РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Бяла, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20234510101035 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2 и пр.5 от ЗЗД вр.чл.17, ал.1
от ЗЗД вр.чл.226, ал.3 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.
С искова молба от 28.12.2023 г., уточнена с последващи молби-
уточнения, Р. Р. М. е предявил срещу М. Р. М., К. Д. Ш. и ЕТ „К. Ш. обективно
и субективно съединени главни искове за прогласяване нищожност на договор
от 27.10.2023 г. за отдаван под наем на земеделски земи, с нотариална заверка
на подписите с peг.№ 5973, том 5, акт № 69/27.10.2023 г. на нотариус с peг.№
567 на НК, вписан в СлВп с вх.peг. № 3886/27.10.2023 г., акт № 1, том 4,
имотна партида № ДВР 3882, сключен между ответника М. и ответника ЕТ
„К. Ш.“, поради противоречие на закона поради липса на съгласие на
мнозинството от съсобствениците по чл.32, ал.1 от ЗС и на чл.229 ал.2 от ЗЗД,
както и като накърняващ добрите нрави с цел да навреди на останалите
съсобственици, както и за прогласяване на нищожност на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.10.2023 г. с
№ 70 на нотариус с peг. № 567 на НК, вписан в СлВп с вх.рег.№
3887/27.10.2023 г., акт № 78, том 13, дело № 2454, партида № ДВР 3883,
1
сключен между ответника М. и ответника К. Д. Ш., поради противоречие на
закона, накърняване на добрите нрави и привидност. С молба, подадена по
пощата на 28.12.2023 г., уточнена с последващи молби-уточнения, в условията
на евентуалност Р. Р. М. е предявил и иск срещу М. Р. М. и К. Д. Ш. за
изкупуване на прехвърлените с договора за дарение и с договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.10.2023 г. с
№ 71 на нотариус с peг. № 567 на НК, вписан в СлВп с вх.peг.№
3888/27.10.2023 г., акт № 79, том 13, дело № 2455, партида № ДВР 3884,
сключен между ответника М. и ответника К. Д. Ш., общо 10/30 идеални части
от имотите, предмет на договорите, при условията на продажбата.
Ищецът твърди, че с ответника М. Р. М. са братя, както и че след
смъртта на майка им И.М.Й. на 03.04.2015 г., заедно с баща им придобили по
наследство земеделска земя в землището на село П., община Б., област Р. -
поземлени имоти с идентификатори 55720.44.60, 55720.119.39, 55720.107.57 и
55720.59.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото. Сочи,
че заради финансова задлъжнялост на ответника М., отношенията между
двамата братя са влошени. Твърди, че на 10.11.2023 г. чрез изпратена от
пълномощника му – адвокат С., справка от Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър /ИКАР/, установил за извършени от
ответника М. сделки, както следва:
- сключването на договор от 27.10.2023 г. за отдаван под наем на
съсобствените им земеделски земи, с нотариална заверка на подписите с peг.№
5973, том 5, акт № 69/27.10.2023 г. на нотариус с peг.№ 567 на НК, вписан в
СлВп с вх.peг. № 3886/27.10.2023 г., акт № 1, том 4, имотна партида № ДВР
3882, сключен от ответника М. с ответника ЕТ „К. Ш.“, с период на действие
от 01.10.2028 г. до 30.09.2038 г.;
- дарение от ответника М. в полза на ответника К. Д. Ш. на 1/30 ид.ч. от
съсобствените им земеделски земи, обективирано в нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 27.10.2023 г. с № 70 на нотариус с peг. № 567 на НК,
вписан в СлВп с вх.рег.№ 3887/27.10.2023 г., акт № 78, том 13, дело № 2454,
партида № ДВР 3883;
- продажба от ответника М. на 9/30 ид.ч. от съсобствените им
земеделски земи на ответника К. Д. Ш., обективирана в нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 27.10.2023 г. с № 71 на нотариус с peг. № 567
2
на НК, вписан в СлВп с вх.peг.№ 3888/27.10.2023 г., акт № 79, том 13, дело №
2455, партида № ДВР 3884.
Сочи, че с оглед притежаваните от ответника М. идеални части от
съсобствените им земеделски земи, последният е извършил действия, за които
законът изисква волеизявление на мнозинството съсобственици. Изтъква, че
договорът за наем е сключен първи по ред от трите сделки, с цел да обвърже
съсобствениците, а наемната цена да се получи от ответника М.. Твърди също
наличието на клауза в договора за наем за запазване на 25% безвъзмездно
ползване, която клауза счита, че е в противоречие с общите договорни
уговорки. Позовава се и на нормата на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на
съгласието на мнозинството от съсобствениците по чл.32, ал.1 от ЗС.
