Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 767
15.11.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело № 817 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба на Ю.М.М. ***, депозирана чрез
пълномощник, против Решение № 1012-26-261-1 от 15.07.2022г.на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Хасково, с
което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********
№1/Прот.№ N1203 от 01.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково, с което е определена началната дата на
отпускане на ЛПОСВ считано от 12.05.2021г.
Твърди се че неправилно е приложено материалното право
относно определяне началната дата на отпускане на ЛПОСВ, като същата е
отпусната считано от 12.05.2021г., вместо от 12.06.2017г., по подаденото на
03.07.2017г. заявление в срока по чл. 94, ал.1 от КСО. Дори да било налице
влязло в сила Разпореждане № **********-2140-26-768 от 02.11.2018г. на
Ръководителя на ПО съм ТП на НОИ-Хасково, същото нямало статут на стабилен
административен акт и не бил обжалван пред съда, а същевременно разпоредбата на
чл. 99 от КСО давала възможност да се измени влязлото в сила разпореждане при наличие на законови предпоставки за това.
Сочи се, че при зачитане действителния стаж
по диспозитива на решение № 671/10.01.2021г. по адм.дело № 1052/2021г.
на АдмС-Хасково, то правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал.3 от КСО било придобито към датата на първото право на
ЛПОСВ – 12.06.2017г. и в срока по чл. 105, от КСО, т.е. незаконосъобразно било
отказано отпускане на ЛПОСВ от правилната начална дата.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на
оспореното решение и връщане на преписката на пенсионният орган за ново
разглеждане с оглед правилното прилагане на материалното право. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково,
чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата,
поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С вх. №
2113-26-1184 от 03.07.2017г. жалбоподателят Ю.М.М. подал до Директора на ТП на
Нои-Хасково заявление, с което поискал
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си, същия
приложил документи удостоверяващи
трудовият му и осигурителен стаж.
С Разпореждане №
**********/2140-26-768 от 02.11.2017г.Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Хасково отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, поради липса на предпоставките по чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО.
Няма данни и не
се твърди това разпореждане да е обжалвано от адресата си.
С вх. №
1113-26-2523 от 18.12.2019г. Ю.М. подал ново второ поред заявление за отпускане на ЛПОСВ, по което с
Разпореждане № **********/2140-26-328 от 16.04.2020г. на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ-Хасково бил постановен нов отказ за отпускане на ЛПОСВ. В разпореждането
са изложени мотиви, че М. не отговарял на условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемия съгласно
двете разпоредби осигурителен стаж,
както и не отговарял на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
няма необходимия 15 години действителен осигурителен стаж. В тази връзка органът
не е признал за действителен осигурителен стаж стажът на редовна военна служба изслужен
в периода от 09.01.1971г. до 09.03.1973г. – 02г.,02м. и 01 дни. Няма данни и не се твърди това разпореждане
да е било обжалвано.
С вх. №
2113-26-709 от 12.05.2021г. Ю.М. подал трето поред заявление, с което отново поискал от Директора на ТП на НОИ –
Хасково отпускане на ЛПОСВ. С разпореждане № **********/2140-26-662 от
08.09.2021г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ- Хасково отказал отпускане на
ЛПОСВ, по идентични на изложените в предходно издаденото разпореждане на мотиви
– липса на изискуем осигурителен стаж по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО и липса на действителен
осигурителен стаж в размер не по – малък от 15 години. Разпореждането, в частта
му на отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, е било обжалвано пред
Директора на ТП на НОИ-Хасково, който с Решение № 1012-26-426-1 от 12.10.2021г.
отхвърлил жалбата.
С Решение № 671
от 10.01.2022г. постановено по адм.дело № 1052 по описа на АдмС-Хасково за 2021г.
