Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 242
гр. Сливен, 07. 11. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 279 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от Г.А.Т. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1040-21-442 от
13.06.2022 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/ – София град, с което е оставена без уважение
жалбата му и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01113158 от 15.04.2022 г. на
длъжностното лице по реда на чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ – София
град, с което е установено задължение на Г.А.Т. в размер на 482,52 лева, от
които 462,45 лева - главница и 20,07 лева- лихва.
В жалбата си оспорващият
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Излага съображения, че: за процесния период:
17.09.2021 г. - 15.11.2021 г., е бил във ф. н. да и. каквито и да било т. д., поради
естеството на п. от него з.; не отговарят на истината изложените в мотивите на
решаващия орган съждения, че бил получил дължими му се трудови възнаграждения
от р. „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД с разходни касови ордери от 23.11.2021 г. и 23.12.2021
г., тъй като не е получавал възнаграждения от този осигурител; след 17.09.2021
г. не е и. т. д., а се е л.; през процесния период е ползвал болнични поради в.
н. пред осигурителя „ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД; р. е при осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД
до 12.09.2021 г.; сключил е втори трудов договор с осигурителя „ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД
и е з. да р. на о. на този осигурител; на 17.09.2021 г. на о. на този
осигурител е п. т. з., и. е в к., л. е в б. л. з. о. и к.; в процесния период е
бил със с. к. на м. и със с. к. на л. р., което п. възможността му да и. каквато
и да е т. д.. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният
орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към
спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № РВ-3-21-01113158 от 15.04.2022 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София град, издадено
на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е разпоредено Г.А.Т. да възстанови
недобросъвестно получени парично обезщетение при н. з., парично обезщетение
поради т. з. - чл. 55, ал. 1 от КСО, за периода от 17.09.2021 г. до 15.11.2021
г. в размер на 482,52 лева, от които 462,45 лева - главница и 20,07 лева -
лихва.
Видно от документите, съдържащи се в административната
преписка, между осигурителя „ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД с ЕИК: ******* и Г.А.Т. е сключен трудов
договор № 745 от 12.09.2021 г., на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на д. „Е.“, с продължителност на работния
ден – 8 часа, и основно месечно трудово възнаграждение – 700 лева, с дата на
постъпване на работа– 13.09.2021 г. От осигурителя „ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД за Г.А.Т. са
представени удостоверения Приложение № 9 /към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/
по болнични листове № Е20212487986, № Е20212487982 и № Е20212549565, като периодът
на в. н., определен с болничните листове, е от 17.09.2021 г. до 04.12.2021 г. В
данните, подадени от „ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за
месец 09.2021 г. са отразени 5 отработени дни, 3 дни с възнаграждение по реда
на чл. 40, ал. 5 от КСО и 5 дни с право на парично обезщетение по реда на чл.
40, ал. 1 от КСО, осигурителен доход в размер на 260 лева, за месец 10.2021 г.
- 21 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО и за
месец 11.2021 г. - 22 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал.
1 от КСО. На Г.А.Т. по болничен лист № Е20212487986 е изплатено парично обезщетение
за месец 09.2021 г. за 3 работни дни в размер на 36,51 лева, по болничен лист №
Е20212487982 е изплатено парично обезщетение: за месец 09.2021 г. за 3 работни
дни в размер на 36,51 лева, за месец 10.2021 г. за 22 работни дни в размер на
255,56 лева и за месец 11.2021 г. за 4 работни дни в размер на 48,68 лева, и по
болничен лист № Е20212549565 е изплатено парично обезщетение за месец 11.2021 г. за
18 работни дни в размер на 219,05 лева, от които за 7 работни дни – 85,19 лева.
След изплащане на паричното обезщетение по посочените болнични листове, за Г.А.Т.,
по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, са подадени данни от осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“
ЕООД с ЕИК: *********, за месец 09.2021 г. с вписани 20 отработени дни с осигурителен
доход в размер на 650 лева, за месец 10.2021 г. - 21 отработени дни с
осигурителен доход в размер на 650 лева и за месец 11.2021 г. - 11 отработени
дни с осигурителен доход в размер на 325 лева, без дни във в. н.
В хода на административното производство е установено,
че между осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД и Г.А.Т. е сключен трудов договор № 12 от
11.08.2021 г., на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на д. „М. м. к.“, с продължителност на работния ден – 8 часа, и основно
месечно трудово възнаграждение – 650 лева, считано от 11.08.2021 г. Видно от фишове
за заплати, на Т. са начислени, както следва: за месец 08.2021 г. - 15
отработени дни с осигурителен доход в размер на 443,18 лева, за месец 09.2021
г. - 20 отработени дни с осигурителен доход в размер на 650,00 лева, за месец 10.2021
г. - 21 отработени дни с осигурителен доход в размер на 650,00 лева, и за месец
11.2021 г. - 11 отработени дни с осигурителен доход в размер на 325,00 лева. Трудовото
правоотношение с Т. е прекратено със Заповед № 05 от 15.11.2021 г. по описа на „АР
ЗЕТ ГРУП“ ЕООД, считано от 16.11.2021 г., издадена в съответствие с чл. 71, ал.
1 от КТ, след подадена молба от Г.Т.. Трудовото възнаграждение на Т. за периода
от 11.08.2021 г. до 15.11.2021 г. включително е изплатено с преводно нареждане
от 23.08.2021 г. и с разходни касови ордери от 23.11.2021 г. и 23.12.2021 г.
В административната преписка, освен горепосочените
болнични листове, се съдържат и два броя епикризи, издадени от Военномедицинска
академия– МБАЛ София, видно от които Г.А.Т. е постъпил в болницата на
17.09.2021 г. с
диагноза: к. на г., к. на м., ф. на р. к., и е изписан на 05.10.2021 г. след п.