По отношение на договора за дарение счита, че целта на дарението не е
дарствено намерение, а целта и мотивът на дарението са ответникът М. да
попречи на другите съсобственици да упражнят правото си на изкупуване и да
получи възмездна престация за цялата прехвърлена част, като твърди, че
дарението е привидно и прикрива продажба, както и че цената по покупко-
продажбата включва в себе си и цената за дарените идеалните части от
имотите. В тази насока отново изтъква поредността на сключените договори.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците. Ответниците К. Д. Ш. и ЕТ „К. Ш.“ не оспорват, че
сочените от ищеца недвижими имоти са придобити по наследство от ищеца,
ответника М. и техния баща. Признават, че са извършени сочените от ищеца
сделки по отдаване под наем на имотите, както и дарение и продажба на
идеални части от тези недвижими имоти. Възразяват сделките да са нищожни,
като твърдят, че същите са сключени съгласно изискванията на закона, като
развиват съображения, че с оглед сочените от самия ищец влошени отношения
между двамата братя и финансова задлъжнялост, ищецът не би могъл да
очаква дарение и продажба в своя полза. По отношение на договора за наем
изтъкват, че наведените от ищеца обстоятелства не водят до нищожност, а по
отношение на иска за изкупуване заемат становище, че същият е предявен
след указания в закона двумесечен срок от продажбата и е недопустим.
Ответникът М. Р. М. не оспорва осъществяването на посочените от
ищеца сделки, като заема становище, че същите са осъществени при пълно
спазване изискванията на закона. Също изтъква, че с оглед твърденията на
3
ищеца за влошени отношения помежду им, ищецът не би могъл да очаква
дарение в своя полза и при наличието на парични отношения, които не може
да уреди със своя брат – ищец, обективно нормално и логично е да потърси
трето лице, на което възмездно да прехвърли собствеността си и по този начин
да удовлетвори своите кредитори. Също сочи, че наведените от ищеца
обстоятелства не водят до нищожност на договора за наем. Също заема
становище, че искът за изкупуване е преклудиран съгласно указания в закона
срок за предявяване.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат В. П.С. от
АК-Враца, поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените
искове, както и присъждане на разноски за производството. Ответниците, чрез
пълномощниците си – адвокат Г. Я. от АК-Русе и адвокат Р. Т. от АК-Разград,
поддържат подадените отговори на исковата молба и молят за отхвърляне на
предявените искове като развиват подробни доводи и съображения в тази
насока. Всеки от ответниците претендира присъждане на разноски за
производството, като ищецът чрез процесуалния си представител навежда
възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждение, а по отношение
разноските на ответника М., навежда възражение, че част от разноските
/разноските по раздел първи от списъка/ не съставляват разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.12
и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С договор за доброволна делба в писмена форма, с нотариална заверка
на подписите, вписан в СлВп под вх.рег.№ 3236/24.01.2001 г., акт 257, в дял на
И.М.Й. с ЕГН ********** са възложени недвижими имоти в землището на
село П., област Р., както следва: нива с пл.№ 107057 и нива с пл.№ 059022.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-149485-15.02.2024 г. на СГКК –
гр.Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1697/10.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
последващо изменение от 13.11.2023 г., на имот № 107057 е даден
идентификатор 55720.107.57. Съгласно скица на поземлен имот № 15-149542-
15.02.2024 г. на СГКК – гр.Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1697/10.10.2018 г. на Изпълнителния
4
директор на АГКК и последващо изменение от 13.11.2023 г., на имот №
059022 е даден идентификатор 55720.59.22.
С договор за доброволна делба в писмена форма, с нотариална заверка
на подписите, вписан в СлВп под вх.рег.№ 451/01.02.2013 г., в дял на И.М.Й. с
ЕГН ********** са възложени в дял недвижими имоти – земеделски земи в
землището на село П., област Р., както следва: имот № 044060 и имот №
119039. Съгласно скица на поземлен имот № 15-149524-15.02.2024 г. на СГКК
– гр.Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1697/10.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
последващо изменение от 13.11.2023 г., на имот № 044060 е даден
идентификатор 55720.44.60. Съгласно скица на поземлен имот № 15-149504-
15.02.2024 г. на СГКК – гр.Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1697/10.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК и последващо изменение от 13.11.2023 г., на имот №
119039 е даден идентификатор 55720.119.39.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 3-2849/26.05.2023 г.,
издадено от Община Русе, И.М.Й. с ЕГН ********** е починала на 03.04.2015
г., като към датата на смъртта е била в граждански брак и е оставила за
наследници по закон съпруга си Р. М. Й. и синовете си М. Р. М. /ответник по
делото/ и Р. Р. М. /ищец по делото/.
По делото е представен договор за наем на земеделски земи с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 5973 от 27.10.2023 г. на нотариус рег.
№ 567 на НК, вписан в СлВп под вх.рег.№ 3886/27.10.2023 г., със страни:
ответникът М. Р. М. като наемодател и ответникът ЕТ „К. Ш.“ като наемател,
с предмет: отдаване под наем на имоти в землището на село П. с №
55720.59.22, 55720.107.57, 55720.119.39 и 55720.44.60, за срок от десет години,
считано от 01.10.2028 г. до 30.09.2038 г. срещу наемна цена, платима на
наемодателя, в размер на 50 лв./дка обработваема площ по регистрите на
Общинска служба по земеделие, която наемателят има право да повишава с
подписването на анекс към договора. Страните са уговорили възможността
наемодателят да запази за лично ползване до 25% от предоставената на
наемателя земеделска земя, като не заплаща разходите за извършване на
агротехнически мероприятия, а за предоставените за лично ползване
земеделски земи наемателят не изплаща наемна цена.
5
Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том
5, рег.№ 5982, дело № 622 от 27.10.2023 г. на нотариус рег.№ 567 на НК,
вписан в СлВп под вх.рег.№ 3887/27.10.2023 г., с който ответникът М. Р. М.
дарява на ответника К. Д. Ш. и последният приема с благодарност 1/30 ид.ч. от
поземлени имоти с идентификатори 55720.44.60 /целият с площ 4150 кв.м./,
55720.119.39 /целият с площ 3199 кв.м./, 55720.107.57 /целият с площ 4066
кв.м./ и 5755720.59.22 /целият с площ 4000 кв.м./.
Представен е и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том
5, рег.№ 5989, дело № 623 от 27.10.2023 г. на нотариус рег.№ 567 на НК,
вписан в СлВп под вх.рег.№ 3888/27.10.2023 г., с който ответникът М. Р. М.
продава на ответника К. Д. Ш. 9/30 ид.ч. от поземлени имоти с
идентификатори 55720.44.60 /целият с площ 4150 кв.м./, 55720.119.39 /целият
с площ 3199 кв.м./, 55720.107.57 /целият с площ 4066 кв.м./ и 5755720.59.22
/целият с площ 4000 кв.м./ срещу сумата 10276 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато
изготвянето на съдебно-оценъчна експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и като обосновано и почиващо на специалните знания
на експерта, съдът кредитира изцяло. Съобразно заключението пазарната
стойност на разпоредените недвижими имоти към 27.10.2023 г. е както следва:
за имот с идентификатор 55720.44.60 – 9545 лв., за имот с идентификатор
55720.119.39 – 7357,70 лв., за имот с идентификатор 55720.107.57 – 9351,80 лв.
и за имот с идентификатор 5755720.59.22 – 9200 лв. При изчисляване на
пазарната стойност експертът е приел закръглена пазарна стойност от 2300
лв/дка, с оглед на което и пазарната стойност към 27.10.2023 г. на
разпоредените части съдът пресметна както следва: на дарените идеални
части – общо 1181,82 лв., а на продадените идеални части – общо 10 636,38 лв.
По делото е приложено изп.дело № **** по описа на ЧСИ И.Х., рег.№
832 на КЧСИ, представено в заверен препис, от материалите по които е видно,
че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист за парично вземане
срещу длъжника М. Р. М. /ответник в настоящото производство/. На
21.02.2023 г. по делото е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от имоти с №№
55720.44.60, 55720.119.39, за което до Р. Р. М. /ищец в настоящото
производство/ като съсобственик е изпратено съобщение за наложената
възбрана, за изразяване на съгласие по чл.500 от ГПК за изнасяне на публична
6
продан на целите имоти. На 31.05.2023 г. е постъпило плащане от длъжника, с
оглед на което на 01.06.2023 г. е изпратено писмо до СлВп за заличаване на
наложената възбрана върху недвижими имоти, а на 06.06.2023 г. до взискателя
е изпратено съобщение, че на основание пълно погасяване с постановление
изпълнителното производство е приключило.
За установяване датата и обстоятелствата, при които ищецът е узнал за
сключването на договорите за дарение и за продажба, по делото е представена
електронна кореспонденция /кореспонденция по електронна поща/ от
02.10.2023 г., 10.11.2023 г. и 27.11.2023 г., с посочване на автора и титуляра й
/„адвокат В. П..С.“/, като са посочени и данни за телефонен номер и адрес/, с
адресат Р. М.. Въпросът за авторството на електронните изявления не е повдиган
от ответниците по делото, като видно от информацията от представената
електронна кореспонденция процесуалният представител на ищеца /адвокат В.
П.С./ е извършвал периодични справки в Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър /ИКАР/, като на 10.11.2023 г. е
направена справка за вписвания, отбелязвания и заличавания на името на
ответника М. за периода 11.11.2013 г. – 10.11.2023 г., препратена на същата
дата по електронен път с посочен получател Р. М.. Съгласно §1, т.11 от ДР на
ЗЕС „електронна поща“ е съобщение във вид на текст, глас, звук или
изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа,
което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на
получателя, а според §1, т.22 от ДР на ЗЕС „интернет“ е система от
взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да
функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща
/понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл“, на латиница
„e-mail“/, когато е изпратена чрез интернет и съдържа изявление с
гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на
Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като имейлът представлява текстово
съдържание, съхранявано в електронна форма. Чл.4 от ЗЕДЕУУ определя за
автор на електронното изявление физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184,
7
ал.1, изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето
на документа и на електронен носител, какъвто настоящият случай е,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени главни искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2 и пр.5 от ЗЗД
вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД вр.чл.226, ал.3 от ЗЗД и евентуален иск с правно
основание чл.33, ал.2 от ЗС - за прогласяване нищожност на договор за наем,
прогласяване на нищожност на договор за дарение и изкупуване на дела от
съсобствени недвижими имоти на разпоредил се съсобственик при условията
на продажбата.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът намира за несъстоятелна
заетата от ответниците чрез процесуалните им представителни теза в хода на
устните състезания, че в случая се иска прогласяване на нищожност на
посочените от ищеца нотариални актове. Страните не са възразили срещу
изготвения по делото доклад по чл.146, ал.1 от ГПК, като отправеното от
ищеца искане е ясно заявено – претендира се прогласяване нищожност на
договор за наем и договор за дарение.
Предявените искове са допустими. Няма пречка иск за прогласяване на
нищожност да бъде предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка,
ако има правен интерес сделката да бъде прогласена за нищожна. По този
въпрос съдебната практика е непротиворечива (например Решение №
83/18.07.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на ТО на ВКС). Правен интерес от иск за
нищожност е налице, когато договорът се отразява на правната сфера на
ищеца, тоест когато засяга негови права и прави упражняването им
невъзможно или значително неудобно. В случая, правният интерес на ищеца
произтича от възможността атакуваните сделки да нямат целения правен
ефект, респективно да се разкрие прикритата сделка и да се упражни правото
на изкупуване.
По отношение на исковете за изкупуване на дела от съсобствени
недвижими имоти на разпоредил се съсобственик и оспорването на
8
ответниците за недопустимост на исковете, следва да бъде отбелязано, че
възражения на ответниците не са относими към допустимостта на исковата
претенция, а към нейната основателност. Изложените от ищеца фактически
твърдения сочат на липса на известяване за продажбата, а константната
съдебна практика приема, че законоустановеният двумесечен срок за
предявяване на иска започва да тече от момента на узнаването, че продажбата
е извършена, а не от момента на сключване на договора с третото лице. С
оглед твърденият от ищеца момент на узнаването на продажбата /месец
ноември 2023 г./ и датата на предявяване на иска /28.12.2023 г./, исковата
претенция за изкупуване се явява допустима, а дали преклузивният срок за
предявяване на иска действително е спазен е въпрос по съществото на спора.
Съгласно трайно установената практика на ВКС съдът сам подрежда
основанията, без да се съобразява с начина на съединяване от ищеца, като
започва от най-тежкия порок нищожност и едва ако този иск бъде отхвърлен
като неоснователен, преминава към по-лекия порок - унищожаемост и едва
тогава, ако договорът е валиден, към правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от
ЗС. За да се признае право на изкупуване на съсобственика по чл.33, ал.2 от
ЗС, първо следва да се признае, че договорът е валиден, т.е. не е нищожен и е
породил желаните от страните правни последици. Именно затова този иск е в
условие на евентуалност спрямо тези за нищожност с изключение на иска за
разкриване на относителна симулация и прилагане правилата на прикритата
сделка – покупко-продажба.
От ангажираните по делото доказателства – договори за доброволна
делба, скици на недвижими имот и удостоверение за наследници, при
съобразяване на правилата на чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН, че децата на
починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете, се установява, че ищецът, ответникът М. и трето за спора
лице – Р.М.Й., са придобили по наследство от починалата на 03.04.2015 г.
И.М.Й. по 1/3 ид.ч. за всеки от тях от имоти в землището на село П. с
идентификатори №№ 55720.59.22, 55720.107.57, 55720.119.39 и 55720.44.60.
Не се спори между страните по делото, че на 27.10.2023 г. ответникът М.
е сключил договор за наем с ответника ЕТ „К. Ш.“, с който е отдал под наем
придобитите по наследство недвижими имоти, което се установява и от
ангажирания по делото препис от договор за наем на земеделска земя.
9
Не е спорно между страните и че на 27.10.2023 г. ответникът М. се е
разпоредил в полза на ответника К. Д. Ш. със своите 1/3 ид.ч. (10/30 ид.ч.) от
придобитите по наследство недвижими имоти, като е дарил 1/30 ид.ч. от
имотите, а 9/30 ид.ч. от имотите е продал, което се установява и от
приобщените към доказателствения материал нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 70, том 5, рег.№ 5982, дело № 622 от 27.10.2023 г. на
нотариус рег.№ 567 на НК, вписан в СлВп под вх.рег.№ 3887/27.10.2023 г. и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том 5, рег.№ 5989, дело
№ 623 от 27.10.2023 г. на нотариус рег.№ 567 на НК, вписан в СлВп под вх.рег.
№ 3888/27.10.2023 г.
За да обоснове нищожност на договора за наем ищецът сочи, че с оглед
притежаваните от ответника М. идеални части от съсобствените им
земеделски земи, последният е извършил действия, за които законът изисква
волеизявление на мнозинството съсобственици, каквото липсвало по чл.32,
ал.1 от ЗС, като сочи противоречие и на чл.229, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно съдържанието си, процесният договор за наем е сключен за
срок десет години. Съдебната практика и правната доктрина
безпротиворечиво приемат, че сключването на договор за наем представлява
действие на управление. По правилата на чл.229, ал.2 ал.3 от ЗЗД, лицата,
които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да
сключват договор за наем за повече от три години и ако договорът бъде
сключен за по-дълъг срок, той има сила за три години. Съгласно чл.32, ал.1 от
ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В
същото време разпоредбите на чл.4а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ регламентират
правилото, че договор за наем на земеделска земя за срок над една година се
сключва от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25% от
съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице, като в тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.
Разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ се явява специална спрямо общата
разпоредба на чл.32, ал.1 от ЗС, като урежда договор за наем на земеделска
земя, обвързващ и останалите съсобственици, да се сключва от
съсобствениците, притежаващи повече от 25% от съсобствения имот и
изключва правилото на чл.32, ал.1 от ЗС, че общата вещ се използва и
10
управлява по волята на съсобствениците с мажоритарен дял в съсобствеността
/съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ/. В
посочения смисъл е Решение № 253/24.04.2024 г. по гр. д. № 2173/2023 г. на II
ГО на ВКС. Ето защо не е налице противоречие на договора на чл.32, ал.1 от
ЗС, доколкото тази норма е неприложима в случая, като за прецизност следва
да бъде отбелязано, че процесният договор е сключен от лице /ответникът М./,
притежаващо 33,33% (1/3 ид.ч.) от отдадените под наем имоти към момента
на сключване му, тоест отговаря на изискването на 4а, ал.2 ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ обаче не изключва приложението на чл.229,
ал.2 и ал.3 от ЗЗД. От друга страна, чл.229 от ЗЗД урежда не валидността на
договора за наем, а неговото действие по отношение на
собственика/съсобственика, който не е страна по договора /в този смисъл
Решение № 179/23.07.2015 г. по гр. дело № 3104/2014 г. на ІV ГО на ВКС,
Решение № 541/06.02.2012 г. по гр. д. № 810/2010 г. на IV ГО на ВКС/. С
разпоредбата на чл.229, ал.3 от ЗЗД законодателят не приема, че договор за
наем, сключен в нарушение на чл.229, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, има начална
нищожност от момента на подписването им, а дава право на защита на
собственика/съсобственика, който не е страна по договора чрез редуциране на
уговорения срок до три години по силата на чл.229, ал.3 от ЗЗД. Или с други
думи чл.229 от ЗЗД урежда правило за действие във времето на договор на
наем по отношение на собственика, съответно съсобственика, който не е
страна по договора, а не порок на сделката, който обосновава нейната
нищожност. Следва да се има предвид също, че правилата на чл.4а, ал.2 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на чл.32, ал.1 от
Закона за собствеността са посветени на отношенията между
съсобствениците, а не на отношенията между тях от една страна, и чужди на
съсобствеността лица, от друга. Вещта е обща по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗС
само в отношенията между съпритежателите. Спрямо всяко трето лице всеки
съсобственик е титуляр на правото на собственост в пълен обем и затова
доводите, основани на правилата как, с какъв процент от притежаваните
части, общата вещ може да бъде отдадена под наем, не влияят на валидността
на договора.
Досежно оплакването, че договорът за наем съдържа клауза за запазване
на 25% безвъзмездно ползване, която клауза ищецът счита, че е в
противоречие с общите договорни уговорки, следва да се отбележи следното:
11
съдържанието на клаузата, на която се позовава ищецът, не е в посочения от
него смисъл. С договорът за наем страните са уговорили възможност
наемодателят да запази за лично ползване до 25% от предоставената на
наемателя земеделска земя, като не заплаща разходите за извършване на
агротехнически мероприятия, а за предоставените за лично ползване
земеделски земи наемателя да не изплаща наемна цена. Наличието на тази
клауза по никакъв начин не влече нищожност на договора, както се домогва да
установи ищецът, още повече, че ищецът не обосновава на кои точно
договорни клаузи и по какъв точно начин тази клауза им противоречи до
степен, че да обоснове нищожност на целия договор. Практиката на ВКС, на
която ищецът се позовава в исковата молба – Определение № 1047/11.10.2010
г. по гр.дело № 1324/2010 г. на IV ГО на ВКС, касае съвсем различна
хипотезата, а именно: на една и съща дата едни и същи страни са постигнали
съгласие за отдаване от едната на другата на недвижим имот за ползване, като
единият договор предвижда ползването да е възмездно, а другият –
безвъзмездно, в който случай съдът следва да прецени кой от договорите се
явява валиден, доколкото е невъзможно едновременното ползване на една вещ
да става и на възмездно, и на безвъзмездно основание. В случая, дори при
заявено желание от страна на наемодателя за възползване от посочената в
договора възможност за лично ползване на част от предоставената на
наемателя земя в срока на договора, за предоставените за лично ползване
земеделски земи наемателят няма за изплати наемна цена, тъй като няма да
ползва тази част от земите, т.е. не е налице хипотеза на едновременно
възмездно и безвъзмедно отдаване под наем, както се домогва да обоснове
ищецът.
На следващо място, не е налице и нищожност в хипотезата на чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД, на която разпоредба се позовава ищецът. В тази хипотеза на
закона нищожността на договора се обуславя от липсата на съгласие за
неговото сключване, но това съгласие се отнася за страните по сделката, а не
за трети за сделката лица, каквито в случая се явяват ищецът и Р.М.Й. като
съсобственици на имотите, предмет на договора за наем, сключен от
ответника М. и ответника ЕТ „К. Ш.“.
На последно място, не е налице нищожност на договора за наем и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. За да
обоснове този хипотеза на нищожност, ищецът сочи, че договорът е сключен с
12
цел да навреди на останалите съсобственици – съсобствениците да бъдат
обвързани от договора, а наемната цена да се получи от ответника М.. В
случая договорът за наем е сключен съобразно изискването на чл.4а, ал.2 от
ЗСПЗЗ и същият поражда действие и по отношение на съсобственици, които
не са го сключили. Самата препратка на нормата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ към
правилата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността показва, че договорът,
сключен от един съсобственик, обвързва останалите и едновременно с това
дава защита на техните права, тъй като всеки съсобственик има право на
ползите от общата вещ съразмерно с частта си /правото на част от
гражданския плод, наем или рента, съответна на своята част от
съсобствеността/, т.е. при получаване от ответника М. на наемната цена по
договора, същият дължи съответната припадаща се част на останалите
съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални части от имотите,
като при липса на нормално развитие на отношенията между съсобствениците
е налице възможност за защита на правата по съдебен ред чрез иска по чл.30,
ал.3 от ЗС. С оглед на това, договорът за наем не се явява нищожен и на това
основание.
По отношение на договора за дарение ищецът претендира нищожност на
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 и ал.2, пр.5 от ЗЗД поради противоречие на
закона, накърняване на добрите нрави и поради привидност. Ищецът счита,
както сам сочи в исковата молба, че целта на дарението не е дарствено
намерение, а целта и мотивът на дарението са ответникът М. да попречи на
другите съсобственици да упражнят правото си на изкупуване и да получи
възмездна престация за цялата прехвърлена част, като дарението прикрива
продажба и цената по договора за покупко-продажбата включва в себе си и
цената за дарените идеалните части от имотите.
Нищожността на един договор се определя от закона, като за да бъде
една сделка нищожна, тя трябва да противоречи на императивна правна норма
или на правен принцип, част от действащата правна система. Следователно
нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива. В необявените
от закона случаи договорите не могат да бъдат признати за нищожни.
Независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността,
всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със
своята част от общата вещ. В случая ответникът М. е дарил част от
13
притежаваните от него идеални части от съсобствени недвижими имоти. Така
сключеният договор за дарение не е нищожен, като противоречащ на закона,
тъй като не нарушава каквато и да било императивна правна норма, която е
била в сила по време на неговото сключване. Договорът не нарушава и
добрите нрави. Последните са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 от
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях
(Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС). Накърняването на добрите нрави е обективно основание за
нищожност на сделките, също както и противоречието със закона.
Субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към правилата
на добрите нрави и тяхното нарушаване няма правно значение. Достатъчно е
извършената сделка обективно да е в противоречие с общоприетите правила
на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за нищожна на това
основание. Съставът на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е бланкетен, т.е. при
прилагането му следва да се конкретизира неписано правило, което тя
нарушава, и да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието
„добри нрави“ по смисъл на закона. В настоящия случай, със сключването на
въпросния договор за дарение, не се нарушава каквото и да е неписано
морално правило.
В случая, презумпцията, установена в чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД обръща
доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Тази
норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в
специалната уредба не е изключено приложението й, респ. не е преуреден
въпросът. Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е
да се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някой без
насрещна престация като мотивът и в този случай не е елемент от сделката,
освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл
реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а
този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите
нрави, следва да докаже тези мотиви. Ищецът ангажира писмени
доказателства, установяващи обстоятелства, които не се оспорват от
14
ответниците, а именно, че в един и същи ден ответниците М. и Ш. са
сключили последователно договор за дарение и договор за покупко-продажба
на идеални части от недвижими имоти. При това положение противоречието
на дарението и на мотива, поради който то е направено, със закона и добрите
нрави следва да се преценява единствено с оглед съдържанието на процесния
договор за дарение, но в случая от него не може да се приеме наличието на
такова. Не се установява дарственият акт да е в нарушение на императивна
правна норма, нито да е несъвместим с установените в обществото
нравственоетични правила на поведение и общоприетия морал, като
безвъзмездният характер на дарението не е опроверган в процеса, с оглед
продажната цена по договора за продажба и заключението на вещото лице по
допусната по делото съдебно-оценъчна експертиза не може да се приеме, че с
договора за дарение се цели получаване на възмезна престация за цялата част
разпоредена част, доколкото цената на продадените идеални части е под
средната пазарната цена към датата на сключване на сделките /цена по
договора за продажба - 10276 лв., при пазарна стойност на продадените
идеални части 10 636,38 лв. и пазарна стойност на дарените идеални части
1181,82 лв./. Не биха могли да се градят изводи за противоречие на дарението
и на мотива, поради който то е направено, със закона и добрите нрави,
изхождайки единствено от поредността на сделките. Основанието на договора
за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от
договора и представлява неговото основание. Наистина чл.226, ал.3 от ЗЗД
обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и
когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това
значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го
превръща в основание на договора /така Решение № 385/11.08.2010 г. по
гр.дело № 59/2009 г. на I ГО на ВКС/. В случая сделката е сключена при
наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно
прехвърляне на собственост.
Не е налице и нищожност на дарението по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.
При привидния договор, волеизявленията на страните по него се правят
симулативно, а действителната им обща воля е да не се създава облигационна
връзка (абсолютна симулация) или да се сключи друг договор, различен от
привидния (относителна симулация). Т.е. когато волята на страните по
облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното
15
действие на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна
обвързаност, симулацията е абсолютна (без прикрита сделка), а когато волята
на страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в
съглашението намерение, симулацията е относителна. Във втория случай са
налице една привидна сделка, чиито правни последици страните не желаят, и
една прикрита сделка, чийто резултат страните желаят, но без той да става
известен на трети лица.
По делото абсолютна симулация не се твърди, като ищецът твърди, че
договорът за дарение е привиден, а действително сключената сделка е
продажба на посочените идеални части от съсобствени недвижими имоти.
Както беше посочено, симулативен е този договор, при който страните
по него не са изразили действително, а само привидно намерение (воля) за
пораждане правните последици на учреденото съглашение. По силата на
чл.26, ал.2 от ЗЗД привидните сделки са нищожни, а съгласно чл.17, ал.1 от
ЗЗД, прилагат се правилата относно прикритата сделка (ако са налице
изискванията за действителност).
Привидността на сделката в отношенията между страните може да се
разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или при наличие на начало
на писмено доказателство. Според правната теория и съдебна практика,
обратното писмо (пълен обратен документ) е документ, съставен нарочно за
разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по
сделката относно действителните им отношения чрез отразяване нежеланието
им привидната сделка да породи действие или излагане съдържанието на
прикритата сделка. Обратното писмо доказва директно симулативността на
привидната сделка, без да са необходими други доказателства, то е достатъчно
за разкриване на симулацията. Без значение е кога е съставен – преди, след или
заедно с явния договор.
За разлика от него непълният обратен документ (начало на писмено
доказателство) е случаен документ, който сам по себе си не разкрива
симулативния характер на привидната сделка, но съдържа изявления на
страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на
симулация вероятно. Разликата е в съдържанието, а не в издателя – той винаги
е страна по сделката.
В настоящия случай, по делото не е представено обратно писмо, като не
16
се и твърди, такова да е било и съставяно. Нито един документ, представен по
делото, не съдържа изявление на някоя от страните по договора за дарение,
което недвусмислено да сочи, че действителната воля на страните по тази
сделка е била правни последици да не настъпят, а че страните желаят
правните последици на прикрита сделка. Липсва и документ, който да
представлява т. нар. „начало на писмено доказателство“. Този документ може
да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето
лице), но както беше посочено, трябва да изхожда от страната или да
удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията
вероятна. По делото не е представен документ, който да изхожда от страните
по договора и който да установява вероятното съществуване на симулацията.
При това положение, твърдяната симулация е недоказана.
Така в обобщение, не е налице нищожност на дарението на посочените
от ищеца основания.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част
от недвижимия имот на трето лице, само ако преди това е предложил на
другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях
не е приел предложението. Задължението за предлагане на частта най-напред
на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от
недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор за
продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот. При
повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду тях да бъде
извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което не е
извън съсобствеността и тъй като поради липса на нищожност на
извършеното дарение на наведените от ищеца основание, продажбата е
извършена между съсобственици, с оглед на което искът за изкупуване с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява неоснователен, като безпредметно
се явява излагане на мотиви от съда по въпроса кога ищецът е узнал за
продажбата.
В обобщение на изложеното, предявените искове са неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноски има ответната страна, като всеки от ответниците своевременно е
сезирал съда с искане в тази насока.
17
Ответникът М. Р. М. е представляван в производството от упълномощен
адвокат – адвокат Г. Й. Я. от АК-Русе, като съобразно вписването в
представения по делото договор за правна и защита и съдействие, уговорено е
предоставяне на безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, като по делото са ангажирани доказателства, че
ответникът е юрист, тоест касае е се за третата хипотеза на посочената правна
норма - оказване на адвокатска помощ и съдействие на друг юрист.
Достатъчно за уважаване на искането за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е правната помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна
практика на ВКС по приложение на чл.38 от ЗА. Така посочените
кумулативно изискуеми предпоставки са налице в настоящия случай, поради
което на адвокат Г. Й. Я., осъществил правната помощ на ответника М. по
делото, се дължи адвокатско възнаграждение, чиито размер при прилагане на
правилата на чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.3 и ал.6 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа във връзка с §1а на ДР на Наредбата и на
основание чл.2, ал.2 от Наредбата съдът определя в общ размер на 2178 лв.
Неоснователно се явява искането на ответника М. да му бъдат
присъдени транспортни разноски, пощенски разходи и държавна такса за
препис от съдебен протокол. В обхвата на предвидената в чл.78, ал.1 от ГПК
отговорност за „разноски по производството“ се включват тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване
на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за
изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и
др., като съгласно чл.76 от ГПК разноските за производството се внасят
предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата.
Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила
във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й
правна защита има право й бъде присъдено само адвокатско възнаграждение
18
за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите, организационни
действия на страните и техните процесуални представители по събиране на
доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори,
транспорт и др. подобни, макар и извършени поради образуването на
производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива
разноски. Заплащането на разходи за пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. В този
смисъл е Определение № 380 от 16.09.2022 г. по ч.т.дело № 457/2021 г. на I
ТО на ВКС.
Видно от ангажираните по делото договори за правна защина и
съдействие, ответникът К. Д. Ш. е сторил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., а ответникът ЕТ „К. Ш.“ е сторил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
Наведеното от ищеца чрез пълномощника му възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника Ш. съдът намира
за неоснователно с оглед вида и броя на предявените искове срещу този
ответник, както и фактическата и правна сложност на делото, при
съобразяване на критериите и правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и т.3 и
ал.6 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа във
връзка с §1а на ДР на Наредбата.
Възражението на ищеца чрез пълномощника му възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника ЕТ „К. Ш.“ съдът
намира за основателно. Срещу този ответник е предявен един единствен иск –
този за прогласяване на нищожност на договора за наем, с оглед на което при
отчитане на нормата на чл.7, ал.2, т.1 и ал.6 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа във връзка с §1а на ДР на Наредбата, в
полза на този ответник следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр.С.,
19
ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, против ЕТ „К. Ш.“, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр.Б., обл.Р., ул.“К.Ф.“ № *** и М. Р. М., ЕГН
**********, адрес: гр.Р., обл.Р., ул.“С.г.“ № ***, ет.**, искове по чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за признаване за
установено, че договор от 27.10.2023 г. за отдаван под наем на земеделски
земи, с нотариална заверка на подписите с peг.№ 5973, том 5, акт №
69/27.10.2023 г. на нотариус с peг.№ 567 на НК, вписан в СлВп с вх.peг. №
3886/27.10.2023 г., акт № 1, том 4, имотна партида № ДВР 3882, сключен
между М. Р. М. и ЕТ „К. Ш.“, е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр.С.,
ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, против К. Д. Ш., ЕГН **********, адрес:
гр.Б., обл.Р., ул.“Г. С.“ № *** и М. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр.Р., обл.Р.,
ул.“С.г.“ № ***, ет.***, искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за признаване за установено, че договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 70,
том 5, рег.№ 5982, дело 662 от 27.10.2023 г. на нотариус с peг. №567 на НК,
вписан в СлВп с вх.рег.№ 3887/27.10.2023 г., акт № 78, том 13, дело № 2454,
партида № ДВР 3883, сключен между М. Р. М. и К. Д. Ш., е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр.С.,
ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, против К. Д. Ш., ЕГН **********, адрес:
гр.Б., обл.Р., ул.“Г.С.“ № *** и М. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр.Р., обл.Р.,
ул.“С.г.“ № ***, ет.***, иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 10/30
идеални части от поземлени имоти с идентификатори 55720.44.60,
55720.119.39, 55720.107.57 и 55720.59.22 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село П., община Б., област Р., при действителните
условия на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 70, том 5, рег.№ 5982, дело 662 от 27.10.2023 г. на
нотариус с peг. № 567 на НК, вписан в СлВп с вх.рег.№ 3887/27.10.2023 г., акт
№ 78, том 13, дело № 2454, партида № ДВР 3883, и на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71,
том 5, рег.№ 5989, дело 623 от 27.10.2023 г. на нотариус с peг.№ 567 на НК,
вписан в СлВп с вх.peг.№ 3888/27.10.2023 г., акт № 79, том 13, дело № 2455,
партида № ДВР 3884, и двата сключени между М. Р. М. и К. Д. Ш..
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Р. Р. М.,
20
ЕГН **********, адрес: гр.С., ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, да
заплати на адвокат Г. Й. Я. от АК-Русе, ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността: гр.Р., обл.Р., ул.“Б.“ № ***, ет.***, сумата 2178 лв.
/две хиляди сто седемдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производството по гр.дело № 1035/2023 г. по
описа на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р. Р. М., ЕГН **********,
адрес: гр.С., ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, да заплати на К. Д. Ш.,
ЕГН **********, адрес: гр.Б., обл.Р., ул.“Г.С.“ № ***, сумата 1000 лв.
/хиляда лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
гр.дело № 1035/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р. Р. М., ЕГН **********,
адрес: гр.С., ул.“Х.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, да заплати на ЕТ „К. Ш.“,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.Р., ул.“К.Ф.“ № ***,
сумата 400 лв. /четиристотин лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение
в производството по гр.дело № 1035/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
21