Р Е Ш
Е Н И Е
№: 36 21.06.2013г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, граждански
състав
На двадесет и първи май, две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Членове:.......................................
Съдебни
заседатели:..................
Секретар:
Н.С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Румен Йосифов
гр.дело
№ 148 по описа за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от ищец: Българската държа, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, представлявана по пълномощие от Областния
управител на област Бургас, против ответници: „Спакс“ООД, ЕИК-*********,
гр.София, р-н Слатина, ул.Хемус 16Б, ет.2, ап.16 и „Капси Турс“ООД,
ЕИК-*********, гр.София, р-н Слатина, ул.Хемус 16Б, ет.2, ап.16, двамата
ответници със съдебен адрес: гр.Б., ул.** адвокатско дружество „И.Б. и
партньори“.
Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.124, ал.1 от ГПК и с тях ищецът моли съда: 1.След като приеме за установено
по отношение на „Спакс“ООД, че поземлен имот с идентификатор 58356.502.133 по
кадастралната карта на ГР.П.М.П., бивш имот пл.сн.№ 06601 по КВС е собственост
на Българската държава, да осъди този ответник да предаде владението върху имота
на държавата; 2.Да приеме за установено по отношение на „Капси Турс“ООД, че
поземлен имот с идентификатор 58356.502.133 по кадастралната карта на ГР.П.М.П.,
бивш имот пл.сн.№ 06601 по КВС е собственост на Българската държава.
По искане на ищеца като трето лице помагач е конституирано
„Албена“АД, ЕИК-*********, к.к.Албена – административна сграда, село Оброчище,
община Балчик.
По негово искане като трето лице помагач е
конституирано и „Приморско клуб“ЕАД, ЕИК-*********, гр.Приморско 8180,
ММЦ-Приморско, административна сграда, ет.2.
С исковата молба се твърди, че във връзка с постъпил
през 2011г. в Областна управа Бургас сигнал от „Албена“АД и извършена проверка
по него се установило, че с разпореждане от 1959г. на МС теренът където се
намира процесния имот е предоставен за построяване на младежки лагер. За
територията на Международен младежки център Приморско е съставен акт за
държавна собственост през 1991г. В този акт не е отбелязано деактуване на
имота. За снек-бар Диамант, находящ се в процесния ПИ 58356.502.133 е съставен
акт за държавна собственост през 2001г., в който е отбелязано деактуване в полза
на „Албена“АД. За имота е издаден нот.акт от 2000г., с който наследниците на С.Г.К.
са признати за негови собственици по силата извършена реституция по ЗСПЗЗ по
силата на решение на поземлената комисия от 1999г. През 2002г. наследниците на С.К.
са продали имота с нотариален акт на „Капси Турс“ООД. С влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№ 12/2003г., изменено по реда на инстанционния контрол от БОС и
ВКС, е прието, че„Албена“АД и наследниците на С.К. не собственици на процесния
имот. С нот.акт от 2009г. „Капси Турс“ООД е продало имота на „Спакс“ООД. Твърди
се, че извършената реституция в полза на наследниците на С.К. е
незаконосъобразна до степен нищожност и не е породила правни последици, поради
което в полза на наследниците не е възникнало право на собственост върху имота.
В тази връзка ищецът оспорва доказателствената сила на съдържанието на
нотариалните актове, с които наследниците на С.К. и техните правоприемници –
ответните дружества се легитимират като собственици на процесния имот.
Като писмени доказателства с исковата молба ищецът
представя актове за държавна собственост, заповед за деактуване, сигнал,
разпореждането на МС от 1959г., скица, нотариални актове, писмо от РДГ-Бургас,
удостоверение от ДГС-Царево, писмо от МЗХ, преписи от изпратени от
ОСЗ-Приморско-Царево преписки ПР-131 и ПР-131П. Във връзка с направено искане
на ответниците, ищецът представя преписките по които са издадени АДС №
1015/25.09.1991г. и АДС № 1715/05.02.2001г. По негово искане е извършена
съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси, а съдът изиска и ОСЗ
представи преписка ПР-131 на наследници на М.А. Г. и преписка ПР-131П на
наследници на С.Г.К..