и влязло в законна сила на 20.05.2022г., постановеният от Директора на ТП на
НОИ-Хасково административен акт е бил отменен и преписката върната за ново произнасяне
по подаденото от М. заявление вх. №
2113-26-709 от 12.05.2021г. при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона
дадени в мотивите на решението. В
съдебният акт е прието, че стажът на редовна военна служба положен от
оспорващия в периода 09.01.1971г. до
09.03.1973г. с продължителност 02г., 02м. и 01 ден следва да бъде зачетен за
действителен осигурителен стаж и са налице условията на чл.68, ал.3 от КСО, поради което на
жалбоподателя и на основание посочената норма се следва ЛПОСВ.
След влизане в сила на съдебното решение, с
разпореждане № **********№1прот. № N01203 от
01.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково
на Ю.М.М. пожизнено е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 12.05.2021г. по чл. 68, ал.3 от КСО .
Разпореждането,
в частта на определената с него начална дата, от която е отпусната лична пенсия
на жалбоподателя е оспорено с жалба вх. № 1012-26-261 от 20.06.2022г. при ТП на
НОИ-Хасково по административен ред.
С Решение № 1012-26-261-1 от 15.07.2022г. на Директора
на ТП на НОИ-Хасково жалбата е отхвърлена.
Решението е съобщено на Ю.М. на
27.07.2022г., а жалбата срещу него била подадена на 10.08.2022г., чрез административния орган.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването,
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е
неоснователна.
Проверяваното в
настоящото производство решение изхожда от материално и териториално
компетентен орган, съгласно нормата на
чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 б. „ а” от
КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също
изхожда от компетентен издател,
съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО - от длъжностно лице
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр.
Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл.
изрични правни и фактически основания за постановяването си.
При проведената
административна процедура по издаване на обжалваният акт не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Такива не се констатират и в процедурата по издаване
на потвърденото с него разпореждане.
По отношение основният
спорен по делото въпрос, а именно съответствието на решението с материалният
закон съдът намира следното:
Между страните
не съществува спор по фактите, както и по наличието на предпоставки за
отпускане право на пенсия на жалбоподателя и размера на отпуснатата му
такава. Спорът между страните в
настоящото производство е изцяло правен и се заключава единствено в това правилно ли е определена началната дата, от която на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Оспорващият твърди, че пенсията е следвало да му бъде отпусната
считано от 12.06.2017г., по подаденото на 03.07.2017г. заявление.
Според
административният орган правилно пенсията е била отпусната с начална дата
12.05.2021г., на която дата оспорващия е подал заявлението за отпускане на
ЛПОСВ.
При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт в тази връзка съдът намира следното:
Личната пенсия
на Ю.М.М. е отпусната на основание чл. 68, ал.3 от КСО.
Според чл. 68,
ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Нормата на чл. 94, ал.1 от КСО предвижда,
че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на
правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок
от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
подаването им.
В случая неоснователно
се твърди от оспорващия, че пенсията е следвало да му бъде отпусната считано от 12.06.2017г., на която дата се сочи, че е придобил право за
пенсия.
Както Разпореждане № **********/2140-26-768
от 02.11.2017г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, с което органът
се е произнесъл по първото подадено от жалбоподателя заявление за пенсиониране от
03.07.2017г., така и Разпореждане № **********/2140-26-328
от 16.04.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, с което
последният орган се е произнесъл по второто заявление за пенсиониране на
жалбоподателя от 18.12.2019г., не са били обжалвани и са придобили стабилитет, съответно
представляват годни да породят правни последици административни актове.
Инцидентен контрол по законосъобразността на тези разпореждания е недопустимо да бъде провеждан
в настоящото производство, и доколкото същите не са предмет на оспорване по делото, то съдът
не разполага и с възможност да ги отменя
или изменя. В този смисъл е Решение № 1432 от
29.01.2020 г. по адм. д. № 9744/2019 г., VІ отд. на ВАС. Тези разпореждания е
могло да бъдат изменени или отменени само при условията и предпоставките на чл. 99 от КСО - от органа, който ги е издал, но доколкото се касае за разпореждания, с които е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то следва да се има
предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО,
която изрично регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по
инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на
пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено
в настоящия случай. Т.е. в тази
хипотеза, правото да инициира административното производство по изменение или
отмяна на разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Приемането
на обратното становище според което отмяна, респ. изменение на постановено
разпореждане за отпускане на пенсия, може да бъде инициирано и по инициатива на
лицето би довело до дерогиране освен на посочената законовата разпоредба, но и
на чл. 99, ал.1, т.1 , б.“а“ и б.“б“от КСО предоставяща такава възможност на пенсионера, но само и единствено в случаите когато същият представи нови
доказателства за: осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди
пенсионирането, извън случаите по чл.
