№ 8376
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110106290 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.
1 от ГПК от Н. Я. Г., Д. Д. В., О. С. Г., М. В. Г. и К. В. Г. срещу В. Х. И. и С. К. И.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците, при
квоти 1/3, 1/6, 1/6, 1/6, 1/6, са собственици на Поземлен имот с идентификатор
№********** по КК и КР на с. Ж., одобрени със Заповед №РД-18-36/17.06.2011
г. на ИД АГКК, находящ се в с. Ж., м. „Ч.“, с площ от 90 кв. м, и на Поземлен
имот с идентификатор №********** по КК и КР на с. Ж., одобрени със Заповед
№РД-18-36/17.06.2011 г. на ИД АГКК, находящ се в с. Ж., м. „Ч.“, с площ от
177кв. м, на основание земеделска реституция и наследство; при евентуалност на
основание изтекла придобивна давност; а като правна последица да се отмени
Нотариален акт №97, т. II, рег. № 4834, нот. дело № 233/2023 г. на Нотариус с рег.
№264 на НК и Нотариален акт №98, т. II, рег. № 4835, нот. дело № 233/2023 г. на
Нотариус с рег. №264 на НК, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците се легитимират като собственици на спорните имоти с
Нотариален акт за възстановено право на собственост по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ с
предмет дворно място (бивша нива) с площ от 1902 кв. м, имот с пл. №812, в с.
Ж., м. „Ч.“; както и наследници на Я. Г. Ш., починал на 26.03.1964 г., на които е
възстановено правото на собственост с Решение №5099/02.07.1997 г. на ПК
„Панчарево“, в което е имотът е описан като ниви с площ 1,902 дка, категория X,
част от имот №382, кад. л. №Г-19-3Б, от кад.план на с. Ж.. Описаната част по
скица №446/1997 г. към решението е обозначена като имот №382а и нанесен в
кад. план през 1997 г. като имот с пл. №812. Ищците поддържат, че от влизане в
сила на решението на ПК - 08.10.1997 г., са установили фактическа власт върху
имота - Н. Г., Б. Г., чийто наследници са М. и К. Г.и, и С. Г., чийто насленици са
Д. и О. Г.и, като на 30.06.2006 г. продават реална част - 400 кв.м от вече УПИ
VII-812 на Х.П.. Ответниците се легитимират като собственици Поземлен имот с
идентификатор №29150.7107.989 по КК и КР - на 600 кв. м от вътрешността на
имот 812, с построената едноетажна сграда, на осн. пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съгласно Нотариален акт №140, вп. СВ вх. рег. №78793/17.11.2006 г., Акт
1
№140, т. LLLXLVIII. Предвид това ищците оставали собственици на ПИ - 816 кв.
м, който е нанесен в КК и КР с идент. №29150.7107.812. Пояснява се, че КК и КР
са изменени със Заповед №КД-14-22- 1333/27.08.2013 г. на СГКК и Поземления
имот с №29150.7107.812 е разделен на Поземлен имот с идент.
№29150.7107.1662 -639 кв. м и №********** - 177 кв. м. На 06.11.2023 г. ищците
са узнали, че са нанесени изменения в КК и КР за техния ПИ №29150.7107.1662,
който е разделен на три имота - *1757-486 кв. м, *1758-90 кв. м, и *1759-63 кв.м,
както и че ответниците се легитимират като собственици на ПИ №********** -
177 кв. м. и новообразувания №**********-90 кв., съгласно Нотариален акт
№97, т. II, рег. № 4834, нот. дело № 233/2023 г. на Нотариус с рег. №264 на НК и
Нотариален акт №98, т. II, рег. № 4835, нот. дело № 233/2023 г. на Нотариус с рег.
№264 на НК, и двата издадени при обстоятелствена проверка, при която е
признато на ответниците правото на собственост на основание придобивна
давност. Ищците оспорват правата на ответниците и заявяват изключителни
права върху двата имота, които са идентични на имот с пл. №812; като не
осъществено придобивното основание - владение и изтекъл срок, което се
потвърждавало и от водения по-рано процес по адм. д. №54426/2013 г., СРС, и че
не са налице предпоставките на чл. 200 от ЗУТ.
Ответниците оспорват исковете с доводи, че ищците не са придобили
имотите на заявеното основание по реда на ЗСПЗЗ и на основание наследство,
поради незаконосъобразно проведена адм. процедура, доколкото решението по
чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ следва да бъде придружено с удостоверение по чл 13, ал.
4-5 и скица по ал. 6 от ЗСПЗЗ. Освен това, по заявление от 19.02.1992 г. по
преписка вх. №743/1992 г. ПК Панчарево, наследодателят на ищците не е
посочил за възстановяване нива в м. „Ч.“, а ПК се произнесла в нарушение на чл.
11, вр. чл. 13,ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ. Оспорват придобиване на имотите по давност,
в т.ч. ищците да са добросъвестни владелци. Ответниците настояват, че имот с
идент. №*1663 попада в границите на имот с пл. №806, който е тяхно
притежание. Поясняват, че през 2000 г. наследодателят на ищците не е въведен
във владение в изпълнение на заповед на кмета по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземване на
имот пл. №583Б от 800 кв. м, като заповедта е отменена на 21.01.2016 г., към
която дата ищците също не са установили давностно владение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт за възстановено право на собственост на основание чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ №30, т. VII, дело №4448/11.05.1998 г. на Нотариус при СРС се
установява, че е признато на Н. Я. Г., Б. Я.в Г. и С. Я.в Г. правото на собственост
върху дворно място (бивша нива) с площ 1902 кв. м, представляващо имот с пл.
№812 по кад. л. №Г-19-3-Б, заснет през 1997 г. по КП на с. Ж., местност „Ч.“, при
граници: Д. Г. Ш., неустановен собственик, Деян Г. Ш. и полски път, на осн. чл.
10, ал.7 от ЗСПЗЗ и Решение №5099/02.07.1997 г. на ПК-Панчарево.
С Решение №5099/02.07.1997 г. на ПК-Панчарево, постановено по
заявление 743/19.02.1992 г., е възстановено на наследниците на Я. Г. Ш. правото
на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището
на с. Ж. – нива 1902 кв.м в м. „Ч.“, част от имот №382 по кад. л. №Г-19-3-Б по
КП от 1954 г. на с.Ж. от 1954 г., идентичен с парцел 583А -455 кв.м, 583Б -800
кв.м, свободна земя -647 кв.м, от РП от 1990 г. , при граници пл. №381-Д. Г. Ш.,
неустановен собственик, пл. №383-Деян Г. Ш. и полски път, заявен с пореден
№5, ведно със Скица №446/12.05.1997 г. и удостоверение на техническа служба
на ТОА „Панчарево“ №147/12.06.1997 г.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот на осн. §4a, ал. 1 от
2
ПЗР ЗСПЗЗ №132, т. I, рег. №9576, дело №598/17.11.2006 г. на Нотариус с рег.
№264 на НК се установява, че С. К. И. и В. Х. И. са признати за собственици, на
осн. писмо изх. №1100-255/08.11.2006 г. на кмета на р-н „Панчарево“, СО, §4a,
ал. 1, вр. §30, ал. 5 от ПЗР ППЗСПЗЗ върху неурегулирано място с площ от 600
кв. м в с. Ж., м. „Ч.“, с пл. №989, при граници от всички страни имот №812,
представляващ реална част от имот с пл. №806, с площ от 800 кв.м, кад. л. Г-19-
3-Б, заедно с построената едноетажна сграда с имот с пл. №989, без одобрени
строителни книжа.
С Решение от 09.10.2002 г. по адм.д. №7/2000 г на СГС, влязло в сила на
04.12.2003 г. е признато правото на отв. В. Х. И. да изкупи по реда на §4а от ПЗР
ЗСПЗЗ имота от 600 кв.м с пл. №806 , кад. л. Г-19-3-Б, по оценка, която следва да
се изготви от адм. орган, съответно е отменена Заповед №РД-19-36/01.12.1999 г.
(л.115, л. 252 от делото). Решението постановено при участие на страните по
настоящия спор и по арг. от чл. 298, ал. 2 от ГПК.
Не се спори, а и от решение от 22.06.2010 г. по гр. д. №655/2008 г. на СГС,
влязло в сила на 27.04.2011 г., се установява, че са отхвърлени искове по чл. 108
от ЗС, предявени от ищците срещу ответницата за недвижим неурегулиран имот,
бивша нива от 200 кв.м, представляващи частта от имот пл. №806, кад.л. Г-19-3-
Б по плана на с. Ж., които не са включени в имот с пл. №989, кад.л. Г-19-3-Б по
плана на с. Ж.. След постановяване на решението са настъпили нови
обстоятелства, които съдът намира, че обуславят допустимост на настоящото
производство, а именно:
Със Заповед №РД-46 38/11.12.2013 г. на кмета на р-н „Панчарево“ е
признато на В. Х. И. – ползвател по §4а от ПЗР ЗСПЗЗ, да придобие
собствеността върху още 177 кв. м, представляващи имот с идент. №**********,
във вр. Решение от 22.06.2010 г. по гр. д. 655/2008 г. на СГС. От решение по адм.
Д.№54426/2013 г., СРС, влязло в сила на 17.05.2016 г., се изяснява, че ищците са
обжалвали заповедта и същата е отменена.
От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание давностно владение №97, т. II, рег. №4834, дело №223/11.08.2023 г. на
Нотариус с рег. №264 на НК ответниците са признати за собственици, при режим
на СИО, на осн. давностно владение от 29.09.1995г. на ПИ №**********; а с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение №97, т. II, рег. №4834, дело №223/11.08.2023 г. на Нотариус с
рег. №264 на НК, на ПИ №********** по КК и КР на гр.София.
От допуснатата СТЕ, преценена по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че
възстановения на ищците имот към 1997 г. е извън регулационния план на с. Ж.;
потвърждава идентичност на възстановения имот с този на ответниците, в т.ч.
предмет на оспорените констативни нотариални актове.
В спорове за собственост на земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които
ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници – бивши ползватели,
са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се
легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната
законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите
противопоставими права – т.е. че е била налице пречка за реституцията. В тези
случаи, какъвто е и настоящия спор, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен
контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото
конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не
разполага с възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ, че
ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към
момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и
възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен
контрол по чл.17, ал.2, пр.2 ГПК е ограничен (вж. ТР № 9/7.11.2012 г. по т. д. №
3
9/2012 г., ОСГК на ВКС). Правото на ползване на трети лица върху тези земи,
учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и
на Министерския съвет, се прекратява - §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по
съображения за социална справедливост, в §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена
възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени
условия.
Съдът, като зачита силата на присъдено нещо на Решение от 09.10.2002 г.
по адм.д. №7/2000 г на СГС, влязло в сила на 04.12.2003 г., съгласно което е
признато правото на отв. В. И. да изкупи по реда на §4а от ПЗР ЗСПЗЗ имота от
600 кв.м с пл. №806 , кад. л. Г-19-3-Б, приема за безспорно установено от
фактическа и правна страна, а и от писмените доказателства се потвърждава, че
имотът на ищците, внесен в ТКЗС, е предоставен за ползване на ответниците,
който е застроен със сграда към 01.03.1991 г., трайно прикрепена към терена.
Следва да се отчете, че за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в
коментираната по §4а от ПЗР ЗСПЗЗ не е необходимо сградата да отговаря и на
изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към
момента на построяването нормативни актове, а да съществува. Имотът на
ищците е включен в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което подлежи на
възстановяване по специалния за тези територии ред. Изложеното налага извод,
че при постановяване на Решение №5099 от 02.07.1997 г. на ПК-Панчарево
административният орган не е зачел фактическото положение в старите реални
граници на имота, а именно че същият е бил предоставен за ползване на трети
лица, по реда на някои от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456 / 1997 г.,
и че имотът е застроен по см. §4а от ПЗР ЗСПЗЗ. При това е съществувало
очевидно ограничение на собствеността, което не е посочено в решението и не
са били налице предпоставките за постановяване на решението по реда на чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ. Административният орган не е зачел правата на ползвателите
към 02.07.1997 г., като това е сторено по съдебен ред по-късно с Решение от
09.10.2002 г. по адм.д. №7/2000 г на СГС, влязло в сила на 04.12.2003 г. При това
положение Решение №5099/02.07.1997 г. на ПК-Панчарево, постановено по
заявление 743/19.02.1992 г., не обвързва ответниците, тъй като собствеността на
ищците се възстановява след настъпването на множество законоустановени
предпоставки, визирани в нормата на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл.
28, чл. 28а-в ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и
план на новообразуваните имоти. Помощният план се изработва, за да се
определят границите на имотите, предоставени за ползване, така и на имотите,
съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски
стопанства и държавните земеделски стопанства. В случая ПНИ не е приет и не
е влязъл в сила за в.з. „Ч.“, от една страна, а от друга - разликата над 600 кв. м и
над 1000 кв.м до фактически ползваната земя може да се възстанови на
собствениците за образуване на нови имоти, ако са с размери не по-малки от 250
кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите
на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. Изложеното дава основание на съда да приеме, че исковите претенции
са неоснователни на заявеното основание земеделска реституция и наследство.
По придобивното основание, на което под евентуалност се заявява от
ищците правото на собственост, а именно, че е упражнявана самостоятелно
фактическа власт върху всеки от спорните имоти повече от 10 години, съдът
приема, че намерението за своене на вещта трябва да бъде обективирано с
конкретни фактически действия, за да се установи фактическа власт и начене
владение. За да възникне качеството владелец по отношение на един имот
лицето, претендиращо изтекла в негова полза придобивна давност, следва
открито да демонстрира спрямо евентуалния собственик промяна в намерението
4
за своене на имота, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си. Ако имотът е обект на владение от друго лице,
последното следва да манифестира фактически действия, чрез които да отрече
правото му на собственост в пълен обем правомощия, вкл. да се разпорежда с
имота. По дефиниция владението трябва да е непрекъснато, самостоятелно,
спокойно и явно. Не може да се установи по скрит начин и трябва да е доведено
до знанието на всеки друг, който би имал претенции спрямо вещта. След анализ
и преценка на събраните доказателствата по делото, съдът счита, че не се
установиха конкретни фактически действия на ищците, от които да се направи
категоричен извод, че са противопоставили свое самостоятелно владение върху
спорните имоти, напротив, същите са оградени и се ползват от ответната страна,
в който смисъл са показанията на свидетелите и на двете страни, кредитирани от
съда по реда на чл. 172 от ГПК.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна
има право на съдебни разноски за сумата общо 1450 лв. за платени
възнаграждения на вещо лице и адвокат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Я. Г., с ЕГН:**********, Д. Д. В., с
ЕГН:**********, О. С. Г., с ЕГН:**********, М. В. Г., с ЕГН:**********, и К. В.
Г., с ЕГН:**********, срещу В. Х. И., с ЕГН:**********, и С. К. И., с
ЕГН:**********, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение В. Х. И., с ЕГН:**********, и С. К. И., с ЕГН:**********, че Н. Я. Г.,
с ЕГН:**********, Д. Д. В., с ЕГН:**********, О. С. Г., с ЕГН:**********, М. В.
Г., с ЕГН:**********, и К. В. Г., с ЕГН:**********, при квоти 1/3, 1/6, 1/6, 1/6,
1/6, са собственици на Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и
КР на с. Ж., одобрени със Заповед №РД-18-36/17.06.2011 г. на ИД АГКК,
находящ се в с. Ж., м. „Ч.“, с площ от 90 кв. м, и на Поземлен имот с
идентификатор №********** по КК и КР на с. Ж., одобрени със Заповед №РД-
18-36/17.06.2011 г. на ИД АГКК, находящ се в с. Ж., м. „Ч.“, с площ от 177кв. м.
ОСЪЖДА Н. Я. Г., с ЕГН:**********, Д. Д. В., с ЕГН:**********, О. С.
Г., с ЕГН:**********, М. В. Г., с ЕГН:**********, и К. В. Г., с ЕГН:**********,
да заплатят на В. Х. И., с ЕГН:**********, и С. К. И., с ЕГН:**********, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1450,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5