
241, вх. Б, ап. 41, и отразена в общи фактури с №**********/31.07.2014 г. и с
№**********/31.07.2015 г., сумата 229,
89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 24.07.2017 г., сумата 17,89
лева - главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 06.2013 г. - м. 05.2015 г. и сумата 4,35 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до
24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК 11.08.2018 г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение от 05.09.2017 г. по ч. гр. д. №55330/2017 г., по описа на СРС, 37
състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия/ОУ/,
чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези ОУ, за процесния период е доставил на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно и не са
заплати дължимата цена. Съгласно общите условия от 2008 г. купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, а съгласно ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството. Ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в който са оспорили исковете по основание и размер.
Третото лице помагач не е
взело становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства не може да се направи извод, че ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ.
носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Изводът, до който е достигнал и СРС е, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с
предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели
на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г.
от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, респ. че в тяхна
полза е учредено вещно право на ползване по отношение на имота, като и
наличието на валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, между
топлопреносното предприятие и ответниците като трети ползващи лица по смисъла
на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Действително, по делото е налице
доказателство, че в полза на ищцовото дружество е било издадено съдебно
удостоверение за наследници на Д.Д.Д., ЕГН **********, за когото са налице данни за
собственост на процесния недвижим имот. Това съдебно удостоверение е било изпратено
до СО, район „Надежда“, получено от общината на 16.01.2019 г., но същата не е
представила доказателства за собственост на ответниците. При издаване на съдебно удостоверение, съдът не е
задължен служебно да изисква съответното писмено доказателство, а процесуалният
представител на ищеца е трябвало да следи делото и поиска неговото отлагане при
липсата на съответното доказателство.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените
от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 313,74 лв.,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид свевременно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.03.2019 г. по
гр.дело № 27976/18г. на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника юрисконсулт С.Д. да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, Ю.Д.Д.,
ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н.К.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис 2 направените разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 313,74 лв.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „П.С.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.