70, ал. 17 или гражданското си състояние. Последната хипотеза в случая не е
налице, а производствата по отпускане на пенсии по чл. 94 от КСО и по
специалните производства по чл.99 КСО са самостоятелни и независими едно от
друго. Настоящото съдебно производство има
за свои предмет решението, с което се потвърждава разпореждане за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, касателно определената начална дата - 12.05.2021г.
Последното е резултат от административното производство, образувано по
заявление от същата дата. Това производство, обаче както се посочи е различно от провеждането по реда на чл. 99 от КСО.
В
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не се съдържат конкретни
данни кога е придобито правото на лична пенсия, но доколкото правото на пенсия
на жалбоподателя по чл. 68, ал.3 от КСО е отречено и с Разпореждане № **********/2140-26-768
от 02.11.2017г., и с Разпореждане № **********/2140-26-328 от
16.04.2020г. и двете на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, и доколкото
съдът в настоящото производство не разполага с правна възможност да провежда
инцидентен контрол за законосъобразност на тези два административни акта,
придобили стабилитет, то съдът не може да пререшава въпроса дали при подаване
на заявленията за пенсиониране от 03.07.2017г.
и от 18.12.2019г. вече е било възникнало право на пенсиониране на жалбоподателя
по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят е
разполагал с правната възможност на оспори пред Директора на ТП на НОИ-Хасково всяко
едно от посочените две разпореждания, но като не се е възползвал от това си
право се е поставил в положение при което възприетото с тях не може да бъде
подложено на съдебна проверка по настоящото дело.
В
този смисъл законосъобразно административният орган е възприел, че началната
дата на отпускане на ЛПОСВ следва да е датата на депозиране на третото подадено
от жалбоподателя заявление за отпускане на ЛПОСВ - 12.05.2021г. По
аргумент от чл.10, ал.2 от НПОС правото за отпускане на пенсия за трудова дейност с правопораждаща дата след
31 декември 1999 г., се преценя на база представените със заявлението документи
за трудов/осигурителен стаж. В случая, с оглед фактологията по делото и
неоспорване на предходни разпореждания за
отказ за отпускане на лична пенсия, следва да се приеме, че предпоставките
за отпускане право на пенсия на жалбоподателя са доказани едва с подаване на
третото поред заявление за пенсиониране от 12.05.2021г. Тази дата следва датата на придобиване
на правото – факт който не е спорен
между страните по делото и съгласно постановеното Решение № 671/10.01.2022г.
постановено по адм.дело № 1052/2021г. на АдмС-Хасково, влязло в законна сила
на 20.05.2022г. следва да се приеме, че е
съществувал и в срок предхождащ двумесечният посочен в чл. 94, ал.1 от КСО от подаване
на заявлението за пенсиониране. Доколкото обаче заявлението за отпускане на
пенсия, формално е депозирано извън 2 месечния срок от датата на
придобиване на правото, то в унисон с чл. 94 от КСО пенсията е определена с
начален период на изплащане от 12.05.2021г. – датата на депозиране на
третото поред заявление за пенсиониране от Ю.М..
Предвид изложеното оспореният акт не
страда от пороци представляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК, ето защо
и депозираната жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл.
143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37
Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто)лева.
Водим от което
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ю.М.М. ***, против Решение № 1012-26-261-1 от 15.07.2022г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Хасково, с
което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********
№1/Прот.№ N1203 от 01.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА Ю.М.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
Съдия: