РЕШЕНИЕ
№ 3847
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. МИ.а
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110104452 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени от П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. * обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата от общо 29 297,06 лв. /двадесет и девет хиляди двеста деветдесет и седем
лева и шест стотинки/, представляваща сбор от дължими основни месечни трудови
възнаграждения за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва върху всяка отделна главница от датата на подаване на исковата молба
/05.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо
4 223,25 лв. /четири хиляди двеста двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху неплатените трудови възнаграждения
за периода 26.04.2019 г. – 04.04.2022 г., като всяко отделно обезщетение е с начална дата
следваща падежа на съответното месечно задължение и крайна дата преди подаване на
исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
2/ сумата от 826,87 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на едно
брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 1 КТ;
3/ сумата от 6 442 лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева/,
представляваща дължимо обезщетение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /05.04.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
4/ сумата от 1 098,58 лв. /хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
20 работни дни за 2021 г. и 7 работни дни за 2022 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът П. П. И. твърди, че е започнал да полага труд при
ответника от 1978 г. като изпитвач на машини и шлос, детайли и възли в продължение на 43
1
години и 4 месеца до 31.03.2022 г., когато едностранно прекратява трудовото си
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че последните три години не е
получавал трудово възнаграждение. Не е получил и обезщетения при пенсиониране, при
прекратяване на трудовото правоотношение и за неизползвания платен годишен отпуск.
Излага, че работодателят отказва да му предостави трудовото досие, както и ведомостите.
Посочва претенциите си в ориентировъчен размер, доколкото не е наясно с размера на
възнаграждението му. Моли за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми и за
присъждане на разноски.
Ответникът *“ АД подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че е бил в
трудови правоотношения с ищеца, които са прекратени считано от 31.03.2022 г. Сочи, че не
е преустановило плащанията на трудовите възнаграждения, но вследствие на световната
икономическа криза дружеството не е съумяло да изплати пълните им размери, поради
липса на средства. Излага, че няма доказателства, че лицето е пенсионер. Твърди, че ищецът
не е бил натоварен повече от 5 % от установеното работно време в периода 2020 г. – 2021 г.,
но възнаграждението му не е редуцирано. Оспорва като неоснователни исковете над
признатия от него размер от 27 924,99 лв. за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., в която сума са
включени и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 221 КТ. Предлага разсрочено плащане
на сумите чрез сключване на двустранни споразумения. Моли за присъждане на разноски по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК и настоява за провеждане на процедура по медиация.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът поддържа исковете.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представените Заповед № 2320 от 20.11.1978 г., Допълнителен трудов договор №
276 от 01.08.2002 г. и Допълнително споразумение № 432 от 01.01.2005 г. се установява, че
между страните е било налице трудово правоотношение, като ищецът е бил назначена в
предприятието на ответника на длъжност изпитвач на машини и шлос, детайли и възли.
От представеното Заявление, получено на 31.03.2022 г., се установява, че ищецът е
уведомил ответника, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратява едностранно
трудовото си правоотношение, поради факта на забавяне изплащането на трудово
възнаграждение за период от три години, както и на обезщетение при пенсиониране.
От представеното заключение на вещото лице Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца не са правилно изчислени
във ведомостите за заплати в счетоводството на ответника. Дължимите суми за основни
месечни възнаграждения на ищеца следва да е в размер на 30 685,05 лв. Дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 853,45 лв. Дължимото обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ е в размер на 5 120,70 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в
размер на 1 152,09 лв. Дължимото обезщетение за забава върху неплатените в срок трудови
възнаграждения е в размер на 3 441,27 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
трудови възнаграждения, обезщетения за забава, обезщетение за неспазен срок за
предизвестие, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, които са квалифицирани от съда по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1
КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в процесния
период, по което ищецът е полагал труд, а ответникът се е задължил да заплаща трудово
възнаграждение в процесния размер (не се спори, освен по размера); че е налице забава за
2
плащане на възнагражденията и че се дължи обезщетение за забава в посочения размер; че е
налице основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 27 дни; че е налице основание за заплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в посочения размер; че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. В тежест на
ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати дължимото
трудово възнаграждение в уговорените срокове или заедно с обезщетението за забава; че е
изпълнил задължението си да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за неспазено предизвестие; че е
изпълнил задължението си да заплати обезщетение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Прието е за безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че
страните са били в трудови правоотношения, които са прекратени считано от 31.03.2022 г.,
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът признава, че дължи на ищеца сумата от 27
924,99 лв. за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., в която сума са включени и обезщетенията по
чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 221 КТ.
Ответникът не оспорва, че ищецът е работил в предприятието в процесния период и
че не му е заплатил трудови възнаграждения и обезщетения на претендираните основания в
съответните срокове. Оспорват се единствено размерите на задълженията, поради което и не
следва подробно да се изследва наличието на основания за плащането на всяко от тях.
Само за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ предвижда,
че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ е предвидено, че
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие при
условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда,
че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е
предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност.
В тази връзка ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест.
Същият е бил назначен в предприятието на ответника, полагал е труд в исковия период,
прекратил е едностранно трудовото правоотношение, придобил е право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не е използвал целият си предвиден платен годишен отпуск и
му се полагат обезщетения на претендираните основания. Налице е забава на ответника да
заплати същите, поради което и е възникнало и правото му на обезщетение за забава.
Ответникът от своя страна не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест.
Претендираните суми не са заплатени, което не е и спорно в настоящото производство.
По отношение на размерите на претендираните вземания по делото е допусната
съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че всички вземания се
дължат от ответника и дори същите са в по-висок размер от претендираните. Съдът намира
заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно. Същото не е оспорено от
ответника. Предявените искове са изцяло основателни, като същите следва да се уважат в
предявените размери, а не в посочените от вещото лице такива, предвид диспозитивното
начало.
Единствено по отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забава
върху трудовите възнаграждения се налага изводът, че същият е частично основателен,
3
доколкото вещото лице е изчислило обезщетение в размер на 3 441,27 лв., като за разликата
над тази сума до претендираните 4 223,25 лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в тежест на страните следва да се възложат сторените
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал
сумата в размер на 1 950 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, за което е представен списък и доказателства за плащане.
Искането на ответника разноските да бъдат присъдени по правилата на чл. 78, ал. 2 ГПК е
неоснователно, доколкото не е налице признание на исковете (оспорват се частично суми и
липсва изрично изявление за признание) и ответникът с поведението си е дал повод за
образуване на делото, доколкото не е заплатил претендираните суми на съответните им
падежи. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1
913,60 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на Бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 1 666,78 лв. за държавна такса и сумата в размер на 490,67 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, по предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва:
1/ сумата от общо 29 297,06 лв. /двадесет и девет хиляди двеста деветдесет и седем
лева и шест стотинки/, представляваща сбор от дължими основни месечни трудови
възнаграждения за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва върху всяка отделна главница от датата на подаване на исковата молба
/05.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо
3 441,27 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава върху неплатените трудови
възнаграждения за периода 26.04.2019 г. – 04.04.2022 г., като всяко отделно обезщетение е с
начална дата следваща падежа на съответното месечно задължение и крайна дата преди
подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 781,98 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща разликата между присъдените 3 441,27 лв. и претендираните 4 223,25 лв.
обезщетение за забава;
2/ сумата от 826,87 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на едно
брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 1 КТ;
3/ сумата от 6 442 лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева/,
представляваща дължимо обезщетение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /05.04.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
4/ сумата от 1 098,58 лв. /хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
20 работни дни за 2021 г. и 7 работни дни за 2022 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 913,60 лв. /хиляда деветстотин и
тринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от
4
2 157,45 лв. /две хиляди сто петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка
на адв. В. С. в „*“ с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5