Ответниците представят в срок отговори на исковата
молба с които оспорват исковете. На първо място считат същите за недопустими и
искат прекратяване на производството. Ответниците считат предявените искове и
за неоснователни, тъй като процесният имот е бил валидно възстановен по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на С.К., от които те са го придобили. Противопоставят се
на участието в процеса на третите лица помагачи, тъй като с влязло в сила
съдебно решение е отхвърлен иск на „Албена“АД против „Капси Турс“ООД поради
това, че не било доказано правото на собственост върху снек-бар „Диамант“ и
правото на собственост върху терена. В тази връзка считат, че за третите лица не
може да се обоснове наличие на правен интерес от участие в настоящия процес, а
такъв не е налице и за ищеца. Ответниците оспорват доказателствената сила на
актовете за държавна собственост, с които държавата в качеството и на ищец се
легитимира като собственик на процесния имот.
Като писмени доказателства с отговорите на исковата
молба се представят съдебното решение на което се позовават ответниците, а в
с.з. представят извлечение от емлячен регистър, служебни бележки от ДНКС и
констативен акт на общината. По тяхно искане са разпитани двама свидетели,
приложени са гр.д.№ 12/2003г и гр.д.№ 13/2010г. двете на РС-Царево за същия имот,
поставени са въпроси към съдебно-техническата експертиза.
Третите лица „Албена“АД и „Приморско клуб“ЕАД, чрез
общия си процесуален представител твърдят, че през 2011г. от „Албена“АД е
отделено и учредено „Приморско клуб“ЕАД, което е придобило част от имуществото
му в която част попада и снек-бар „Диамант“, разположен в процесния имот.
Като писмени доказателства представят вписан план за
преобразуването, скици на сгради, заповед от 1983г. за приемането на обекта,
протокол на приемателна комисия, калкулационен лист, титулен списък, писмо от
РДНСК, писмо от общината и констативен протокол. Поставят въпроси към
съдебно-техническата експертиза.
В хода на устните състезания и писмената защита,
ищецът пледира за уважаването на исковете и присъждане на разноските по делото.
Поддържа становището си, че процесният имот е държавна собственост, установена
е неговата идентичност, а органът по земеделската реституция не е следвало да
го възстановява в реални граници, тъй като върху него е имало реализирани
мероприятия по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, като законността на постройките от тези
мероприятия, не е част от изискванията на нормата. В тази връзка се твърди, че
ответниците не са придобили правото на собственост върху имота.
Ответниците чрез своите пълномощници пледират за
отхвърлянето на исковете. Считат, че проведената реституция по ЗСПЗЗ в полза на
техните праводатели е законосъобразна. Наследодателят в чиято полза е възстановено
правото на собственост, се легитимирал като собственик на имота с емлячен
регистър и не са били налице други пречки пред възстановяването на правото. От
друга страна твърдят, че двата оспорени акта за държавна собственост не са
направили държавата собственик на процесния имот, а и от доказателствата по
делото не е установено дали изобщо имотът попада в обхвата на земята описана в
тези актове. Поддържат искането си за заличаването на третите лица помагачи и
за прекратяването на производството срещу тях.
Пълномощникът на третите лица помагачи пледира за
уважаване на исковете изцяло, като подкрепя становищата на ищцовата страна.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане на Министерския съвет №
267/05.03.1959г. е определен терен за построяване на Международен младежки
лагер от около 100 хектара в м.Дяволски залив край Приморско, попадащ в ДГФ и
ССФ, предоставен безвъзмездно на ЦК на ДКМС. Безспорно е, че мероприятието е
изпълнено, като е построен ММЦ-Г.Димитров, сега ММЦ-Приморско.
Съгласно акт за държавна собственост № 1015 от
25.09.1991г., като държавна собственост е актувана земята с площ от 100 хектара,
по разпореждане на МС № 267 от 05.03.1959г. В графа собственици на имота са
записани Министерство на горите и горската промишленост и ММЦ“Г.Димитров“.
