№ 986
гр. Бургас, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120203254 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „С......“ ООД, ЕИК ................, чрез адв.
М. С. от БАК, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. С. от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. С.
К............, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.04.2021 г., в 09:05 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено
нарушение, като за ППС - товарен автомобил МАН ТГС с рег. № А 0181 НМ, изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за
посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с електронно устройство № 10031, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на сегмент № **********, на път А-1, км 357+949.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на
пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси
на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Съгласно посочената разпоредба тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл.
8, ал. 2 от Наредбата).
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят.
Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените
към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за
отразените в него обстоятелства относно ППС, регистрационния номер, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал
представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
2
Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното ППС през
контролно устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, същото е регистрирало нарушение за описаното ППС, тъй като за
него няма получена тол декларация или маршрутна карта. Това се потвърждава и от
представеното становище от Отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура на Национално тол управление“ (л. 28), както и от писмото на
„Интелигентни трафик системи“ АД (л. 29). От доказателствата се установява, че
процесното ППС действително е извършвало движение по пътната мрежа и кореспондират с
установените от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП обстоятелства и снимки от контролно
устройство № 10031. Тези данни установяват, че при преминаване на процесното превозно
средство през посоченото контролно устройство, електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е регистрирала извършено нарушение, тъй като за него към този
момент е липсвала тол декларация или маршрутна карта.
Нормата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл. 28, ал. 1 - 6 от
ЗАНН не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
изключва приложението на чл. 28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки
това, съдът счита, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай,
поради което обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако
е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв.,
която следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя „С......“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „С......“ ООД, ЕИК ................, да заплати в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура" - гр. София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3