№ 5866
гр. *** 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110166792 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “ ***” ЕАД
против В. С. И. , Е. И. И. и С. И. И. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца разделно при квоти от съответно 4/6, 1/6 и
1/6 както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 1 240,69 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. , ведно със
законна лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.06.2022 г. в размер на
149,08 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
73,35 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 13.06.2022 г. в размер на 14,39 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение от 19.07.2022 г. по гр. д. № 34792/2022 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците, в който
1
исковете се оспорват по основание. Ответниците оспорват да са собственици
на имота и потребители на ТЕ за исковия период. Не оспорват размера на
исковете и доставката на ТЕ. Позовават се на давност. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида
при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да
е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото
ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на
собственост на процесния топлоснабден имот е Молба съгласие с вх. №
48770/2006г. от Иван И. и В. И. за заличаване на законна ипотека, което
представлява косвено доказателство относно собствеността на процесния
недвижим имот, но към 2006г.
От постъпилото писмо от Столична община, район „Искър“/л.106/ се
2
установява, че не може да заверен препис за ап.5, находящ се в гр. *** жк.
***.
Видно от постъпилото писмо от СО, направление „Архитектура и
градоустройство“/л.142/, се установява, че не разполага с информация
относно вида на искания документ за собственост.
Други доказателства във връзка с установяване наличието на
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. *** жк. ***, ап.5, за процесния период не са ангажирани,
поради което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има единствено ответникът в производството пред първата
инстанция.
Предвид направеното възражение за прекомерност от ищцовата страна,
настоящият съдебен състав счита последното за основателно поради следните
съображения.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от
15.03.2023г., от който е видно, че заплатеният адвокатски хонорар от всеки
ответник е в размер на по 800 лв. Съобразявайки материалния интерес по
делото в размер на 1477,51 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва извод, че при интерес до 1000 лв., адвокатското възнаграждение
възлиза в размер на 400 лв. По отношение на ответниците В. И., Е. И. и С. И.,
предявената срещу всеки един поотделно претенция е под 1000 лв., поради
което и следва да има се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
3
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе предвид
всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна
сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от
страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на
казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на
колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са
събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай са предявени кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като производството е
приключило в три съдебни заседания. По делото не са събирани нови
доказателства и не са установявани нови обстоятелства. Материалният
интерес по делото не е висок, възлизащ общо на 1477,51 лв.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че действително заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение от по 800 лв. на ответник е прекомерно, поради
което и следва същото да бъде редуцирано до размера от по 400 лв. за всеки,
което следва да им бъде присъдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, срещу В. С. И.
ЕГН **********, Е. И. И. ЕГН ********** и С. И. И. ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца разделно при квоти от съответно 4/6, 1/6 и 1/6 както следва: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 240,69 лв. за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за периода от
29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 13.06.2022 г. в размер на 149,08 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 73,35 лв. за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
13.06.2022 г. в размер на 14,39 лв., за които е издадена заповед за изпълнение
4
от 19.07.2022 г. по гр. д. № 34792/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, да заплати
на В. С. И. ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, да заплати
на Е. И. И. ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, да заплати
на С. И. И. ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ФДР „**” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5