Посочено е също, че на ММЦ“Г.Димитров“ е отстъпено право на строеж върху
имотите. Въз основа на този акт е издаден последващ акт за държавна частна
собственост № 1715/05.02.2001г., с който като държавен е актуван снек-бар
„Диамант“, представляваща полумасивна едноетажна сграда с площ от 320кв.м., с
право на строеж върху терена, находящ се в зона А на ММЦ-Приморско. Отбелязано
е, че този имот е включен в капитала на МВТ“Орбита“ЕАД-София, а също и че съгл.
заповед № РД-11-271/02.12.2004г. на Областен управител Бургас, същият е
деактуван в полза на „Албена“АД. Тази заповед е представена по делото и видно
от нея снек-бар „Диамант“ е деактуван по т.32, на осн. договор за продажба на
ММЦ-Приморско – обособена част от МВТ“Орбита“ЕАД.
В хода на делото по искане на ответниците, съдът откри
производство по оспорване на двата акта за държавна собственост № 1015 от
25.09.1991г. и № 1715/05.02.2001г. Ответниците направиха твърдения, че същите
са неверни, но по делото такива обстоятелства не се установиха. И двата акта са
издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му. Отразяват вярно
изложените в тях факти, поради което като законосъобразни актове са породили
своите материално-правни последици.
С представения по делото договор от 19.11.2001г. за
продажба на ММЦ”Приморско”, обособена част от “ВМТ Орбита”ЕАД, гр.София,
Министърът на икономиката е продал по реда на ЗППДОбП (отм.) горният обект на
“Албена”АД. Из между недвижимите имоти, които се включват в продадената
обособена част, попада и снек-бар „Диамант“, находящ се в зона А на
ММЦ-Приморско.
По делото са представени план за преобразуване на
„Албена“АД с нотариална заверка на подписите, устав на дружеството и
удостоверение за актуално състояние на същото, съгласно които „Приморско
клуб“ЕАД е учредено чрез отделяне от „Албена“АД. В патримониума на новото
дружество са преминали множество имоти и сгради, между които и снек-бар „Диамант“.
Едноличен собственик на капитала на „Приморско клуб“ЕАД е останало„Албена“АД.
От друга страна не е спорно по делото, че с решение
№28/15.12.1999г. на ПК-Приморско е постановено възстановяване правото на
собственост в стари реални граници върху двор горско стопанство с площ от
2,8дка, представляващ имот пл.№ 066001 по плана за земеразделяне на землището
на ГР.П.М.П., на наследниците на С.Г.К., б.ж. на гр.Приморско. Въз основа на
това решение същите са се снабдили с констативен нотариален акт № 81, т.І,
рег.№ 1830, д.№ 384/2000г., с който са признати за собственици на имота. Не е
спорно също, че след това с нотариален акт № 37, т.І, рег.№ 224, д.№ 24/2002г.
наследниците са продали имота на ответника „Капси Турс“ООД, което с друг
нотариален акт под № 163, т.ІІІ, рег.№ 2453, д.№ 493/2009г. го е продало на
другия ответник – „Спакс“ООД.
От представените по делото преписки на
ОЗС-Примроско-Царево, под № ПР-131 на
наследници М.А. Г. и под № ПР-131П на наследници на С.Г.К. е видно, че
постановеното решение №28/15.12.1999г., допълва и изменя решение №6/22.04.1998г.,
издадено по повод на заявление от 12.05.1998г. от С.М.А. (разминаването в датите според св.Л. се дължи на техническа грешка),
с което поземлената комисия е възстановила в стари реални граници правото на
собственост върху лозе от 2,8дка в м.Пясъка. От представеното по преписката
удостоверение за наследници на М. С. К., починала през 1940г. се установява, че
тя е била съпруга на С.Г.К., а лицето М. А. Г. е бил съпруг на тяхната дъщеря К.
С.Г., т.е. между С.Г.К. и М. А. Г. няма родство по права линия.
Съгласно заключението на вещото лице С.Р., по
извършената в настоящото дело съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като дадено от компетентно лице с широки познания и опит в
изследваната материя, без съмнения за пристрастни отношения към някоя от
страните, имотът който е реституиран в полза на праводателите на двете ответни
дружества – имот пл.№ 066001 по КВС на ГР.П.М.П., е идентичен с процесния
поземлен имот с идентификатор 58356.502.133 с площ от 2800кв.м. Този имот е
част от терена с площ от 100 хектара, актуван с АДС № 1015 от 25.09.1991г. и е
урбанизирана зона, част от селищно образувание. В него са изградени две
едноетажни полумасивни сгради , които са нанесени в кадастралната карта. Има и
ламаринен склад, два навеса, барбекю с навес. За снек-бар „Диамант“ съществуват
като книжа само титулен списък от ММЦ-Г.Димитров за строителство на обекти от
1983г., заповед №2884/28.12.1983г. за приемане на обекта и Протокол обр.16 на
приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на обект: Модулен
базар „Диамант“. За ММЦ-Приморско е изработен кадастрален план, одобрен през
1998г., т.е. както преди реституцията, така и преди приватизацията. Според този план снек-бар Диамант е заснет с
площ от 320кв.м. Обхващащите го сгради са въведени и в кадастралната карта от
2003г.
С влязло в сила решение № 349/29.05.2006г. на
РС-Царево по гр.д.№ 12/2003г., изменено с решение от 05.03.2009г. на БОС по
в.гр.д.№ 962/2006г., по което с определение по гр.д.№ 1364/2009г. ВКС не е
допуснал касационно обжалване, е прието по отношение „Албена“АД, че ответникът
„Капси турс”ООД не е собственик на бивш имот пл.№ 0066001 по плана на
гр.Приморско ММЦ, а сега представляващ поземлен имот с идентификатор
58356.502.133 по кадастралната карта.
По гр.д.№ 13/2010г. на РС-Царево със сила на присъдено
нещо по решение №9/29.11.2010г., отменено изцяло с решение № ІІ-32/31.05.2011г.
по гр.д.№ 236/2011г. на БОС и определение на ВКС по гр.д.№ 933/2011г., с което
не е допуснато касационно обжалване, е отхвърлен предявен негаторен иск от „Албена“АД
против „Капси Турс“ООД, за преустановяване на всички действия, които смущават
правото му на ползване на снек-бар „Диамант“ и възпрепятствания достъп до него
и прилежащия терен, чрез премахване на изградената дървена ограда с бодлива
тел. В решаващите си мотиви БОС е приел, че „Албена“АД не е собственик на сградата
на снек-бар „Диамант“.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
За да бъде допуснат до разглеждане един
ревандикационен иск, ищецът по него следва да твърди, че е собственик на имота
и последният се намира във фактическата власт на другиго. Ищецът прави такива
твърдения в исковата си молба, поради което предявеният от него иск по чл.108
от ЗС се явява допустим. Допустим е установителният иск за собственост по
отношение на другия ответник, предвид изложеното, че ищецът прави
собственически твърдения, които този ответник оспорва, като дори „Капси
Турс“ООД е манифестирало своите собственически претенции върху имота, като се е
разпоредило с него в полза на другия ответник.
По отношение на възражението на ответниците за
участието на третите лица в процеса, вярно е че има сила на присъдено нещо в
отношенията между „Албена“АД и „Капси Турс“ООД по гр.д.№ 12/2003г. и гр.д.№
13/2010г. Настоящият ищец обаче – Българската държава, не е участвал по тези
две дела. За това е в негов интерес силата
на присъдено нещо при разрешаването на настоящия правен спор да се разпростре и
върху третите лица, като по този начин се разрешат веднъж за винаги споровете
по отношение на процесния имот, за да не се водят отново нови дела, така както това
е ставало от 2003г. до сега.
По основателността на исковете:
За да бъде уважен един иск, основан на чл.108 ЗС,
необходимо е да са налице три предпоставки. Първата е ищецът да докаже, че е
собственик на вещта в съответствие с изискванията за собственост. На второ място, вещта да се владее или държи
от ответника и третият елемент – това да е без основание.
Ищецът реализира и трите елемента от предмета на
доказване, което налага уважаването на този иск. Българската държава доказа, че
е собственик на процесния имот, същият се намира във владение на ответника „Спакс“ООД
– съгласно протокол за въвод във владение на поземлената комисия № 28А от
05.04.2000г., наследниците на С.Г.К. са въведени във владение на имота, а след
това владението е преминало върху новия собственик – „Капси Турс“ООД, който е
заградил имота, а с нотариален акт № 163, т.ІІІ, рег.№ 2453, д.№ 493/2009г. –
върху ответника „Спакс“ООД, който го владее без основание защото не притежава
права върху имота.
От събраните по делото доказателства се налага изводът,
че правото на собственост върху процесния имот е незаконосъобразно възстановено
на наследниците на С.Г.К., вследствие на
което същите не са могли валидно да го прехвърлят на „Капси Турс“ООД, а то от
своя страна да го прехвърли на „Спакс“ООД съгласно древния принцип „Nemo dat quod non
habet.“ (лат. „Никой не може да даде това което няма“). Налице е
била пречка за възстановяването на имота в стари реални граници по реда на
ЗСПЗЗ. В случая е приложима нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, защото по делото се
установи, че имотът попада върху територията на ММЦ-Приморско, отредена за
построяване на международен младежки лагер с разпореждане на МС № 267/05.03.1959г.
В тази връзка без правно значение е дали извършеното в имота строителство е
било законно или не, защото за приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ е достатъчно
процесният имот да е бил част от реализираното мероприятие, което не позволява
реституцията му. Последното положително се установи от събраните по делото
писмени доказателства и експертизата – процесният имот е включен в територията
на ММЦ-Приморско, върху която е изграден международният младежки лагер.
Мероприятието е реализирано, налице е селищно образование, като е извършено
комплексно застрояване. Конкретно в процесния имот е бил построен търговски
обект. По тази причина съдът намира, че проведената незаконосъобразна
реституция не е породила правни последици, поради което процесният имот е
останал държавна собственост, както вярно е отразено в актовете за държавна
собственост. В контекст на това, предявеният ревандикационен иск следва да бъде
уважен.
Основателен се явява и установителният иск за
собственост срещу „Капси Турс“ООД. Съдът вече изложи мотиви защо счита, че имотът
е останал държавен, а проведената реституция не е породила правни последици,
поради което не намира причина да ги преповтаря.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските извършени от ищеца съгласно
представения списък, в който те са описани съобразно действителната им стойност
възлизаща на 360лв., вкл. и дължащото се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, претендирано от ищеца в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Спакс“ООД,
ЕИК-*********, гр.София, р-н Слатина, ул.Хемус 16Б, ет.2, ап.16, че поземлен
имот с идентификатор 58356.502.133 по кадастралната карта на ГР.П.М.П., бивш
имот пл.сн.№ 06601 по КВС, е собственост
на Българската държава и ОСЪЖДА „Спакс“ООД
да предаде владението върху този имот на Българската държава.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Капси Турс“ООД,
ЕИК-*********, гр.София, р-н Слатина, ул.Хемус 16Б, ет.2, ап.16, че поземлен
имот с идентификатор 58356.502.133 по кадастралната карта на ГР.П.М.П., бивш
имот пл.сн.№ 06601 по КВС, е собственост
на Българската държава.
ОСЪЖДА „Спакс“ООД и „Капси Турс“ООД да
заплатят на Българската държава сумата от 360лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи:
„Албена“АД, ЕИК-*********, к.к.Албена – административна сграда, село Оброчище,
община Балчик и „Приморско клуб“ЕАД, ЕИК-*********, гр.Приморско 8180,
ММЦ-Приморско, административна сграда, ет.2
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: