Решение по дело №1110/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 78
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Рени Ковачка
Дело: 20211001001110
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил В.
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001110 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-279 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 9939/19.10.2021год., подадена от С.Г. В. в качеството му на
Председател на Сдружение „ Дружество на репресирани македонци в България жертви на
комунистическия терор „/ СДРМБЖКТ/ срещу Решение № 59/08.10.2021год., постановено по т.д.
№ 146/2021год. по описа на Окръжен съд- Благоевград , с което е потвърден отказ №
20210726111922/27.07.2021год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по
вписванията, постановен по заявление № 20210726111922/26.07.2021год. за първоначална
регистрация на Сдружение „ Дружество на репресирани македонци в България жертви на
комунистическия терор „ гр. Благоевград .
В жалбата се поддържа незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Счита се за неправилен извода на съда ,че целите на сдружението не противоречат на чл.44, ал.2 от
Конституцията на Р България и че отказът на националните власти да предоставят статут на
юридическо лице на сдружение на физически лица представлява намеса в упражняването на
правото на свобода на сдружаване .
Прави се искане за отмяна обжалваното решение и постановяване на друго, с което да
бъде указано на Агенцията по вписванията да извърши заявеното вписване.
Апелативен съд-София намира подадената жалба за процесуално допустима като
депозирана в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване валиден и допустим съдебен акт .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заявление образец А15 , рег. № 2021072611922/26.07.2021год. е направено искане за
първоначална регистрация на сдружение „Дружество на репресираните македонци в България,
жертви на комунистическия терор“. Към заявлението са представени : декларация по чл.13, ал.4 от
Закона за търговския регистър,подадена от С.В., съгласи и образец от подписа на С.В., протокол от
учредително събрание на Сдружение „ Дружество на репресираните македонци в България,
жертви от комунистическия терор“ от 24.07.2021год., списък на учредителите ,Устав на
1
Сдружение“ Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия
терор,квитанция за платена такса за регистрация ,както и решение на Европейския съд по правата
на човека,без превод на български език.
По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ №
20210726111922/27.07.2021год., поради наличието на несъответствие на целите на сдружението и
средствата за тяхното постигане с поставените от законодателя изисквания за дейност в частна
полза по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ. Прието е, че целите по чл.2,ал.1 от Устава на
сдружението са в противоречие с разпоредбата на чл.44, ал.2 от Конституцията на Р България ,
както и че като средства за постигане на целите са визирани мероприятия , присъщи на класическа
политическа партия , а според параграф 3 от ЗЮЛНЦ, организациите имащи за цел извършването
на политическа дейност се уреждат с отделен закон.
Отказът е потвърден с обжалваното в настоящото производство решение и в него е
прието, че във формираните в Устава на сдружението цели, разгледани във връзка с основния
предмет на основната дейност на сдружението по чл.2,ал.2 от Устава налага на извод за дейност
насочена срещу единството на българската нация , а това е забранено от императивната норма на
чл.44, ал.2 от Конституцията на Р България.
Този извод се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не счита
за нужно да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде допълнено следното :
Конституцията на Р България прокламира правото на свободно сдружаване като основно
конституционно защитимо право на личността, но очертава определени ограничения на свободата
на сдружаване . Съгласно чл.44, ал.2 от Конституцията на Р България гражданите не могат чрез
сдружаване да извършват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и
единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към
нарушаване на правата и свободите на гражданите; забраняват се организации, които създават
тайни и военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
В случая, от чл. 2, ал. 1 на представения устав на сдружението е видно, че основните му
цели са защита на правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на
комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и
заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България (т. 1); опазване и
популяризиране на македонското културно и историческо наследство (т. 2) и спазване и защита на
човешките и имуществени права на македонските бежанци и техните потомци ( т. 3), а между
конкретните средства/дейности за тяхното постигане в чл. 2, ал. 2 са посочени съхраняване,
развиване и предаване на поколенията историческата истина за македонския въпрос и работа за
неговото решаване в съответствие е идеите на изграждащия се ЕС, съхраняване, възстановяване и
изграждане на паметници, свързани с македонското минало и наследство, работа за решаване на
въпросите за възмездяването на бежанците и техните наследници за изоставеното, отнето
имущество по родните им места, организиране и изнасяне на лекции, беседи и доклади за
миналото на македонския народ, организиране на регионални македонски събори, осигуряване
записването, съхраняването и популяризирането на македонското фолклорно богатство,
организиране митинги и демонстрации в рамките на закона, организиране на събирането,
публикуването и съхраняването на спомени, документи, др. материали, свързани със съдбата на
репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор, оказване на юридическа
и друга помощ на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор и
техните наследници в България, за получаване на предвидените в закона обезщетения. В чл. 4, т. 2
е предвидено, че сдружението поставя проблемите на репресираните македонци и на македонското
етническо малцинство пред съответните български институции и международни организации и
действа за тяхното решаване.
Така формулираните цели и средства за тяхното осъществяване определят сдружението
като защитаващо накърнени права и интереси на етническо малцинство на територията на Р
България ,каквото обективно не съществува като обособена и утвърдена група от хора,
притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаваща ги от
останалата част от населението на страната. При тези обстоятелства чрез афиширането на такова
малцинство чрез организация- сдружение с нестопанска цел, предназначена да удовлетворява
техни специфични потребности, по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са
2
различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските
граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен
исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44,
ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана. Освен това, в устава на сдружението са
формулирани и политически цели, свързани с осъществяване на дейност, присъща на политическа
партия, което нормата на чл. 12, ал. 2 от Конституцията не допуска.
Гореизложеното налага извод , че по отношение конкретното заявено право на
сдружаване са приложими посочените по-горе конституционни ограничения и позоваването на тях
не е в противоречие с чл.11, ал.2 от Конвенция за защита на правата и основните свободи. Именно
в хипотеза , идентична на настоящата - необходимост за защита на правата и свободите на
останалите граждани, неучастващи в сдружението, Конвенцията допуска упражняването на
правото на свободно сдружаване да бъде ограничавано.
По изложените съображения обжалваното решение, с което е отказано вписване на
исканото сдружение следва да бъде потвърдено, тъй като е него е достигнато до законосъобразен
резултат.
Така мотивиран, Апелативен съд –София

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/08.10.2021год. , постановено по т.д.№ 146/2021год. по
описа на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърден отказ №20210726111922/27.07.2021год.,
постановен по заявление вх.№ №20210726111922/ 26 .07.2021год. на Агенция по вписванията към
ТРРЮЛНЦ за вписване на първоначална регистрация на Сдружение „ Дружество на репресираните
македонци в България,жертви на комунистическия терор“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3