о. и к. л.
Разпореждането на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – София град е обжалвано от Т. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1040-21-442 от 13.06.2022 г.,
издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – София
град, се е
произнесъл по жалбата и я е оставил без уважение като неоснователна. За да
постанови акта си, административният орган, след като е извършил подробен
анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за случая
разпоредби, е приел, че: в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО, на Т.
неоснователно е изплатено парично обезщетение при н. з. и парично обезщетение
поради т. з. по чл. 55, ал. 1 от КСО за периода от 17.09.2021 г. до 15.11.2021
г. включително по болнични листове № Е20212487986, № Е20212487982 и № Е20212549565
в размер на 482,52 лева, от които 462,45 лева - главница и 20,07 лева – лихва;
след като на Т. за периода от 17.09.2021 г. до 15.11.2021 г. включително е
начислено и изплатено трудово възнаграждение, същият няма право на парично
обезщетение, тъй като обезщетението има за цел да замести липсата на трудовото
възнаграждение по време на в. н.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – София
град, е съобщено на оспорващия на 17.06.2022 г., а жалбата срещу него е подадена
чрез изпращане по пощата на 20.06.2022 г.
Съдът приема за установено, че за периода от 11.08.2021 г. до 15.11.2021 г.
включително, на оспорващия Т. е начислено и изплатено трудово възнаграждение от
осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД, въз основа на представените по делото: фишове за
заплати за посочения период, преводно нареждане от 23.08.2021 г., разходен
касов ордер /РКО/ от 23.11.2021 г. и РКО от 23.12.2021 г. Видно от
Удостоверение от 10.10.2022 г. на *** Ц. у., на 23.08.2021 г. по б. с. *** Г.Т.
е получен превод от „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД в размер на 1000 лева с основание на
превода– заплати. Видно от РКО от 23.11.2021 г., представен от осигурителя „АР
ЗЕТ ГРУП“ ЕООД, на Г.Т. е изплатена в брой сумата от 352,68 лева, като е
отразено, че представлява работни заплати за месеците август, септември и
октомври 2021 г. – изравняване. Видно от РКО от 23.12.2021 г., представен от
осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД, на Г.Т. е изплатена в брой сумата от 391,47
лева, като е отразено, че представлява работна заплата за месец ноември 2021 г.
Посочените РКО са частни документи, носят подписа на оспорващия, не са оспорени
от него по предвидения процесуален ред, поради което се ползват с
доказателствена сила. За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че
общият размер на начисленото на Т. трудово възнаграждение за периода на
трудовото му правоотношение с осигурителя „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД /11.08.2021 г. -
15.11.2021 г./ е съответен на общия размер на изплатеното му за същия период
трудово възнаграждение.
Между страните не е спорно, че Т. е получил парично
обезщетение за периода от 17.09.2021 г. до 15.11.2021 г. в размер на 462,45
лева по болнични листове № Е20212487986, № Е20212487982 и № Е20212549565.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз
основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили
като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта
си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал
в съответствие с целта на закона.
От доказателствата по делото е установено, че за
процесния период Т. е имал сключен втори трудов договор, като работодателят по
първия трудов договор - „АР ЗЕТ ГРУП“ ЕООД, е начислил и изплатил трудово
възнаграждение на Т. за периода от 17.09.2021 г. до 15.11.2021 г., без данни за
в. н., а от работодателя по втория трудов договор - ФЕРОСТИЙЛ“ ЕООД, за същия
период са подадени данни за дни с право на парично обезщетение. В чл. 40, ал. 1
от КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност. А съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, парично
обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. С
оглед установения по делото факт за наличие на повече от едно трудово
правоотношение, Т. е следвало, съобразно чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от НПОПДОО, да
представи болничните листове и пред първия си работодател, с оглед н. н., и да
претендира пропорционално изчисляване на правото на парично обезщетение за в.
н. и изплащането му поотделно по всяко от правоотношенията. Като не е сторил
това, Т. е получил парично обезщетение в нарушение на разпоредбата на чл. 46,
ал. 3 от КСО, която не търпи едновременното получаване на възнаграждение за
труд и обезщетение за в. н., в какъвто смисъл е и чл. 40, ал. 1 от КСО,
определящ че паричното обезщетение се получава вместо трудово възнаграждение. От
длъжностното лице, осъществяващо контрола по разходите на ДОО, след като е
констатирано нарушение по чл. 46, ал. 3 от КСО, е издадено процесното
разпореждане, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО. В разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113. Полученото от Т. парично обезщетение е получено
недобросъвестно, тъй като същият е имал знанието, че за периода му е начислено
и съответно изплатено и трудово възнаграждение, което представлява пречка за
получаване на обезщетението. Поради изложеното, Т. дължи връщане на полученото
парично обезщетение ведно с лихвите. Доводът на Т., че за процесния период е бил
във ф. н. да и. каквито и да било т. д., не променя извода за недобросъвестно
получено парично обезщетение, с оглед въведената от закона забрана за
едновременно получаване на възнаграждение за труд и обезщетение за в. н.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.А.Т. с ЕГН: **********,***,
подадена против Решение № 1040-21-442 от 13.06.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град, с
което е оставена без уважение жалбата на Г.А.Т. и е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-21-01113158 от 15.04.2022 г. на длъжностното лице по реда на чл. 114, ал.
3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ – София град, с което е установено задължение на Г.А.Т.
в размер на 482,52 лева, от които 462,45 лева- главница и 20,07 лева - лихва.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН: **********,***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – София град, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: