Решение по дело №438/2019 на Районен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е № 1007

                                                     28.05.2019 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:                   

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 438/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.К.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш Серия К, № 2164306 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е доказано по несъмнен начин, че именно той е бил водач на автомобила към момента на извършване на деянието, както и че не е годен субект на вмененото му административно нарушение, тъй като бил наказан в качеството му на собственик на превозното средство, а не на негов водач. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си, като взема становище да не е доказано и че измерената от техническото средство скорост на движение е била именно на управлявания от него автомобил.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н.К.Ш., спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 24.12.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 07.01.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.07.2018 г. в 22:13 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ № ** жалбоподателят Н.К.Ш. управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 2164306, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № *****, е от одобрен тип и със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От Протокол № 6-33-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало последваща проверка на 26.10.2017 г. със заключение, че същото съответства на одобрения тип. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. № 1030р-16896/16.07.2018 г.) се установява, че на дата 14.07.2018 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 546 е заснела статични изображения с номера от 2241 до 2246, с начален час на работа 22:13 ч. и краен час на работа 22:45 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № **, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От приложения към преписката снимков материал (клип 2241 от радар № 546) се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № ***** е била 75 км/ч, като заснемането е било извършено на 14.07.2018 г. в 22:13 часа.

По делото като писмено доказателство е прието и техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение TFR-1M.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № **; датата – 14.07.2018 г.; точният час на извършване на нарушението – 22:13 часа; регистрационният номер на МПС – *****; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Н.К.Ш.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

***ето на жалбоподателя да не е установено по несъмнен начин кое лице е управлявало процесния лек автомобил при извършването на деянието. Тук следва да се посочи, че именно за доказателствени цели в производството по издаване на електронен фиш има нарочно разписано правило в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, което намира приложение и в настоящата хипотеза. В случай, че жалбоподателят твърди, че не той, а друго лице е осъществило нарушението, пътят му на защита е по реда на ал. 5 на чл. 189 ЗДвП – като в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш е следвало да предостави в ОДМВР – Пловдив писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, при което първоначално издаденият електронен фиш би бил анулиран. По делото не се установява, а и не се навеждат подобни твърдения, да е била представена писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която жалбоподателят да е посочил, че не той, а друго лице е управлявало моторното превозно средство и е извършило нарушението. Несподелимо е и твърдението жалбоподателят да е бил лишен от възможност да разбере кое лице е управлявало автомобила към момента на процесното деяние. Именно за да може наказаното лице да разбере кой е бил водач на МПС към този конкретен момент, в съдържанието на ЕФ задължително следва да бъдат описани датата, часът, мястото на заснемане, регистрационният номер на превозното средство и описание на нарушението, което е направено. Следователно на жалбоподателя е осигурена възможност да разбере за кой конкретен случай на управление на собствения му лек автомобил е издаден електронният фиш, като той – в качеството си на собственик на превозното средство, има задължението да знае лицата, на които предоставя ползването на автомобила. Не се споделя и възражението за противоречие на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с чл. 31 от Конституцията на Република България. Правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не вменява задължение за лицето, срещу което е издаден ЕФ, нито да признава вина, нито да предприема каквото и да е друго поведение. Независимо от пасивността на лицето, което не упражнява правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, това не променя изискването извършването на нарушението от страна на наказаното лице да бъде доказано по категоричен начин, като доказателствената тежест все така се носи само и единствено от наказващия орган. Чрез разглежданата разпоредба от ЗДвП се урежда едно право на наказаното лице да отблъсне неправилно и неоснователно обвинение срещу себе си, т.е. тя не регламентира задължение, а предоставя права за лицата, поради което не може да се приеме, че има нарушение на чл. 31, ал. 1 от Конституция на Република България. Отделно от това, потвърждаването или отмяната на електронния фиш от съда не са поставени в зависимост само от подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС или от неговото бездействие. Съдът постановява решението си въз основа на всички събрани доказателствени материали, включително вече коментираните удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на АТСС, снимков материал, поради което категорично не може да се приеме, че решението почива единствено на своеобразно „самопризнание“ на жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че правилно електронният фиш е бил издаден против собственика на автомобила, заснет от техническото средство, съществено процесуално нарушение не е допуснато, а възраженията на жалбоподателя в противния смисъл се ценят за неоснователни.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователно и възражението да не било доказано чия е измерената от техническото средство скорост на движение. За изясняване на обективната истина по делото като доказателство беше събрано техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение TFR-1M. Действително от техническото описание се установява, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток. Установи се още, че използваното означение ↓ показва, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следователно първият извод, който се прави още тук, е, че не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката, в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. По-нататък следва да се има предвид, че в случая не се установява наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта, напротив – от снимковия материал е видно, че е установено преминаването единствено на автомобила на жалбоподателя, поради което неясно е скоростта на движение на кое друго превозно средство би могла да бъде причислена на жалбоподателя. След като са били изпълнение тези условия, от направения клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри е избран кадър, на който ясно се вижда регистрационният номер на МПС.

За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (така Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.

При преценката за законостобразността на обжалвания електронен фиш следва да се има предвид и че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) беше отменен, поради което към датата на процесното деяние - 14.07.2018 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него клип № 2241 от радар № 546. От Протокол за използване на АТСС се установи, че техническото средство – радар № 546 е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ № **. Работата с техническото средство е започнала на 14.07.2018 г. в 22:13 часа и е приключила в 22:45 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 2241, а последното с № 2246. Процесният клип е с пореден № 2241, следователно е издаден при работата с техническо средство – радар № 546, на дата 14.07.2018 г.

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 14.07.2018 г. в 22:13 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ № ** е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *****, като се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 14.07.2018 г. на собствения му лек автомобил с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита, че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената стойност на скоростта от 22 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 75 км/ч, се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и установената стойност на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 22 км/ч. По тези съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то настоящият съдебен състав приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за неговото изменение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2164306 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.К.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!Й.Т.